Р Е Ш Е Н И Е № 148
гр.Пловдив,01.02.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на първи
февруари,през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
АННА ДЪБОВА
като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 2657 по описа на ПОС за 2018г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.435,ал.2,т.7
и сл.от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника
Етажна собственост в комплекс „Южен полъх“,находяща се в ***,представлявана от управителя Н.
Т.,чрез пълномощника адв.Д. срещу
Постановление за разноски от 09.10.2018г.,постановено по изп.д.№
6987/16г.на ЧСИ А.Ангелаков,рег.№ 826 КЧСИ,с район на действие ОС-Пловдив,с
което е оставено без уважение искането на длъжника по изпълнителното дело за
намаляване поради прекомерност на адв.възнаграждение,претендирано от взискателя
СД „Микрон-Караилански-Йосифов и с-ие“.
Жалбоподателят счита постановлението за
неправилно по подробно изложени в жалбата съображения и иска неговата отмяна,като се намали
адв.възнаграждение за образуване и водене на изп.дело до предвидения в НМРАВ
№1/04г.минимум.Претендират се разноски за производството пред настоящата
инстанция.
Взискателят СД
„Микрон-Караилански-Йосифов и с-ие“,ЕИК *********,гр.Пловдив счита жалбата за
недопустима,а разгледана по същество-за неоснователна по изложени в писмено
становище съображения.
ЧСИ е изложил в мотивите си по
чл.436,ал.3 от ГПК становище,че жалбата е неоснователна.
Съдът,като взе предвид оплакванията в
жалбата,доводите и становищата на страните,приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в
срок от страна,легитимирана да обжалва постановения от ЧСИ акт.
Разгледана по същество същата е
основателна.
Изпълнителното производство е
образувано по молба на взискателя СД „Микрон-Караилански-Йосифов и с-ие“,въз
основа на издаден в негова полза изпълнителен лист от 09.02.16г.на Районен
съд-Пловдив по гр.д.№ 16885/14г. за събиране на сумата от 28лв.,представляваща
разноски пред ПдОС.В молбата за образуване на изп.дело взискателят е поискал от
ЧСИ да извърши имуществено проучване на длъжника,в това число да изиска справка
от НАП за притежавани от него недвижимо,движимо имущество и банкови сметки.С
молба от 11.05.18г.взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор върху
вземанията,които длъжникът има по друго изп.д.№ 6986/16г.при същия ЧСИ.Към
молбата за образуване на изп.дело взискателят е представил пълномощно,с
което „Адвокатско дружество Д.,*** е
овластено да представлява взискателя по
изпълнителното дело,както и договор за правна защита и съдействие от
10.11.18г.,с който е договорено адв.възнаграждение в размер на 5000лв.,платено
по банкова сметка ***.дружество,видно от приложеното към изп.дело платежно
нареждане.
ЧСИ е издал постановление за разноски
от 15.11.16г.,с което е определил адв.възнаграждение за взискателя в размер на
5000лв.с ДДС.С молба от
06.06.18г.длъжникът е поискал намаляване на направените от взискателя разноски за
адв.възнаграждение,която молба като подадена след предвидения преклузивен
едноседмичен срок по чл.436 от ГПК е оставена без разглеждане от ЧСИ с резолюция от 18.06.18г.Тази резолюция е атакувана от
длъжника по реда на чл.435 от ГПК пред ПдОС,който с определение №
1792/19.09.18г.,постановено по в.гр.д.№1922/18г.е прекратил производството по
делото и го е върнал на ЧСИ за произнасяне по същество по молбата на длъжника
от 06.06.18г.за намаляване на направените от взискателя разноски за
адв.възнаграждение в размер на 5000лв.
С обжалваното постановление от 09.10.18г.ЧСИ Ангелаков е
оставил без уважение искането за намаляване поради прекомерност на
адв.възнаграждение с мотиви,че хонорарът
на пълномощниците на взискателя е изчислен при спазване на разпоредбите на ЗА
(без да се посочват конкретни разпоредби!) и е съобразен спрямо действителната
фактическа и правна сложност на делото.
В постановлението липсват мотиви за отказа да
се намали адв.възнаграждение,доколкото само позоваването на „съобразяването му
с действителната фактическа и правна сложност на делото“ не дава никаква
представа в какво се изразява това съобразяване,след като не се посочва каква е
действителната фактическа и правна сложност на делото.ЧСИ не е извършил
преценка на правната и фактическа сложност на изп.дело с оглед на всички
факти,сочещи обема и сложността на оказаната по делото правна помощ,като се вземат предвид всички
извършени процесуални действия и
др.обстоятелства,определящи правна и фактическа сложност на делото.
В настоящия случай се установява,че в
рамките на изпълнителното производство освен първоначална молба по чл.426 от ГПК,с която е сезиран ЧСИ,процесуалният представител на взискателя е подал само
още една молба с искане да се наложи запор върху вземане на длъжника по друго
изп.дело при същия съдебен изпълнител.От него не са извършвани никакви други
процесуални действия,насочени към удовлетворяване на паричното вземане.С оглед
на изложеното настоящата инстанция приема,отчитайки и ниския размер на
материалния интерес-28лв.,че изпълнителното дело не е усложнено нито от
фактическа,нито от правна страна и взискателят има право на възнаграждение само
за образуване на изп.дело по чл.10,т.1 от НМРАВ в размер на 200лв.и за
извършеното от пълномощника процесуално действие-искане за налагане на запор,в
размер на 150лв.съгл.чл.10,т.2 он НМРАВ.
Без значение е количеството граждански
дела между същите страни за определяне на адв.възнаграждение по изп.дело,на
коитосепозовава взискателят,тъй като за всяко от тези гр.дела страните,ако са
били представлявани от адвокат,са имали възможност да договорят и заплатят
съответното възнаграждение за всяко конкретно дело,което по никакъв начин не
рефлектира върху адв.възнаграждение по изп.дело № 6987/16г.
Твърди се от взискателя в писменото му
становище,че пълномощниците му са правили опити за постигане на спогодби,което
се изтъква като полагане на усилия от страна на същите,за които било необходимо
адекватно заплащане.Доколкото обаче в кориците на изп.дело не се съдържат
никакви доказателства за тези усилия на процесуалните представители на
взискателя, те не могат да бъдат приети
за направени от настоящата инстанция.Т.е.на процесуалния представител на
взискателя не се дължи възнаграждение за процесуално представителство,защита и
съдействие по изп.дело,ако липсват доказателства за извършени такива по делото.
Ето защо постановлението на ЧСИ,с което
е отказано намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя за
заплатено адв.възнаграждение е неправилно и следва да се отмени,а размерът на
адв.възнаграждение следва да бъде намален до минимално предвидения в НМРАВ №
1/04г.на 350лв.,от които 200лв.по чл.10,т.1 и 150лв.по чл.10,т.2 от Наредбата.
Предвид изхода на делото следва да бъде
осъдено СД „Микрон-Караилански-Йосифов и с-ие“ да заплати направените от
жалбоподателя разноски пред въззивната инстанция,чийто размер е 25лв.за ДТ.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление за разноски от
09.10.2018г.,постановено по изп.д.№ 6987/16г.на ЧСИ А.Ангелаков,рег.№ 826
КЧСИ,с район на действие ОС-Пловдив,с което е оставено без уважение искането на
длъжника по изпълнителното дело за намаляване поради прекомерност на
адв.възнаграждение,претендирано от взискателя СД „Микрон-Караилански-Йосифов и
с-ие“и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на адвокатското
възнаграждение за процесуалния представител на взискателя СД „Микрон-Караилански-Йосифов и с-ие“,ЕИК
*********,гр.Пловдив,по изп.д.№ 6987/16г.на ЧСИ А.Ангелаков,рег.№ 826 КЧСИ и
определя такова в размер на 350(триста и петдесет)лв.
ОСЪЖДА СД „Микрон-Караилански-Йосифов и
с-ие“,ЕИК *********,гр.Пловдив да заплати на Етажна собственост в комплекс
„Южен полъх“,находяща се в ***,представлявана от управителя Н. Т. сумата от 25 (двадесет и
пет)лв.разноски пред настоящата инстанция за ДТ.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: