№ 94
гр. Пловдив , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000348 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адвокат ИВ. ХР. ЦВ. – процесуален
представител на Г. П. К. против решение № 260037 от 09.03.2021 г.,
постановено по т. д. № 55 по описа на П. окръжен съд, в частта с която Г. П.
К., с ЕГН ********** е осъден да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, с
ЕИК**********, сумата в размер 65746.71 лева, представляваща сбор от
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди и законна лихва, /за
които дружеството е било осъдено и е заплатило обезщетенията на Н.Л. Ц.а,
пострадала при ПТП на 1.03.2013 година, съгласно решение
№5663/25.07.2014 г. по гр.д. 4880/13г. по описа на СГС и решение
№662/2.04.2015 г. по в.гр.д.№ 4588 по описа на Апелативен съд С./, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
- 30.03.2020г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 2814.45
лева.
В подкрепа на въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното
решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Искането е да се
отмени решението в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго
в същата част, с което да се отхвърли изцяло предявения иск, както и в полза
на жалбоподателя да се присъдят направените деловодни разноски
включително и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца „Застрахователна компания Л.И.” АД, с който се изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователна, съответно – че обжалваното
решение е правилно. Искането е да се потвърди решението и да се присъдят
направените деловодни разноски – адвокатско възнаграждение за
представящия дружеството юрисконсулт.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред П. окръжен съд е било образувано по предявен от
„Застрахователна компания Л.И.” АД против Г. П. К. регресен иск, с правно
основание чл.274 ал.1 т.2 К3,чл.227 т.2 КЗ, за заплащане на сумата от 79
236.09 лева, представляваща размера на изплатеното застрахователно
обезщетение за нанесените на Н.Л. Ц.а неимуществени и имуществени вреди,
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба
- 30.03.2020 година до окончателното й изплащане.
Искът се основава на следните относими към спорното правоотношение
и установени по делото факти:
С решение № 5663 от 25.07.2014 г., постановено по гр. дело № 4880 по
описа за 2013 г. на СГС, „Застрахователна компания Л.И.“ АД с ЕИК
********** е осъдено да заплати на Н.Л. Ц.а, ЕГН **********, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ - сумата от 40 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 5040 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на
собственика и водача на мотоциклет „Х.” с рег. № **********, които са
причинени вследствие на ПТП от 01.03.2013г., заедно със законната лихва
върху присъдената сума на обезщетението от 60 000 лева, считано от
01.03.2013 г. до деня на окончателното плащане и законната лихва върху
присъдената сума на обезщетението от 5040 лева, считано от 06.03.2013 г. до
деня на окончателното плащане.
С решение № 662/2.04.2015 г., постановено от Апелативен съд гр. С. по
в.гр.д. № 4588 по описа на САС за 2014 година „Застрахователна компания
Л.И.“ АД с ЕИК ********** е осъдено да заплати на Н.Л. Ц.а ЕГН
********** сумата от още 20 000 лева допълнително към присъденото от
СГС обезщетение от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени й влествие описаното ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 1.03.2013 година и е потвърдено решение № 5663
от 25.07.2014 г. постановено по гр. дело № 4880 по описа за 2013 г. на СГС в
останалата му обжалвана част.
И двете решения са били постановени при участието на ответника по
настоящото дело Г.П. К. - трето лице-помагач на страната на ответника
„Застрахователна компания Л.И.“ АД.
2
Въз основа на постановените и влезли в сила решения, на ищцата Н.Л.
Ц.а е издаден изпълнителен лист срещу „Застрахователна компания Л.И.“ АД
за присъдените застрахователни обезщетения, както следва: за сумата 60 000
лева - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, както и за
сумата от 5040 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” на собственика и водача на мотоциклет „Х.” с рег. №
**********, които са причинени вследствие на ПТП от 01.03.2013г., заедно
със законната лихва върху присъдената сума на обезщетението от 60 000 лева,
считано от 01.03.2013 г. до деня на окончателното плащане и законната лихва
върху присъдената сума на обезщетението от 5040 лева, считано от 06.03.2013
г. до деня на окончателното плащане.
Безспорно установено е, че „Застрахователна компания Л.И.“ АД е
изплатил сумата, след образуване на изпълнително производство по изп. дело
№ **************, по описа на ЧСИ В.И., с рег. № ***, по изп. лист от
14.04.2015 година, както следва: 80400.09 лева по банков превод и 66 лева
платени с РКО № 4/8.05.2015 г., от които главница - 65040 лева, такса
5322.32 лева, 1200 лева - адвокатско възнаграждение, както и дължимата
законна лихва върху главницата до датата на плащането.
След изплащане на обезщетенията на пострадалото лице,
„Застрахователна компания Л.И.“ АД е встъпило в правата му срещу
застрахования делинквент, което обуславя и правният интерес от предявяване
на иска към делинквента, на основание чл. 274, ал.1, т. 2 КЗ /отм./.
Във въззивната жалба ответникът поддържа следните възражения
срещу заявените в подкрепа на иска твърдения т.е. срещу заявеното
основание:
- техническата неизправност на мотоциклета, при управлението на
който е настъпило произшествието – износен протектор на гумите, не била в
пряка причинно-следствена връзка с настъпване на ПТП или поне не е
единствената и самостоятелна причина за настъпването му;
- тази техническа неизправност не била възникнала по време на
движението.
В тази връзка ответникът се позовава на приетото в производството
пред първоинстанционния съд заключение на САТЕ, както и на показанията
на разпитания свидетел, според които причината за процесното ПТП, при
което е пострадала обезщетената от „Застрахователна компания Л.И.“ АД
Н.Л. Ц.а, била липсата на опит на мотоциклетиста, а не техническата
неизправност – износена задна гума на мотоциклета.
Пловдивският апелативен съд не споделя тези доводи поради следното:
В мотивите на решение № 5663 от 25.07.2014 г., постановено по гр.
дело № 4880 по описа за 2013 г. на СГС, относно причини за настъпилото по
вина на водача на мотоциклет „Х.” с рег. № ********** ПТП от 01.03.2013 г.,
3
е прието дословно следното: „Водачът на мотоциклета е реализирал
противоправно поведение, което ангажира гражданската му отговорност. В
качеството си на водач на МПС, върху което е пътувала пострадалата, Г.К. е
нарушил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно
средство, което управлява, да спазва установените в ЗДвП ограничения в
скоростта, да избира скорост, която да му позволява обективната възможност
да спре движението на МПС, дори при внезапно появила се опасност на пътя.
При това, водачът К. е предприел управление на очевидно неизправно МПС –
със силно протрити гуми.“ /л.116 от делото/.
В мотивите на решение № 662/2.04.2015 г., постановено от С.
апелативен съд по в.гр.д. № 4588 по описа на САС за 2014 г., относно същите
релевантни за спорното правоотношение факти е прието следното: „По
делото се установи по несъмнен начин, че на 01.03.2013 г. е настъпило ПТП,
при което на ищцата, пътуваща на мотоциклет зад водача, са били нанесени
телесни увреждания. Произшествието е настъпило по вина на водача на
мотоциклет „Х.” с рег. № **********, който не е спазил правилата за
движение по пътищата – използвал е неизправен мотоциклет, движил се е с
превишена и незаконосъобразна скорост, поради което е изгубил контрол
върху мотоциклета и е предизвикал излизане на МПС от пътното платно и
падането му.“ /л.53 от делото/.
Както бе отбелязано по-горе, и двете решения са били постановени при
участието на ответника по настоящото дело Г.П. К. - трето лице-помагач на
страната на ответника „Застрахователна компания Л.И.“ АД.
Постановените решения имат установително действие в отношенията
на подпомаганата и подпомагащата страна – т. нар. задължителна сила на
мотивите – чл. 223, ал. 1 ГПК. Това означава, че всички фактически
констатации на съда, правните му изводи и становища относно преюдициални
въпроси, обуславящи изводите му относно спорното право са задължителни
за тези страни. Конституираното по делото трето лице помагач на една от
страните, независимо дали е встъпило по своя воля или е било привлечено, е
обвързано от тази задължителната сила на мотивите и то не може да оспорва
констатациите, изводите и становищата на съда, установени в мотивите на
решението под предлог, че страната на която помага, е водила зле делото,
освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала
да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства –
чл.223, ал.2 ГПК.
Отнесено към настоящия случай, това означава, че приетите от СГС и
С. апелативен съд с цитираните решения констатации, фактически и правни
изводи относно конкретните причини за настъпването на ПТП от 01.03.2013
г., при което е пострадала обезщетената от „Застрахователна компания Л.И.“
АД Н.Л. Ц.а, са задължителни за страните в настоящото производство и
правилността им не би могла да бъде оспорвана в това производство,
доколкото не се твърдят и установяват предвидените в разпоредбата на
чл.223, ал.2 изключения.
4
Неоснователно е и възражението за липса на предпоставките за
регресната отговорност на ответника, тъй като техническа неизправност не
била възникнала по време на движението.
Настоящият състав на въззивният съд приема, че за да бъде ангажирана
отговорността на водача на МПС по регресния иск на застрахователя, водачът
на МПС трябва да съзнава, че управлява неизправно МПС и въпреки това да
не е спрял и да не е взел мерки за отстраняването на повредата или
неизправността, която е застрашавала безопасността на движението и ПТП да
е възникнало в резултат на нея. В този случай, независимо че е заплатило
застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно
правоотношение, застрахованото лице не се освобождава от гражданската си
отговорност.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че в случая са налице
предвидените в разпоредбата на чл. 274, ал.1, т. 2 КЗ /отм./ предпоставки за
ангажиране регресната отговорност на делинквента от страна на
застрахователя, който е заплатил на пострадалото от деликта лице дължимото
застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди т.е. че
предявеният иск е доказан по основание.
Правилно и в съответствие с правилата на чл. 226 и чл. 227 КЗ /отм./
първоинстанционният съд е определил и дължимия размер на регресното
притезание.
В заключение – обжалваното решение представлява законосъобразен
отговор на повдигнатия между страните правен спор, поради което следва да
се потвърди.
С оглед изхода от спора във въззивното производство, в полза на
въззиваемия следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
представляващия „Застрахователна компания Л.И.“ АД във въззивното
производство юрисконсулт, което и на основание чл.78, ал. 8 във вр. с чл. 37,
ал.1 ЗЗП вр. с чл. 25, ал.1 НЗПП, съдът определя на 300 лева.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260037 от 09.03.2021 г., постановено по
т. д. № 55 по описа на П. окръжен съд, в частта с която Г. П. К., с ЕГН
********** е осъден да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК**********, сумата в
размер на 65746.71 лева, представляваща сбор от обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди и законна лихва, /за които дружеството
е било осъдено и е заплатило обезщетенията на Н.Л. Ц.а - пострадала при
ПТП на 1.03.2013 година, съгласно решение № 5663/25.07.2014 г. по гр.д.
4880/13г. по описа на СГС и решение № 662/2.04.2015 г. по в.гр.д. № 4588 по
описа на Апелативен съд С./, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба - 30.03.2020 г. до окончателното
5
изплащане и разноски в размер на 2814.45 лева.
ОСЪЖДА Г. П. К., с ЕГН ********** да заплати на „Застрахователна
компания Л.И.“ АД, с ЕИК **********, сумата 300 лева деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение за представляващия дружеството юрисконсулт
в производството по в.търг.дело № 348 по описа за 2021 г. на Пловдивския
апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6