Р Е Ш Е Н И Е
№ 27 07.03.2019 г.
град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На първи март година 2019
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 177 по описа за 2018
година
за да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с
чл. 216, ал. 6 от ЗУТ.
Делото е образувано по жалбата на а.. Д. Д. – гл.
архитект на община Търговище с адрес гр. Търговище, пл. „Свобода“ И Г.Д. ***
против Заповед № ДК-10-СИР-24/ 26.09.2018 г. на началника на РДНСК
„Североизточен район“, с която е отменено Разрешение за строеж № РС-01-136/
14.12.2017 г. на гл. архитект на община Търговище, ведно с одобрените
инвестиционни проекти за строеж: „Пет етажна жилищна сграда и
Обществено-обслужваща сграда – заведение за бързо хранене“, находящи се в УПИ №
ХХІV-584, кв. 152, с адм. адрес: ул. „Васил Петлешков“ № 24, гр. Търговище.
Първият жалбоподател сочи в жалбата си, че процесната
заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на процесуалните правила,
тъй като в същата неоснователно е записано, че за подземното застрояване не е
издадена Виза за проектиране на основание чл. 140 от ЗУТ във вр. с чл. 134, ал.
6 от ЗУТ, с която да е разрешено подземното застрояване извън застроената площ
на основното застрояване. Не следва да бъде издадена Виза за проектиране, тъй
като със Заповед № З-0-3/ 25.01.2017 г. на кмета на община Търговище е одобрено
ЧИ на ПУП – ПЗР на УПИ ХХІV-584, кв. 152 по плана на гр. Търговище, с което за
УПИ се определя застрояване на две сгради – Пететажна жилищна сграда и
двуетажна Обществено обслужваща сграда – заведение за бързо хранене.
Застрояването е посочено с ограничителни линии на застрояване, а не със
задължителни, т.е. няма как да има промяна на разположението и конфигурацията
на сградите, които в инвестиционния проект за също две, за да бъде приложим чл.
134, ал. 6 от ЗУТ. Съблюдава се единствено спазването на минимално изискуемите
отстояния от сградата до регулационните граници на имота в съответствие с чл.
31, ал. 2 от ЗУТ. В чл. 25 от ЗУТ изрично е предвидено, че застрояването в УПИ
се определя с вътрешни и външни линии на застрояване, до които да се разполагат
сградите в приземното ниво, а за подземното застрояване, касаещо настоящия
случай, няма ограничения. Предвидените в закона разпоредби за отстояния до
имотните граници и разстоянията между сградите в имотите са с цел недопускане
на засенчване между сградите и осигуряване на санитарно-хигиенните и екологични
изисквания към тях според конкретните им функции. В ЗУТ и Наредба № 8 от
14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове не е предвидено
подземното застрояване в УПИ да се определя с линии на застрояване в ПУП.
Подземният етаж е за изграждане на подземен гараж за осигуряване на
необходимите места за паркиране към жилищата, което е в съответствие с чл. 85,
т. 1 и т. 3 от Наредба № 7 за правила и нормативи за отделните видове територии
и устройствени зони. Тези изисквания са изпълнени с инвестиционния проект,
който е в съответствие с одобрения ПУП – ПЗР за имота, като не е нарушен чл.
108, ал. 1, изр. второ от ЗУТ. Разрешението за строеж с №
РС-01-136/ 14.12.2017 г. на гл. архитект на община Търговище е публикувано в сайта на община Търговище на
09.02.2018 г. според представената справка от деловодната система на община
Търговище.
В съдебно заседание първия жалбоподател, редовно призован,
не се явява, а се представлява от ст.юрк. Ж., редовно упълномощен, който
поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на оспорения адм. акт.
Вторият жалбоподател Г.М. сочи в жалбата си, че
съгласно чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, за издаденото разрешение за строеж се
уведомяват заинтересованите лица по смисъла на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ, когато се
касае за случаите на преустройство или промяна на предназначението на заварен
строеж. В настоящия случай, видно от заповедта, предвижданията на плана са за
изграждането на две нови сгради, без запазване на съществуващите в имота, като
не се извършва преустройство или промяна на съществуващите сгради в имота, като
разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е
неотносима, т.е. за жалбоподателите липсва правото за бъдат уведомявани за
издаденото разрешение за строеж, съответно и правото на жалба относно същото.
Разрешението за строеж, ведно с необходимите документи е било своевременно
изпратено на РДНСК, в съответствие със закона, те са запознати с преписката по
случая и не са предприели действия по неговата отмяна и то е влязло в законна сила. Следователно адм. орган е
следвало да остави жалбите без уважение, като подадени от лице, които не са
заинтересовани по смисъла на ЗУТ, както и поради влязлото в сила разрешение за
строеж. Вместо това АО е пристъпил към разглеждане и обсъждане на разрешението
за строеж по същество, нещо което е могъл да извърши още преди няколко месеца.
Произнасянето по жалби на лица, без правен интерес, по същество е нарушение на
закона, което води до незаконосъобразност на обжалваната заповед. Процесната
заповед е незаконосъобразна, тъй като с подземното застрояване излизало извън
застроената площ на основното застрояване, гл. архитект е следвало да издаде
Виза за проектиране, съгласно чл. 140 от ЗУТ във вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, с
която да разреши изграждане на подземно застрояване извън застроената площ за
основното застрояване и същата да бъде съобщена на заинтересуваните лица по
смисъла на чл. 131 от ЗУТ и защото липсвала такава виза за проектиране на
подземното застрояване, разрешението за строеж е незаконосъобразно, ведно с
инвестиционните проекти. Изводът на АО, че в ПУП не е било предвидено
изграждане на подземно застрояване извън застроената площ на основното
застрояване на имота, което водело до
незаконосъобразност на разрешението за строеж противоречи на факта, че всъщност
никъде в ЗУТ и Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените планове,
няма предвидено такова съдържание за ПУП. В тези нормативни актове се имат
предвид показатели, касаещи подземното и полуподземно застрояване, като
например: показатели за плътност на застрояването и разгъната застроена площ,
както и застроени площи в подпокривното простронство на сградите, когато са
предвидени за жилища, ателиета и кабинети, и цялата площ на балконите, лоджиите
и терасите, но никъде не се включва подземното застрояване. Съгласно чл. 25 от ЗУТ застрояването в УПИ се определя с външни и вътрешни линии на застрояване,
до които според предвиждането на ПУП могат да се разполагат, или по които
задължително са разполагат сградите в приземното им ниво. Следователно това не
важи за подземното ниво на сградите, като по смисъла на ЗУТ „подземен етаж“ е
етажът, таванът на който е разположен под котата на средното ниво на прилежащия
тротоар (на прилежащия терен към улицата), или до 0, 3 м. над тази кота. За тях
няма изисквания за определяне на вътрешни и външни линии на застрояване, до
които да могат да се разполагат, достатъчно и необходимо е да са в рамките на
собствения имот. Това води до незаконосъобразност на адм. акт поради нарушение
на материалния закон. Няма нормативно определено изискване в ЗУТ, в ПУП да бъде
отразяване и подземното застрояване, когато същото излиза извън застроената
площ на основното застрояване, от което следва че е допустимо подземното
застрояване да бъде осъществено извън основното застрояване, до рамките на
собствения недвижим имот. По аргумент на противното, ако имаше изисквания за
такова отразяване в ПУП и ако такива линии са нанесени, би следвало
собственикът на имота, който не желае да осъществи предвиденото в ПУП подземно
застрояване, да бъде длъжен да иска изменение на ПУП, за да бъдат премахнати тези
линии, за да може да се осъществи строителството, без подземно застрояване,
защото иначе би бил в нарушение на закона.
В съдебно заседание по делото, вторият жалбоподател М.,
редовно призован явява се лично и с а.. И. ***, редовно упълномощена, която
поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на оспорения адм. акт.
Ответникът по оспорването – началникът на РДНСК
„Североизточен район“, редовно призован не се явява, а се представлява от ст.
юрк. С., редовно упълномощен, който счита жалбите за неоснователни.
Заинтересованата страна – Н.А.С. И заинтересованата
страна – С.С.С. и двете с адрес ***, редовно призовани, не се явяват, не се
представляват. От същите е получен писмен отговор (стр. 49 до 51 от делото) с
изразено становище за неоснователност на жалбите и законосъобразност на
постановения съдебен акт.
Заинтересованата страна „Ъпдейт Нийдет“ ЕООД, редовно
призована не изпраща представител и не изразява становище по делото.
Съдът като прецени допустимостта на
жалбата, приема за установено следното:
Жалбите са подадени от надлежни страни и в срок,
налице е правен интерес от оспорването, поради което са процесуално допустима,
а разгледани по същество са основателни при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема, че първият
жалбоподателят като гл. архитект на община Търговище и издател на процесния
адм. акт, чиято отмяна визира оспорената Заповед № ДК-10-СИР-24/ 26.09.2018 г.
на началника на РДНСК „Североизточен район“ има право на жалба по силата на чл.
215, ал. 5 във вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗУТ
Вторият жалбоподател Г.М. като възложител
на строежа на основание чл. 161, ал. 1 от ЗУТ също с правен интерес от
оспорване на процесната заповед.
Съдът приема за установено, че процесното
Разрешение за строеж № РС-01-136/ 14.12.2017 г. на гл. архитект на община
Търговище е било изпратено на адм. орган съгласно чл. 149, ал. 5 от ЗУТ за
служебна проверка по реда на чл. 156 от ЗУТ, за която е бил съставен
Констативен протокол от 22.12.2017 г. от работна група при РО“НСК“ – Търговище
при РДНСК „Североизточен район“ (стр. 92 до 93 от делото).
На 13.08.2018 г. състав на АС – Търговище
се произнесъл с определение № 184 от същата дата, с което приел, че Н.А.С. и С.С.С.
са заинтересовани страни в производство по обжалване на процесното разрешение
за строеж пред началника на РДНСК „Североизточен район“, тъй като са носители
на вещни права в ПИ, в чийто съседен ПИ предназначението на сградата се променя
и АО е следвало да изследва и да изложи мотиви относно наличието или липсата на
предпоставките на чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във вр.с чл. 39, ал. 2 от ЗУТ,
която в случая е приложимата за тях хипотеза. Поради това съдът отменил
оспорената пред него заповед № ДКІ10-СИР-13/ 15.06.2018 т. на началника на
РДНСК „Североизточен район“ в частта, с която е прекратено адм.производство по
жалбата на Н. и С. Сотирови и върнал преписката на АО за произнасяне по
същество, съобразно указанията, дадени в мотивите на постановения съдебен акт.
Постановеното определение влязло в сила като необжалваемо на основание чл. 216,
ал. 5 от ЗУТ.
По повод на подадена жалба на заинт.
страна по делото „Ъпдейт Нийдет“ ЕООД от 14.05.2018 г. до РДНСК „Североизточен
район“ против процесното разрешение за строеж служители от РО“НСК“ – Търговище извършили
служебна проверка по реда на чл. 156 от ЗУТ на процесното разрешение за строеж видно
от Констативен протокол № 96/ 30.08.2018 г. (стр. 115 до 116 от делото).
На 26.09.2018 г. началникът на РДНСК
„Североизточен район“ издал процесната заповед № ДК-10-СИР-24 от същата дата
(преписката). В заповедта АО посочил, че съгласно влезлия в сила ЧИ на ПУП-ПЗР
за УПИ ХХІV-584 не се предвижда запазване на съществуващи изградени сгради в
имота, а за изграждане на две нови сгради. Одобрените инвестиционни проекти по
издаденото РС са за изграждане на две нови сгради, без запазване на
съществуващите в имота, без да се извършва преустройство, промяна на
предназначението на съществуващи сгради в имота, противно на приетото от АС –
Търговище, разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ е неотносима. Определението на
съда на основание чл. 216, ал. 5 изр. последно от ЗУТ не подлежи на обжалване
пред по-горна инстанция и е задължително за АО. Видно то разпределението на
подземния етаж на кота – 2, 20 – 2, 50 и чертеж „ситуация“ от одобрения
инвестиционен проект по част „Архитектура“, предвиденото подземно застрояване
излиза извън застроената част на основното застрояване, като съответно е
разположено до регулационната граница с УПИ ІV-583 (собственост на „Ъпдейт
Нийдет“ ЕООД) и УПИ ХХV – за училище и е на намалени отстояния от УПИ V-585
(собственост на Н.С. и С.С.). Гл. архитект не е издал Виза за проектиране,
съгласно чл. 140 от ЗУТ, във вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, с която да е
разрешено изграждане на на подземно застрояване извън застроената площ на
основното застрояване в УПИ ХХІV-584 и същата да е съобщена на заинтересуваните
лица по чл. 131 от ЗУТ. Съгласно чл. 75, ал. 2 от Наредба № 7/ 22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони, с ПУП се определят линии на надземно застрояване и линии на подземно
застрояване. Инвестиционния проект е съгласуван и одобрен в нарушение на
предвижданията на ПУП-ПЗР за имота, който на основание чл. 108, ал. 1, изр. 2
от ЗУТ са задължителни за инвестиционното проектиране и на основание чл. 75,
ал. 2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ.
По
делото е допусната съдебно-техническа експертиза в вещо лице – архитект. На
първия поставен въпрос вещото лице е отговорило, че предвиденото подземно
застрояване на процесния строеж излиза извън застроената площ на основното
застрояване.
На втория поставен въпрос съдебният
експерт е дал отговор, че според предвиденото подземно застрояване не са налице
намалени отстояния от УПИ № V-585 (собственост на заинтересуваните страни Н. и С.
Сотирови).
На третия поставен въпрос вещото лице е
отговорило, че предвиденото подземно застрояване е разположено на регулационната
граница с УПИ ІV-583 (собственост на заинтересуваната страна „Ъпдейт Нийдет“
ЕООД гр. София.
На четвъртия поставен въпрос съдебният
експерт е дал отговор, че не е предвидено подземно застрояване извън
застроената площ на основното застрояване на имота съгласно действащия ПУП за
УПИ № ХХІV-584, кв. 152, по плана на гр. Търговище, одобрен със Заповед №З-0-З/
25.01.2017 г. на кмета на община Търговище.
На пети поставен въпрос вещото лице е
дало отговор, че за процесния строеж – изграждане на подземно застрояване извън
застроената площ на основното застрояване в УПИ № ХХІV-584 следва да бъде
издадена Виза за проектиране, с която да се разреши изграждане на подземно
застрояване, извън застроената площ на основното застрояване.
На шестия поставен въпрос съдебният
експерт е дал отговор, че собствениците на УПИ № ІVІ583 се явяват
заинтересувани лица съгласно чл. 149, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, по чиято инициатива
е започнало адм. производство по обжалване на процесното РС, а собствениците на
УПИ № V-585 не са засегнати от подземното застрояване.
На последния поставен въпрос вещото лице
е отговорило, че необходимо е подземно застрояване в УПИ № ХХІV-584, кв. 152 по
плана на гр. Търговище да е предвидено в действащия ПУП.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице като компетентно изготвено и непротиворечащо на останалите писмени
доказателства поради което го приобщава към същите.
При тази фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Съдът счита процесният адм. акт - заповед № ДК-10-СИР-24/ 26.09.2018 г. на
началника на РДНСК“Североизточен район“ за законосъобразен адм. акт, като
издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, определени в чл.
216, ал. 6 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗУТ.
Издаденият адм. акт е мотивиран и съдържа
всички реквизити за адм. акт, издаден в писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотиви се съдържат както в адм акт, така и в представената адм. преписка.
Съдът намира, че в издадената заповед е
налице съществено нарушение на административно-производствените правила и
нарушение на материалния закон поради следното:
Съдът приема, че процесното РС №
РС-01-136/ 14.12.2017 на гл. архитект на община Търговище като адм. акт влиза в
сила в 14-дневен срок след издаването му. Поради това същото е влязло в сила след извършена служебна проверка в
РО“НСК“ – Търговище, обективирана в Констативен протокол от 22.12.2017 г.
съгласно чл. 156, ал. 2 във вр. с чл.149, ал. 5 от ЗУТ на 28.12.2017 г.
Съгласно нормата на чл. 156, ал. 2 от ЗУТ „Органите
на Дирекцията за национален строителен контрол проверяват служебно
съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни
проекти, когато такива се изискват, с предвижданията на действащия подробен
устройствен план.“ Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от ЗУТ „При
констатиране на нарушения по ал. 2, както и на други нарушения, водещи до
незаконосъобразност на издадените строителни книжа, началникът на Дирекцията за
национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице отменя с
мотивирана заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти“.
В настоящия случай процесната РС е било предмет на проверка от РО“НСК“ –
Търговище на два пъти. Първия път е бил след самото му издаване на 22.12.2017
г. (по реда на чл. 156, ал. 2 от ЗУТ) и втория път на 30.08.2018 г. по повод на
подадена жалба от заинт. страна по делото “Ъпдейт Нийдет“ за етапа на строежа.
В същото време АО се е мотивирал, за да отмени РС, че инвестиционният проект на
РС е съгласуван и одобрен в нарушение на предвижданията на ПУП-ПЗР за имота,
който на основание чл. 108, ал. 1 изр. второ от ЗУТ са задължителни за
инвестиционното проектиране и на основание чл. 75, ал. 2 от Наредба № 7 за
ПНУОВТУЗ.
Съгласно нормата на чл. 156,
ал. 5 от ЗУТ „Влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна.“
Съдът счита в тази връзка, че процесното РС след 28.12.2017 г. е станало
стабилен адм. акт, който не подлежи на отмяна по силата на закона и всякакви
възражения в противната насока са несъстоятелни. Стабилността на влезлите в
сила РС, изключва и възможността за отмяната им по реда на извънредните
способи, вкл. на основанието по чл. 99, ал. 1 от АПК – поради съществено
нарушаване на изискванията за законосъобразността им, едно от които е
съответствието им с плана. От това следва, че е изключен последващ контрол за
законосъобразността на РС, каквото представлява процесната заповед. Процесната
заповед би била законосъобразна само до влизането в сила на РС, защото
обратното означава премахването на строеж след въвеждането му в експлоатация по
установения ред.
Съдът намира, че е налице и
съществено нарушение на адм. производствените правила, тъй като е налице
нарушение, което ако не беше допуснато би се стигнало и до друго решение на
поставения пред АО въпрос. Ако АО бе съобразил влизането на РС в сила, не би
издал оспорения адм. акт.
При изложеното процесната
заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна
и издадена в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила.
Предвид на изхода от
оспорването съдът приема, че на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на
жалбоподателите следва да бъдат възстановени направени по делото разноски. На
първия жалбоподател разноски в размер на 280 лв., съставляващи внесена държавна
такса от 10 лв. и депозит за вещо лице от 270 лв. На втория жалбоподател в
размер на 880 лв. съставляващи внесена държавна такса от 10 лв., депозит за
вещо лице от 270 лв. и възнаграждението за един адвокат в размер на 600 лв.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ДК-10-СИР-24/ 26.09.2018 г. на
началника на РДНСК „Североизточен район“, с която е отменено Разрешение за
строеж № РС-01-136/ 14.12.2017 г. на гл. архитект на община Търговище, ведно с
одобрените инвестиционни проекти за строеж: „Пет етажна жилищна сграда и
Обществено-обслужваща сграда – заведение за бързо хранене“, находящи се в УПИ №
ХХІV-584, кв. 152, с адм. адрес: ул. „Васил Петлешков“ № 24, гр. Търговище по
жалбите на а.. Д. Д. – гл. архитект на община Търговище с адрес гр. Търговище,
пл. „Свобода“ И Г.Д. ***.
ОСЪЖДА РДНСК
„Североизточен район“ гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 76Г да заплати на а..
Д. Р. Д. – гл. архитект на община Търговище с адрес гр. Търговище, пл.
„Свобода“ направените по делото разноски в размер на 280
лв., съставляващи внесена държавна такса от 10 лв. и депозит за вещо лице от
270 лв.
ОСЪЖДА РДНСК „Североизточен район“ гр. Варна, бул.
„Цар Освободител“ № 76Г да заплати на Г.Д. *** направените по делото разноски в
размер на 880 лв. съставляващи внесена държавна такса
от 10 лв., депозит за вещо лице от 270 лв. и възнаграждението за адвокат от 600
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението пред Върховен административен съд на Р. България.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: