Р Е Ш Е Н И Е № 260074
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 02.04.2021г.
Шуменски окръжен съд
в открито заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2. мл. с. Соня
Стефанова
При секретаря Татяна
Тодорова като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 57
по описа за 2021 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 260307/ 22.12.2020 год. по гр.д. № 2790 по описа на Районен съд –
Шумен за 2019 год. е уважен предявеният от Й.Р.Й.срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“ иск с пр. осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 97 лв.,
представляваща недължимо платена на 03.01.2019 г. винетна такса, за която е
издадена електронна винетка 19010307515047
за лек автомобил с рег. № ...за периода на валидност от 01.02.2019г. до
31.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба – 19.09.2019 г., до окончателното й изплащане, както и за
сумата от 1.94 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 09.07.2020г. до 18.09.2020г.
Недоволен
от така постановеното решение остава ответникът в първоинстанционното
производство, който го обжалва изцяло. Счита същото за недопустимо, а в условие
на евентуалност, ако съдът го приеме за допустимо, счита, че е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че липсват доказателства ищецът да е заплатил и двете
винетки. Излага, че не са ангажирани доказателства, от които да се установява,
че първата винетка е заплатена по погрешка от ищеца. Моли първоинстанционното
решение да бъде обезсилено, поради недопустимост на исковата претенция, респ.
да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявената искова
претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна Й.Й., представлявана от адв. С.С.,***,
е депозирала писмен отговор, в който взема становище по неоснователността на
жалбата. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което
същата се явява допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК
въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този
смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.
По валидността и допустимостта на атакуваното
съдебно решение:
Решението
на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е валидно.
Както беше посочено
по-горе, независимо дали във въззивната жалба има оплакване, съдът е длъжен да
разгледа служебно всички въпроси по допустимостта на производството в обжалваната част на решението (арг. от чл. 269 от ГПК).
В случая с въззивната жалба изрично е релевирано твърдение за недопустимост на
първоинстанционното решение, като е изложено становище, че делото следва да се
разгледа от компетентния административен съд.
Настоящият съдебен
състав не споделя тезата на жалбоподателя. В случая предявеният иск е с пр.
осн. чл. 55 от ЗЗД – за връщане на неоснователна осъществена престация. Той по
своята същност представлява гражданскоправна претенция и винаги подлежи на
разглеждане по общия ред от съответния местно компетентен граждански съд. Ето
защо, първоинстанционното решение е допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно
от приложеното по делото копие на свидетелство за регистрация на МПС ІІ част,
ищецът е собственик на лек автомобил, рег. № ...Не е спорно, а и от
представените разписки за електронни винетки се установява, че на 03.01.2019
год. ищецът е закупил електронна винетка с ..., с период на валидност
01.02.2019 год. – 31.01.2020 год. за л.а. с рег. № ..., а на 11.03.2019 год. е
закупил електронна винетка с ID 19031165160080, с период на валидност
15.03.2019 год. – 14.03.2020 год. за л.а. с рег. № ...За първата винетка ищецът
заплатил с кредитна карта, а за втората – в брой.
От
представената на виждане пред настоящата инстанция кредитната карта на ищеца се
установява, че последните 4 цифри от нея съвпадат с посочените в разписката за
електронна винетка от БГТОЛ на реда „Начин на плащане“.
С
покана вх. № 94-00-396/08.07.2019г. ищецът поискал от ответника да му бъде
възстановена сумата от 97 лева, платена за закупуване на годишна електронна
винетка на 03.01.2019 год., като е посочил, че сумата е заплатена за
несъществуващ автомобил.
С
писмо изх. № 94-00-4570/20.08.2019г. директорът на Национално ТОЛ Управление е
отказал да възстанови търсената сума с мотив, че съгласно чл.5, ал.3 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесената система за таксуване на различни категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние, отговорността при неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на ППС, категорията му или
валидността на винетната такса е на собственика, съответно на ползвателя, като
в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно
средство не е заплатена дължимата винетна такса. Допълнено е, че системата не
позволява извършване на корекция на въведени данни, както и възможност за
деактивиране на електронна винетка.
По
делото е представено Удостоверение рег. № 869000-4438 от 29.04.2020г. от Сектор
„Пътна полиция“ – Шумен, от което се установява, че до 14.04.2011 год.
действително е съществувал лек автомобил с рег. № ... („Фолксваген Поло“),
чийто собственик бил Й.Р.Й., но на посочената по-горе дата регистрацията на
автомобила е прекратена по причина „разкомплектоване“.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени
са искови претенции с пр. осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва
при условията на пълно и главно доказване да установи: 1. че е заплатил
претендираната парична сума; 2. че същата е била получена от ответника. В
тежест на ответника е да установи наличие на правно основание за получаване на
престираната му сума.
По иска с пр. осн.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да установи наличието на 1) изискуемо парично задължение на
ответника и 2) забава.
Не
е спорно, че ищецът е собственик на лек автомобил рег. № ...Между страните няма
разногласия, че ищецът е закупил 2 бр. електронни винетки на стойност по 97
лева, като първата е била закупена с кредитната карта на ищеца, а втората е
заплатена в брой. От събраните по делото доказателства безспорно се установи,
че при плащането на първата винетна такса е бил сгрешен регистрационният номер
на автомобила, което съгласно правилото на чл. 5, ал. 3 от Наредбата
за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система
за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние води до
недействителност на винетката и е наложило закупуването на втора винетка.
Спорно
в случая е дали подлежи на връщане първата заплатена винетна такса.
На
първо място следва да се посочи, че законът изисква винетната такса да бъде
заплатена предварително от потребителя, за да ползва платената пътна мрежа,
като обаче превозното средство и периодът на валидност се избират персонално от
потребителя по негови данни, съгласно нормата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата
(арг. чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата).
Разпоредбата
на чл. 5, ал. 3 от Наредбата, на която се позовава ответникът, гласи, че
отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на
пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната
такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно
декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена
дължимата винетна такса.
Горепосочената
норма, обаче, се тълкува погрешно от жалбоподателя в настоящото производство. С
чл. 5, ал. 3 от Наредбата законодателят е въвел фикция за липса на винетка при
неправилно декларирани данни. Тази фикция, обаче, касае само случаите, свързани
с административно – наказателна отговорност на водача за нарушение по чл. 179,
ал. 3, вр. чл. 139, ал. 6 от ЗДвП – ако бъде установено, че пътно
превозно средство се управлява по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена винетна такса, водачът се наказва
с глоба в размер 300 лв. Т.е. при положение, че не е установено да е извършено
административно нарушение, изразяващо се в управление на ППС по път, за който
се изисква винетна такса, какъвто е и настоящият случай, водачът не може да
бъде санкциониран, включително като се отказва възстановяване на заплатената от
него втора винетна такса за същия период, само защото е била допусната
техническа грешка, която не ползва друго лице.
Доколкото
по делото безспорно се установи, че за 2019 год. ищецът е заплатил две годишни
винетни такси, като при заплащане на първата е допусната техническа грешка при
изписване на регистрационния номер на автомобила на ищеца, в резултат на което
е заплатена винетна такса за автомобил, който към датата на закупуване на
винетката е бил с прекратена регистрация, поради разкомплектоване на 14.04.2011 год., то
следва да се приеме, че ответникът се е обогатил със сумата за една годишна
винетна такса без правно основание.
Безспорно
като вид такса винетката представлява плащане за предоставяне на услуга по
искане на потребителя, изразяваща се в правото да ползва платената пътна мрежа
на Република България. Тази услуга, обаче, обективно не може да бъде предоставена
на несъществуващ автомобил, поради което първата заплатена от ищеца винетна
такса за л.а. с рег. № ... с прекратена регистрация към датата на заплащането
й, е недължима и следва да му бъде възстановена.
В
този дух са и измененията на Закона за пътищата. Съгласно новата норма на чл.
10а, ал. 3б от ЗП, в сила от 19.03.2021 год. ако при издаване на електронна винетка е допусната техническа грешка при деклариране на
регистрационния номер на пътното превозно средство, на държавата, в която е регистрирано или на неговата категория, може да бъде извършена корекция от съответните длъжностни лица, ако след
заявление за промяна на грешно декларирани данни от собственика или ползвателя,
безспорно се установи, че в Република България не съществува регистрирано пътно
превозно средство с идентичен на първоначално декларираните във винетката
регистрационен номер, държава на регистрация или категория. Преди последното изменение на Закона за пътищата,
възможност за коригиране на допусната от собственика или ползвателя на
автомобила техническа грешка при закупуване на електронна винетка, не беше
предвидена.
Предвид
всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че плащането на първата
винетна такса за автомобил, който към датата на заплащането й е бил с прекратена
регистрация, е без правно основание. Същото следва да бъде възстановено на
ищеца.
Доколкото,
при неоснователно обогатяване обезщетение за забава в размер на законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи не от момента на настъпване на
неоснователното обогатяване, а от момента на поканата , отправена от
кредитора до длъжника, то мораторна лихва се дължи от 09.07.2020 год. до
депозиране на исковата претенция – 18.09.2020 год. в размер на 1,94 лева,
изчислена от съда служебно чрез използване на програмен продукт, по реда на чл. 162 от ГПК.
Ето
защо, исковите претенции се явяват основателни, а решението, с което са уважени,
като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора в настоящото производство в полза на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени сторените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие,
възлизащи на 200 лева.
Така
мотивиран, Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260307/ 22.12.2020 год. по гр.д. № 2790 по описа на Районен съд –
Шумен за 2019 год.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 от ГПК
Агенция "Пътна инфраструктура", ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявано от Г.Т.–
Председател на УС да заплати на Й.А.Й.,
ЕГН: ********** сторените във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.