РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Кюстендил, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20231520201229 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовирите" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Княз Александър I“ № 12, представлявано от изп. директор Ц. Б. срещу наказателно
постановление № НЯСС-132/06.10.2023 г., издадено от председател на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на осн. чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда)
лева за извършено административно нарушение на чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т.
3 от Закона за водите.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност
на издаденото наказателно постановление, като се навеждат доводи за нарушение на
материалния закон и процесуалните правила по установяване и санкциониране на
административното нарушение, по аргументи, подробно изложени в депозираната жалба и в
съдебно заседание.
Въззиваемата страна не изпраща представител, депозирано е писмено становище в
което подробно се аргументират доводи за потвърждаване на НП.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и съобрази разпоредбите на закона, намери
за установено следното:
1
На 07.02.2023 г. служителите на ДАМТН – М. И., З. Г. и И. М. извършили
проверка на язовир „Жиленци долен“, находящ се в поземлен имот с идентификатор №
29386.39.97 в землището на с. Жиленци, община Кюстендил, област Кюстендил. Същият е
собственост на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ и за
извършената проверка е съставен констативен протокол № 01-02-10/07.02.2023г. Вследствие
на проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и
преглед на документацията от експлоатацията е установено, че не са предприети действия за
привеждане на основния изпускател в изправно техническо състояние и не е изпълнено
задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 01-02-39/26.10.2022 г. на
Главна дирекция „Надзор и язовирните и съоръженията към тях“, а именно: „Да се приведе
основния изпускател в изправно техническо състояние“, със срок на изпълнение:
19.12.2022г., но при проверката на 07.02.2023г. е установено, че изпускателния кран не е в
изправно техническо състояние и е бил затапен с дървена тапа.
С оглед установената непротиворечива фактическа обстановка на 24.04.2023 година
на дружеството жалбоподател бил съставен акт за извършено административно нарушение
№ 01-003/24.04.2023г. за извършено нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ и АУАН е връчен
същата дата на упълномощения инж. Д. И. И..
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което
санкционира дружеството жалбоподател с имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените
по делото писмени доказателства - Наказателно постановление № НЯСС-132/06.10.2023 г.,
издадено от председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; акт за
установяване на административно нарушение № 01-003/24.04.2023г.; заповеди; констативен
протокол № 01-02-10/07.02.2023г. и констативен протокол № 01-02-39/26.10.2022г.
В подкрепа на изложената по горе фактическа обстановка са и събраните гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите М. И., З. Г., Д. И. и И. М., чиито
показания изцяло кореспондират приетите писмени доказателства описани по-горе.
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в
този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя
орган.
Разпоредбата на 190а, ал. 2 от ЗВ е в насока, че собствениците на язовирни стени и
съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3. Тази
разпоредба урежда, че длъжностните лица на ДАМТН имат право да дават предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията
си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и
действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на
контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за
намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и
да определят срок за тяхното изпълнение, а чл. 190а, ал. 2 гласи, че собствениците на
2
язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3
и по чл. 138а ал. 3, т. 5 от ЗВ. В конкретния случай се установява, като не се и спори, че
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ е собственик на процесния
язовир, като са били налице задължителни указания със срок за изпълнение до 19.12.2022 г.
и като не е било извършено това е налице осъществено деяние, чрез бездействие.
Неоснователно се явява наведеното твърдение от свид. И., че основния изпускател е
бил в изправно техническо състояние независимо, че е бил затапен с дървена тапа.
Поради изложеното съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е
законосъобразно и обосновано. Констатираното деяние осъществява всички признаци от
състава на административно нарушение по чл. 190а, ал. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от
Закона за водите.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по материя, място и степен
орган, в съответствие с материалният и процесуалния закон. Наложено е административно
наказание, което е определено в съответствие с разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ
като вид имуществена санкция и е в минималния размер от 1 000 лева. Ето защо съдът
счете, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът намира, че не е налице "маловажен" случай на административно нарушение,
поради което не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния
случай извършеното административно нарушение не се отличава по нищо с по-ниска степен
на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този
вид.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НЯСС-132/06.10.2023 г. издадено от
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовирите" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Александър I“ № 12,
представлявано от изп. директор Ц. Б. е наложено административно наказание на основание
на осн. чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
1000.00 (хиляда) лева за извършено административно нарушение по чл. 190а, ал. 2, във вр. с
чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията до страните за
неговото изготвяне с касационна жалба пред Административен съд – гр. Кюстендил, по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3