№ 210
гр. Кнежа, 17.09.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Антон Цв. Антонов
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
Сложи за разглеждане докладваното от Антон Цв. Антонов Гражданско дело
№ 20241430100536 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата С. П. Н. – редовно призована, чрез адв.Н. М. от ПлАК, не се
явява, но се представлява от адв. И. М. от ПлАК, с представено днес по делото
пълномощно.
Ответник Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД – гр.С. - редовно
призован, чрез адв. И. Ж. от АК – Г., се представлява от адв. Ж. от АК - Г., с
представено по делото пълномощно.
Съдът докладва постъпили по делото:
С вх.№2717/05.08.2024г. молба от Застрахователно дружество „БУЛ
ИНС“ АД – гр.С., представлявано от Ст. Пр. и Кр. Кр., чрез адв. М. Г., с
предоставя и моли да се приеме заверено копие на застрахователна
полица №BG/02/122000431624, като моли да се приеме молбата като
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото.
Водим от горното
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Председателят на състава дава възможност на страните да вземат
становище по предварителния доклад и представените с исковата молба
писмени доказателства.
Адв.М.: Поддържам предявеният иск изцяло. Нямам възражения по
направеният предварителен доклад. Моля да се приемат представените с
исковата молба писмени доказателства. Моля да допуснете до разпит двама
1
свидетели, които водим, а именно: Сп. Л. И. и В. И. М..
Адв.Ж.: Не възразявам да бъдат разпитани доведените свидетели от
страна на ищеца. Нямам възражения по предварителния докла на съда, да се
приеме. На този етап нямам искания, освен това, че поддържам искането си за
допълнителните въпроси към поисканата с исковата молба съдебно-
медицинска експертиза така, както съм посочил в отговора на исковата
молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните намира, че следва да
обяви доклада за окончателен.
Водим от горното
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА изготвеният по делото с определение от 23.07.2024 г.
предварителен доклад за окончателен.
ПРИЕМА представените с молбата писмени доказателства, както и
постъпилите и описани по-горе такива.
ДОПУСКА до РАЗПИТ и сне САМОЛИЧНОСТ на доведените свидетели,
както следва:
Сп. Л. И. на 77 год., българин, български гражданин, грамотен,
неосъждан.
В. И. М. на 48 год., българин, български гражданин, грамотен,
неосъждан.
Председателят на състава им РАЗЯСНИ наказателната отговорност по чл.
290 от НК и същите обещаха да говорят истината, след което се отстрани от
залата
РАЗПИТ на свид. Сп. Л. И.: С. ми е род. Тя е на мъжа ми сестрина
дъщеря. Сн. помага на мен и аз помагам на нея. В. идваше в нас. Много се
имахме и бяхме неразделни. В. живееше в гр.Пл.. Тя много често посещаваше
баба си и винаги когато имаше свободно време тя посещаваше баба си и
просто бяха неразделни. Трагедия голяма беше, когато С. разбра за
катастрофата. Беше чудо, тя плачеше, много беше разстроена. Много болка и
много тежко го преживя тази трагедия. Освен психически, тя се затвори в
себе си, постоянно плачеше. Давах й сили, говорех й, но тя ми казваше: „ …
не мога. умирам за това дете“. Сн. много се промени след катастрофата. Това
много лошо й подейства на здравето, в краката й се отрази и не можеше да
ходи. И сега не може да се помири и да се успокои. Успокоявам я, но тя не
може да се успокои. Тя има още едно внуче. Сн. има две дъщери. Починалата
В. има и брат. Другата дъщеря на Сн. има син. Преди катастрофата В. учеше в
гр.Пл., а през останалото време идваше при баба си. Когато майка й баща й
бяха на работа, то тя идваше при баба си и баба й се грижеше за нея. Мисля,
че в гимназия учеше В.. През лятото В. седеше при баба си, защото тя се
грижеше за нея. Преди катастрофата В. с родителите си е живяла в Пл.. Не
знам къде е била В. непосредствено преди инцидента.
2
Адв. М.: Нямам повече въпроси.
Адв.Ж.: Нямам въпроси.
РАЗПИТ на свид. В. И. М.: С. Н. ми е майка, а загиналото момиче В. е моя
дъщеря и внучка на С.. Желая да отговарям на въпросите. Майка ми – бабата
на В. е от самото раждане с нея. По времето, когато я родих, майка ми идваше
в дома ми в гр.Пл. и ми помагаше определено време да си гледам детето,
защото аз още не знаех. След това аз ходех с В. на село по няколко месеца по
време на майчинството и майка ми помагаше да гледаме В.. След това, когато
имах проблеми със здравето, В. тогава беше на около 4 години и трябваше да
ходя по болници и майка ми взимаше В. да я гледа в Староселци. Тогава В.
ходеше в Староселци на градина, докато майка ми беше на работа и беше
много хубава градината. След това всяка ваканция В. прекарваше при майка
ми, тъй като аз съм работеща майка. Майка ми я гледаше почти цяло лято,
около 2 месеца и половина, докато стане време да започне училище и това
продължи докато В. навърши 18-19 годишна възраст. Всяка събота и неделя
сме били заедно и помагахме на майка ми за всичко. На празниците също
бяхме заедно или тя идваше при нас в Пл.. Майка ми винаги носеше подаръци
или пари даваше за празниците и за рождени дни. Дори В. имаше желание да
ходи при баба си и казваше: „Аз баба сама на празниците няма да я оставя..“.
Майка ми я учеше почти на всичко, на което я учех и аз. Правеха заедно
сладки. Сутрин майка ми правеше закуска, обяд и вечеря. Излизаха заедно на
центъра, ходеха на еднодневни екскурзии в Пл. или П. или в друг близък град.
През ваканциите, понеже оставях книжки, които В. трябваше да чете и четяха
двете заедно. Учеше я да се труди и в градината да плеви, да гледа пиленца и
патенца.Ходеха по роднини и на гости на жената, която е тук за свидетел.
Ходеха на гости и на други баби. Вкъщи се събираха с деца, които познаваше в
селото. По-късно идваха при майка ми и нейни приятелки и съученички на
гости по един или два дни през събота и неделя да пият кафе. В. споделяше с
баба си почти всичко, което с мен почти не смееше, тъй като аз съм майка и
съм по строг родител. Майка ми беше по нежна с нея и имаше търпения с нея.
Дори тя е последния човек, който е видял В. преди катастрофата. Когато
порасна В. и можеше да си пътува сама на 18 години и сама вече си ходеше
при нея, когато на нас ни се налагаше да работим. Дори по време на Ковид, В.
изяви желание да отиде при баба си и там да учи онлайн и там бяхме един
месец. Дори майка ми още с раждането на В., тя веднага започна да прави
ремонт в къщата си и направи детска стая за нея и купи обзавеждане и
казваше: „Моята внучка, когато дойде да й е хубаво“. В. работеше и се
готвеше за кандидатстудентски изпити в учителския и искаше да стане
учителка по история, обаче преди това една година работеше като
сервитьорка в заведение „Кадифе“. От работа е идвала непосредствено преди
инцидента. Майка ми е научила за катастрофата към 01.30 часа по обяд от
Кмета на селото, защото той не е знаел как да каже на майка ми лошата
новина и за това й е казал няколко часа след това. Като две седмици след
катастрофата тя беше в шок и не можеше да говори с никого. Тя не можеше да
3
повярва, че нещата са станали толкова лоши и че е загубила внучката си. Като
минаха 40 дни след катастрофата отидохме да я вземем и тя не можеше да
ходи. Преди катастрофата майка ми беше енергична жена, но след
катастрофата на нервен срив рекушира върху краката й. Две седмици беше
на лекарства и се излекува и са й бити инжекции в колената, за да може да
стане и да ходи. В Пл. работеше В.. В заведението са отишли момчето и
нейната приятелка да я видят. Момчето е казало, че е взело шофьорска
книжка и иска да иде да се похвали на баба си и дядо си в с.О.. Тя след работа
следобяд се е качила в колата на момчето заедно с приятелката си и привечер
към 7.00-8.00 часа, когато аз я потърсих по телефона, тя не си вдигаше
телефона винаги, защото все пак тя беше тийнейджърка и не си вдигаше
телефона винаги и те са заминали, за да се похвали момчето на баба си и
дядо си в с.О.. След това В. е казала: „Щом минаваме през с.О. да се хвалим
на баба ти и дядо ти, нека да минем и през с.Староселци да се видим и с баба“.
След това са минали през баба й и тя е последния човек, който я е видял.
Преди катастрофата дъщеря ми живееше с нас в гр.Пл. и от време на време
ходеше да спи при приятелки и съученички. Майка ми помагаше и за
отглеждането и на сина ми. Имам сестра и тя има син. В С. живеят и в
момента е първи клас племенника ми. В. е била на първото място, на предната
седалка в колата. В момента, в който са излели от селото и момчето е казало:
„Я сега да видим тая кола колко може да вдига..“ и е натиснал педала. В. и
приятелката й са се опитали да го накарат да намали, но той не е могъл да
овладее колата. Ние предявихме иск към застрахователите. В момента всичко
е приключило и обезщетенията са ни изплатени.
Адв. М.: Нямам повече въпроси. В Окръжен съд Пл. делото на родителите
към застрахователите е Гр.дело №136/2022г. и съответно Въззивно търговско
дело №187/2023г. на В. Т.. Държим на исканите експертизи, както сме ги
описали в исковата молба.
Адв.Ж.: Нямам въпроси. Поддържам допълнителните въпроси към
съдебно-медицинската експертиза, които са зададени в отговора на исковата
молба.
Съдът счита, че следва да бъда назначени поисканите експертизи в
исковата молба, както и с допълнителните въпроси в отговора по чл. 131 от
ГПК от ответната страна.
Водим от горното
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА съдебно-автотехническа експертиза с експерт В. К. П., с
адрес: гр.Пл., ул.„***“ №**, тел.**********, при депозит в размер на 450.00
/четиристотин и петдесет/ лева, вносими от ищцовата страна в двуседмичен
срок от днес.
Вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, да отговори
4
на въпросите, поставени в т. V в исковата молба, с подточки от т.1 до т.4
включително, като се съобрази с представената за днешното съдебно
заседание полица от ответното дружество и показанията на свидетелите.
НАЗНАЧАВА съдебномедицинска експертиза с експерт П. Д. Д., с адрес:
гр.Л., ул. „***“ №***, ет.*, ап.*, тел.**********, при депозит в размер на
300.00 /триста/ лева, вносими поравно от страните в 14-дневен срок от днес.
Вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, следва да
отговори на въпросите, поставени в исковата молба под номер IV, с подточки
т.1, т.2 и т.3, както и допълните такива, поставени в отговора на исковата
молба по чл. 131 от ГПК от ответното дружество.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 06.11.2024г. от 10:30 часа, за която дата
и час на присъстващите в залата се съобщава.
Да се призоват вещите лица В. К. П. и П. Д. Д., след внасяне на
определените депозити.
Протоколът се написа в съд. заседание и приключи в 10:35 часа.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
Секретар: _______________________
5