№ 208
гр. Сливен, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500465 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т. 7 от ГПК.
Подадена е частна жалба от ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *******, чрез
представител по пълномощие, длъжник по ИД 20212220400192, против
постановление на ДСИ, с което се отказва да се измени постановлението за
разноски по изпълнителното дело в частта за приетото адвокатско
възнаграждение. Твърди се, че е прекомерно предвид правната и фактическа
сложност на конкретното изпълнително производство. По делото липсват
данни процесуалния представител на взискателя да е извършвал каквито и да
е действия по него, освен подаване на молбата за образуване на делото. Във
връзка с това не следва да му се дължи и претендираното възнаграждение за
водене на делото, а само за неговото образуване, съгласно Наредба 1 на
ВАдС. По делото липсват доказателства за заплащане на претендираното
адвокатско възнаграждение. С оглед правната и фактическа сложност на
изпълнението моли да се намали адвокатския хонорар, претендиран от
взискателя по делото, до 200,00 лв, размер, съобразен с Наредба №1 на ВАдС
за размера на адвокатските възнаграждения, чл. 10 във връзка с чл.7 ал.2 и с
тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г на ОС на ВКС. Алтернативно
моли, да се намали претендираното адвокатско възнаграждение до
1
минималния размер, дължим съгласно Наредба №1 на ВАдС за образуване и
водене на изпълнително дело.
Не е постъпил писмен отговор от взискателя на тази жалба.
В писмени мотиви ДСИ излага фактологията по образуването и
движението на делото. Сочи, че адвокатски хонорар в размер на 900 лева е
малко над минимално определения размер в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в изпълнителното производство -
200 лева за образуване на изпълнителното дело, както и 490 лева изчислени
на базата на общата дължима сума 14 982 лева, или 690 лева минималния
хонорар съгласно чл.10 т.1, т.2 вр.чл.7 ал.2 т. 4 от ГПК. При завеждането на
изпълнителното дело адвокатът, пълномощник на взискателя, е договорил и
заплатил хонорар съответстващ на материалният интерес по делото. В случая
той е малко над минималният по Наредбата. С оглед на всичко
гореизложеното, счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена, и да се потвърди Постановлението за заплащане на пълния
адвокатски хонорар.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата
разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания – се определя допълнително
възнаграждение в зависимост от материалния интерес.
В конкретния случай от страна на процесуалния представител на
взискателя освен депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело
не са извършвани други процесуални действия. В резултат на предприетия
изпълнителен способ в срока за доброволно изпълнение е преведено по
сметка на ДСИ задължението на длъжника.
Жалбоподателят посочва, че към така определения размер на адвокатско
възнаграждение не следва да се включи и този определен по чл. 10, т. 2,
предл. 1 от Наредбата. Настоящият съдебен състав приема, че доколкото в
срока за доброволно изпълнение е събрана дължимата сума, на взискателя не
следва да се определя и адвокатско възнаграждение по т. 10. 2 от посочената
Наредба.
Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че на
2
взискателя се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., поради
което същото следва да бъде намалено до посочения размер.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в три изчерпателно изброени хипотези на закона.
Доколкото в настоящия случай не попадаме в нито една от лимитативно
изброените изключения, следва, че направените разноски за настоящото
производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и
направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 02.07.2021г на ДСИ по ИД 20212220400192, с
което е оставено без уважение възражението на длъжника за редуциране на
адвокатското възнаграждение И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № 20212220400192 разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя от 900 лв. на 200 /двеста/ лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3