РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 16.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря Д.МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия
ЦАНКОВА Адм.д № 516 / 2019 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 9б, във вр. с чл. 4, ал. 1-5 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, във вр. с чл. 156, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Административното дело е образувано по жалба на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч, ЕИК ****, чрез директора Д.Х.Р., с адрес: гр. Ловеч, ул. „****, срещу Акт за установяване на задължения по декларация № ****г., издаден от А.Н.С.– ст.експерт, в качеството на орган по приходите съгласно Заповед № 1451/23.11.2016 г. на Кмета на Община Троян, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 9б от ЗМДТ, потвърден с Решение № ****г. на Началник отдел „Местни приходи“ при Община Троян.
В жалбата се сочи, че обжалваният АУЗД ****е незаконосъобразен поради неспазване на установената форма, допуснато е нарушение на административнопроизводствените правила, издаден в противоречие с материалния закон, поради което жалбоподателят го намира за неправилен и необоснован. Жалбоподателят сочи, че в АУЗД ****не е посочен номер /№/ на същия и точна дата на издаването му - няма вписана думата „година“, поради което твърди, че е налице неяснота така изписаните цифри с посочена дата – дали са дата или това е част от номера на акта. Жалбоподателят сочи, че в АУЗД ****не е посочено в коя администрация/ведомство работи на длъжност „старши експерт“ органът по приходите А.Н.С., къде, в коя администрация функционира този орган по приходите, посочена е само длъжността старши експерт, но нито отдел, нито дирекция, нито в коя приходна администрация е тази заемана длъжност. Поради това сочи, че се поражда неяснота, тъй като не е изрично и формално посочено в акта от коя администрация се търси изпълнение на визираните задължения. Допълнително жалбоподателят сочи, че в АУЗД ****неправилно и невярно е посочено името на представляващия Областна дирекция „Земеделие“ гр. Ловеч, като сочи, че П.С.Г.е работил като директор на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Ловеч до месец септември 2013 година, а АУЗД ****на Община Троян е издаден на 30.08.2019 г. Не е съобразено към този момент на издаване на акта кое лице е представляващ администрацията като директор на орган на изпълнителната власт съгласно чл. 19 от Закона за администрацията. Същевременно в АУЗД ****са посочени задължения за период от 2014 г. до 2018 г, като през този визиран период лицето П.С.Г.не е бил в служебни или трудови взаимоотношения с Областна дирекция „Земеделие“ Ловеч. Допълнително жалбоподателят сочи, че АУЗД ****е издаден в нарушение на материалния закон, тъй като: Неправилно и незаконосъобразно е определено задължение за Областна дирекция „Земеделие“ - Ловеч по Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, тъй като Областна дирекция „Земеделие“ - Ловеч не е собственик или носител на ограничени вещни права за имота. Жалбоподателят сочи, че Областна дирекция „Земеделие“ - Ловеч ползва безвъзмездно имота, като държавен орган на изпълнителната власт съгласно Договор № ****с Областния управител на област Ловеч, който предоставя безвъзмездно на Областна дирекция „Земеделие“ - Ловеч за нуждите на Общинска служба по земеделие гр. Троян имота по Акт за частна държавна собственост №****г., състоящ се от стая №1, стая №2, стая №3, стая №4 и стая №5, за срок от 10 години. Жалбоподателят сочи, че имотът е деклариран на 18.04.2019 г. в Община Троян с цел снабдяване с удостоверение за данъчна оценка, необходимо за Областен управител на област Ловеч в процедурата за издаване на нов Акт за частна държавна собственост. Такъв е издаден с № ****г., издаден от Областен управител на област Ловеч за имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****с площ 99.00 кв. м. в гр. Троян, предоставен за нуждите на Общинска служба по земеделие гр. Троян /ОСЗ Троян/, Областна дирекция „Земеделие“ Ловеч, Министерство на земеделието, храните и горите. Жалбоподателят сочи, че до момента на подаване на жалбата Община Троян не е изпращала никакви съобщения или уведомления за сума на дължими данъци и такси по ЗМДТ и съответни вноски и срокове по тях, като сочи, че поради това не може да се счита, че е налице неизпълнение или че са изпаднали в забава на изпълнението. Въпреки това жалбоподателят сочи, че в мотивите на АУЗД ****неправилно се сочи, че задължението не е платено в срока по чл. 28. ал.1 от ЗМДТ, като не е съобразено, че Областна дирекция „Земеделие“ - Ловеч не е собственик, нито прехвърлител, нито учредител на вещни права върху имота.
Както в първоначалната жалба, така и в уточняваща молба вх. № 2967/03.08.2020 г. на жалбоподателя се сочи, че АУЗД се оспорва изцяло, като изцяло се оспорва по основание дължимостта на задълженията по него.
В съдебно заседание на 14.10.2020 г. процесуалният представител на жалбоподателя юрк. Н. сочи, че не оспорват размера на задълженията по Акт за установяване на задължения по декларация № ****г., а единствено основанието, поради което и липсва искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза.
Жалбоподателят сочи, че неправилно е възприето от органа по приходите и без законово основание е определено данъчно задължение и задължение за ТБО за Областна дирекция „Земеделие“ Ловеч „за пет години назад и е начислена лихва върху задълженията, след като имотът е деклариран с декларация вх.№ ДК 14001181 от 18.04.2019 г. Декларацията е подадена от жалбоподатля поради необходимост от снабдяване с удостоверение за данъчна оценка, необходимо за осъществяване на процедурата за издаване на нов Акт за частна държавна собственост АЧДС 2****г. от Областен управител на област Ловеч, който е собственик на имота.“
В заключение се моли съда да отмени Акт за установяване на задължения декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № ****г., потвърден с Решение № ****г. на Началник отдел „Местни приходи“ при Община Троян, като се претендират и разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрк. Р.Н., която поддържа жалбата и искането за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът – Началник отдел „Местни приходи” при Община Троян, се явява лично в последното съдено заседание, като се представлява и от юрк. Ц.Д.и юрк. Д.Ч., като ответникът оспорва жалбата, моли да се отхвърли оспорването и да се остави в сила АУЗД. В съдебно заседание и в писмено становище намира оспорването за неоснователно, като твърди, че няма спор, че услугите за ТБО са предоставени. Акцентира, че основното оплакване на жалбоподателя се състои в това, че неправилно и незаконосъобразно е определено задължение за Областна дирекция „Земеделие“ Ловеч по ЗМДТ, тъй като тя не е собственик или носител на ограничени вещни права върху имота. Ответникът сочи, че това оплакване е несъстоятелно предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ, съгласно която: За имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Ответникът сочи, че също неоснователно е възражението за ТБО, предвид изричната разпоредба на чл. 64 от ЗМДТ - Таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11. Ответникът сочи, че видно от Договор от 11.04.2011 г. с № ДС-У-46/18.04.2011 г. Областен управител на област Ловеч е предоставил на Областна дирекция „Земеделие“ - Ловеч за нуждите на Общинска служба „Земеделие“ - Троян самостоятелен обект в сграда (за който има Акт за частна държавна собственост № ****г.), с идентификатор ****по кадастралната карта на гр. Троян, състоящ се от стаи №№ 1 до 5, за срок от 10 години. Поради това ответникът сочи, че Областна дирекция „Земеделие“ Ловеч, като лице, на което имотът е предоставен за управление, е данъчно задължено лице както за местен данък, така и за такса битови отпадъци. Допълнително ответникът сочи, че от представената административна преписка се установява, че територията на процесния имот попада в райони, в които се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ и не са налице условията, при които не се събира такса за някоя от услугите. Извършването на услугите и дължимостта на ТБО и за трите компонента е доказана. Размерът на определените данъци и такси не се оспорва от жалбоподателя. В заключение ответникът моли съда да отхвърли жалбата, както и да присъди в поза на ответника юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С Акт за установяване на
задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № ****г., издаден от А.Н.С.– ст.експерт, в качеството на орган по
приходите съгласно Заповед № 1451/23.11.2016 г. на Кмета на Община Троян, на
основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 9б от ЗМДТ, са установени задълженията за ДНИ и ТБО за 2014 г., 2015 г., 2016 г.,
2017 г. и 2018 г. и лихви върху тях, изчислени към 30.08.2019 г., съгласно
таблица, неразделна част от акта.
С Решение № ****г. на Началник отдел „Местни приходи“ при Община Троян,
на основание чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ и чл. 155, ал. 2 от ДОПК е потвърден изцяло
Акт за установяване на задължения по декларация № ****г., на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч, ЕИК ****,
представлявана от Д.Х.Р. – Директор.
Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б, във вр. с чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ установяването, обезпечаването, събирането на МДТ и обжалването на свързаните с това актове се извършва по реда на ДОПК.
В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретния случай се касае до определяне на задължение на данък върху недвижимите имоти и такса за битовите отпадъци по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, което е изрично посочено в самия акт, а освен това е несъмнено, че не е проведено ревизионно производство по реда на глава петнадесета от ДОПК, съответно издаденият акт не представлява ревизионен акт по смисъла на чл.108 ДОПК. От жалбоподателя е била подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № ДК 14001181/18.04.2011 г. /на л. 22-27 от делото/.
Съгласно разпоредбата на чл. 144 ал.1 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите. Спазено е изискването за задължително обжалване на акта по административен ред.
По делото е приложено заверено копие от преписката по издаване на акта с: писмо вх. № 3822/01.11.2019 г., писмо вх. № 295/20.01.2020 г. и писмо вх. № 3066/12.08.2020 г. на ответника.
Спорно по делото е дали ДНИ и ТБО са дължими с оглед възраженията на жалбоподателя, че не е собственик на процесния имот.
Няма спор относно размера на
определените задължения за ДНИ и ТБО за
2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и лихви върху тях, изчислени към
30.08.2019 г., което е заявени изрично в съдено заседание на 14.10.2020 г. от
процесуалния представител на жалбоподателя юрк. Н..
Въз основа на представените от страните и служебно изискани от съда доказателства, се установява следното от фактическа страна:
Няма спор, че с договор ****/на л
15-16 от делото/ Областна администрация Ловеч, чрез Областния управител на
област Ловеч, предоставя безвъзмездно на Областна дирекция „Земеделие“ - Ловеч
за нуждите на Общинска служба по земеделие гр. Троян имота по Акт за частна
държавна собственост №****г., състоящ се от стая №1, стая №2, стая №3, стая №4
и стая №5, за срок от 10 години, считано от 07.04.2011 г. В чл. 6, ал. 3 от договора /на л. 15 от делото/ изрично е записано:
„Ежегодната такса битови отпадъци, определена съобразно квадратурата на
управлявания имот, е за сметка на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч.“
Няма спор, че процесният имот е деклариран от жалбоподателя с декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № ДК 14001181/18.04.2011 г. /на л. 22-27 от делото/.
Издаден е обжалваният Акт за установяване на задължения по декларация № ****г., издаден от А.Н.С.– ст.експерт, в качеството на орган по приходите съгласно Заповед № 1451/23.11.2016 г. на Кмета на Община Троян, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 9б от ЗМДТ, потвърден изцяло с Решение № ****г. на Началник отдел „Местни приходи“ при Община Троян.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена и подписана от надлежно упълномощено лице, от името на лице с процесуална легитимация и интерес от оспорването като адресат на разпоредените с акта задължения и пред местно компетентния съд. Както беше посочено по - горе, предмет на настоящото дело е Акт за установяване на задължения по декларация № ****г., издаден от А.Н.С.– ст.експерт, в качеството на орган по приходите съгласно Заповед № 1451/23.11.2016 г. на Кмета на Община Троян, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 9б от ЗМДТ, потвърден изцяло с Решение № ****г. на Началник отдел „Местни приходи“ при Община Троян.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото
доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна,
по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК при служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на
обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съдът намира, че оспореният АУЗД и Решение № ****г. на Началник отдел
„Местни приходи“ при Община Троян, са издадени от компетентни органи /видно писмените
доказателства на л. 38, л. 39 и служебни бележки на л. 40 и л. 41 от делото/ и
обжалването по съдебен ред е допустимо. АУЗД е издаден от компетентен орган
съобразно чл. 107, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 9б вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 3 от ЗМДТ – служител в общинската администрация по местонахождение на недвижимия имоти
/А.Н.С.– ст.експерт, в качеството на орган по приходите съгласно Заповед №
1451/23.11.2016 г. на Кмета на Община Троян /на л. 39 от делото/, имащ правата
на орган по приходите и определен за такъв със Заповед № 1451/23.11.2016 г. на Кмета на Община Троян
/на л. 39 от делото/, в кръга на неговата материална, териториална и времева
компетентност, в изискуемата от закона форма.
Процесният АУЗД е издаден в писмена форма. Като правни основания са
посочени чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 до ал. 3 и чл. 9б от ЗМДТ. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваният
АУЗД е издаден в изискуемата форма с посочване на фактически и правни
основания. По отношение на непосочване в акта на конкретни мотиви относно
начина на изчисляване на ТБО и размера на същата по отделни компоненти, настоящият
състав на съда се съобрази с практиката на ВАС, конкретно Решение № 6037 от
19.05.2016 г., по адм.д. № 9616/2015 г. на ВАС, съгласно което: „В конкретния
случай се касае за определяне на задължение за местни такси по реда на чл. 107,
ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено в самия акт. Еднозначно и
непротиворечиво от АУЗ се установява, че е извършена служебна проверка на
жалбоподателя по данни от декларацията, подадена от самия него в ответната
администрация относно притежаваните от него недвижими имоти. Проверката е
констатирала, че съответните публични общински задължения не са платени, което
по смисъла на чл. 107, ал. 3, изр. посл., пр. посл. от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1
от ЗМДТ е самостоятелно и достатъчно фактическо основание за съставяне на
АУЗ…Тази такса се дължи по силата на закона – чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ /изм./, вр.
с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и не е необходим специален акт, установяващ нейното основание
и размер по компоненти, за да е изискуемо това публично вземане. За дължимостта
е важно да се установи дали лицето е собственик на определен имот, дали не
следва да бъде освободен от ТБО по силата на специална разпоредба и дали
задължението не е погасено чрез заплащане или по друг начин….Изписаните в акта
съображения от фактическа и правна страна, ведно с приложените към преписката
доказателства в хода на производството, дават достатъчна информация от
фактическа и правна страна, която да позволи реализирането както на проверката
относно законосъбразността на акта от страна на съда, така и реализирането на
правота на защита на декларатора”.
При проверка за съответствие на
АУЗД с административнопроизводствените правила съдът намира, че не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването
на процесния АУЗД. Актът е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, с посочване на фактическите
и правни основания, обжалван е по административен ред пред по-горестоящия
орган, който го е потвърдил изцяло. Обжалването по административен ред е
задължителна предпоставка за обжалване на акта по съдебен ред. От оспорващия не
се и твърдят съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на процесния АУЗД.
Липсват твърдените нарушения в жалбата, че не е изписана година на
издаване на АУЗД. Видно е, че обжалваният акт съдържа както номер, така и дата
на издаване - ****г.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не е ясно в кое
ведомство/администрация работи издателят на АУЗД, предвид посочването изрично,
че издателят – „А.Н.С.на длъжност Старши експерт, в качеството на орган по
приходите съгласно Заповед № 1451/23.11.2016 г. на Кмета на Община Троян“,
което съдът намира за недвусмислено.
Неоснователно и несериозно звучи и възражението на жалбоподателя във връзка с „неправилно и невярно посочено името на представляващия Областна дирекция „Земеделие“ гр. Ловеч“. Името на представляващия държавна институция не е определящо за дължимостта на ДНИ и ТБО, още повече при посочване на точното наименование на задълженото лице - Областна дирекция „Земеделие“ гр. Ловеч“, ЕИК по БУЛСТАТ и адрес за кореспонденция, както и адрес по чл. 8 от ДОПК. В допълнение в потвърдителното Решение № ****г. на Началник отдел „Местни приходи“ при Община Троян, като представляващ на задълженото лице е посочена Д.Х.Р. – Директор.
Настоящият състав намира, че оспореният АУЗД, в оспорената част, е издаден
и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Не се спори между страните, че с договор ****/на л 15-16 от
делото/ Областна администрация Ловеч, чрез Областния управител на област Ловеч,
предоставя безвъзмездно на Областна дирекция „Земеделие“ - Ловеч за нуждите на
Общинска служба по земеделие гр. Троян имота по Акт за частна държавна
собственост №****г., състоящ се от стая №1, стая №2, стая №3, стая №4 и стая
№5, за срок от 10 години, считано от 07.04.2011 г. В чл. 6, ал. 3 от договора /на л. 15 от делото/ изрично е записано:
„Ежегодната такса битови отпадъци, определена съобразно квадратурата на
управлявания имот, е за сметка на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч.“
Няма спор, че процесният имот е деклариран от жалбоподателя с декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № ДК 14001181/18.04.2011 г. /на л. 22-27 от делото/.
За настоящия правен спор е ирелевантно издаването на последващи: Акт за
частна държавна собственост № ****г. /на л. 68 от делото/ и Акт за публична държавна собственост №
3107/07.11.2019 г. /на л. 150 от делото/, т.к. във всички актове за държавна
собственост е отбелязано, че: имотът е „предоставен за управление на
Министерство на земеделието, храните и горите, Областна дирекция „Земеделие“ –
Ловеч, за нуждите на Общинска служба „Земеделие“ – Троян“.
Няма спор, че имотът е предоставен за управление още с договор ****/на
л 15-16 от делото/, с който Областна администрация Ловеч, чрез Областния
управител на област Ловеч, предоставя безвъзмездно на Областна дирекция
„Земеделие“ - Ловеч за нуждите на Общинска служба по земеделие гр. Троян имота
по Акт за частна държавна собственост №****г., състоящ се от стая №1, стая №2,
стая №3, стая №4 и стая №5, за срок от 10
години, считано от 07.04.2011 г. В чл. 6, ал. 3 от договора /на л. 15 от
делото/ изрично е записано: „Ежегодната такса битови отпадъци, определена
съобразно квадратурата на управлявания имот, е за сметка на Областна дирекция
„Земеделие“ – Ловеч.“
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ - За имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.
Съгласно чл. 64 от ЗМДТ - Таксата
по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11. Както беше посочено многократно
по-горе, заплащането на ТБО е уредено и изрично в чл. 6, ал. 3 от договора /на л.
15 от делото/, където изрично е записано: „Ежегодната такса битови отпадъци,
определена съобразно квадратурата на управлявания имот, е за сметка на Областна
дирекция „Земеделие“ – Ловеч.“
При това положение по силата на закона /чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ и чл. 64 от ЗМДТ/, както и на договор ****/на л 15-16 от делото/, считано от 07.04.2011 г. ДЗЛ е Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч, поради което правилно спрямо същото лице е издаден обжалвания в настоящото производство АУЗД.
Между страните няма спор, че задълженията за ДНИ и ТБО за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. не са изплащани от Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч, поради което и правилно са начислени лихви.
Както беше
посочено многократно по-горе, жалбоподателят не оспорва размера на задълженията за ДНИ и ТБО и размера на лихвите, а
единствено дължимостта им, поради което при липса на оспорване на размера,
жалбоподателят се отказа и от съдебно-икономическа експертиза.
Към датата на издаване на процесния АУЗД
- декларация за имота е подадена /на л. 22-27 от делото/, задължението не е
платено от длъжника и ревизия не е извършвана, следователно са налице основания
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за служебно издаване на АУЗД.
Съдът намира, че размерите на
задълженията за ДНИ за процесния имот за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са правилно определени по размер с оспорения АУЗД, като
съобрази липсата на оспорване размера на същите.
По оспорването на АУЗД в частта, с която
са определени задължения за ТБО за 2014
г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г.,
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ /в приложимата редакция/ за
услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса,
размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно – сметосъбиране
и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други
съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя
в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз
основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи
за посочените в същата разпоредба дейности.
ЗМДТ в ал. 2 на чл. 63 /в приложимата редакция/ изисква границите на районите и видът на
предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на
сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се
обявяват публично до 31 октомври на предходната година.
По делото няма спор, а и се
установява от заповеди на Кмета на Община
Троян на основание чл. 44, ал. 2
от ЗМСМА и чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, както
и останалите писмени доказателства, че територията на процесния имот попада в райони,
в които се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ.
Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите, са
посочени в чл. 71 от ЗМДТ /в приложимата редакция/ и те са следните: за
сметосъбиране и сметоизвозване – когато услугата не се предоставя от общината /или
ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец
от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по
местонахождението на имота; за поддъ ржане
чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се
предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци –
когато няма такива. В ЗМДТ законодателят е дал възможност на съответните
общински съвети сами да определят условията и реда за дължимост и събиране на
ТБО за всяка конкретна община с издаването на наредба по чл. 9 , и в
съответствие с горното Общински съвет - Троян е приел Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Троян, с която е определил реда и условията за събиране на ТБО, включително и
реда за освобождаване от такса. При липса на предоставяне на някоя от услугите,
по аргумент от разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, такса за нея не следва да бъде
заплащана.
За да бъде начислена ТБО, следва да бъде установен фактът на
действително извършвани дейности по услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Съдът с
определение от з.с.з. на 24.07.2020 г. изрично е изискал от ответника
допълнителни доказателства относно реално извършване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ в трите компонента.
От ответника в изпълнение на определението на съда е представена
допълнителна административна преписка вх. № 3066/12.08.2020 г. /л. 87-137 от делото/, поради което и като
съобрази липсата на оспорване на същите писмени доказателства от жалбоподателя,
както и липсата на твърдения на жалбоподателя, че някоя от услугите по
чл. 62 от ЗМДТ не е извършвана от общината или, че са настъпили останалите
условия на чл. 71 от ЗМДТ, съдът намира, че дължимостта на ТБО и за трите
компонента в оспорените части на АУЗД е доказана.
Допълнително следва да се посочи, че услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъци в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район. Без значение за определяне дължимостта на ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът генерира отпадъци и в какъв размер. Поради това и като съобрази всички посочени по-горе доказателства съдът намира, че са налице предпоставки за начисляване на ТБО за посочените в АУЗД периоди и имот.
Допълнително по делото няма спор, както беше посочено по-горе, че жалбоподателят не е подавал декларация за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще ползва през процесните години. След като процесният имот не е бил снабден с индивидуален съд за събиране и съхраняване на битови отпадъци /което се потвърждава и от свидетелските показания на св. на жалбоподателя/, дължимата ежегодна ТБО е правилно определена в оспорения акт.
В заключение съдът намира, че оспореният АУЗД е издаден и в
съответствие с целта на закона и със смисъла, който законодателят влага в
института на публичното общинско вземане за такса за ползване на услугите по
чл. 62 от ЗМДТ.
В подкрепа на изложеното е и практиката на ВАС: Решение № 6037/19.05.2016 г. по адм.д. № 9616/2015 г. на VІІ отд., Решение № 6856/08.06.2016 г. по адм.д.№ 903/2016 г. на VІІ отд., Решение № 12126/02.10.2012 г., по адм.д. № 7468/2012 г. на VІІ отд., Решение № 12390/09.10.2012 г. по адм.д. № 7467/2012 г. на VІІ отд., Решение № 582 от 12.02.2012 г., по адм.д. № 10406/2011 г. на VІ отд., Решение № 2648 от 23.02.2012 г. по адм.д. № 7257/2011 г. на І отд., Решение № 2650 от 23.02.2012 г. по адм.д. № 324/2012 г. на VІ отд., Решение № 2951 от 29.02.2012 г. по адм.д. № 10403/2011 г. на VІ отд., Решение № 3311 от 07.03.2012 г. по адм.д. № 5782/2011 г. на І отд. и мн. др.
При този изход на делото и с оглед претенцията на ответника за присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение и като съобрази, че ответникът е бил представляван от двама юрисконсулти, следва на ответника да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по 100 (сто) лева на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Това е минималният предвиден в Наредбата размер и именно той следва да бъде присъден.
Воден от горните мотиви, на
основание чл. 160, ал. 1, предл.
последно от ДОПК, ІІІ-ти адм. състав на ЛАС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч, ЕИК ****, чрез директора Д.Х.Р., с адрес: гр. Ловеч, ул. „****, срещу Акт за установяване на задължения по декларация № ****г., издаден от А.Н.С.– ст.експерт, в качеството на орган по приходите съгласно Заповед № 1451/23.11.2016 г. на Кмета на Община Троян, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 до ал. 3 от ЗМДТ и чл. 9б от ЗМДТ, потвърден с Решение № ****г. на Началник отдел „Местни приходи“ при Община Троян.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 4 от АПК Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч, ЕИК ****, представлявана от директора Д.Х.Р., с адрес: гр. Ловеч, ул. „****, да заплати на Община Троян сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски по делото.
Решението може да се обжалва чрез Административен съд - Ловеч пред
Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: