Решение по дело №1259/2019 на Административен съд - Пазарджик

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№204/8.4.2020г.  

гр. Пазарджик

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пазарджик, І-ви състав в открито заседание на десети март две хиляди и двадесета  година в състав:

Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА

 

при секретаря Тодорка Стойнова и в присъствието на прокурор Станка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм.дело №1259/19г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ЗИНЗС и е образувано по искова молба  от К.Д.И. с ЕГН **********,*** против ГД“Изпълнение на наказанията „- София. Твърди нанесени неимуществени щети от бездействието на администрацията на Затвора Пазарджик, поради непреместване на друг лишен от свобода от килията в която е настанен. Искът е в размер на 50 000 лв. за периода от 02.09.2019г. до 30.10.2019г.

Твърди, че на 28.08.2019г. при него в килия 205 е настанен друг лишен от свобода – Д.  Я., с който имат несъвместимост. Твърди, че другият лишен от свобода е агресивен, чупи му вещите, псува, заканва се с убийство. Твърди, че многократно е молил Я. да бъде преместен в друга килия, но същият не бил преместен, а само му се налагали наказания. Твърди, че както той така и Я. страдат от психични заболявания.Сочи доказателства.

Ищецът в съдебно заседание, поддържа исковата молба. Моли да се уважи иска в цялост.

Ответникът ГД“Изпълнение на наказанията“-София, представляван от юриск.Ч.  в писмено становище,  счита жалбата за неоснователни и недоказана.  Оспорва се предявения иск по основание и размер. Счита се, че не е налице административна дейност и не се доказват претърпени вреди и причинна връзка. Счита се, че липсват доказателства, относно претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик счита, че искът е доказан по основание и следва да се уважи по справедливост.

Съдът след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът И. е приведен от затвора в гр.Бобов Дол в Затвора Пазарджик на 27.06.2019г.До 22.08.2019г. е сам в килия, тъй като не е имало друг лишен от свобода с режим на изтърпяване на наказанието „специален“.От 23.08.2019г. при него е настанен друг лишен от свобода – Д. Я.. Двамата са обитавали килия № 205, като на 06.10.2019г. са преместени в друго спално помещение № 213.

През този период ищецът е подавал жалби и молби срещу Д. Я..Жалба с вх.№ВЖ 49/16.09.2019г., като жалбата е предшествана от дисциплинарна преписка , по която е взето отношение спрямо лишения от свобода Я. , като му е наложено дисциплинарно наказание със заповед № Д-392/17.09.2019г. с „извънредно дежурство по поддържане на честотата и хигиената за срок от 7 дни.“

Молба с вх.№ВМ 1456/19.09.2019г., като в тази молба е било описано , че Я. нанася щети върху вещите на ищеца. Л.св.Я. е бил наказан със Заповед № Д-434/01.10.2019г. с „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“- липсват данни кога и дали е изпълнена заповедта.

Молба с вх.№ ВЖ 50/19.09.2019г.Жалбата била предшествана от дисциплинарна преписка , по която л.св.Я. отново е наказан със Заповед № Д-404/25.09.209.19г. с „изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия“

Жалба с вх.№ ВЖ 54/30.09.2019г.Жалбата била отново предшествана от дисциплинарно производство против л.с.Я., завършило с издаване на Заповед № Д-436/01.10.2019г. с „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“.

Молба с вх.№ М-136/21.10.2019г. Искана е среща с психолог, като същата е била уважена.

По делото са приети писмени доказателства – медицински справки и епикризи, от които е видно, че и ищецът и лишеният от свобода Я. са с психически заболявания.

От показанията на разпитания свидетел – Кертев, се установява, че в действителност л.св.Я. е агресивен спрямо ищецът – “псува, вика,иска да го ръга, чупи му разни неща на К..”Св.К. твърди, че ищецът се държи възспитано с л.св. Я. и го приканва и той да се държи така, но Я. продължавал да е агресивен.

От приетите по делото Заповеди на Началника на Затвора Пазарджик за налагане на дисциплинарни наказания на Я. се установява, че същият е изключително агресивен, като се е заканвал с парче стъкло дори и на служителите на затвора. Не само е бил вербално агресивен но е чупил и вещи собственост на ищеца.

В справка от Затвора Пазарджик е посочено, че двамата лишени от свобода – ищецът и л.с.Я. съжителствали безпроблемно, въпреки всички молби и жалби от страна на ищецът, както и наложените дисциплинарни наказания на л.св. Я.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени доказателства и показанията на св.К..

След преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на страните, съдът приема от правна страна следното:

 

Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица и администрацията на затвора в гр. Пазарджик, което с оглед разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК се установява при разглеждане на спора по същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца. Основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.284 ЗИНЗС предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на затворническата администрация при или по повод на изпълнение на административна дейност, установени по съответния ред; вреда от такова действие или бездействие; причинна връзка между действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на ответника по посочения ред. Съгласно разпоредбата на ЗИНЗС – „Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.)  (1) Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

(2) За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ Съдът обаче , съгласно разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС трябва да вземе в предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

На първо място се установи, че от 23.08.2019г. ищецът е в едно спално помещение с лишения от свобода Я.. От 23.08.2019г. до 06.10.2019г. са в 205 спално помещение, а от 07.10.2019г. са преместени отново заедно в спално помещение №213. Ищецът твърди, че от 02.09.2019г. до 30.10.2019г. лишеният от свобода го обижда, псува, държи се агресивно спрямо него, заканва му се с убийство, чупи му вещите, и въпреки това Началника на Затвора Пазарджик не го мести в друга килия, което го кара да се чувства незащитен, неразбран, отхвърлен, получил чувство за малоценност,  страхувал се за живота си , като започнал да получава и паник атаки.

Видно от приетите по делото доказателства в действителност лишеният от свобода Я. е агресивен спрямо ищецът, чупил му е многократно вещи, вербално го е нападал, заканвал му се е с убийство, което се потвърди и от показанията на разпитания свидетел – К..

През този период л.св.Я. е наказван от Началника на Затвора Пазарджик – налагани са му наказания – изолиране в наказателна килия и извънредно дежурство по поддържане на чистотата. Тези мерки обаче не са довели до некакъв резултат. Напротив, видно е от Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 434/01.10.2019г., че на 25.09.2019г. л.с. Я. дори е нападнал и служителите на затвора Пазарджик с парче стъкло.

Може да се направи категоричен извод, че налаганите дисциплинарни наказания са не ефективни и се равняват на бездействие от страна на администрацията на затвора Пазарджик, тъй като те не са били насочени за защита на живота и здравето на ищеца, а единствено за наказание на л.с.Я..

На второ място, се установи, че ищецът е пускал няколко молби за преместване на л.с.Я. в друга килия, тъй като се страхува за живота си, както и жалби, че л.с.Я. му чупи вещите, но същите са останали без последствие. Освен това се установи, че двамата са преместени от една килия в друга, за да не влиза л.с. Я. в конфликт с друг лишен от свобода. Може да се направи извод, с оглед и здравословното състояние на ищеца, както и с оглед действията на л.с.Я., че същият – Костадинов, е поставен в ситуация, от бездействието на администрацията на Затвора Пазарджик, която внася несигурност и чувство за страх у ищеца.

Налице е причинно следствена връзка между безействието на администрацията на затвора Пазарджик – непреместването на л.с.Я. и чувството на несигурност, страх и малоценност у ищеца. Ако Началника на затвора Пазарджик беше преместил л.с.Я. в друга килия, то нямаше ищецът да се страхува за живота си, както и да изпитва тези негативни емоции и чувства.

В конкретния случай, предвид характера на деянието бездействие от страна на служителите на ответника – ГД“ИН“ и на увреждането, от естеството и степента на претърпените морални страдания, с оглед престоя  на ищеца в пазарджишкия затвор в една килия с л.св.Я. ,заканата с убийство, което е и престъпление по НК спрямо ищеца Костадинов, от друга страна сравнително краткия период от време и все пак обстотятелството, че на л.с.Я. са му налагани дисциплинарни наказания съдът счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 200 лв. Все пак е била налице не само вербална агресия от страна на другия лишен от свобода но и физическа такава.

За този период и доказани неимуществени увреждания на ищецът ще следва да се присъди обезщетение в размер на 200лв., а в останалата част до размер от 50 000 лв. ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Пазарджик, І-ви състав,

                                                                                                               

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.София,  ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.И. с ЕГН **********,*** СУМАТА от 200 /двеста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора гр. Пазарджик – непреместване на л.с.Я. в друга килия, и допускането да се стигне до вербални и физически заплахи към ищеца Костадинов, за периода от 02.09.2019г. – 30.10.2019г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на К.Д.И. с ЕГН **********,*** против  Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София в останалата му част над 200 лв. до размер 50 000 лв., като неоснователен и недоказан.

 

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред три членен състав на Административен съд - Пазарджик.

 

 

 

                         СЪДИЯ :/п/