№ 703
гр. Пазарджик, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
пу*лично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 202**220201******* по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
О*разувано е по жал*а, подадена от Ф. Л. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж.к. „К.С.“ № **, вх. „*“, ет. *, ап. **, чрез адв. В.С. – АК - Пазарджик,
против Наказателно постановление 21-**0-08 № 5/30.08.2021 г. на Началника
на РУ - Септември при ОДМВР - Пазарджик, с което на Ф. Л. М. е наложено
административно наказание „гло*а“ в размер на 500 лв. (петстотин лева), на
основание чл. 98, ал. 1 от ЗО*ВВПИ, за извършено нарушение по чл. 98, ал. 1,
пр. 2 от ЗО*ВВПИ.
В жал*ата се излагат съо*ражения за неправилност и
незаконосъо*разност на наказателното постановление и е направено искане
за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
В съде*но заседание жал*оподателят Ф.М., чрез процесуалния си
представител адв. В.С., поддържа жал*ата и моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Въззиваемата страна – РУ - Септември при ОДМВР - Пазарджик,
редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител в
съде*но заседание. Депозира писмено становище по жал*ата. Моли жал*ата
1
да *ъде оставена *ез уважение като неоснователна, а атакуваното наказателно
постановление да *ъде потвърдено, като правилно и законосъо*разно.
Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Жал*ата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съде*ен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид изложените в жал*ата оплаквания, становищата
на страните и след като провери законността на о*жалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, намира, че са налице основания за неговата отмяна. Съо*раженията за
това са следните:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа о*становка:
На 11.08.2021 г., около 11:10 часа, в с. СС., ул. „*****“ № *****, при
извършена проверка за съхранение на огнестрелни оръжия и *оеприпаси, а
именно: ловна гладкоцевна пушка „*арета“ S55 кал. 112 с № 1190*****3,
ловна гладкоцевна пушка „ЧЗ“ кал. 12 с № ***7*3-*1, ловна гладкоцевна
кара*ина „Марлин“ кал. 357 магнум 38 специал, се установило, че Ф. Л. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „К.С.“ № **, вх. „*“, ет. *, ап. *****, ги
съхранява на горепосочения настоящ адрес, съгласно изискванията, но не е
уведомил Началника на РУ- СДВР по постоянен адрес и Началника на РУ –
Септември по настоящ адрес за това.
След запознаване с о*стоятелствената част на АУАН и НП съдът
намира, че при съставянето на АУАН и издаване на о*жалваното НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи
законосъо*разността на административнонаказателната процедура, поради
което и възраженията на жал*оподателя за незаконосъо*разност на НП се
явяват основателни.
Според настоящия съде*ен състав допуснатото нарушение е описано по
начин, който се намира в съществено противоречие с изисквания на чл.
*****2 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно визираните правни норми
задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на
времето, мястото и о*стоятелствата, при които е извършено нарушението.
Трайна е съде*ната практика в раз*ирането си, че нарушението следва да
2
*ъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво
съмнение какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и каква
е правната квалификация на същото. В процесния случай този критерий на
яснота не е достигнат. В нарушение на разпоред*ата на чл. *****2, т. *****
от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН липсва коректно описание на
нарушението. Нито в АУАН, нито в НП, са посочени о*стоятелства дали
жал*оподателят има или не издадено разрешение за носене и съхранение на
някакви оръжия и *оеприпаси, както и на кое място има право да ги
съхранява. Тази липса на факти от о*ективната страна на твърдяното за
извършено от страна на жал*оподателя нарушение възпрепятства не само
жал*оподателя, но и съда да направи преценка извършено ли е нарушение на
чл. 98, ал. 1 от ЗО*ВВПИ. Следва да се от*ележи и че не е посочен по
несъмнен начин и кой е настоящият адрес на санкционираното лице. За да
отговарят АУАН и НП на императивните изисквания за съдържание е
нео*ходимо фактите, така както са описани в тях, в случай че се приемат за
доказани, сами по се*е си да сочат на съставомерно деяние по възведената
правна квалификация, *ез да е нео*ходимо за преценката за
съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни
о*стоятелства, които не са предявени на дееца. Допуснатото в случая
нарушение при описание на административното нарушение е съществено и
води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, което е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Отделно от гореизложеното, налице е и още едно самостоятелно
основание за отмяна на о*жалваното НП. Вмененото на санкционираното
лице административно нарушение е квалифицирано като такова по 98, ал.1,
пр. 2 от ЗО*ВВПИ. Същевременно като санкционна норма неправилно е
приложена разпоред*ата на чл. 98, ал. 1 от ЗО*ВВПИ и на жал*оподателя е
наложена санкция - гло*а в размер на 500, 00 лева. В нормата на чл. 98, ал. 1
от ЗО*ВВПИ законодателят не е регламентирал вида и размера на санкцията,
която следва да *ъде наложена на лицето, извършило административно
нарушение по чл. 98, ал. 1, пр. 2 от ЗО*ВВПИ. Коректната санкционна норма
в процесния случай е чл. 193, ал. 1 от ЗО*ВВПИ.
Неправилното посочване на санкционната разпоред*а в НП е винаги
съществено нарушение на процесуалните правила, защото се отразява върху
възможността на санкционирания су*ект да раз*ере *ез съмнение не само за
3
какво негово поведение е санкциониран, но и въз основа на кой закон. В
случая с прилагането на неотносима към разглеждания случай санкционна
норма административнонаказващият орган е нарушил принципа за
законоустановеност на административното наказание, което нарушение е
съществено и неотстранимо.
Съгласно разпоред*ата на чл. * от ЗАНН административното нарушение
е такова деяние, което е о*явено за наказуемо с административно наказание.
От своя страна правната норма, описваща състава на нарушението, е единство
от хипотеза, диспозиция и санкция. В тази връзка предназначението на
санкционната разпоред*а е да посочи освен вида и размера на приложимото
наказание, то също и су*екта, спрямо когото може да *ъде наложено това
наказание, предпоставките за неговото налагане, както и наличието на
законово основание за санкциониране на конкретното нарушение на
жал*оподателя. Ирелевантна е причината, поради която се е стигнало до
неправилно посочване на санкционната разпоред*а. Дори и да се касае за
техническа грешка, тя пряко е рефлектирала върху правото на защита на
санкционираното лице – да раз*ере какво е наложеното му наказание, на
какво основание се налага и на кое нарушение съответства то. Това от своя
страна води до ограничаване правото на наказаното лице да организира
адекватно и в пълен о*ем защитата си и е основание за отмяна на НП.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е
незаконосъо*разно и като такова следва да *ъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. *3, ал. 3 от ЗАНН,
право на разноски има жал*оподателят Ф.М.. В процесния случай о*аче
жал*оподателят нито е заявил претенция за присъждане на разноски с
въззивната жал*а, нито такива са поискани в открито съде*но заседание,
като същият не е ангажирал и доказателства за реалното извършване на
разноски по делото (видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие – на л. 5 в същия не е отразено между жал*оподателя
и процесуалния му представител – адв. В.С. да е договорено
възнаграждение и такова да е платено), поради което разноски не следва
да *ъдат присъждани в негова полза.
Така мотивиран и на основание чл. *3, ал. 1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 21-**0-08 № 5/30.08.2021 г. на
Началника на РУ - Септември при ОДМВР - Пазарджик, с което на Ф. Л. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „К.С.“ № **, вх. „*“, ет. *, ап. **, е
наложено административно наказание „гло*а“ в размер на 500 лв. (петстотин
лева), на основание чл. 98, ал. 1 от ЗО*ВВПИ, за извършено нарушение по чл.
98, ал. 1, пр. 2 от ЗО*ВВПИ.
Решението подлежи на о*жалване в 1***** - дневен срок от
съо*щаването му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5