О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ … …

 

    град Кърджали, 04.05.2023 год.

 

Административен съд – Кърджали, ……….....… в закрито …………….…..

съдебно заседание на четвърти май …………….……....………………..……….………

през 2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ

 

при секретаря …………………….........……………………............................................

разгледа докладваното от ………………. съдията Виктор Атанасов ……………….....  

административно дело … №593 …..… по описа за ...... 2022 год. ………………….

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215, ал.1, предл.I/първо/, във връзка с чл.56, ал.1 и ал.2 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/.

Образувано е по жалба от Д.Д.В., с ЕГН **********, с посочен адрес: ***, подадена чрез адвокат Д.Д. от АК-***, с адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, против Разрешение за поставяне №17 от 01.04.2022 год., издадено от главния архитект на община Кърджали, на „Балканстрой - Инженеринг” ООД ***, за поставяне на „Навес в УПИ ***, кв.*** по плана на ***”, с площ 39.37 кв.метра.

Жалбоподателката твърди в жалбата, че е собственик на 1/4 идеални части от ПИ с идентификатор №*** по КККР на град Кърджали, със стар идентификатор УПИ **, пл.сн.№***в кв.***, находящ се в ***, а собствеността върху останалите ¾ ид.части била на „Балканстрой - Инженеринг” ООД, представлявано от управителя Д. И. А., като двамата били съсобственици на цялото място в идеални части, без разпределение на реално ползване на поземления имот. Твърди, че на 29.11.2022 год., по време на открито съдебно заседание по гр.дело №32/2022 год. по описа на Районен съд – Кърджали, между страните Д.В., като ищец и „***” ООД, като ответник, третото лице - помагач „Балканстрой - Инженеринг” ООД, привлечен в процеса от ответника, представил като доказателство пред съда процесното разрешение за поставяне и тогава за пръв път жалбоподателката, като съсобственик на ПИ, узнала за него и се запознала със същото. Жалбоподателката твърди също, че то не й е било връчвано преди, нито е било искано нейното изрично писмено съгласие за издаване на този административен акт и че узнаването за него е с датана на о.с.з. - 29.11.2022 год., когато документът бил представен в съдебната зала по гр. дело №32/2022 год. по описа на Районен съд - Кърджали, поради което в срок обжалва същото пред съда, като заинтересована страна, тъй като счита, че този акт засяга нейни законни права и интереси, тъй като се легитимира като съсобственик на имота.

Жалбоподателката Д.В. заявява в жалбата, че счита Разрешение за поставяне №17 от 01.04.2022 год. на главния архитект на Община Кърджали за незаконосъобразен административен акт, издаден в противоречие с материалния закон, както и при съществени нарушения на административно-процесуалните правила и при неспазване на целта на закона - основания за оспорване по чл.146, т.1 - 5 от АПК, като моли сэъда да го отмени изцяло. Излага аргументи за това, като твърди, че безспорно към датата на подаване на заявлението - 01.04.2022 год., която била и датата на издаване на разрешението, собственици на ПИ с идентификатор №*** по КККР на град Кърджали, със стар идентификатор УПИ **, пл.сн.№***в кв.***, находящ се в ***, са Д.Д.В. и „Балканстрой - Инженеринг” ООД, в режим на съсобственост по идеални части и че съсобствениците нямали разпределение на реално ползване на съответната си част. Твърди, че разрешението е издадено в нарушение на нормата на чл.56, ал.5 от ЗУТ, която изисква в чужди поземлени имоти, разрешение за поставяне на обекти да се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот, т.к. при при режим на съсобственост, част от имота се явява чужд за заявителя, като сочи сэъдена практика в този смисъл. Жалбоподателката заявява, че като собственик не е давала подобно съгласие и че не е била наясно с това разрешение и процедурата по издаването му, предвид, че е била изцяло игнорирана от производството, което водело до незаконосъобразност на издадения административен акт, още повече, че разрешението било издадено в същия ден, в който било подадено заявлението за това. Сочи, че както ВАС на РБ приемал в своята съдебна практика, за да бъде издадено разрешение за поставяне по реда на чл.56 от ЗУТ, следвало да са налице категорични данни за собствеността на терена, за да бъде изпълнено условието на чл.56, ал.5 от ЗУТ, като твърди, че в случая това изискване на закона не било спазено от административния орган при издаването на оспорения акт, което го правело незаконосъобразен само на това основание. Жалбоподателката В., по-нататък и във връзка с горното счита също, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в частност нарушение чл.35 и чл.36 от АПК. Твърди, че липсвали и каквито и да е било мотиви относно издадения административен акт и защо органът е приел, че са налице основания за издаването му. Твърди осен това, че разрешението е издадено и противно на целта, която законът преследва. В жалбата заявява, че подробни съображения ще изложи допълнително, след като се запознае с преписката по обжалваното разрешение. Предвид изложеното, с жалбата моли да бъде призована на съд и след като докаже твърденията си, да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Разрешение за поставяне №17 от 01.04.2022 год. на главния архитект на Община Кърджали, като незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон, както и при съществени нарушения на административно-процесуалните правила и при неспазване на целта на закона. С жалбата моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Редовно призовавана за съдебните заседания, жалбоподателката Д.Д.В. от ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения й процесуален представител – адвокат Д.Д. от АК-***, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови решение, с което да уважи подадената жалба, като заявява, че счита атакуваното разрешение за поставяне, издадено от главния архитект на Община Кърджали, за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено. Моли също, да бъдат присъдени на жалбоподателката направените по делото разноски, за които в съдебно заседание представя списък.

В дадения му от съда срок представя писмена защита, в която развива доводи и съображения в подкрепа на жалбата. В същата, съобразно изложеното в нея, отново моли съда да постанови решение, с което да отмени Разрешение за поставяне №17 от 01.04.2022 год. на главния архитект на Община Кърджали, като незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон, както и при съществени нарушения на административно-процесуалните правила и при неспазване на целта на закона, както и отново моли да бъдат присъдени на жалбоподателката направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - главният архитект на Община Кърджали, редовно призован за съдебните заседания, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна „Балканстрой – инженеринг” ООД ***, с ЕИК ***, с управител Д. И. А., редовно призовано за съдебните заседания, се представлява от редовно упълномощения му  процесуален представител – адв.К. П. В. от АК – ***, който оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави без уважение жалбата, като при постановяване на решението моли да се вземе предвид, че жалбоподателката не е процесуално легитимирано лице да обжалва административния акт, тъй като по никакъв начин поставянето на навеса не засяга нейните имуществени права, което се установило от приобщеното по делото съдебно решение, а именно - че навесът е поставен върху открита тераса по смисъла на т.59 от ДР на ЗУТ, в която била дадена дефиниция, че терасата е открита, с използваема площ, разположена върху помещение или върху колони. Сочи също, че в конкретният случай, от приобщеното по делото съдебно решение, е видно, че навесът е поставен върху подземен етаж, върху колони и бетонна плоча и по никакъв начин правото на собственост на жалбоподателката не е засегнато и тя не е процесуално легитимирано лице да обжалва процеснто разрешение за поставяне. Заявява, че другите съображения са изложени в отговора на жалбата, като моли същите да бъдат взети предвид. Също така, моли да бъдат присъдени в полза на заинтересованата стнана направените по делото разноски.

В предоставения от съда срок представя писмена защита, в която са развити доводи и съображения в насока, че жалбоподателката няма качеството на заинтересовано лице, тъй като поставянето на навеса не засяга правото й на собственост, както и че по делото не е доказано, че процесният навес възпрепятства по какъвто и да е начин, Д.Д.В. да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** или да възпрепятства достъпа й до нейните обекти в сградата. С писмената защита моли съда да отхвърли жалбата, с която се иска отмяна на Разрешение за поставяне №17 от 01.04.2022 год. на главния архитект на община Кърджали, както и моли да осъди жалбоподателката Д.Д.В. да заплати сторените от „Балканстрой – инженеринг” ООД разноски по делото.

Съдът, след като се запозна с приложените към жалбата и изпратените от община Кърджали писмени доказателства, за да се произнесе, взе предвид следното:

Между страните няма спор, че с влязло в сила Решение №117 от 11.03.2019 год., постановено по гр.дело №1065/2018 год. на Районен съд - Кърджали, вписано в Служба по вписванията - Кърджали с Дв.Вх.№**/*** год., акт №**, том **/л.65-л.70/, е обявен за окончателен предварителен договор от 29.01.2014 год., сключен между жалбоподателката Д.Д.В. и „Балканстрой – инженеринг” ООД. По силата на това съдебно решение, „Балканстрой – инженеринг” ООД е собственик на 75% или 3/4 от поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралния регистър на град Кърджали, целият с площ от 974 кв.м., находящ се на адрес - ***. Имотът е идентичен с УПИ ***, кв.*** по ПР на ***, за който е издадено обжалваното разрешение за поставяне на навес.

По делото е представено и е прието като доказателство Решение от 01.02.2021 год. за разпределение на използването на съсобствен поземлен имот - поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на град Кърджали, с административен адрес – ***/л.83/, с което, „Балканстрой – инженеринг” ООД, като собственик на ¾ идеални части от описания имот и с мнозинство, съгласно чл.32, ал.1 от Закона за собствеността, е взел решение за реалното ползване и управление на свободната/незастроена/ площ от имота, като с това решение, свободната дворна площ, в размер на 60 кв.м., находяща се южно от сградата с идентификатор № ***, пред търговските обекти, ще се ползва и управлява реално от „Балканстрой – инженеринг” ООД. По делото е представен и е приет като доказателство и договор за наем от 01.03.2021 год., сключен между „Балканстрой – инженеринг” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му Д. И. А., ЕГН **********, като наемодател, от една страна и „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя му З. Ю. М., ЕГН **********, като наемател, от друга страна/л.79-л.82/, по силата на който договор/Чл.1.(1)/, Наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване свободна дворна площ от 60 кв.м./шестдесет квадратни метра/, представляваща част от поземлен имот с идентификатор ***/***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Кърджали, одобрени със Заповед №РД-18-66/18.10.2006 год. на ИД на АГКК, с адрес на имота: ***, вид собствеността - частна, вид територия - урбанизирана, с площ на целия имот - 947 кв.м., стар номер пл.сн. №**, квартал **, парцел **, при граници на свободната дворна площ: от север - сграда с идентификатор ***, от изток - поземлен имот с идентификатор *** и от юг и запад - общински поземлен имот с идентификатор ***. Съгласно Чл.1.(2) от този договор за наем, обектът на наемното правоотношение, описан в чл.1, ал.1 от договора, се предоставя за поставяне на подови настилки, маси, столове, саксии, чадъри, навес, сенник и др. слънцезащитни съоръжения и др. подобни, към заведение - ***.

По представената в съда преписка е приложено заявление до кмета на община Кърджали, с Вх.№АС-РП-21/01.04.2022 год. на община Кърджали, по чл.56 от ЗУТ, подадено от „Балканстрой – инженеринг” ООД, ЕИК ***, с управител Д. И. А./л.8/, с което е поискано да бъде разрешено поставянето на навес, с място на поставяне – поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на град Кърджали. Към заявлението са били приложени инвестиционен проект за поставянето на преместваем обект  - навес в УПИ ** – ***, кв.*** по плана на ***, част: архитектурна, включващ обяснителна записка/л.10/, ситуация М 1:500/л.11/, разпределение кота +/- 0.00, М 1:50/л.12/  и разрез А-А/л.13/, с посочени материали и начин на изпълнение на навеса. В обяснителната записка към проекта е посочено, че разработката представлява план-схема за поставяне на преместваем обект - навес за разполагане на маси за консумация на открито, съгласно Чл.2, ал.1 от Наредбата на Общински съвет – Кърджали и че обектът ще се разполага върху терен, представляващ тротоарна площ, която ще бъде покрита с настилка от декинг, като конструкцията на навеса ще бъде метална, покрита с покривни термопанели, а от страните ще бъде открита. В обяснителната записка е указано, че застроената площ на навеса е 39.37 м2 /тридесет и девет цяло и тридесет и седем кв.метра/, като тази площ на навеса е посочена и в ситуацията, М 1:500, в разпределението кота +/- 0.00, М 1:50, както и в разрез А-А на обекта.

От разпределението кота +/- 0.00, М 1:50, е видно, че този навес, с площ от 39.37 кв.м., е предвидено да бъде монтиран/поставен/ към самостоятелни обособени обекти в построената в имота сграда, които са с отделни самостоятелни входове, а именно – към „Спортен бар /за 15 места/ и игрална зала/за 30 места/, като от доказателствата по делото става ясно, че тези самостоятелни търговски обекти се ползват под наем също от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** и по тези въпроси също няма спор между страните, както и няма спор, че същите тези самостоятелни обособени обекти в сградата са собственост на заинтересованата страна „Балканстрой – инженеринг” ООД ***, ЕИК ***.

Така, по повод на това заявление и приложените към него документи е издадено и процесното Разрешение за поставяне №17 от 01.04.2022 год. на главния архитект на община Кърджали/л.7/, с което, на основание чл.56, ал.1 и ал.2 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/, е разрешено на „Балканстрой – инженеринг” ООД, ЕИК ***, с управител Д. И. А. и посочен в разрешението адрес на управление ***, поставяне на НАВЕС в УПИ ** - ***, кв.** по плана на ***.

Следва да бъде добавено, че видно от мотивите към влязлото в сила Решение №117 от 11.03.2019 год., постановено по гр.дело №1065/2018 год. по описа на Районен съд – Кърджали, жалбоподателката Д.В., с нотариален акт от 16.04.2015 год., вписан в СВ – Кърджали, е учредила право на строеж в полза на заинтересованата страна „Балканстрой – инженеринг” ООД, за изграждане на жилищна сграда, с индивидуализирани 4 броя магазини, 24 броя апартаменти, 1 брой ресторант и 6 броя паркоместа в сградата, находяща се в поземления имот с идентификатор *** по КККР на град Кърджали, като за себе си учредителката е запазила право на строеж за 7 броя апартаменти, 2 броя магазини и 4 броя паркоместа в сградата. От тези мотиви е видно, че заинтересованата страна „Балканстрой – инженеринг” ООД  е изпълнила задълженията си по сключения между същите страни предварителен договор от 29.01.2014 год. и е построила жилищната сграда, съгласно издаденото разрешение за строеж и одобрения архитектурен проект към него, като е спазила и срока за изграждането й, който, съгласно предварителния договор, е бил 24 месеца от одобряване на проектната документация и сградата била въведена в експлоатация с Удостоверение №7 от 28.02.2017 год., издадено от община Кърджали. От същите мотиви е видно освен това, че след построяването на тази сграда, Д.В. е придобила 2/два/ броя индвивидуализирани магазини, 6/шест/ броя апартаменти и 4/четири/ броя паркоместа, равняващи се на 28.954% от общата разгъната застроена площ на изградената в поземления имот с идентификатор *** по КККР на град Кърджали, сграда, както и че е получила от заинтересованата страна „Балканстрой – инженеринг” ООД и парична сума, в размер на *** лева, представляваща стойността на по-малко получените от учредителя на  правото на строеж 34 кв.м. от жилищната площ на апартаментите в същата сграда. Както бе отбелязано и по-горе, между страните няма спор, че двата самостоятелни търговски обекта  - „Спортен бар/за 15 места/ и игрална зала/за 30 места/, са собственост на заинтересованата страна в настоящото производство - „Балканстрой – инженеринг” ООД и са отдадени за ползване под наем на „***” ЕООД ***, с ЕИК ***, като именно към тях е поставен и преместваемия обект – навес, с площ от 39.37 кв.м., с цел разполагане на маси за консумация на открито пред тези търговски обекти, т.е. навесът, за поставянето на който е издадено процесното разрешение, е функционално свързан с предназначението и ползването на тези самостоятелни търговски обекти.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за основателни възраженията, респ. доводите на заинтересованата страна „Балканстрой – инженеринг” ООД, изложени в насока, че жалбоподателката Д.Д.В. в конкретния случай не е имала качеството на заинтересовано лице, поради което и процесното Разрешение за поставяне №17 от 01.04.2022 год. на главния архитект на община Кърджали, за поставяне на преместваем обект, не е било необходимо да й бъде връчвано или същата да бъде уведомявана за издаването му. Това съдът счита че е така, предвид следното:

Законът за устройство на територията, като специален закон, ограничава кръга на заинтересованите лица при издаването на индивидуални административни актове свързани с териториалното и селищното устройство, до тези, изрично определени в отделни негови разпоредби/така напр. определени в чл.131, ал.2; чл.149, ал.2; различните хипотези на чл.185 от ЗУТ/, в зависимост от вида на съответния акт. Предвид значимостта на урежданите обществените отношения и необходимостта от правна сигурност в тези обществени отношения, по силата на посочените норми е отречен правният интерес на всички лица извън изрично определените в тях и съответно, такива лица не попадат сред легитимираните да оспорват административния акт, дори някакъв техен интерес да е действително накърнен в дадена житейска ситуация.

Действително, в специалния закон – ЗУТ, липсва конкретна норма, която да определя кръга на заинтересованите лица при издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, респ. кръга на лицата, разполагащи с право на жалба против такова разрешение да поставяне. От друга страна, разрешението за поставяне на преместваем обект безспорно попада под дефиницията на чл.214, ал.1 от ЗУТ за административен акт по смисъла на същия закон. Така, в част от съдебната практика се приема, че съобразно спецификата на такива случаи, а именно – при оспорване на разрешение за поставяне на преместваем обект, приложима на принципа на по-силното основание е нормата на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ. Съгласно посочената норма, заинтересовани лица в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, в който се извършва строителството и лицето, което има право да строи в чужд имот, респ. това е кръгът на лицата с право на жалба срещу издадено разрешение за строеж в посочените случаи. Настоящият съдебен състав не споделя това разбиране, като счита, че в случая, разпоредбата на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ не е приложима, каквото е и другото, наложило се разбиране в съдебната практика, тъй като с тази норма е определен кръгът на заинтересованите лица, респ. на лицата с право на жалба срещу разрешение за строеж, а не срещу разрешение за поставяне на преместваем обект, както и че приложимата разпоредба в тези случаи е общата норма на чл.147, ал.1 от АПК/в т.см. - Определение №15562 от 18.12.2014 год. на ВАС постановено по адм.дело №14588/2014 год., II отд., докладчик - съдията Н. Д./. Съгласно тази норма, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. От цитираната разпоредба и от тази на чл.15, ал.1 от АПК следва изводът, че възможността да участват в административното производство и съответно, правото да оспорват конкретен административен акт имат лицата, чиято правна сфера е непосредствено и негативно засегната от него, чрез прекратяване или ограничаване на съществуващи техни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи задължения или препятстване упражняването на права.

Навесът, с площ от 39.37 кв.м., за поставянето на който е издадено оспореното Разрешение №17 от 01.04.2022 год. на главния архитект на община Кърджали,  безспорно представлява „преместваем обект” по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, а не „строеж” по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, като и по този въпрос няма спор между страните, поради което кръгът на заинтересованите лица, респ. на лицата с право на жалба срещу разрешението за поставяне, следва да се прецени и определени съобразно посочените по-горе критерии, изведени от нормата на чл.147, ал.1 от АПК, като това всъщност са и лицата, за които съществува правен интерес от оспорването на този административен акт.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, която обуславя съществуването и валидното упражняване на правото на оспорване на даден административен акт и съответно на възможността чрез такова оспорване и евентуална отмяна, да се предотвратят или да бъдат премахнати вече породените от индивидуалния административен акт неблагоприятни последици от вида на посочените по-горе. Съдът счита, че в разглеждания случай не се установява настъпването за оспорващата Д.В. на каквито и да е неблагоприятни последици от издаденото разрешение за поставяне на преместваемия обект, нито е вероятно бъдещо настъпване на такива последици, непосредствено произтичащи от действието на този административен акт, а всъщност, дори не се и твърди настъпването за оспорващата на неблагоприятни последици от издаденото разрешение за поставяне на преместваемия обект - навес, които да са непосредствено произтичащи от действието на този административен акт. Казано по друг начин, с издаденото от главния архитект разрешение за поставяне на преместваемия обект – навес, не се нарушават или застрашават никакви права, свободи или законни интереси, нито пък разрешението поражда някакви задължения за жалбоподателката, т.е. по делото липсват данни правната сфера на оспорващата В. да е засегната пряко и непосредствено от този административен акт.

Във връзка с горното следва да се добави, че по делото не се доказа, че преместваемият обект – навес, за поставянето на който е издадено процесното разрешение за поставяне, възпрепятства по какъвто и да е начин жалбоподателката Д.Д.В. да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху нейните самостоятелни обекти в сградата – два магазина, шест апартамента и четири паркоместа, респ. да възпрепятства или пречи на ползването на тези обекти, нито пък се доказа, като няма дори и твърдения, че този навес възпрепятства или затруднява по някакъв начин достъпа й до нейните собствени обекти в сградата. Отделно от горното следва да се посочи, че вещните права на собствениците и обитателите на обекти в сгради - етажна собственост, каквато явно е и сградата, построена в поземления имот с идентификатор *** по КККР на град Кърджали/УПИ ***, кв.*** по плана ***/, по принцип са в известна степен ограничени от правата на останалите собственици, обитатели и ползватели в сградата. В случая, вещните права на жалбоподателката Д.В., като собственик, не са ограничени непосредствено от издаденото разрешение за поставяне на преместваемия обект – навес. Видно е от представения инвестиционен проект и документацията към него, че преместваемия обект – навес, с площ от 39.37 кв.м., се поставя над свободна площ от имота, от южната страна на сградата, над терен, който представлява съществуващ тротоар/тротоарна настилка/ пред сградата, която е предвидено да бъде покрита с декинг и която площ се ползва за разполагане на маси за консумация на открито, към съществуващите два самостоятелни обособени търговски обекта, собственост на заинтересованата страна, т.е. предвидено е навесът да се постави над площ, която е общодостъпна, още повече, че от всички страни на тази площ, с изключение на страната към търговските обекти, е предвидено тя да остане открита. Отделно от това, видно е от тази техническа документация/разрез А-А/, че е предвидено навесът да се монтира с метални болтове към външната стена на тези два търговски обекта/спортен бар и игрална зала/, като няма данни, а няма дори и твърдения, монтирането/поставянето/ на този навес да засяга по някакъв начин външни стени или други части от самостоятелни обекти в сградата, които са собственост на жалбоподателката Д.В. или на трети лица. Горното също обосновава липсата на пряк и личен правен интерес за жалбоподателката, от оспорването на разрешението за поставяне на този преместваем обект.

Както се посочи и по-горе, наличието на пряк и личен правен интерес от оспорването, произтичащ от засягането на правната сфера на конкретното лице по негативен начин, е абсолютна процесуална предпоставка, която обуславя съществуването и валидното упражняване на правото на оспорване на даден административен акт/чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България/, т.е. това е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването и за нея съдът следи служебно. Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай, оспорващата Д.Д.В. не обосновава наличието на такъв правен интерес, като отсъствието на качеството на заинтересована страна по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК изключва интереса от обжалване и е пречка да се извърши съдебна проверка по същество на разрешението за поставяне на преместваем обект и съответно е основание за оставяне на жалбата без разглеждане, съгласно разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК. Предвид всичко изложено по-горе, следва да бъде възобновено съдебното следствие по настоящото административно дело и определението за даване ход на делото по същество, постановено в открито съдебно заседание на 01.04.2014 год., следва да бъде отменено, като така подадената жалба против разрешението за поставяне на преместваем обект – навес, следва да бъде оставена без разглеждане по същество, а производството по делото следва да бъде прекратено.

При този изход на делото и предвид своевременно предявената претенция за присъждане на деловодни разноски в полза на заинтересованата страна „Балканстрой – инженеринг” ООД ***, изразена в хода по същество чрез упълномощения му процесуален представител - адв.К. В. от АК – ***, съдът намира, че на същия следва да бъдат присъдени такива, на основание чл.143, ал.4 (Изм. – ДВ, бр.15 от 2021 г.) от АПК, която регламентира, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството/както в настоящия случай/, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Предвид това, в полза на заинтересованата страна „Балканстрой – инженеринг” ООД ***, за която оспореният акт безспорно е благоприятен, следва да бъдат присъдени деловодни разноски, представляващи заплатеното от него, в брой, адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие от един адвокат, в размер на 840.00/осемстотин и четиридесет/ лева с включен ДДС, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна помощ от 09.01.2023 год./на л.84/, ведно с пълномощно към него от 10.01.2023 год./на л.33/ и представения и приложен по делото списък на разноските/на л.85/.

За дължимите на заинтересованата страна „Балканстрой – инженеринг” ООД *** деловодни разноски, следва да бъде осъдена жалбоподателката Д.Д.В., с ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес: ***.

Предвид изложеното и на основание чл.159, т.4 от АПК и чл.143, ал.4 от АПК, административният съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното следствие по административно дело №593/2022 год. по описа на Административен съд – Кърджали.

ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.04.2023 год., постановено в открито съдебно заседание по административно дело №593/2022 год. по описа на Административен съд – Кърджали, с което на делото е даден ход по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Д.В., с ЕГН **********, с посочен адрес: ***, подадена чрез адвокат Д.Д. от АК-***, против Разрешение №17 от 01.04.2022 год. за поставяне на преместваем обект, издадено от главния архитект на община Кърджали, на „Балканстрой - Инженеринг” ООД ***, за поставяне на „Навес в УПИ ** - ***, кв.** по плана на ***”, с площ на навеса - 39.37 кв.метра.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №593/2022 год. по описа на Административен съд - Кърджали.

ОСЪЖДА Д.Д.В., с адрес: ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Балканстрой – инженеринг” ООД ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му Д. И. А., направените разноски по делото, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, в размер на 840.00/осемстотин и четиридесет/ лева.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд, чрез Административен съд – Кърджали, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или получаването му.

Препис от настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на всички страни по делото.

 

 

 

 

                                                С Ъ Д И Я: