№ 1939
Гр. Пловдив, 09.11.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Костадинка Рангелова, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1947 по описа за 2023 год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на П.М.Й. ***, чрез адв. Ж.П., със съдебен
адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
N23-1030-000495/14.07.2023 год., на ВПД Началник Група към ОДМВР-Пловдив,Сектор
„Пътна полиция“ по чл. 171, т. 1, б. А от ЗДвП ,изразяваща се във временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до отпадане на основанието за това.
По подробно
изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде
отменена процесната заповед като неправилна и незаконосъобразна. Направено е
искане за присъждане на разноски.
Ответният
административен орган – ВПД Началник група към ОДМВР-Пловдив,сектор „Пътна
полиция“ ,в писмено становище ,поддържа,че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена,а оспорената заповед потвърдена като правилна
и законосъобразна,издадена при спазване
на процесуалните и материалноправните изисквания на
закона.В случай,че жалбата бъде уважена,се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Пловдивският
Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
N23-1030-000495/14.07.2023 год., ,издадена от ВПД началник Група към
ОДМВР-Пловдив ,Сектор „Пътна полиция“,е подадена в
срока по чл.
149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, поради което e допустима.
Разгледана по
същество, същата е основателна.
От фактическа страна се установява,че
в сектор „Пътна полиция“е постъпило копие на Експертно решение /ЕР/ № №90909 от заседание №223/21.11.22 г. на ТЕЛК-
I състав към "УМБАЛ ПЛОВДИВ" АД. От същото е видно,че лицето П.М.Й., ЕГН ********** е
преосвидетелстван с 80% тнр. като водеща диагноза в
решението е посочено дегенерация на макулата и задния
полюс; като общо заболяване в решението е посочено - дегенерация на макулата и задния полюс, пресбиопия,
намалено зрение на двете очи. Лицето има издадени и предходни експертни решения
от ТЕЛК за трайно намалена работоспособност, в които като заболявания са
посочени - наследствени ретинални дистрофии,
дегенерацио макуле/вителиформена форма/ок утр- шийна и торакална остеохондроза без функционален дефицит, артериална
хипертония I ст. Изискано е становище от председателя на ТОЛЕК при МТБ-ПЛОВДИВ
по въпроса -следва ли П.М.Й. да се яви на ТОЛЕК за преценка на физическата му
годност като водач на МПС предвид регистрираните заболявания на лицето. В
получен отговор, подписан от председателя на ТОЛЕК е посочено, че съгласно Наредба
№3/2011 г.на МЗ П.М.Й. трябва да бъде освидетелстван от ТОЛЕК. П.М.Й., ЕГН:**********
се води на отчет като водач на МПС в ОДМВР-ПЛОВДИВ, от където има издадено
СУМПС №********* за категории "АМ”, "В1“, "В", валидно до
23.02.2031 г.
При така установената фактическа
обстановка и приложени доказателства
/ЕР,становище на председателя на ТОЛЕК при МТБ-Пловдив/, е
издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл. 171, т.1, б. „а“ от ЗДвП
на П.М.Й. е наложена принудителна
административна мярка––"временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач до отпадане на основанието за това“.
По делото е приета в цялост административната
преписка,като относно компетентността на органа са представени следните
доказателства:Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните
работи ,с която са определени структурите на МВР, осъществяващи контрола по
ЗДвП,като е посочено ,че областните дирекции на МВР са сред тези структури;
Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на директора на ОДМВР-Пловдив,с която са оправомощени длъжностните лица от ОДМВР-Пловдив,които могат
да прилагат мотивирани заповеди за принудителни административни мерки по
чл.171,т.1,т.2,т.2а,т.4,т.5,б.“а“,т.6 и т .7 от ЗДвП,сред които са и
началниците на групи в сектор „Пътна полиция“;Заповед № 8121к-4646/23.05.2023г.
на гл.секретар на МВР,от която се установява,че п.и. Радко Калинов Пенев
временно е преназначен на длъжност „началник група към ОДМВР-Пловдив,сектор
„Пътна полиция“.
При
така установените факти се налагат и следните правни изводи.
Относно
компетентността на органа са налични доказателства/заповеди/,изброени в
предходен абзац от настоящото решение ,от които е видно,че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган.Ето защо е налице валиден административен акт.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити,
съгласно изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 1 от ЗДвП.Не се констатират съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
При преценка на
събраните доказателства ,съдът намира, че оспорената заповед не е издадена в
съответствие с материалноправните разпоредби и с
целта на закона.
Правното
основание за издаване на заповедта е чл.
171, т. 1 б. А ЗДвП: "За осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: а) за
когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите
изисквания - до отпадане на основанието за това; ".
По делото има
медицинска документация,която установява,че жалбоподателят Й. има
заболявания,но същите не попадат в Приложение №1 и №2 от Наредба № 3 от
11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за
установяване на физическата годност за водачите от различните категории.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3 от
11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за
установяване на физическата годност за водачите от различните категории, когато
лицето има някое от заболяванията или състоянията, посочени в приложение № 2, общопрактикуващият лекар отбелязва в удостоверението по чл.
9, ал. 1, че лицето подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК. Според т. 3 и 5 от
Приложение № 2 "Заболявания и състояния, при наличието на които
свидетелство за управление на МПС се издава само след освидетелстване от ТОЛЕК"
към чл. 5 от Наредба № 3 от 11.05.2011
г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни
средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за
установяване на физическата годност за водачите от различните категории, следните
психични заболявания са основание за освидетелстване от ТОЛЕК с оглед издаване
на СУМПС: 1/тежки психични разстройства независимо дали са вродени или
причинени от заболяване, травма или неврохирургични
операции и при краткотрайни психози до оздравяване; 2/разстройства на личността
и поведенчески разстройства, водещи до силно влошаване на поведението,
адаптивността и възможността за преценка.
Както вече се
посочи,заболяванията на Й. не попадат сред изброените.
Административният
орган се позовава на становището на председателя на ТОЛЕК при МТБ-Болница,което
е в насока,че П.Й. съгласно Наредба №3/2011г. трябва да бъде освидетелстван от
ТОЛЕК.В казаното становище не е посочено заболяването на жалбоподателя в кое от
Приложение №1 и №2 от Наредбата попада,като така установените медицински
диагнози на Й. отсъстват в тях.
Ето защо ,не може да
бъде прието,че жалбоподателят не
отговаря като водач на МПС на медицинските и психологическите изисквания, като
в случая не се установява да е налице несъответствие с медицинските изисквания
за физическа годност.
Нормата на чл. 171, т.
1, б. "а" ЗДвП, представляваща правното основание за издаване на
оспорената заповед, предвижда налагането на принудителна административна мярка
"временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" на водач,
за когото "видимо се установи, че не отговаря на медицинските или
психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това".
Хипотезата, при наличието на която може да се наложи посочената ПАМ, е
установено несъответствие с медицинските или психологически изисквания по
отношение на водача на моторно превозно средство. Законодателят е допуснал
установяването на това несъответствие да се извърши от лице без специални
знания в областта на медицината, което "видимо" може да прецени по
дадени признаци в поведението на водача наличието на визираното несъответствие.
Тази възможност по закон е предоставена с оглед превантивния и преустановителен характер на принудителните административни
мерки и тяхното бързо и внезапно прилагане с цел защита на обществения интерес.
Но законовата регламентация за видимо установяване не следва да се тълкува
ограничително като задължително изискване административният орган да възприеме
лично поведението на визирания водач на МПС. "Видимо установяване"
означава, че този орган следва да установи несъответствието въз основа на
собственото си възприятие относно физическата годност на водача. Това
възприятие може да се базира на събрани документи, а не задължително на лично
видени от административния орган прояви от поведението на водача на МПС.
Противното тълкуване на разпоредбата не би съответствало на целта на закона,
регламентиращ прилагането на принудителни административни мерки, тъй като би
дало правно значение само на личните възприятия и субективни преценки на
органа, но не и на събраните и преценени от него документи, отнасящи се до
съответствието на водача с медицинските и психологически изисквания.
Ето защо, съдът
намира, че разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП е приложима във
всички случаи, когато са налице данни за поведение или състояние на водача,
несъответстващо на нормативно въведените изисквания, като източникът на тези
сведения може да е различен. В настоящия случай ПАМ е наложена не в резултат на
извършена проверка на водача при управление на МПС, при която да е било видимо
установено от контролния орган поведение в отклонение от изискванията за
физическа годност, а въз основа на постъпили и събрани от други източници
сведения, които по изложените съображения,не обосновават предположението, че
лицето не отговаря на изискванията за водач на МПС.
При така изложените
мотиви ,съдът намира, че са налице отменителните
основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК.
С оглед изхода на
делото ,ответникът следва да заплати на
жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 10 лева за
държавна такса и 750 лева заплатено адвокатско възнаграждение, като адвокатското възнаграждение е в минимален размер съгласно
чл. 8, ал. 2,т.4 от Наредба № 1/2004 г..
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – Пловдив,Първо отделение,І състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.М.Й. ***, чрез адв. Ж.П., със съдебен адрес:***, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № N23-1030-000495/14.07.2023 год., издадена
от ВПД Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ .
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на П.М. Й. с постоянен адрес: ***,
чрез адв. Ж.П., със съдебен адрес:*** ,разноски по
делото в размер на 760/седемстотин и шестдесет/лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: