О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 15-ти въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи април
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря
……………, като разгледа докладваното от съдията Маринкова ВНЧД №1441 по
описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243,
ал.7 от НПК.
Образувано е по частен протест от прокурор при СРП срещу определение от 04.02.2021
г. по НЧД №9683/2019 г. на СРС, НО, 14 състав, с което е отменено Постановление
от 27.05.2019 г. на СРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП
№15418/2017 г. по описа на 04 РУ- СДВР, пр.пр. №31996/17
г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.201, ал.1 НК.
В частния протест се излагат доводи, че определението на СРС е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че в хода на ДП са изяснени всички факти и
обстоятелства относими към предмета на доказване по
делото, като набляга на това, че по несъмнен начин е установено, че на Е.С.не
са били предоставяни конкретни парични средства, с които да борави и да се
разпорежда, както и какво е естеството на бонусите- дали представлява
получаване на облага или освобождаване от задължение, а така също и каква е
връзката между дружествата И.А. М. АД и А.Ф.ООД. Намира, че подробно също така
е изяснена и системата за боравене с продукта „бяла карта“ и начинаът и правомощията за определяне на таргет групите, които следва да получат бонуси, както и
движението на паричните средства при теглене на суми чрез съответния продукт. Излага
подробни съображения в тази насока. Сочи
още, че липсват конкретни доказателства за това, че св.С.и самата Е.С.са
разполагали с администраторски достъп до ЕИС (единната информационна система) и
са можели да въвеждат данни за предоставените отстъпки, още повече, че всички
служители използвали един и същи IP адрес , поради което и посочва, че СРП не е възложила изготвянето на
Компютърно- техническа експертиза, доколкото изначално не е възможно да се
установи от кои компютри са въведени данните за отстъпка, поради което и нямало
как да се определи кой е въвел данните за отстъпка- дали Стойков, Самарджиева
или трето лице. Посочва, че независимо от това СРП в мотивите на прекратителното постановление е приела, че е налице
неправомерно въвеждане на данни, но подобно деяние не би могло да попълни
състава на конкретно престъпление, тъй като достъпът, който е имала Е.С.до ЕИС
е бил изцяло правомерен и именно тя е била ангажирана с въвеждането на
подадените й данни, касаещи съответните бонуси. В тази връзка посочва, че дори
и да бъдат изготвени съответните експертизи, дори и да бъдат установени
посочените факти, то това няма да промени тяхната съставомерност
и те не биха могли да бъдат подведени под състава на конкретно престъпление,
поради което и продължаването на разследването е излишно, а установяването на
допълнителни факти по делото с нищо не би допринесло за разкриване на
обективната истина по делото.
Иска от въззвния съд да отмени определението на
СРС и да потвърди Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното
производство по делото като правилно и законосъобразно.
Срещу частния протест е постъпило възражение от дружество А.ф.ООД в
качеството му на ощетено юридическо лице, чрез процесуалния му представител-
управителя Ц.К., в което излага подробни съображения срещу подадения протест,
като акцентира на това, че в постановлението на СРП, както и в протеста се
обсъждат единствено хипотезите на престъпление по чл.201 и чл212а от НК, но не
и такива на други престъпления от общ характер, като се набляга на това, че
представителят на СРП не разбира и смисъла на отстъпката при продукта „бяла
карта“, както и че в дадените от Е.С.обяснения по повод на уволнението й, тя е
признала, че е извършвала отстъпки по нейните и тези на брат й договори за
кредит с цел задълженията по кредитните карти да не бъдат заплащани, което не е
взето предвид от представителя на СРП.
Иска се от въззивния съд да потвърди
определението на СРС като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по досъдебното
производство доказателства, намира следното:
Протестът е процесуално допустим-
подаден е в срок, от лице с качеството на прокурор при СРП, пред местно
компетентен съд и срещу акт, който подлежи на проверка в производство по въззивен съдебен контрол
по реда на глава 22 от НПК. По същество същият е изцяло неоснователен по
следните съображения:
Въззивният съд изцяло споделя както фактическите констатации,
изложени в определението на СРС, така и правните изводи на първата инстанция
относно необоснованост на постановлението на СРП за прекратяване на
наказателното производство по делото, поради което и не намира за необходимо да
повтаря отново същите. Правилно и на база така събрания по делото до тук доказателствен материал и установените въз основа на него
факти, първостепенният съд е приел, че делото на ДП не е изяснено в пълнота от
фактическа страна и не са събрани всички възможни доказателства, и особено и
най- вече това, че не е назначена и изготвена СКТЕ, която се явява особено
съществена за изясняване на обективната истина по делото. С това становище на
първостепенния съд въззивният такъв се солидаризира
изцяло, като счита, че изготвянето на такава експертиза ще позволи на
държавното обвинение да прецени има ли извършено престъпление от общ характер и
евентуално какво по вид, доколкото и независимо, че прокурорът при СРП е приел,
че има неправомерно въвеждане на данни в ЕИС на дружеството (както сочи
прокурорът и в частния протест), той не е успял да изведе на база тези
обстоятелства, верни правни изводи, твърдейки, че това обстоятелство не сочи на
осъществен състав на престъпление, тъй като било установено, че Е.С.не само е
имала достъп до ЕИС, но е била и пряко ангажирана с въвеждането на подадените й
данни, касаещи бонусите. С тези свои изявления пред въззивния
съд в частния протест, прокурорът си противоречи с твърденията, изложени в
постановлението за прекратяване на наказателното производство по делото, в
което е приел, че по делото не се установявало кой е въвеждал тези данни в ЕИС,
както и с твърденията в частния протест, че не би могло да се установи по
какъвто и да е било начин кои са служителите в дружеството, които са могли да
въвеждат данни за предоставените отстъпки (бонуси) в ЕИС, тъй като всички
служители ползвали един и същи IP
адрес.
Видно е, че в постановлението на СРП за прекратяване на наказателното
производство по делото прокурорът на много места заявява, че имало твърдения в
един или друг смисъл, без обаче да сочи дали е приел за установени фактите и
обстоятелствата съдържащи се в тези твърдения и в частност в тези на
свидетелите С.и К. и без да е посочил поради какви съображения евентуално не е
приел за верни тези твърдения на разпитаните свидетели, при положение, че не
твърди да са събрани други доказателства, които да опровергават въпросните
твърдения на свидетелите С.и К.. В този смисъл и за въззивния
съд остава непонятно, поради какви причини прокурорът приема, че по делото
редица факти и обстоятелства, относими и значими за
изясняване на обективната истина по делото, твърдения, за които се съдържат
данни в показанията на св.С.и К. не са
доказани и не могат да бъдат установени и доказани. Става въпрос за това кой е
имал достъп до ЕИС, какви са били правомощията в тази връзка на Е.С., кой и в
частност дали самата Е.С.е въвеждала в тази система неправомерно данни, касаещи
отпускането на бонуси и отстъпки по двата конкретно разследвани кредита- този
на самата Е.С.и на нейния брат А.С., кога и как е ставало това, от какъв IP адрес и редица
други въпроси, които е посочил в своето определение и първостепенният съд.
Последният правилно е преценил, че на база изготвянето на СКТЕ (компютърно-
техническа) и съпоставяне заключението на същата със събраните по делото гласни
и писмени доказателства, би могло да доведе до изясняване на всички тези
обстоятелства, за които прокурорът противоречиво твърди, че не могат да бъдат
установени по делото, респ., че дори и и да бъдат установени, това по никакъв
начин нямало да допринесе за изясняване на обективната истина по делото, тъй
като това не променяло факта, че тези факти се явяват несъствомерни
от обективна страна по реда на чл.201 и чл.212а от НК.
Този подход на
прокурора сочи на това, че същият е свел разследването единствено и само до
тези два престъпни състава и преценява събраната доказателствена
маса, респ. възможността за попълване на същата с нови доказателства и
изясняването и установяването на допълнителни факти и обстоятелства, единствено
и само с оглед на тези два конкретни престъпни състава. В случая обаче следва
да се вземат предвид установените до този момент обстоятелства по делото, които
са приети както от СРП, така и от СРС в мотивите на техните актове и които се
установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, а те сочат
на това, че в инкриминирания период Е.С.е имала достъп до ЕИС на дружеството,
както и че чрез неправомерното въвеждане на данни в тази система се е стигнало
и до неправомерно сторниране на нейни задължения и
такива на брат й по отпуснати им чрез кредитни карти „бяла карта“ кредити,
което е довело и до ощетяване на дружеството, тъй като чрез това сторниране на задължения (реализирано чрез неправомерно
използване на отстъпки по двата кредита) се е стигнало до извличане на лични
имотни облаги от нея и брат й, респ. до нанасяне на вреда на дружеството кредитодател, тъй като реално сторнирането
се е изразявало в това, че едно съществуващо задължение е било отразявано като
недължимо без да е имало реално погасяване на същото. По делото на този етап и
на база събрания до тук доказателствен материал се
установява, че това е ставало, чрез неправомерно въвеждане на данни в ЕИС на
дружеството във връзка с възможността за предоставяне на отстъпки по двата
кредита, като въпрос на конкретни доказателства е да се установи кой точно,
кога и как е въвеждал неправомерно тези данни и по какъв начин и дали това е правела
Е.С., към която до този момент сочат данните по делото или друго лице. Неправомерното
въвеждане (чрез добавяне, промяна, изтриване, внасяне и други) на компютърни
данни в определена информационна система (дори в случаите, когато това се прави
от лице, което по принцип има правомерен достъп до тази система) в немаловажни
случаи съставлява престъпление от общ характер по смисъла на НК- чл.319б, ал.1
от НК, а не сочи на липса на такова от обективна страна, както твърди в
постановлението и в частния протест прокурорът при СРП. Нещо повече, когато
чрез подобно деяние са причинени значителни вреди (какъвто е и настоящият
случай) или деянието е извършено с цел имотна облага, то е налице и
квалифициран състав на това престъпление по смисъла на ал.2 и ал.3 на чл.319б
от НК. Ето защо макар и събраните по делото доказателства и установените факти
да не сочат на престъпление по чл.201 и чл.212а от НК, то това не означава, че
те сочат на липса на каквото и да е било престъпление от общ характер въобще. А
за да бъде прекратено едно наказателно производство поради несъставомерност
на деянието, то е необходимо да се установи, че въпросното деяние било от
обективна, било от субективна страна или и от обективна и от субективна страна
едновременно, не сочи на извършено каквото и да е било престъпление от общ
характер, какъвто настоящият случай не е.
Ето защо и в
конкретния случай е от изключително значение по несъмнен и безспорен начин да
се установи чрез всички възможни средства и доказателства, кое е лицето
извършило неправомерно въвеждане на данни в ЕИС на дружеството, как, кога и по
какъв начин е ставало това, респ. какви са били последиците от въвеждането на
тези данни- довело ли е до причиняването на някаква вреда и ако да- на кого и
каква, респ. било ли е извършено с цел имотна облага на конкретно лице и ако
да- на кое, за да се установи по несъмнен и категоричен начин има ли осъществен
състав на престъпление по смисъла на чл.319б от НК (както по основния, така и
по някой от квалифицираните състави на това престъпление) и ако има осъществено
такова, то кой е авторът на това престъпление и в частност дали това е Е.С.,
към която до този момент сочат събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Изготвянето на СКТЕ за каквато указания е дал в определението си
СРС, би допринесло изключително много за изясняване на всички тези факти и
обстоятелства и би допринесло изключително съществено за изясняване на обективната
истина по делото особено и при съпоставянето на заключението на тази експертиза
с показанията на св.К. и Стайков, както и с другите събрани по делото гласни и
писмени доказателства до този момент. За разлика от първостепенния съд, въззивният такъв не счита, че разпита на Е.С.би допринесъл
особено съществено за изясняване на тези обстоятелства, тъй като тя има право
да откаже да даде показания за обстоятелства, които биха я уличили в извършване
на престъпление, но най- малкото, ако реши да не се възползва от това свое
право, тя би могла да даде показания, които да допринесат за изясняване на
обективната истина по делото или да послужат като основание за събиране и на
други допълнителни доказателства, респ. да послужат като основание за
разследване и проверка евентуално и на друга версия, към която тя би могла да
насочи разследващите органи. Ето защо и на този етап дадените указания от
страна на първостепенния съд в тази насока, също следва да бъдат взети предвид
от разследващите органи на ДП и да бъдат изпълнени, а преценката на това, което
евентуално би посочила в своите показания Е.С.е въпрос по същество и въпрос на
преценка достоверността на нейните показания, съпоставени с всички други
събрани по делото до този момент доказателства.
Указанията дадени
от СРС във връзка с попълване на делото с писмени доказателства, установяващи
връзката между дружествата И.А.М.АД и А.Ф.ООД са по повод твърденията в
постановлението на СРП, че не се установявало по делото каква е тази връзка,
като правилно СРС е преценил, че след като на прокурора не му е ясна същата, той
следва да събере допълнителни доказателства в тази насока. Ето защо и
възраженията на прокурора по този въпрос се явяват неоснователни, както и
неоснователен като цяло се явява и частният протест срещу определението на СРС,
поради което и последното като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл.243, ал.7 вр.
ал.6 от НПК, СГС, НО, XV въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 04.02.2021 г. по НЧД
№9683/2019 г. на СРС, НО, 14 състав, с което е отменено Постановление от 27.05.2019
г. на СРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП №15418/2017 г.
по описа на 04 РУ- СДВР, пр.пр. №31996/17 г. по описа
на СРП, водено за престъпление по чл.201, ал.1 НК.
.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.