Решение по дело №168/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от А. Д. А. с [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Аксаково, представляван от пълномощника адв. И. А. от АК- Варна, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 4, офис 1, против решение № 66 от 25.11.2024 г. по АНД № 271/2024 г. по описа на Районен съд- Карнобат.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуални правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. По същество се иска отмяна на решението и на изменения с него електронен фиш.

В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства. С писмена молба процесуалният представител на същия заявява становище по съществото на спора и моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата и не сочи доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането  по същество, съдът намира следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е изменен електронен фиш серия К № 9164160/17.05.2024 г., издаден от ОДМВР- Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено на касатора А. Д. А. административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Прието е от съда, че електронният фиш е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правиля и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити. Формиран е извод, че деянието е съставомерно и е установено по несъмнен начин с допустимите доказателствени средства, но не е налице квалифициращият елемент „повторност“, поради което и на основание чл. 63, ал. 7 от ЗАНН следва да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо деяние. В съответствие с тези мотиви е изменен електронният фиш, като е преквалифицирано деянието по основния състав на нарушението и е намален размерът на наказанието.

Според настоящия съдебен състав решението е неправилно.

С нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в приложимата редакция (обн. ДВ бр. 54 от 2017 г.) е предвидено издаване на електронен фиш за нарушенията, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. Според дефиницията, дадена с § 6, т.65 от ДР на ЗДвП, „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В разглеждания случай нарушението е установено с одобрено техническо средство- видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип TFR1-M с № 644. На 17.05.2024 г. в 14.45 часа на главен път І-6, км. 454 в посока от [населено място] към [населено място] е заснет лек автомобил [Марка] с рег. № В 85 46 ТН, със скорост на движение 96 км/ч. (определена след отчитане на толеранс от 3% от установената скорост 76 км/ч), при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26. За нарушението е издаден обжалваният електронен фиш серия К № 9164160 срещу вписания в свидетелството за регистрация ползвател А. Д. А.. В законоустановения срок не е подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Според настоящия съдебен състав в случая са налице съставомерните признаци на нарушението по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. По делото не е спорно, а и се установява от приложените доказателства, че в случая разрешената максимална скорост от 60 км/ч е превишена с 36 км/ч. При тези данни следва да се приеме, че законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, като вписан в свидетелството за регистрация ползвател и при липса на декларация от последния с данни за предоставяне автомобила на друго лице. Неоснователни са доводите на касатора за допуснато в административнонаказателното производство съществено нарушение, изразено в неизпълнение на процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. От данните по делото е видно, че автомобилът, с който е извършено нарушението, е предоставен на касатора и последният е вписан в свидетелството за регистрация. Такава възможност е предвидена в нормата на чл. 4, ал. 3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за лицата, които използват превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост. Доколкото изрично е вписан в свидетелството като ползвател на автомобила, на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП последният носи отговорност за извършеното с него нарушение. В тази връзка в първоинстанционното решение са изложени подробни мотиви, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.

В заключение, не се установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 66 от 25.11.2024 г. по АНД № 271/2024 г. по описа на Районен съд- Карнобат.

Решението е окончателно.