РЕШЕНИЕ
гр.Лом 9 март 2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският
районен съд, гражданска колегия, VІІ –ми състав, в публичното заседание на
четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател:Боряна Александрова
при
секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско дело
номер 2044 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Производството по делото е
образувано по исковата молба на М.С.П., чрез от адв.П.П. от МАК , против А.К.М.,
З.К.М. и К.К.М., с която се иска от съда да приеме за установено по отношение
на ответниците, че към момента на кооперирането на земеделските земи
наследодателят на ищцата –Слави Пънтов Николов, б.ж.на гр.Лом, починал на 27.04.1982
г., е бил собственик на земеделски имот.
Част от този имот - нива с площ от 3,270дка, находяща се в землището на гр.Лом,
местността „Садовете”, пета категория, която понастоящем представлява имот № 258005
по плана за земеразделяне на гр.Лом, при граници: имот № 258004,имот № 2580016,
е била възстановена на наследодателя на ответниците с Решение № 391/01.08-1996
г. по заявление № 1091/20.11.93 г.
С оглед на изложеното ищцата твърди,че за нея е възникнал правен
интерес от иска по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ.
В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и моли съда го уважи. В подкрепа на изложените в исковата молба
твърдения ангажират писмени доказателства.Претендират се направените по делото
съдебни разноски.
Ответниците, чрез
процесуалният си представител адв.Л.Г. - оспорват предявения иск като
недопустим с твърдението, че липсва спор за материално право към минал момент,
тъй като претендирания от ищците недвижим имот не е идентичен с възстановения
на ответника. По същите съображения ответникът оспорва предявения иск и като
неоснователен.
В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, ответникът оспорва предявения иск и моли съда да
го отхвърли като неоснователен. Ангажира писмени доказателства. Претендират се
направените по делото съдебни разноски.
Към доказателствата по делото
е приложена от Общинска служба по земеделие – Лом преписка вх. № 111ЛМ/28.08.1991
г.
Съдът, като взе предвид
изразените от страните становища, събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
По допустимостта на
претенцията, съдът намира следното:
Към настоящето дело е
приложено и прието гр.д.1198/2000 г. на ЛРС, както и въззивно ч.гр.д. № 221/08
г. МОС, с оглед определението на съда по въззивното дело, то предявеният иск по
чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество
от съда.
По основателността на иска,
съдът намира следното:
По делото е безспорно, а и
от представеното удостоверение за наследници е видно, че ищцата е единственият наследник на
С. П. Н. – б.ж. на гр.Лом, починал на 27.04.1982 г. в гр.Карлово. Ищцата твърди, че нейният наследодател е притежавал недвижим имот в
землището на гр.Лом, м.”Садовете”, с площ от 3,270 дка. С решение на ПК Лом№01
от 29.06.1998 г. по заявление вх.№ 1091ЛМ/20.11.1993 г. е видно , че с него ПК
гр.Лом е възстановила правото на собственост на н-ците на Констатнин М. Коцев в
съществуващи/възстановими/стари реални граници на следния имот: нива от 3,270
дка, пета категория, м.Садовете, имот № 258005 по картата на землището на
гр.Лом, при граници/съседи: № 258004,№000969,№258012 и № 000935.
Но от доказателствата в
представената по делото преписка вх.№ 111ЛМ/28.08.1991/според ОСЗ Лом преписка
111ЛМ/93 г. - няма, тъй като това е преписка 111ЛМ/91 г., но с друга дата ,защото
през 1991 г. не е имало програмен
продукт в който същата да бъде въведена, това е станало по –късно през 1993 г.,
но с друга дата, не с датата от която е преписката, а датата на въвеждането на
същата/ е видно, че ищцата е заявила
имоти – 10,00 дка, от които нива – 8,5 дка, ливада – 1,5 дка, без да ги
индивидуализира.
От друга страна е видно, че наследодателя на ищцата не е
декларирал в ТКЗС тази земя, тъй като тя му е била отнета,конфискувана и е била
одържавена, а наследодателя е бил осъден от народния съд тогава на 15 г.
лишаване от свобода. С изменението на ЗСПЗЗ през 1997 г./чл.10,ал.14/ е
прието,че и конфискуваните земи през 40-те години могат да се възстановяват по
този ред, поради което ищцата е инициирала възстановяването на същите от ПК Лом
.
Освен това ищцата твърди,че
нейният наследодател е бил собственик и на нива от 10,5 дка в същата
местност, но няма доказателства в тази
насока,тъй като съдът намира,че соченият
НА № 102/н.д.262/21г., в който титуляр на вещното право е П. Н. П., и няма
доказателства за правоприемство в тази насока между ищцата и титуляра на
вещното право.
В съдебно заседание, процесуалният
представител на ищцата поддържа, че процесната земя неправилно е възстановена
на наследодателя на ответниците .
По делото не се спори, че
ответниците са наследници на К.К.М.,
починал през 1998 г. От доказателствата по делото е видно, че със заявление пред ПК-Лом, К.М. е
заявил желанието си да им бъде възстановено правото на собственост върху
няколко земеделски имота в различни местности, между които и процесният имот. По заявлението ОСЗГ - Лом
се е произнесла с Решение , с което му е възстановила правото на собственост в съществуващи
/възстановими/стари реални граници на нива от 9,230 дка в м.”Садовете”, без да
са посочени границите/съседите/ от ПК Лов в това решение. От писмените
доказателства по делото се установява,че с Р № 01 от 29.06.1998 г. по заявление
вх.№ 1091ЛМ/20.11.1993 г. ПК Лом е възстановила правото на собственост на
н-ците на К. М. К. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на имот №
258005, с площ от 3,270 дка, пета категория,м.Садовете,при съседи: имот №
258004,имот№000969,имот№258012,имот№000935.
Ищцата твърди, че именно
тази възстановена на наследниците на К.М. земя е била собственост на нейният
наследодател, поради което счита и себе си за собственик на посочения
земеделски имот, но поземлената комисия неправилно е възстановила собствеността
върху имота на наследниците на К.М., а не на нея.
С оглед на събраните по
делото доказателства, съдът намира предявения иск за неоснователен по следните
съображения:
Предмет на установителните
искове по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е признаване принадлежността на правото на
собственост по отношение на земеделска земя, подлежаща на възстановяване, към
момента на образуването на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях
стопански организации. При това, важат правилата за доказване при
установителните искове, поради което доказателствената тежест е на ищцата, която
твърди, че имотът е собственост на нейния наследодател. Ищцата не доказа при
условията на пълно и главно доказване, че нейният наследодател е бил носител на
правото на собственост върху процесния имот . Както и не се доказа по
категоричен начин идентичността на претендираната земя с имот № 258005, предмет
на иска.
Съгласно приетата от съда техническа експертиза
по гр.д. 412/07 г. ЛРС, експертизата не може да се ангажира с категорично
становище за идентичност за имота , за който претендира ищцата – нива от 3,270
дка и възстановения имот на наследодателя на ответниците, като експерта се
позовава на цитирания по горе НА, по който съдът намира,че няма доказателства
за правоприемство между сочения в НА собственик и ищцата.
В настоящото производство по предявен
положителен установителен иск, какъвто е иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, в тежест на
ищцата е да установи че има конкретен имот, който е бил собствен на техния
наследодател към момента на образуване на ТКЗС, както и да установят
идентичност на претендирания земеделски имот с този, възстановен на ответниците,
което тя не е сторила. При това, имотът следва да се индивидуализира към
релевантния за установяване на правото на собственост момент – образуването на
ТКЗС и в съществуващите тогава граници. От ангажираните от ищцата доказателства
не става ясно кой имот е бил собственост на наследодателя й дали този имот е
идентичен с имота, възстановен на ответника.
Предвид горното и с оглед
липсата на други доказателства, не може да се направи категоричен извод, че
претендираната от ищцата земеделска земя е точно тази, която е възстановена на
наследниците на К.М.. Доказателства в този смисъл не се ангажираха по делото от
ищцата. В тази връзка, следва да се отбележи, че предмет на делото е
установяване на правото на собственост на наследодателя на ищцата към момента
на кооперирането на земята, а не какви земеделски земи е притежавал
наследодателя на ответника към този момент. Такова доказване по делото не беше
проведено от ищцата, съобразно доказателствената тежест в процеса. Не се
установи по несъмнен начин идентичността между претендирания от ищцата
земеделски имот и имотът, възстановен на ответника, както и правото на
собственост на наследодателя им върху процесната земеделска земя към
релевантния за правото момент.
По отношение възражението
но ищцата, че наследодателя на ответниците не е бил собственик на процесния
имот: това не е предмет на настоящето производство.Предмет на спора е
установяването на собственост на наследодателя на ищцата по отношение на
процесния имот, към един минал момент.
С оглед на гореизложените
съображения, съдът намира предявеният иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за неоснователен
и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото и
направеното от ответника искане по чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати сумата от 270 лв. за направените от него съдебни разноски в
производството за адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на М.С.П.,*** – чрез адв.П.П., против А.К.М. с ЕГН **********, З.К.М. ЕГН **********, К.К.М. ЕГН **********, ,
с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, за приемане за установено по отношение на
ответниците, че към момента на кооперирането на земеделските земи
наследодателят на ищцата – С.П.Н., б.ж.на гр.Карлово, починал на 27.04.1982 г.,
е бил собственик на следния земеделски имот: нива с площ от 3,270 дка, находяща
се в землището на гр.Лом, местността „Садовете”, която понастоящем представлява
имот № 258005, при граници: имот № 258004,имот № 2580016.
ОСЪЖДА М.С.П. ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати З.К.М.,
ЕГН **********, сумата от 270,00,
представляваща направените по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред МОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: