№ 520
гр. Варна, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря М.Т.И.
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20203100901352 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на ИВ. В. М. от с. С.О.,
обл. Варна, с която заявена осъдителна претенция против Застрахователно
Акционерно Дружество „АРМЕЕЦ“ АД гр. София за сумата от 100 000 лева
претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки
и страдания в резултат на смъртта на Р.В. М., брат на ищеца следствие
претърпяно ПТП на 03.11.2018 година по вина на ЯВ. АЛ. Р., признат за
виновен с влязла в законна сила на 31.01.2020 г. присъда № 1/15.01.2020 г. на
ОС Варна по НОХД № 1265/2019 г. по описа на същия съд, при твърдения за
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ за л.а. „Ауди“ с рег. № ******* между
собственика на автомобила и ЗАД „Армеец“ АД към датата на ПТП, ведно
със законната лихва от деянието – 03.11.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата.
В хода на производството е приет за разглеждане и предявения обратен
иск от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“ АД
против ЯВ. АЛ. Р. за осъждане на ответника по този иск, в случай на
уважаване на исковата претенция срещу застрахователя, да заплати сумата от
1250 лева, частичен иск от 100 000 лева, съставляваща обезщетението за
неимуществени вреди, което ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на ИВ.
В. М. по иска с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ, ведно със законната
лихва от деянието 03.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба и допълнителната такава ищецът И.М. твърди, че на
03.11.2018 година е допуснато ПТП по вина на Я.Р., за което последният е
признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 1265/2019 г. по описа
на ОС Варна. При произшествието е настъпила смъртта на брата на ищеца
Р.В. М., а с присъдата е установено, че водачът е управлявал МПС в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 1.07 промила, установено
1
по надлежния ред.
Твърди, че съобщението за смъртта на родственика е било неочаквано
и е причинило голям стрес. В живота си е разчитал на морална и материална
подкрепа единствено на починалия брат поради влошени взаимоотношения с
бащата и предвид смъртта на майката. Починалият приживе е оказвал
финансова помощ, включително при здравословни проблеми, лятото е
пребивавал при ищеца заедно с децата си като посещенията са били винаги
очаквани. Ищецът заявява, че е трайно безработен и е бил зависим изцяло от
брат си. С внезапната смърт заявява, че е загубил човек, с когото от деца са
имали силна емоционална връзка, особено предвид това, че той самият няма
собствено семейство и деца. Настоява, че и към момента поддържа отлични
взаимоотношения с преживялата съпруга и децата на починалия, които
живеят във Варна в апартамент, предоставен от него на брат му преди
смъртта. Твърди, че е претърпял болки и страдания, чийто паричен
еквивалент е съизмерим със заявената претенция и моли за нейното
уважаване.
Ответникът оспорва материално правната легитимация на ищеца,
аргументирайки становището си с отсъствие на близост между двамата братя
предвид отделните семейства и факта, че обитават отделни домакинства.
Настоява, че съгласно практиката на ВКС, включително относимите
тълкувателни решения, както и дадените насоки в Директива 2009/103/СЕО и
решенията на СЕС, обезщетението, което се следва да ищеца е в максимален
размер от 5 000 лева, до който евентуално иска следва да бъде уважен ако
съдът приеме доказана близост между ищец и починал. Не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“. Отправя изявление за
съпричиняване на вредоносния резултат от починалия поради непоставен
обезопасителен колан както и предоставяне на МПС на лице, видимо в
нетрезво състояние и при знание за употребен алкохол. Оспорва се и
началният момент, от който се претендира лихва като се възразява за
присъждане такава преди момента на уведомяването – 12.03.2019 година.
Правна квалификация на иска: чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр.
чл. 429 от КЗ.
Ищецът по обратния иск ЗАД „Армеец“ АД твърди, че с влязлата в сила
присъда по НОХД № 1265/2019 г. на ОС Варна е установено деликвента Я.Р.
да е управлявал МПС, с което е допуснато процесното ПТП след употреба на
алкохол в кръвта – 1.07 промила, което е елемент от фактическия състав на
деянието. Предвид заявената претенция по чл. 432 ал.1 от КЗ от ИВ. В. М., на
осн. чл. 500 ал.1 т.1 от КЗ застрахователят има право на регресен иск срещу
застрахования за платеното застрахователно обезщетение ведно с лихви и
разноски в хипотеза като настоящата както и при условие, че виновният
водач е управлявал МПС без свителество за управление/временно отнето
такова, каквото също безспорно се доказва. По изложените съображения и
заявява съответната частична претенция.
В съдебно заседание всяка от страните – ищец и ответник поддържа
собствените си доводи. В писмена защита, процесуалният представител на
ищеца доразвива и поддържа аргументите на страната.
2
Ответникът по обратния иск е процесуално пасивен.
Съдът, като съобрази предметните предели на производството и след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за
установено следното:
1. По безспорните факти.
Страните не спорят, че между ЗАД „Армеец“ АД и собственика на
МПС, л.а. „Ауди А6“ с ДК№ ******* е било налице валидно правоотношение
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към 03.11.2018 година.
Съобразно разпределената доказателствена тежест и предвид
приключилото наказателно производство срещу деликвента, съдът на осн. чл.
300 от ГПК е указал на страните, че Присъда № 1 от 15.01.2020 г.,
постановена по НОХД № 12658/2019 г. на ВОС, в законна сила от 31.01.2020
г., е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието,
неговата противоправност и вината на дееца, поради което и тези въпроси не
могат да се пререшават.
2. По главния иск.
Фактологията и влязлата в сила присъда по НОХД налагат да се приеме,
че на 03.11.2018 година, в землището на с. С.О., обл. Варна е допуснато ПТП
от Я.Р., който при управлявление на МПС, л.а. „Ауди А6“ с ДК№ ******* с
концентрация на алкохол в кръвта от 1.07 промила нарушил правилата за
движение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП и при допустима скорост от 90 км/ч се
движил със скорост от 137.23 км/ч, така изгубвайки управление над МПС,
което напуснало пътното платно и се блъснало в крайпътни дървета.
Следствие на инцидента е починал братът на ищеца - Р.В. М., който е
пътувал на предна дясна седалка в автомобила.
2.1.По спорните факти:
Съобразно предмета на спора и подлежащите на изясняване факти, на
ищцовата страна е указано, че следва да установи вида, характера и
интензитета на претърпените болки и страдания и близост между
родствениците с оглед доказване на активната материално правна
легитимация.
На ответника по главния иск е разпределена тежестта да установи факта
на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадия – обстоятелството,
че пострадалият е бил в автомобила без обезопасителен колан и че именно
това му поведение е причина за смъртта, както и знание, че предоставя за
управление МПС на лице, което е без свидетелство за правоуправление и след
употреба на алкохол.
На първо място следва да се отбележи, че с оглед разрешението, дадено
в ТР по т.д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, присъждането на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на брат или сестра предполага установените
по делото факти да изпълват съдържанието на критериите по посоченото ТР
така щото да се прецени, че и тези родственици следва да бъдат възмездени за
претърпените болки и страдания в отличие и извън кръга на правоимащите по
ППВС № 4/61г. и № 5/69 г.
От ангажираните гласни доказателства от страна на ищеца, събрани
3
чрез разпит на свидетелите К. и Н., които съдът цени като безпристрастни и в
контекста на останалия доказателствен материал се установява следното:
родителите на двамата братя – починал и ищец са се развели докато са били
малки деца и грижа за тях е полагала изключително майката. Близост с
бащата не е създадена. Като деца са отраснали в едно домакинство в с. С.О.. В
последствие след задомяването на брата Р. М., същият се е преместил да
живее със семейството си в гр. Варна. Брат му И. не е създал семейство, а
както сочи свидетелят К.: /цитат/ „И. има средно образование. Той е много
ученолюбив, но животът му не потръгна“. /край на цитата/. Установява се, че
приживе братът е подкрепял във всяко отношение - морално /при смъртта на
майката/ и материално по-големият от тях /ищец по делото/. Съществувала е
и обратна помощ – ищецът е отглеждал заленчуци в двора и е предоставял на
семейството на брат си. Доказва се, че е обичал и децата на починалия като
свои, т.е. възприемал е семейството на брата като собствено. Това, което
разказват непротиворечиво и двамата свидетели е, че смъртта на брата е
сломила най-вече психически ищеца, същият е започнал да употребява
алколох в повече, чувството на самота го е завладяло напълно. Свидетелите
заявяват, че при възможност му предоставят работа срещу заплащане, но не е
постоянно ангажиран. Както сочи свидетелят К. /цитат/: „И. в момента до
такова състояние се е отчаял, че не му се работи. Отиде някъде да помогне да
го нахранят и това е“ /край на цитата/. А свидетелят Н. допълва, че по негови
впечатления /цитат/: „Той се изостави напълно“ /край на цитата/.
Накрая, но не по значение установява се от показанията на свидетелите,
че ищецът е с ниски трудови доходи, постоянни болки в долните крайници, а
свидетелят Н. го определя като /цитат/: „…но е малко като недъгав.“ /край на
цитата/.
От представеното удостоверение за отказ от наследство се доказва, че
приживе Р. М. се е отказал от наследството на майка си. Писмото от Кмета на
с. С.О. /л. 99/ удостоверява и семейното положение на ищеца.
2.2.По правото.
От гледна точка на критериите, заложени в ТР № 1/2016 г. по т.д. №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС за трайна и дълбока емоционална връзка, която
да е особено близка в отличие от традиционните за българското общество
отношения между децата /братята/ в едно семейство следва да се отбележи, че
настоящият случай според съда, покрива тези критерии – отглеждането на две
момчета в ранна детска възраст без подкрепата на бащата /по свидетелски
показания/, очевидно по-силния характер и психика на починалия, който и
след създаване на собствено семейство е продължил да се грижи в буквалния
смисъл на думата за брата материално и с морална подкрепа до степен
създаваща душевен комфорт у ищеца, че има семейство, макар не собствено и
не е сам. Това обяснява и силния шок и срив, най-вече емоционален и
психически у преживелия брат, което резултира в непреодолимо чувство на
самота и отчаяност от лишаването му от житейска опора, проявление на
които са и злоупотребата с алкохол и нежеланието за полагане на труд, макар
според възможностите му, респективно отказа от създаване на социални
контакти. Затова и от гледна точка на претърпените неимуществени вреди от
ищеца съдът счита, че промените в поведението на ищеца са с интензитет и
4
продължителност по-висока от обичайно присъщите за този вид близки
отношения между братя и същите следва да бъдат възмездени. Съдът като
съобразява и от друга страна застрахователните лимити на обезщетения
намира, че справедлив се явява размер на обезщетението от 50 000 лева.
2.3.По въпроса за съпричиняването.
Ответникът навежда възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия, едно от които като доказано е основателно,
доколкото с поведението си последният е допринесъл за настъпване на
леталния резултат.
На първо място се установява и от двете заключения на проведените
комплексни САТЕ и СМЕ, че процесният автомобил, с който е настъпило
ПТП е бил оборудван с предпазни колани и е бил технически изправен. От
гледна точка на уврежданията по починалия, същите са настъпили при
движение на тялото странично, а не напред. Според експертите
локализацията на уврежданията по латералните повърхности на тялото,
преимуществено вдясно насочва към оказани удари и притискане в странично
направление, при което задържащото предпазно действие на колана не е
толкова изразено, респективно тежестта на уврежданията, определяща се от
силата на механичното въздействие не предполага възможност за тяхното
преодоляване с или без използване на предпазен колан.
Доказва се обаче възражението за съпричиняване от страна на
починалия поради нарушение на чл. 102 т.1 от ЗДвП, а именно предоставяне
на собствения му /на починалия/ автомобил за управление на Р. под
въздействието на алкохол. С оглед съдебно-медицинската експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Д., концентрацията на алкохол в кръвта на
деликвента от 1.07 промила е в степен на опианение, при което несъмнено е
налице мисир на алкохол, реално същото може да бъде възприето от околните
лица, налице са категорични нарушения в координацията на движенията,
нарушение във възприемането на собствените постъпки и околната
действителност, надценяване на собствените възможности. Съдът приема, че
това е било видимо за починалия, поради което и предоставяне на автомобила
за управление на Р. съставлява пряко съпричиняване на вредоносния
резултат. Що се отнася до това дали починалият е знаел за обстоятелството,
че свидетелството за правоуправление на виновния водач е отнето, този факт
не се установи по безспорен начин по делото. Обратно с оглед писмото на ОД
на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“ /л. 101/ към 03.11.2018 г. в базата
данни СУМПС не е било със статус отнето, а със статус „обявен за изземване
документ“.
При все това съдът счита, че предоставянето на МПС за управление на
водач във видимо нетрезво състояние налага да се редуцира размера на
обезщетението с 50% от определения за справедлив от съда, поради
предпоставките за висока степен на сериозна опасност на пътя, които създава
едно такова неприемливо и запретено от закона, поведение.
Така съдът счита, че от претендираните 100 000 лева следва да присъди
на преживелия брат сумата от 25 000 лева, достатъчна да възмезди
претърпените болки и страдания като за горницата главницата ще бъде
отхвърлена.
5
2.4.По претенцията за лихва и началния момент.
Съгласно чл. 429 ал.2 т.2 от КЗ, застрахователното обезщетение покрива
и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3. Деликвентът безспорно отговаря за
лихви пред увредения без покана, съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Според
следващата алинея на разпредбата, лихвите за забава на застрахования по ал.
2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума. От застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице по чл. 380 от КЗ, която от
датите е най-ранна. Следователно, деликвентът дължи лихви от датата на
деянието, а застрахователят от горепосочените дати, в случая от
уведомяването му по чл. 380 от КЗ.
Застрахователят признава в отговора неизгодния за него факт, че е
уведомен от ищеца за настъпилото застрахователно събитие на 12.03.2019 г.,
в унисон с твърденията на ищеца, поради което и от тази дата се присъжда и
лихвата за забава, а за периода от деликта до горепосочената дата
акцесорният иск не неоснователен и ще бъде отхвърлен.
3.По разноските.
С оглед изхода от спора разноски се следват и на двете страни.
Въпреки дадената възможност и след съдебно заседание по същество
процесуалния представител на ищеца да представи договор за договор за
оказана безплатна правна помощ, такъв двустранно подписан не е представен
към писмената защита /отсъства подпис на ищеца по делото/. Поради това и
съдът не присъжда съответната сума.
На ответната страна се присъждат съразмерно с отхвърлената част от
иска от общо направени разходи в размер на 1050 лева за експертизи - 787.50
лева както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на осн. чл.
78 ал.8 от ГПК вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ
като съдът отчита, че процесуален представител на ответника не се явява в
съдебно заседание.
В тежест на застрахователя се възлага заплащането на държавна такса
върху уважената част - 1000 лева, в полза на съда.
4.По предявения обратен иск.
Уважаването на претенцията по главния иск сбъдва и вътрешно
процесуалното условие за произнасяне по заявения в условия на евентуалност
частичен иск по регреса от застрахователя спрямо деликвента, който следва
да се уважи в цялост за сумата от 1250 лева при доказано като квалифициращ
признат и елемент от престъплението, извършено от Р. - управление на МПС
с концентрация на алкохол от 1.07 промила и предвид непререшаемостта на
въпросите, по които се е произнесъл наказателния съд. С това е осъществен
фактическият състав на чл. 500 ал.1 т.1 от КЗ, на който се позовава
застрахователят. Доколкото същият не може да претендира по регреса повече
6
от платеното, то заявената претенция за присъждане на лихва се явява
основателна от датата 12.03.2019 г. /на уведомяването от ищеца/, а за периода
от деликта до същата – неоснователна.
На ищеца по обратния иск съдът присъжда и възнаграждение за
процесуално представителство от юрисконсулт на осн. чл. 78 ал.8 вр. чл. 25
от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София да заплати на
основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД вр. чл. 429 от КЗ на ИВ. В.
М., ЕГН **********, с. С.О., обл. Варна сумата от 25 000 (двадесет и пет
хиляди) лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания в резултат на смъртта на Р.В. М., брат на ищеца
следствие претърпяно ПТП на 03.11.2018 година по вина на ЯВ. АЛ. Р.,
признат за виновен с влязла в законна сила на 31.01.2020 г. присъда № №
1/15.01.2020 г. на ОС Варна по НОХД № 1265/2019 г. по описа на същия съд,
при доказано валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Ауди“ с рег. № ******* между
собственика на автомобила и ЗАД „Армеец“ АД към датата на ПТП, ведно
със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя – 12.03.2019
г. до окончателното изплащане на сумата като отхвърля предявеният иск за
главница за горницата до 100 000 лева и за лихвата за периода от 03.11.2018
г. до 12.03.2019 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА ИВ. В. М., ЕГН **********, с. С.О., обл. Варна да заплати
на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от 937.50 (деветстотин
тридесет и седем и 0.50) лева, представляваща разноски в производството и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от предявения
иск, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата за производството
държавна такса в размер на 1000 (хиляда) лева върху уважената част от иска
за неимуществени вреди, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЯВ. АЛ. Р., ЕГН ********** от с. К., адрес за призоваване
Затвора – Варна, да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София
сумата от 1250 лева (хиляда двеста и петдесет лева), при условията на
частичен иск от 100 000 лева, представляваща част от дължимото от
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД на ИВ.
В. М., ЕГН **********, с. С.О., обл. Варна обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева – болки
и страдания в резултат на смъртта на Р.В. М., брат на ищеца следствие
претърпяно ПТП на 03.11.2018 година по вина на ЯВ. АЛ. Р., признат за
7
виновен с влязла в законна сила на 31.01.2020 г. присъда № № 1/15.01.2020 г.
на ОС Варна по НОХД № 1265/2019 г. по описа на същия съд, при доказано
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ за л.а. „Ауди“ с рег. № ******* между
собственика на автомобила и ЗАД „Армеец“ АД към датата на ПТП, ведно
със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя – 12.03.2019
г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ,
както и сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски в производството
и юрисконсултско възнаграждение по обратния иск, на основание чл.78, ал.1
и ал.8 от ГПК, като отхвърля предявеният иск за лихвата за периода от
03.11.2018 г. до 12.03.2019 г. като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЯВ. АЛ. Р., ЕГН
********** като трето лице-помагач на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище
гр. София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8