РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Харманли, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.А
при участието на секретаря Елена Д. Г.а
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.А Административно
наказателно дело № 20225630200318 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на КР. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, бул.
*****, *****, ап. *** против Наказателно постановление № 21-0271-001423 от 16.07.2021г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на жалбоподателя
на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от К.К., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Твърди, че същото е неправилно, необосновано и постановено при наличие
на съществени процесуални нарушения. Твърди, че процесните АУАН и НП са издадени от
некомпетентни органи, в нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Същевременно
административното нарушение не било констатирано по надлежния ред и било
необосновано, тъй като липсвали доказателства за извършването му. Оспорва се дадената
правна квалификация на твърдяното за извършено нарушение. Посочва се, че
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не може да бъде
ангажирана, тъй като е погасена по давност. Приложим бил институтът на чл. 28 от ЗАНН.
Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят
К.К., редовно призован не се явява, представлява се от адвокат А., който пледира за отмяна
на наказателното постановление и присъждане на разноски. Представя писмено становище с
изложени подробни съображения по същество на делото.
Въззиваемата страна Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В
съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат
наказателното постановление да бъде потвърдено. Правят възражение за прекомерност на
1
адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 29.06.2021г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия АВ № 248719 от свидетеля ИВ. Л. ЯН. на длъжност
младши полицейски инспектор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в присъствието на
свидетеля В. Г. Г., за това, че на 29.06.2021г. около 09:05 часа при управлението на лек
автомобил Фолксваген голф с рег. № ***** в село Българин по път II 76 на кръстовището в
близост до кметството жалбоподателят не се съобразил с пътен знак Б3 и отнел
предимството на водача И**Ю**М**, ЕГН ********** с лек автомобил Мерцедес Ц-клас с
рег. № ****, с което е станал причина за ПТП с материални щети.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения.
На същата дата – 29.06.2021г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 21-0271-001423 от
16.07.2021г. от Пламен Димитров Петков на длъжност Началник група към ОДМВР
Хасково, РУ Харманли, упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на
жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя И.Л. и на свидетеля по АУАН В.Г..
Показанията на двамата свидетели разкриват сходна фактическа обстановка на тази
описана в процесните АУАН и НП. Свидетелите уточняват, че пътят, по който се е движел
жалбоподателят, бил черен път, с лошо асфалтово покритие. Свидетелите са категорични, че
не е имало поставен знак Б1 или Б2. Бил поставен знак Б3 на пътя, по който се е движел
другия участник в ПТП-то.
Видно от справка за нарушител/водач жалбоподателят има множество предходни
нарушения на правилата за движение по пътищата.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 07.06.2022г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 31.05.2022г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа
всички законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
2
Със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена със заповед № 8121з-825 от
19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи са определени компетентните органи за
издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените
заповеди право да издават АУАН имат младшите автоконтрольори в ОДМВР и СДВР и в
техните териториални структурни звена, а наказателните постановления могат да бъдат
издавани от началниците на група в РУ при ОДМВР на обслужваната територия.
Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната
материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 29.06.2021г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 16.07.2021г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
едновременно присъствал на установяване на нарушението и на съставянето на процесния
АУАН.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен
в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му и подписан от жалбоподателя. Тези обстоятелства се установяват както от
самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при
подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за целта е съставена
разписка и е отбелязана датата на връчване – 29.06.2021г. Указано му е правото в тридневен
срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната
форма, но при нарушение на изискванията за тяхното съдържание. Настоящият съдебен
състав намира, че не са спазени законовите разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН.
В чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е предвидено изискване в съдържанието
съответно на АУАН и НП да се съдържа описание на нарушението. Задължението на
актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да направи описание на
извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с
установяването на кръга на доказателственорелевантните факти, преценка на правилната
квалификация на нарушението, преценка на материалната компетентност на наказващия
орган, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере
3
фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по тълк. д. №
2 от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на чл. 42, т. 4 съответно на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички
обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.
Aдминистративнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършване на нарушение по чл.50, ал. 1 от ЗДвП. Посочената правна норма предвижда
задължение за водачите на МПС на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС от другите пътища да пропуснат
ППС, които се движат по пътя с предимство. От естеството на самото нарушение от
изключително важно значение за определяне предмета на доказване е точното описание на
мястото на извършване на нарушението. За да е осъществено нарушението по чл. 50, ал. 1 от
ЗДвП е необходимо нарушителят да се е движил по път без предимство, който съответно да
е обозначен като такъв с пътен знак Б1 или Б2 – арг. чл. 54, ал. 2 от Наредба № 18 от
23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Следователно при описанието на
нарушението следва да е посочено точно и ясно местоположението на кръстовището,
същото да е индивидуализирано по своя вид, да е определена посоката на движение на
участниците, както и кой от тях по точно кой път от пресичащите се се е движел.
Необходимо е в описанието на нарушението да се съдържа информация за начина на
регламентиране на движението в конкретното кръстовище – дали са поставени пътни знаци,
какви и по кои от пресичащите се пътища.
От описанието на процесното нарушение не става ясно кой се е движел по път II 76 –
жалбоподателят или водачът на лек автомобил с рег. № К1557ВМ, в каква посока са се
движели, къде е бил поставен пътен знак Б3, кое точно е кръстовището, доколкото е
възможно да има повече от едно кръстовища в близост до кметството на селото, по кой път
се е движел жалбоподателят, в каква посока, в неговата посока имало ли е поставен пътен
знак, който да обозначава пътя като такъв без предимство.
Всички тези обстоятелства са от съществено значение за правилното
индивидуализиране на извършеното нарушение съответно за реализирането на правото на
защита на нарушителя и правото му да разбере в извършването на какво нарушение е
обвинен.
Липсата на ясно и точно описание на нарушението е съществен порок, както на
процесния АУАН, така и на обжалваното НП, и е самостоятелно основание за отмяната им.
Непълното описание на нарушението е довело до неправилното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. За да възникне
задължението му да пропусне ППС, движещо се по път с предимство, водачът на ППС
следва да е узнал, че се движи по път без предимство. Това става чрез поставяне на пътни
знаци Б1 или Б2. Доколкото от описанието на нарушението не може да се установи точно по
кой път се е движел жалбоподателят и кое е процесното кръстовище не може да се извърши
проверка в посоката на движение на жалбоподателя бил ли е поставен пътен знак Б1 или Б2.
Съответно с категоричност да се направи извод дали жалбоподателят е знаел и е бил длъжен
да знае или да предполага, че пресичаният път е сигнализиран като такъв с предимство, за да
пропусне движещото се по него МПС. След като не може да се достигне до такова съждение
няма как да се приеме наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателя.
Следователно не е осъществен от субективна страна съставът на твърдяното
административно нарушение.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че от свидетелските показания по делото
се установява, че по пътя, по който се е движел жалбоподателят не е бил поставен пътен
знак Б1 или Б2, което е още едно основание за отмяна на процесното НП.
С оглед направените изводи за съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и за недоказаност на административното
4
обвинение съдът счита, че оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Такива са били поискани от жалбоподателя.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на
разноски. Според задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г.
на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези
разноски, за които е доказано да са реално извършени.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано,
че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева е платено „в брой“ -
следователно договорът служи за разписка за реалното му заплащане.
Съдът счита направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно. Определено според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното възнаграждение за изготвяне на жалба против наказателно
постановление и процесуално представителство при наложено административно наказание в
размер на 200 лева е 300 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът
намира, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно и в полза на жалбоподателя следва да се присъди минималният размер
предвиден от закона.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0271-001423 от 16.07.2021г., издадено
от Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на КР. Д. К., ЕГН
**********, с адрес гр. Харманли, бул. *****, *****, ап. *** на основание чл. 179, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00
лева за нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК ОД на МВР –
Хасково да заплати на КР. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, бул. *****, *****,
ап. 34 сума в размер на 300,00 лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5