РЕШЕНИЕ № 260106
гр. Перник 18.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд,
гражданска колегия в публичното заседание
на двадесет и първи октомври през
две хиляди и двадесета година в състав :
Председател: Милена Даскалова
при секретаря Катя Станоева
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 133 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основаниe чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
По изложени в исковата молба обстоятелства ищeцът, „ДЖИ
ЕНД ДЖИ ГРУП“ ООД, с. С., моли да бъде осъден ответникът община Перник да бъде
осъден да му заплати суми в общ размер на 193 373.40 лв., платени по договор №***г.
, които са получени от ответника при начална липса на основание.
Община Перник оспорва иска, като противопоставя
възражение за изтекла погасителна давност.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото
доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа, и правна страна следното:
Видно от договор №***г., Община Перник е учредила в полза
на ищеца възмездно право на строеж върху терен за изграждане на подземен гараж
на три етажа с разгъната застроена площ от 9 000 кв.м. в УПИ ***, отреден „за
паркинг", актуван с акт за общинска собственост № ***, находящ се в кв. *
по действащия застроителен и регулационен план на *** - ЦГЧ. Правото на строеж
е учредено срещу сума в общ размер на 193 373,40 лв.
Няма спор между страните, а това се установява и от
събраните по делото доказателства, че претендираните от ищеца суми са платени
за учреденото с договор №***г. право на строеж, както следвa: 97 305 лв. с
преводно нареждане и вносна бележка от ***г.; 38 865 лв. - с преводно
нареждане и вносна бележка от ***г.; 54 000 лв. с преводно нареждане и
вноска бележка от ***г. и 3 803.40 лв. представляващи плащане на 2% режийни
разноски съгласно чл.35, ал. 1 от НРИУРОИ, внесени по сметка на община Перник
на ***г.
С допълнително споразумение от ***г. е изменен чл. 1 от
договор ***г., като срокът на упражняване правото на строеж е удължен до ***г.
С влязло в сила
решение № 143/28.02.2014г., постановено по гр.дело №421/ 2013г. по описа на
Окръжен съд - Перник е прогласена нищожността на договор №***г. поради
невъзможен предмет.
Спорно по делото е дали вземането на ищеца е погасено по
давност.
Съгласно
разясненията, дадени в т.1 от ППВС 1/89 г., при
начална липса на основание по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД,
давностният срок е общият пет годишен срок по чл.110 ЗЗД и тече от
момента на получаване на плащането. Обстоятелството, че
нищожността е прогласена с решение № 143/28.02.2014г., постановено по гр.дело №421/ 2013г. по описа на
Окръжен съд – Перник е без значение относно началния момент, от който започва
да тече давностния срок, защото нищожният договор не може да породи правни последици и за вземането за
връщане на дадената престация е ирелевантен момента на констатирането порока на сделката.
Част от
претендираната сума е платена на ***г., а останалата част е заплатена на ***г.,
т.е. подлежи на установяване обстоятелството дали в периода до ***г. са
извършени действия, имащи за последица прекъсване на давността.
Ищецът
сочи, че давността е прекъсната със сключването на допълнителното споразумение от ***г.,
което съставлява признание на дълга и от *** г. е започнала да тече нова
давност.
По
силата на чл.116 ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на
помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на
помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната или
с предприемане на действия за принудително
изпълнение
Признанието
на дълга по смисъла на „116, б. „а” ЗЗД съставлява едностранно
волеизявление, с което длъжникът заявява, че е задължен към кредитора или че
кредиторът има право на вземане срещу него. Т.е., за
да е налице признаване на вземането същото трябва да е направено в рамките на
давностния срок, като то може да е направено изрично – писмено или устно; може
да е обективирано пред свидетели или пред държавен орган, както и да е обективирано и чрез недвусмислени
конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята
на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора. Признанието трябва да се
отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на
фактите, от които произхожда.
В
случая сключеното допълнително споразумение не попада в нито една от хипотезите
на чл. 116. ЗЗД. Същото няма характер на признание на задължението за връщане
на сумата, защото в него не се съдържа каквото и да било изявление в този
смисъл. Налице е само изразено съгласие за продължаване срока на изпълнение на
учреденото право на строеж, което обаче не е равнозначно на признание за
наличие на вземане на ищеца спрямо ответника. Нещо повече дори и да се приеме,
че с това споразумение индиректно се признава фактът на получаване на сумите по
договора, то същото не може да се тълкува като признание на задължение за
връщането им. Такова задължение ответникът би имал само ако действа със знанието,
че договорът е нищожен, а от уговорките в допълнителното споразумение се налага
извод, че страните целят последиците на един действителен договор, а при
наличие на такъв няма как ответникът да има съзнание, че дължи връщане на
платеното по договора и съответно да признава съществуването на едно такова
задължение.
Във
връзка с горното, съдът намира, че със сключване на допълнителното споразумение
от ***г. давността не е прекъсната.
Ищецът
твърди, че следващите действия, с които давността е прекъсната са от
05.09.2013г. и 23.02.2016г. Съдът намира, че не следва да се произнася дали
тези действия съставляват признание на вземането по смисъла на чл.116, б. „а” ЗЗД, защото може да се прекъсва само давност, която не е изтекла, а в случая
вземането е било погасено по давност още през 2012г., т.е. преди датите,
посочени от ищеца.
Във
връзка с изложеното, съдът намира, че вземането на ищеца за връщане на даденото
по договор №***г. е погасено по
давност, поради което и искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 6 480 лв.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД предявен от „ДЖИ ЕНД ДЖИ ГРУП“
ООД, с. С. срещу община Перник за осъждане на ответника да заплати сумата от 193
373.40 лв., платена по договор №***г., като погасен по давност.
Осъжда
ДЖИ ЕНД ДЖИ ГРУП“ ООД, с. С. да заплати на община Перник направените по делото
разноски в размер на 6 480 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване, пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: