Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 644
гр. Бургас, 23.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 1145 по описа на РС - Бургас за
2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № ЮИР-38-ДНСК-117/31.12.2018
г., издадено от зам. началник на Дирекция за национален и строителен надзор гр.
София, с което на основание чл.237, ал. 1, т.4 ЗУТ на жалбоподателя е било
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 лева
за нарушение на чл. 178,
ал. 1 ЗУТ.
В жалбата се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП. Оспорва се извършеното
деяние, като се излагат твърдения, че дружеството-жалбоподател не е използвало
процесния строеж. В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно
уведомени, представител не се явява.
За АНО, редовно уведомени, представляват се от юк. А..
Оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
като излага подробни доводи в тази насока.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 09.08.2018 г. свидетелката Д.Д.Д.на длъжност старши инспектор в РДНСК Югоизточен район
гр. Бургас участвала в извършване на проверка на обект – строеж кабел НН от БКТП „Л.“ находящ се в
поземлен имот с идентификатор 67800.1.313, м. „Г.“, община С. до кабелен
разпределителен шкаф, находящ се в ПИ с идентификатор 67800.34.10, м. „С.М., община С. (пред
ПИ с идентификатор 67800.34.21, м. „С.М., община С.). При проверката се
установило, че строежът представлява трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“
от ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/30.07.20вЗг. на МРРБ за
номенклатурата на видовете строежи, както и че същият се използва от
дружеството-жалбоподател за захранване на поземлени имоти с идентификатори 67800.34.21, 67800.34.22,
67800.34.23, 67800.34.24, находящи се местност
„С.М.“, община С., без да е въведен
в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ. При извършване на
проверката е бил съставен констативен акт № 30/09.08.2018 г. Жалбоподателят не
представил необходимите документи, които да установяват, че строежът е бил
въведен в експлоатация. След запознаване с материалите свидетелят Б.Г. на
длъжност главен инспектор в РДНСК
Югоизточен район гр. Бургас съставил на 08.10.2018 г. АУАН срещу жалбоподателя
за извършено нарушение по чл. чл. 178,
ал. 1 ЗУТ.
Впоследствие на 31.12.2018 г. било
издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства. Показанията на свидетелите Г. и Д. са обективни,
логични, последователни и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства.
Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по
следните съображения:
Настоящият
състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно
постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
В
случая се касае за нарушение по чл. 178, ал. 1 ЗУТ, съгласно която не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са
въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177.
По
делото не е спорно, че обектът на проверката – кабел НН от БКТП „Л.“ находящ се в поземлен имот с идентификатор
67800.1.313, м. „Г.“, община С. до кабелен разпределителен шкаф, находящ се в
ПИ с идентификатор 67800.34.10, м. „С.М., община С.
(пред ПИ с идентификатор 67800.34.21, м. „С.М., община С.) не е бил въведен в експлоатация от компетентния орган. Безспорно
е обстоятелството, а и се установява от събраните писмени доказателства, че процесният
обект представлява строеж трета категория съгласно изискванията на ЗУТ и
подлежи на въвеждане в експлоатация от органите на ДНСК. Спорно е
обстоятелството дали този строеж се е ползвал за ел. захранване на обекти.
От
събраните по делото доказателства съдът намира, че може да се направи обоснован
извод, че към дата на извършената проверка (09.08.2018 г.) кабел НН от БКТП „Л.“ находящ се в поземлен имот с
идентификатор 67800.1.313, м. „Г.“ е бил използван от
жалбоподателя за захранване с ел. енергия на имоти. В показанията си
свидетелката Д., която е присъствала при извършване на проверката заявява, че
кабелът е бил под напрежение, както и че същият е захранвал обекти в
проверените поземлени имоти, като не е съществувал друг източник на енергия.
Отделно от това свидетелката посочва, че при извършване на проверката е участвал и представител на
дружеството-жалбоподател, който е показал процесното съоръжение и което
обстоятелство навежда на извод, че жалбоподателя експлоатира процесния кабел
като поддава ел. енергия до захранваните обекти. При така установеното по
делото съдът достигна до извод за доказаност на вмененото на жалбоподателя
нарушение.
За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 237, ал. 1, т. 4 ЗУТ предвижда
наказание за юридическите лица „имуществена санкция” в размер от 1000 лв. до 10
000 лв. Наказващият орган правилно е приложил посочената санкционна норма като
относима към настоящия случай и на дружеството-жалбоподател е била наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. Настоящият
състав счита определеният размер на наложеното на жалбоподателя наказание за
необосновано висок, с оглед липсата на посочени в наказателното постановление
отегчаващи обстоятелства, които да оправдават налагане на наказание към
предвидения среден размер на наказанието. Съдът счита, че наказанието следва да
се намали от 5000 на 3000 лева, като с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди
и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
С
оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в
частта относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция”, като
размерът се намали от 5000 лв. на 3000 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ЮИР-38-ДНСК-117/31.12.2018 г., издадено от зам. началник на Дирекция за
национален и строителен надзор гр. София, с което на основание чл.237, ал. 1,
т.4 ЗУТ на „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ********* е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
5000 лева за нарушение на чл. 178,
ал. 1 ЗУТ,
като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 5000 лв. на 3000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: /п/
КС