№ 581
гр. Перник, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720104658 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация" ООД, в която се сочи, че в полза на дружеството е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 3279/2023 г. по описа на
Районен съд Перник срещу К. В. Л..
Ищецът твърди, че е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода на адрес: ************** Твърди, че размерът на
непогасените задължения е на стойност: 674,49 лева - главница за периода от
16.05.2020 г. до 31.01.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното
плащане и 125,09 лева - лихва за забава, начислена за периода 03.08.2020 – 15.06.2023
г.
Поддържа, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице
облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата
на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите
Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и дои./
С оглед на гореизложеното моли съда да признае за установено, че в негова
полза съществува изискуемо вземане срещу ответника за сумите, предмет на
заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в срок. Същият е бил редовно уведомен по
правилото на чл. 47, ал. 5 ГПК на адреса, на който му е връчена заповедта за
изпълнение, с която е уведомен за санкцията по чл. 40 и чл. 41 ГПК.
Депозирал е възражение по чл. 414 ГПК, в което също е посочил адрес за
призоваване, на който е открит. Направено е възражение за погасяване на претенцията
1
по давност, обективирано в документа по чл. 414 ГПК, което подлежи на разглеждане в
настоящото производство съгласно разясненията дадени в т. 11в от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
В съдебно заседание ищецът се представляват, като поддържа вече изложеното.
Ответникът не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови
нужди, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да
стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на
чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът
се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от
който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде
недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното
производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по
договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като
установи, че ответниците са/или били собственици или носители на вещно право на
ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от
надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през
исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и
нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните вземания са погасени. По конкретното защитно възражение, че
вземането е погасено по давност, същият не носи доказателствена тежест, тъй като
отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната
хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези
услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
2
и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В
този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване
и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014
г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия,
потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на
фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в
размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в
този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
Видно от представената и приета като писмено доказателство декларация по чл.
14 ЗМДТ ответникът е декларирал на за целите на данъчното облагане, че е единствен
собственик на процесния имот, а като придобивно основание е посочил нотариален
акт от ******
Декларацията по чл. 14 ЗМДТ (а и всяка друга) има характер на подписан /което
не се оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с
формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор
на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало документа.
Същевременно, в настоящото производство има значението и на извънсъдебно
признание – твърдение за неизгоден факт и материална доказателствена сила относно
декларирания факт (тъй като за неистинността на декларираните обстоятелства ,
деклараторът носи наказателна отговорност), а именно, че ответникът е собственик на
апартамента, което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса
(така решение №143/08.02.2017г. по гр.д.№1693/2016г. на Второ ГО на ВКС).
Тези обективни данни дават основание на съда да приеме, че в конкретния
случай ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на предявените
искове.
Относно размера, съдът кредитира неоспорената от страните и приета по делото
ССЕ. Вещото лице при справка в счетоводството на ищеца е установило, че за
процесния период по служебен отчет на водомер (поради отказ на абоната да положи
подпис) е начислено потребление в размер на 282 куб.м. вода. Стойността на
потребеното количество вода е на посочената в исковата молба сума – 674,49 лева, а
обезщетението за забава в процесния период и правилата за забава, уредени в Общите
условия на ищеца е в размер на 125,09 лева.
С възражението по чл. 414 ГПК е въведено такова за погасяване на исковото
притезание по давност. Независимо, че отговор на искова молба не е подаван, което би
преклудирало това възражение в общия случай, съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 11а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
3
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство следва да
разгледа обоснованите във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания на
вземането на кредитора, като например: на основанието, от което произтича вземането;
за недействителност на това основание; за погасяване на вземането; за неистинност на
документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение. Това налага извод,
че конкретното възражение за погасяване вземането по давност е своевременно
въведено.
В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК
на ВКС са дадени задължителни за съдилищата разяснения, съгласно които с изтичане
на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. При липса на легална дефиниция, върховните съдии разясняват,
че „периодично” е това плащане, което не е еднократно, не се изчерпва с едно
единствено предаване на пари или заместими вещи, неговото задължение е за
повтарящо се изпълнение, като тези множество престации се обединяват от това, че
имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.
При тези ясни насоки, настоящият състав приема, че вземанията за главница,
предмет на настоящото производство попадат в хипотезата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, а по
отношение на лихвата за забава това е безспорно.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа/изискуемостта им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с
друга форма на съдебно претендиране на вземането.
С оглед на приложимото право и моментът на изискуемост по правилото на чл.
33, ал. 2 от Общите условия, всички вземания по фактури за главница и лихва, с падеж
преди 13.07.2020 г. са погасени по давност. Това е така, защото тук посочената
разпоредба определя изискуемостта на всяко месечно вземане - деня, следващ
изтичането на тридесет дена след издаване на фактура. В този период задължението е
изпълняемо - длъжникът може да изпълни, но не е длъжен да го стори (арг. чл. 70, ал.
1 ЗЗД), т.е. вземането е възникнало, но то не е изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1
ЗЗД. Изтичането на 30-дневния срок е относим и към изискуемостта и изпадането в
забава на длъжника, като се санкционира с начисляване на обезщетение за забава.
При тези обективни данни и правни изводи, настоящият състав приема, че
процесните вземания за главница не са погасени по давност. Първата от издадените
фактури за процесното вземане с от дата 03.07.2020 г., поради което нейната
изискуемост, респективно начало на погасителната давност е настъпила на
30.08.2020 г., а заявлението, прекъсващо давността по аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК, е
депозирано на 13.07.2023 г.
По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че
предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от
дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок. При извода за
основателност на главната претенция, такава е и тази за обезщетение за забава по вече
изложените аргументи.
При тези правни изводи, предявените искове се явяват основателни и следва да
бъдат уважени.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
4
общ размер на 625,00 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 75,00 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Ответникът е претендирал разноски, но при този изход от спора такива не му се
дължат.
В светлината на гореизложеното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че В ПОЛЗА
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД , с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу К. В. Л., ЕГН **********, ************ за сумата в размер
на 674,49 лева - главница за доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на
адрес: **************е пероида от 16.05.2020 г. до 31.01.2023 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(13.07.2023 г.) до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в
размер на 125,09 лева - лихва за забава за периода 03.08.2020 – 15.06.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК в
рамките на ч. гр. дело № 3279/2023 г. по описа на Районен съд Перник
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. В. Л. да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД , сума в общ размер на 700,00
лева разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5