Решение по дело №729/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е директора на РД Автомобилна администрация [населено място]. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт А. М..

Ответник по касация е К. Д. К. от [населено място], община Айтос, [ЕГН]. Ответникът по касация взема участие в касационното производство чрез пълномощник – адвокат Б. К. от АК Бургас.

Жалбата е насочена срещу решение № 21/19.03.2024г. по АНД № 39/2024г. на Районен съд Айтос. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 22-0001303/21.12.2023г. на директора на РДАА Бургас, с което на К. е наложена глоба 500лв. за извършено административно нарушение по чл.178а ал.10 от Закона за движението по пътищата.

В мотивите си първоинстанционният съд приел за установена фактическата обстановка по наказателното постановление, но отменил последното поради констатирани процесуални нарушения, които счел за съществени.

В касационната жалба на административнонаказващия орган се оспорват правните изводи на първоинстанционния съд, като се правят доводи за доказаност на нарушението и липса на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и потвърждаване на наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на направените в касационната жалба оплаквания. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Касационната жалба е допустима – подадена е в 14-дневния срок по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на съдебното решение касационната инстанция проверява в пределите по чл.218 ал.2 от АПК – в рамките на направените от касатора оплаквания, а относно правилното приложение на материалния закон и служебно.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд. Установено е, че привлеченото към отговорност лице К. К. работил като специалист в пункт за периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, намиращ се в промишлена зона на [населено място], стопанисван от Крисойл 1 ЕООД, притежаващ разрешение № 1164, валидно до 25.01.2027г. Н. 18.09.2023г. в пункта бил предоставен за годишен технически преглед от собственика лек автомобил О. А. с рег. № [рег. номер]. К. бил член на комисията за извършване на техническия преглед, както и оператор по извършването на техническите действия. Прегледът започнал в 8.27 часа при включено видеозаснемане. В рамките на процедурите по започване, извършване и приключване на прегледа К. не извършил проверка на състоянието на кормилния механизъм на поставеното над канала МПС чрез завъртане на колелото от едното крайно положение до другото. Горните факти са установени по несъмнен начин чрез преглед на извършеното видеозаснемане, както и на документите по извършения ГТП – протокол за извършен технически преглед, резултати от технически преглед, разпечатка от информационната система на дружеството. Самото изследване на видеозаписа е надлежно документирано чрез съставен за това протокол от контролните органи.

При така установените факти първоинстанционният съд отменил наказателното постановление приемайки, че същото е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата инстанция не споделя правните изводи на първоинстанционния съд.

Прието е от съда, че са допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване изискванията на чл.40 ал.1 и 3 от ЗАНН, отнасящи се до присъствието на нарушителя и свидетели и отразяването на това присъствие при съставянето на акта за установяване на административно нарушение.

Преди всичко следва да се отбележи, че не всяко допуснато в производството по ЗАНН процесуално нарушение е съществено, съответно не всяко следва да се разглежда като основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Съществено е процесуалното нарушение, когато е довело до невъзможност привлеченото към отговорност лице да упражни ефективно правото си на защита или до друг порок на постановлението, налагащ отмяната му от съда. В тази връзка следва да се има предвид и нормата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Разпоредбите на чл.40 ал.1 и 3 от ЗАНН имат за цел създаване на процесуални гаранции за надлежното доказване на обстоятелствата по случая и установяването на истината. Затова неспазването им, предвид правилото на чл.53 ал.2 от ЗАНН, може да се цени като съществено процесуално нарушение само ако то е довело до невъзможност да се установят обстоятелства, явяващи се съществени за правилното решаване на въпросите относно отговорността на лицето. В случая, както бе посочено по-горе, фактическата обстановка е изяснена, т.е. евентуалните нарушения по чл.40 ал.1 и 3 от ЗАНН не могат да се ценят като съществени.

Що се отнася до присъствието на привлеченото към отговорност лице при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (чл.40 ал.1 от ЗАНН), неспазването на това правило също не може да се цени като съществено процесуално нарушение при условие, че акта е бил връчен и така е била осигурена възможността нарушителя да се защити по фактите. Тези процесуални права са били упражнени от жалбоподателя.

Не се споделят от настоящата инстанция и изводите на съда за неяснота на фактическите констатации относно точното време на извършване на деянието и качеството на лицето, привлечено към отговорност. Ясно е посочено в АУАН и НП, че техническия преглед е започнал на 18.09.2023г. в 8.27 часа, както и че К. лично и самостоятелно е извършвал процедурите по техническа проверка на системите на автомобила, а не като член на комисията. В приложените резултати от технически преглед на ППС (л.12от първоинстанционното дело) изрично е посочено, че К. е оператора при прегледа.

Правилно деянието е квалифицирано от АНО като административно нарушение по чл.178а ал.10 от ЗДП вр. с приложение 5, част І, т.2, позиция 2.1.1 от Наредба № Н-32 за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. разпоредбата на чл.178а ал.10 от ЗДП е бланкетна и предвижда административно наказание глоба в размер 500лв. за нарушения на изискванията за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на пътните превозни средства. В процесния случай е нарушено именно изискването по приложение 5, част І, т.2, позиция 2.1.1 от Наредба № Н-32, съгласно което при поставено над канал или върху подемник превозно средство, така че колелата да не докосват повърхността или да са върху въртящи опори, кормилното колело се завърта от едното крайно положение до другото. Визуална проверка на функционирането на кормилния механизъм. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че от текста на обстоятелствената част на наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение не ставало ясно кой от алтернативните способи за извършване на прегледа, уреден с цитираното правило е, приет за неосъществен. Ясно е посочено, че проверка чрез завъртане на кормилното колело от едното крайно положение до другото не е била извършена, при което е без значение дали автомобила е бил поставен в положение колелата да не докосват повърхността или колелата са били върху въртящи опори. Изложените в обстоятелствената част факти са достатъчни да обосноват извод за съставомерност на деянието на К. по посочения текст на закона. Материалният закон е приложен правилно с наказателното постановление. Правилно е определен вида и фиксирания размер на наказанието.

Предвид основателността на направените от касатора оплаквания, правилното приложение на материалния закон и липсата на допуснати съществени процесуални нарушения от административнонаказващия орган, настоящата инстанция приема, че наказателното постановление е законосъобразно. Н. основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се отмени, като се постанови ново по същество, с което на основание чл.222 ал.1 от АПК се потвърди оспореното наказателно постановление.

По повод направеното в срок искане следва на касатора да бъдат присъдени разноски с оглед осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт в двете инстанции.

Мотивиран от изложеното А. съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 21/19.03.2024г. по АНД № 39/2024г. на Районен съд Айтос и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0001303/21.12.2023г. на директора на РДАА Бургас.

ОСЪЖДА К. Д. К. от [населено място], община Айтос, [ЕГН], да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ 200лв. разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.