Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Предявени са искове с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда. Ищцовата страна – В. П. П. - излага в исковата си молба, че в ответното дружество по силата на трудово правоотношение изпълнявал длъжността "шлосер-монтьор първа степен" във вагонно-ремонтен цех в Г. Г.О.. На 03.11.2011 година бил извикан от служител на дружеството, за да извършат проверка на вагони-зърновози по повод предстоящ ремонт. Въпреки че бил уверен, че електрозахранването на жиците над вагоните е изключено, качвайки се на един от тях попаднал под високо напрежение и бил ударен от електричеството. Прекарал девет дни в безсъзнание, вследствие на токовия удар тялото му обгоряло. Наложило се лечение в Русе и С. с продължителност повече от година - многобройни операции, всички под пълна упойка, продължителни болки и страдания в хода на терапевтичния процес, трудна рехабилитация. Настъпили ред усложнения. Като навежда довод да се касае за трудова злополука по реда на настоящото производство претендира присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 4 000 лв., разлика между брутното му трудово възнаграждение и получените обезщетения за временна нетрудоспособност, сумата от 1 080,52 лв., обезщетение за вреди от забава в плащане на горното вземане, търсени в размер на лихвата по чл. 86 от ЗЗД за времето от увредата до предявяване на иска, законна лихва върху главното вземане, сумата от 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 27 013,18 лв., обезщетение за вреди от забава в плащане на горното вземане, търсени в размер на лихвата по чл. 86 от ЗЗД за времето от увредата до предявяване на иска, законна лихва върху главното вземане и разноски. Ответната страна – "Б.-Т. П."-Е., Г. С. – оспорва пасивната си материалноправна легитимация с довод трудовото правоотношение по исковата молба да е възникнало с Поделение за Т. П. Г. О.. Макар и звено от структурата на ответното дружество, Поделението било работодател на ищеца по смисъла на Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ и то следвало да отговоря по исковите претенции. Злополучният инцидент изцяло се дължал на невниманието на ищеца. По собствена инициатива и без нареждане се е изкачил по стълбата на вагона, намиращ се под контактната мрежа. Проявил груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, въпреки проведените инструктажи - първоначален и текущи. Чернодробното заболяване и язва на дванадесетопръстника, сочени като допълнителни усложнения в исковата молба, датирали от време преди инцидента и не се намирали в причинна връзка с увредата от злополуката. От имуществените вреди следвало да се спаднат платените на ищеца суми, общо в размер на 2 593,42 лв., от работодателя и негови колеги с цел подпомагането му по време на лечението. Претендира разноски. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Не се спори, установени са от обясненията на страните и показанията на разпитаните свидетели соченото по исковата молба трудово правоотношение, заеманата длъжност, фактите по инцидента, механизма на осъществяването им, датата и местото на злополуката. Вследствие на токовия удар ищецът е получил множество изгаряния по шията, тялото, крайниците, обусловили разстройство на здравето, временно реално опасно за живота. Получените белези са за цял живот, без изглед за подобрение с течение на времето. Белезите в областта на лявата раменна става и лявата мишница, както и в областта на лявото коляно, съпроводени с намаление обема на мускулните групи и мускулната сила са причинили постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Страданията са пожизнени с минимално вероятно подобрение в обема на движенията след продължителни процедури по раздвижване и лечебна гимнастика - приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза. Лечебният процес е надхвърлил година и е бил съпроводен с множество оперативни интервенции, болки и страдания - показанията на свидетелите д-р Ст.Г., Г. П. и Д. К.. Свидетелите имат непосредствени възприятия относно изнесените факти, заради което съдът третира показанията им за достоверни. Липсват данни за заинтересованост и пристрастие. Според изричните в тази насока показания на свидетелите И. В. и К. К., при огледи на вагони, намиращи се под контактна мрежа, задължително условие да се уверят, че по нея няма напрежение. В тази връзка обичайно се правело нарочно искане за изключване на електричеството до служителите в звеното от електроподаването. Няма спор, че ищецът и друг път е участвувал в оглед на вагони с оглед евентуалния им ремонт. Не се спори, че е преминал полагащите се инструктажи. За исковия период разликата между брутното възнаграждение на ищеца и получените обезщетения възлиза на сумата от 2 527,88 лв. - изслушаната съдебно-икономическа експертиза. Съдът не възприема допълнителното заключение на същата експертиза за мораторната лихва, заради погрешната база, на която е дадено заключението. Претенцията е за мораторна лихва не върху брутното трудово възнаграждение на ищеца за времето на отсъствие от работа, а върху разликата между него и получените обезщетения за временна нетрудоспособност. Видно от констативната част на допълнителната експертиза, вещото лице е изчислявало мораторна лихва върху брутно възнаграждение от 733,42 лв. - това за октомври, 2011 година. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и частична основателност на предявените искове. По безспорен начин по делото е установен факта на процесния инцидент, трудова злополука по смисъла на чл. 200, ал. 1, предложение първо от КТ. Изслушаната съдебно-медицинска експертиза сочи вредите, търпени от ищеца и това да са естествена, необходима последица на увреждане здравето на служителя. В този смисъл налице са предпоставките по чл. 200 от КТ за ангажиране гражданската отговорност на ответника за репарация на вредите, а исковете се явяват доказани по основание. Искът за имуществени вреди е доказан до размер на сумата от 2 527,88 лв. и е основателен за тази стойност, а за разликата, като неоснователен, следва да се отхвърли. Мораторната лихва върху вземането по чл. 86 от ЗЗД възлиза на сума от 742,72 лв., като за разликата до търсените 1 080,52 лв. подлежи на отхвърляне. По иска за неимуществени вреди: Тежестта на уврежданията, настъпили от токовия удар, продължителността на търпените страдания и на оздравителния процес аргументират съда да приеме, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение е сумата от 50 000 лв. Разликата от сочената сума до пълния претендиран размер от 100 000 лв. не следва да се присъжда. Според закона - чл. 200, ал. 3 от КТ и чл. 52 от ЗЗД - обезщетението тогава е справедливо, когато репарира преките и непосредствени вреди и държи сметка за фактите по делото и житейски обозримите аспекти на увредата. Затова за разликата от 50 000 лв. претенцията се явява прекомерна и присъждането й следва да бъде отказано. Върху сумата от 50 000 лв., следва да се присъди обезщетение за вреди от забава в размер на лихвата по чл. 86 от ЗЗД от увредата до предявяване на исковете, изчислена като сума от 14 690,58 лв. за разликата до пълния търсен размер от 27 013,18 лв. искът е неоснователен, следва да се отхвърли на това основание. Доводите на ответника са неоснователни. Дали ищецът е сключил трудов договор с ответното дружество или с негово поделение е без правна стойност, щом последното е звено от търговското предприятие на дружеството-ответник. Понятието "работодател" по Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ няма за цел да разграничи в хипотези като процесната два различни субекта, а да обхване всички случаи, в които възникват правоотношения със структури, които нямат организационна форма на типичните видове юридически личности по позитивното ни право - търговски дружеств, кооперации, държавни учреждения и други. В казуса дори поделението за Т. П. да би било отговорно, от едно и също имущество - това на дружеството-ответник ще дойде плащането на дължимото обезщетение, щом самото поделение е част от последното - чл. 133 от ЗЗД. В разрез със събраните доказателства е тезата, че ищецът е съпричинил вредите, проявявайки груба небрежност. При положение, че и друг път е участвувал в подобни огледи и технологично се налага изключване на захранването, когато тези огледи се извършват под контактна мрежа, ищецът е имал всичкото основание да смята, че електроподаването е изключено. Какъв е редът за това изключване, кой е следвало да го нареди и защо в казуса това не се е случило е без значение за отговорността на работодателя. Отговорността по чл. 200 от КТ е обективна - аргумент от чл. 200, ал. 1 от КТ - и има за цел да сподели риска от възможните увреждания на работници или служители при или по повод изпълнение на трудовите им функции. Доводът за недоказаност на имуществените вреди пряко противоречи на събраните доказателства - съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания. Затова не може да бъде споделен. В разрез със закона и добрите нрави би било от стойността на дължимото обезщетение за имуществени вреди да се спаднат платените на ищеца парични помощи на стойност 2 593,42 лв. По самите твърдения на ответника, сумата е имала за цел да подпомогне ищеца. Подобно плащане не подлежи на репарация - чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, още по-малко да служи за прихващане. Изходът на спора и правилото на чл.78, ал. 1 и 3 от ГПК сочат, че всяка от страните има право на разноски. При доказани разходи от 6 000 лв., ищецът има право на сумата от 3 086 лв. Ответникът е посочил разход в размер на 4 492,81 лв. От тях следва да се присъдят 2 181,30 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Осъжда "Б.-Т. П."-Е., Г. С. да заплати на В. П. П., ЕГН: * от Г. Л., У. "Л." № 2., вход "а", етаж 2, А. № 4 сумата от 2 527,88/две хиляди петстотин двадесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/ лв., обезщетение за имуществени вреди - разлика между брутното му трудово възнаграждение и получаваните обезщетения за нетрудоспособност за времето от 03.11.2011 година до 05.01.2013 година - пряка и непосредствена последица от трудова злополука на 03.11.2011 година, на основание чл. 200 от Кодекса на труда, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 16.09.2014 година до окончателното му заплащане, сумата от 742,72 /седемстотин четиридесет и два лева и седемдесет и две стотинки/ лв., обезщетение за вреди от забава в плащането на горното вземане, търсено в размер на лихвата по чл. 86 от ЗЗД за времето от 03.11.2011 година до 15.09.2014 година, сумата от 50000 /петдесет хиляди лева/ лв., обезщетение за неимуществени вреди - стрес, страдания и болки - пряка и непосредствена последица от описаната по-горе трудова злополука, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 16.09.2014 година до окончателното му заплащане, сумата от 14 690,58/четиринадесет хиляди шестстотин и деветдесет лева и петдесет и осем стотинки/ лв., обезщетение за вреди от забава в плащането на горното вземане, търсено в размер на лихвата по чл. 86 от ЗЗД за времето от 03.11.2011 година до 15.09.2014 година, както и сумата от 3 086/три хиляди и осемдесет и шест лева/лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Отхвърля исковете в останалата им част - за разликата от присъдените по-горе суми до пълния претендиран размер от 4 000 лв. за имуществените вреди, от 1 080,52 лв., за мораторна лихва върху горното вземане, от 100 000 лв. за обезщетението за неимуществени вреди и от 27 013,18 лв. за мораторна лихва върху търсената стойност на обезщетението за неимуществени вреди - като неоснователни в тази им част. Осъжда В. П. П., ЕГН: * от Г. Л., У. "Л." № 2., Ôход "а", етаж 2, А. № 4 да заплати на "Б.-Т. П."-Е., Г. С. сумата от 2 181,30/две хиляди сто осемдесет и един лева и тридесет стотинки/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия: |