Р Е
Ш Е Н
И Е № 160
гр.Пазарджик 22.12.2014г.
В
името на народа
Пазарджишкият окръжен съд ТЪРГОВСКА колегия……в публично заседание...на…двадесет
и шести ноември..две хиляди и четиринадесета...в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
при секретаря В.Б. и в
присъствието на прокурора...................................като разгледа
докладваното от съдията т.дело № 24 по описа за 2013г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК.
В исковата молба ищецът „Юробанк и еф джи България” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“
№260, п.к. 1766, представлявано от А. Х. – главен изп.директор,
П. Н. Д. и Д. Б. Ш. – изпълнителни директори и М.И. В. - прокурист – съвместно
от всеки двама изпълнителни директори или от прокурист, заедно с изпълнителен
директор, е
изложил обстоятелства за успешно проведено заповедно производство по реда на
гл.37 от ГПК против
„ИМЕА“ ООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.
„Златица“ №1, представлявано от управителя И. И. С.. Издадената Заповед №2992/08.11.2010г.,
съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение, по ч.гр.д. №4541/2010г. по
описа на РС Пазарджик, е била в срок възразена. С
цитираната Заповед за изпълнение на парично задължение, ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумите: 145 961,53лв.
– главница, ведно със законната лихва от 04.11.2010г. до окончателното й
погасяване, 23 388,30лв. – договорени лихви за периода 21.11.2009г. –
25.10.2010г. и 905,59лв. – неплатени такси по обслужване на кредита, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 8 571,24лв. –
на основание договор за кредит от 15.05.2008г. и анекс от 28.05.2009г.
Вземането на ищеца се основава на изпълнителното
основание по чл.417 т.2 от ГПК – извлечение от счетоводна книга. Съществуването
на вземането се основава на сключения между страните договор за банков кредит от
15.05.2008г., изменен с анекс от
28.05.2009г., по
силата на който банката е отпуснала на ответника кредит в размер на 150 000лв.
Позовава се на клаузите на договора, регламентиращи реда и начина на изпълнение
на задълженията на кредитополучателя, включително и на клаузата на чл.26 б. „В“
от договора – предвиждаща възможност за банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем при неплащане на падеж на вноска за главница и/или лихва и/или такса.
Твърди се, че поради просрочване та вноски за лихви и такси, ищецът е обявил
кредита за предсрочно изискуем на 27.08.2010г., уведомявайки за това длъжника с
писмо с обратна разписка и давайки му едноседмичен срок за изпълнение на задължението,
което не било сторено.
Моли съда да постанови решение, с което, на
основание чл.415, ал.1 oт ГПК и чл.422 oт ГПK да приме за установено по
отношение на ответника, че съществува вземането му за сумите: 145 961,53лв. – главница, ведно със законната
лихва от 04.11.2010г. до окончателното й погасяване, 23 388,30лв. –
договорени лихви за периода 21.11.2009г. – 25.10.2010г. и 905,59лв. – неплатени
такси по обслужване на кредита, за които е издадената Заповед за изпълнение на парично задължение №2992/08.11.2010г.,
по ч.гр.д. №4541/2010г. по описа на РС Пазарджик. Претендира присъждане на
разноски по делото.
В представения в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор
от ответника „ИМЕА“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. „Златица“ №1, представлявано от управителя И. И. С., се
оспорва исковата молба. Оспорват се фактическите твърдения за наличието на
валидно възникнало договорно правоотношение по договор за банков кредит – сключването
на договор за банков кредит с ищеца, предоставянето на кредит в размер на
150 000лв. и поемане на задължение за връщането му, сключването на анекс
към договора, включително и обявяването на кредита за предсрочно изискуем на сочената
от ищеца дата - 27.08.2010г. - съгласно направените по реда на чл.145 ал.2 от ГПК уточнения в съдебно заседание. В съдебно заседание ответникът е
конкретизирал и възраженията си по истинността – автентичността на
представените от ищеца писмени доказателства - договор за банков кредит от
15.05.2008г., анекс от 28.05.2009г.,
обезпечението по този договор - нотариален акт №85 за договорна ипотека от
16.05.2008г. на нотариус Х. П., покана – уведомление до ответника, връчена с
писмо с обратна разписка на 27.08.2010г., включително и подписа, положен върху
известие за доставяне от името на законния представител на ответното дружество.
В представената по реда на чл.372 от ГПК
допълнителна искова молба ищецът оспорва фактическите твърдения и правни доводи
на ответника, касаещи валидността на възникналото помежду им договорно
правоотношение.
В срока по чл.373 от ГПК не е постъпил отговор на
допълнителната искова молба.
Като се
запозна с приложените по делото доказателства и становищата на страните, съдът
намери за установено следното:
Разпоредбата
на чл.422 ал.1 от ГПК е специална процесуална норма, относима към специален вид
производство – заповедното производство, с която се предоставя правото за
предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземане,
признато в заповедното производство. Предпоставките за предявяването му са
нормативно установени – а именно: възражение по чл.414 от ГПК по разпореждане
за незабавно изпълнение /или по заповед за изпълнение/, указание на съда по
чл.415 от ГПК за предявяване на иск в предвидения от закона срок, упражняване
правото на иск в едномесечния срок.
Със заявление, подадено до РС – Пазарджик,
ищецът е предявил
искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК срещу ответника в
настоящето производство. Въз основа
на така подаденото заявление РС-Пазарджик е издал заповед за изпълнение на
парично задължение
№2992/08.11.2010г., съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение, по ч.гр.д.
№4541/2010г. за сумите: 145 961,53лв.
– главница, ведно със законната лихва от 04.11.2010г. до окончателното й
погасяване, 23 388,30лв. – договорени лихви за периода 21.11.2009г. –
25.10.2010г. и 905,59лв. – неплатени такси по обслужване на кредита, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 8 571,24лв. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал
възражение срещу издадената заповед – заповедта за изпълнение е връчена на
15.11.2012г., а възражението е депозирано на 27.11.2012г. С разпореждане на
заповедния съд от 17.12.2012г. е указано на заявителя, че може в едномесечен
срок да предяви иск за установяване на вземането и довнесе дължимата държавна
такса. Разпореждането е съобщено на заявителя на 03.01.2013 г. В законоустановения 1 - месечен срок ищецът е предявил
претенцията си по исков ред /исковата молба е изпратена по пощата на
04.02.2013г – първи присъствен ден и е заведена в деловодството на ПОС с вх. №893/05.02.2013г.,
а по заповедното производство са представени доказателства за предявяването й –
с молба от 05.02.2013г., при което така предявеният иск се явява допустим.
Следва да се отбележи,
че с определение №64/23.01.2013г. по в.ч.гр.д. №5/2013г. на ПОС е отменено
разпореждането за незабавно изпълнение, съдържащо се в заповед №2992/08.11.2010г. по
ч.гр.д. №4541/2010г. на ПРС и е оставено е без уважение заявлението на ищеца за
издаване на разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ, като е обезсилен издаденият въз основа на заповедта за
незабавно изпълнение изпълнителен лист. Въпреки успешно проведеното
производство по чл. 419 от ГПК обаче и наличието на произнасяне по този повод
от страна на въззивния съд, в
производството по чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, предмет на установяване е съществуването на
вземането по издадената заповед за изпълнение и то към момента на приключване
на съдебното дирене в исковия процес, в който страните разполагат с
възможността да установят чрез всички допустими доказателствени средства дали
вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо, като в тежест на ищеца
е да докаже факта, от който произтича вземането му. В това производство исковият
съд не е обвързан от констатациите и правните изводи на заповедния съд, тъй
като противното би означавало обезсмисляне на исковото производство за
установяване съществуване на изискуемо вземане, независимо че за същото е
издадена заповед за изпълнение.
Уважаването на иска по чл.422 от ГПК
предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно:
между страните през процесния период да е
съществувало валидно договорно правоотношение; ищецът да е изправна страна по
последното и да е изпълнил своите задължения; ответникът да не е извършил
дължимата насрещна престация в твърдения размер; да е налице изпадане в забава
– т.е. вземането да е изискуемо.
Ищецът основава вземането си на Договор
за банков кредит, продукт „Бизнес помещения“ от 15.05.2008г. Съгласно чл.1 от сключения договор
банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 150 000лв.,
като последният се е задължил да върне кредита, заедно с дължимите лихви, в
срок от 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка и при
условията на договора. В раздел ІІ от договора са регламентирани условията за
усвояване и погасяване на кредита, а в раздел ІІІ „Обезпечения“ – чл.7 – за
обезпечаване на всички вземания на банката кредитополучателя се е задължил да
учреди договорна ипотека върху собствен недвижим имот, която договорна ипотека
е обективирана в нотариален акт №85 за договорна
ипотека от 16.05.2008г. на нотариус Х.П. С клаузата на чл.26 б. „Г“ от договора
е регламентирана възможност за банката да обяви кредита за предсрочно изискуем,
когато кредитополучателят не е изпълнил което и да друго задължение, поето по
силата на договора, договорите, обезпечаващи кредита или по други, сключени с
банката договори за кредит, включително не
е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва. Същата възможност за
кредитополучателя е регламентирана и с клаузата на чл.27 б. „В“ от договора.
С Анекс №1 от
28.05.2009г. страните са предоговорили остатъчния
дълг по кредита – чл.1. Съгласно чл.2 страните са постигнали споразумение за
въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на банката,
а като условие за ползване на облекчен ред, кредитополучателят се е задължил да
погаси всички просрочени задължения по кредита. Регламентирано е, че при
неизпълнение на това задължение, кредитополучателят дава безусловно съгласие, оправомощава и упълномощава банката, служебно да преоформи сумата на съществуващото просрочие
чрез натрупването към редовната главница по кредита. В чл.3.1 е предвидено,
след изпълнение на условията по чл.2, че кредитополучателят ще ползва
12-месечен период на облекчено погасяване на кредита, считано от датата на
влизане в сила на анекса. Погасителната вноска в рамките на гратисния
период е определена в размер на 900лв., като е посочено, че със същата се
погасява само част от съответната, дължима при условията на първоначално
сключения договор погасителна вноска. Според клаузата на чл.6 от анекса е
предвидено – в случай, че в рамките на уговорения в т.3.1 период на облекчено
погасяване на кредита, кредитополучателят не заплати едно дължимо месечно
плащане в размера по чл.3.1, същият губи правото да ползва облекчението. В този
случай, както и при неизпълнение на което и да било друго задължение, банката
едностранно и без да е необходимо волеизявление от кредитополучателя,
прекратява действието на чл.3 и има право по своя преценка – съгласно б. „А“ –
да обяви кредита за незабавно и предсрочно изискуем, като изискуемостта
настъпва без да е необходимо каквото и да е уведомяване или волеизявление на
кредитополучателя и да предприеме всички необходими действия по принудителното
му изпълнение.
Във връзка с
възражението на ответната страна по валидността на така очертаните договорни
правоотношения, изразяващи се в отричане на правопораждащия
факт и обективирани чрез оспорване истинността –
автентичността на документите, на които ищецът основава вземането си, по делото
е допусната съдебнографологична експертиза. Оспорената
от ответника автентичност касае, както подписите, положени от лицата, изразили
воля от името на ищеца, така и подписа на лицето, изразяващо волята на
дружеството – ответник – законния му представител И.С.. Съгласно заключението,
изготвено от вещото лице Н.Н., подписите, положени за
дружеството „ИМЕА“ ООД в договор за банков кредит от 15.05.2008г., в приложенията към него, в Анекс №1 от 28.05.2009г., в
погасителния план и в нотариален акт №85 за договорна ипотека от 16.05.2008г. на нотариус Х.
П., са изпълнени от законния представител
на дружеството И.И.С.. Подписите, върху покана – уведомление /с което
банката е упражнила субективното си право да обяви кредита за предсрочно
изискуем/, адресирана до ответника, са положени от лицата, посочени като автори
на документа - С. К. Д. и И. З. З.
Подписите върху документа по чл.417 т.2 от ГПК – извлечението от счетоводните
книги на банката, са положени от лицата, посочени като автори на документа – В.
И. Д. и И. З. З. Заключението от съдебнографологичната
експертиза, като компетентно изготвено и неоспорено от страните, съдът
кредитира изцяло.
При необорената доказателствена
сила на документите, на които ищецът основава претенциите си – и по-конкретно -
договор за
банков кредит от 15.05.2008г., в
приложенията към него, в Анекс №1 от 28.05.2009г., в погасителния план, ищецът при
условието на пълно и главно доказване е установил съществуването на валидно
договорно правоотношение, възникналата облигационна връзка между страните по
което притежава всички характеристики на специфичната търговска сделка, уредена
в гл.29-та, раздел ІІІ от ТЗ – активна банкова сделка - договор за банков
кредит, който е формален, консенсуален, възмезден,
двустранен договор.
Съгласно чл.430 ал.1 от ТЗ - с договора
за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока, а съгласно ал.2 - заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Във връзка с изпълнението на вменените с
чл.430 от ТЗ задълженията на страните, произтичащи от договор за банков кредит,
възпроизведени и в процесния договор, по делото е
допусната съдебноикономическа експертиза. Съгласно заключението на
вещото лице М.И., изготвено на база първични счетоводни документи, имащи
отношение към поставените задачи, размерът на направените от ответника
погасителни вноски е: главница – 1 093,23лв., за погасяване на текущи
лихви – 12 798,63лв., за погасяване на просрочени лихви –
10 010,06лв., за погасяване на такси и застраховки – 768,21лв.
Проследявайки извършените плащания по процесния
кредит – по главница и лихви в табличен вид, вещото лице е дало заключение, че
погасената част от главницата е в размер на 1 093,23лв., при което
остатъкът от дълга към датата на извлечението от счетоводните книги –
25.10.2010г. е 145 96153лв. Размерът
на дължимите лихви за периода от 21.11.2009г. – 25.10.2010, съобразно
погасителния план и уговорените с договора лихвени проценти е 23 388,30лв., а размерът на
дължимите се такси по обслужване на кредита е 905,59лв. Видно от табличното изражение на извършените плащания,
последно плащане е направено на 25.10.2010г., което е само в размер на
405,15лв. – дължима такса, а плащане на пълна погасителна вноска /1800лв. –
съгласно погасителен план/ на 21.05.2009г. – т.е. преди подписване на Анекс
№1/28.05.2009г. Извършените плащания за периода 21.05.2009г. – 25.10.2010г. –
отнесени като просрочени лихви, са в значително по-нисък размер от определената
месечна погасителна вноска в чл.3.1 от Анекс №1 – от 900лв. Заключението от
приетата по делото съдебноикономическа експертиза,
като компетентно изготвено и неоспорено от страните, съдът възприема изцяло,
при което по безспорен начин е установено неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за извършване на дължимата
насрещна престация в уговорения размер, включително и
изпадане в забава – представляващи основание – обективната предпоставка за
превръщане на кредита в предсрочно изискуем – съгласно клаузата на чл.6 б.А от
Анекс №1/28.05.2009г. и чл.26 б.Г и чл.27 б.В от договора.
Предсрочната
изискуемост на кредита е обусловена от два елемента: обективен – неизпълнение
от страна на кредитополучателя на поетите с договора задължения и субективен –
възможност и избор на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем, който
избор следва да е обективиран в съответно
волеизявление, достигнало до длъжника. В този смисъл е приетото в т.18 от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК, съгласно което в хипотезата на
предявен иск по чл.422 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Посочено е, че ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл.60 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
В
настоящия случай банката е упражнила правомощието се да обяви на
кредитополучателя предсрочната изискуемост на задълженията по сключения договор
за кредит и анексите към него. В тази връзка по делото са приети като
доказателства заверени копия на покана – уведомление, изпратено до
кредитополучателя, с които именно е обявена предсрочната изискуемост на задълженията
по кредита и известие за доставяне с отразена дата на получаване 27.08.2010г.
Отразено е, че пратката е доставена „лично“ и е положен подпис на получател. Т.е.
– датата на получаване на уведомлението предхожда датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК /подадено на 05.11.2010г./. Автентичността на подписа „за
получател“, положен върху известието за доставяне, е оспорена от ответната
страна. Съгласно заключението от съдебнографологичната
експертиза, изготвена от вещото лице Н.Н. – не е
възможно да се установи изпълнителя на подписа в известието за доставяне на
пратка. За изясняване на спорното правоотношение в тази насока по делото е
допусната и повторна съдебнографологична експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице Л. В. спорният подпис от името на И.С.,
положен върху известие за доставяне от 27.08.2010г., не е положен от самия
него, освен ако няма умишлено изпълнение
на спорния подпис. Съгласно констативносъобразителната
част от заключението положеният върху известието за доставяне подпис се състои
от три нечитаеми щрихи, несвързани помежду си, като
първите две са изпълнени със забавено темпо и влошена координация. Третият
щрих, който е изпълнен с лявоокръжно движение, е
изпълнен с много по-висока степен на координация и темп на движенията, което е
показател за евентуално умишлено действие от страна на изпълнителя на подписа. Или
с оглед заключението от първоначалната и повторната съдебнографологична
експертиза не може да се приеме за безспорна автентичността на подписа, положен
върху процесното известие за доставяне – т.е. – че
подписът е на законния представител на дружеството – ответник. Следва да се
отбележи обаче, че и двете заключения съдържат констатации за евентуално
умишлено изпълнение на спорния подпис. Преди всичко обаче отразеният начин на
връчване в известието „лично“ удостоверява надлежно доставяне на съобщението
във физическа форма по смисъла на чл.3 т.2 от Закона за пощенските услуги. Така извършеното удостоверяване на
връчването не е оспорено по делото и съдът го приема за достоверно.То доказва
получаването на поканата от адресата й, респективно-запознаването на същия със
съдържанието на поканата. А съгласно това съдържание, банката-ищец е уведомила
управителя на ответното дружество, че поради нередовно погасяване на дължимите
вноски, кредитът, ползван от дружеството е обявен за предсрочно изискуем, като
заедно с това с поканата е даден на ответника и срок за доброволно погасяване
на описаните в съдържанието й суми. По изложените съображения следва да се приеме, че в случая е налице, както
обективният, така и субективният елемент за отнемане преимуществото на срока по
договора и настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.
В хода на производството по иск по
чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а
на ответника - фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. Предвид
изложените данни от фактическа страна и съображения ищецът при условията на
пълно и главно доказване е установил възникването на спорното право,
респективно – съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение №2992 от 08.11.2010г. по ч.гр.д.
№4541/2010г. на РС-Пазарджик. Договорът за банков кредит от 15.05.2008г., като пораждащ вземането
юридически факт, съдържащ клаузи за предсрочна изискуемост, ведно с данни за
надлежно упражнено от страна на банката субективно право, наличието на
конкретни данни за преустановяване плащанията по договора, са достатъчно данни,
обосноваващи изискуемост на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение на парично задължение, съответно – за съществуване на вземането.
По изложените съображения предявеният
установителен иск по чл.422 от ГПК се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
При този изход на делото и на основание
чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца – „Юробанк
България“ АД /с променено фирмено наименование/ направените разноски по делото
в размер на 9 045,02лв., съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл.422 от ГПК,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ПО предявения от „Юробанк България“ /променено фирмено наименование на „Юробанк и еф джи
България”/ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Околовръстен път“ №260, п.к. 1766, представлявано от А. Х. – главен изп.директор, П. Н. Д. и Д. Б. Ш. – изпълнителни директори
и М. И. В. - прокурист – съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от
прокурист, заедно с изпълнителен директор, против „ИМЕА“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Златица“ №1,
представлявано от управителя И. И. С., иск
по чл.422 от ГПК, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че
съществува вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 т.2 от ГПК – Заповед №2992/08.11.2010г.
по ч.гр.д. №4541/2010г. по описа на РС Пазарджик, за сумите: 145 961,53лв.
– главница, ведно със законната лихва от 04.11.2010г. до окончателното й погасяване,
23 388,30лв. – лихви за периода 21.11.2009г. – 25.10.2010г. и 905,59лв. –
неплатени такси по обслужване на кредит – по договор за банков кредит от
15.05.2008г. и анекс от 28.05.2009г.
ОСЪЖДА „ИМЕА“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Златица“ №1, представлявано от
управителя И. И. С., да заплати на „Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ №260, п.к. 1766, представлявано
от А. Х. – главен изп.директор, П. Н. Д. и Д. Б. Ш. –
изпълнителни директори и М. И. В. - прокурист – съвместно от всеки двама
изпълнителни директори или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, направените разноски по
делото в размер на 9045,02лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: