№ 762
гр. Варна, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501050 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на ПЛ. АНДР. АНДР.
чрез адвокат Т.П. срещу решение № 775 от 23.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 15662 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, осми състав, с което е задължен въззивника да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо СВ. К., М. ПЛ. АНДР. и М. ПЛ. АНДР.
на основание член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН; забранено е на ПЛ. АНДР. АНДР. да
приближава на по-малко от 200 метра СВ. К., както и жилището, в което живее с децата,
находящо се на адрес в град ***, за срок от 6 месеца, на основание член 5, алинея 1, точка 3
от ЗЗДН; забранено е на ПЛ. АНДР. АНДР. да приближава на по-малко от 200 метра М. ПЛ.
АНДР. и М. ПЛ. АНДР. за срок от 3 месеца, на основание член 5, алинея 1, точка 3 от ЗЗДН;
осъден е ПЛ. АНДР. АНДР. да заплати по сметка на Районен съд – Варна глоба в размер на
300 лева на основание член 5, алинея 4 от ЗЗДН, в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 25 лева на основание член 11,
алинея 2 от ЗЗДН, както и на СВ. К. сумата от 500 лева, представляваща сторени съдебни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН
във връзка с член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че съдът неправилно е възприел и анализирал събраните
по делото доказателства, поради което е достигнал и до грешен краен извод. Не са взети
пред вид влошените от две години отношения между родителите и споровете им относно
жилището. Твърди се, че свидетелят М.П. е заинтересован от изхода на спора в полза на
1
своята майка, а освен това живее в жилището. Също така се сочи, че същият не е очевидец
на случилото се на 24.10.2021 г. от друга страна се излага, че свидетелят А. /баща на
ответника по молбата/ дори и да не е присъствал на скандала, то е посетил жилището още
същата вечер и не е видял наранявания по молителката. Не е взето предвид и заявленията на
въззивника, че поради травма не е могъл да нанесе никакви удари на молителката, а само да
се отбранява. В заключение се обобщава, че не се установява от събраните по делото
доказателства, че въззивникът е извършил сочения акт на домашно насилие, поради което се
иска решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена
молбата.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва. Излага се, че решението е взето при съобразяване на всички релевантни
обстоятелства и събрани доказателства. Иска се потвърждаване на атакуваното решение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на
член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В молбата, инициирала производството, се твърди, че молителката и ответника са
съпрузи по силата на сключен граждански брак на 10.06.2014 г., като от брака си имат
родени две деца - М. ПЛ. АНДР. и М. ПЛ. АНДР.. С ответника живели заедно в семейното
им жилище, находящо се в град *** до 27.06.2020 г., като след тази дата ответникът
напуснал същото. Молителката излага, че през цялото време на съвместното им
съжителство ответникът проявявал спрямо нея и децата агресивно поведение. Споделя за
упражнявани от него актове на домашно насилие през 2020 г., изразяващи се във физическа
агресия, както и в психическо и вербално насилие спрямо децата и нея. На 06.08.2021 г. към
20,15 часа отново била подложена на домашно насилие от страна на ответника – била
удряна в главата, стискана за ръцете и ответникът се опитал да я души с връзката на гердана
й. Поддържа, че конкретният акт на домашно насилие, за който сезира съда бил извършен на
24.10.2021 г. около 20 часа в семейното им жилище, като ответникът отново посегнал на
детето М., вдигнал го и го изхвърлил по най-брутален начин от стаята. Детето паднало и се
разплакало, изпитвало болка и било много уплашено. Молителката се опитала да го защити
и ответникът насочил агресията си и спрямо нея, като започнал да й нанася удари с ръце по
лицето и да я души. Всичко това се случило пред децата М. и М., а те започнали да плачат и
били изключително стресирани. Молителката извикала на помощ големия си син М., който
дошъл с телефона си, като казал, че ще заснеме какво се случва, а това уплашило ответника
и той излязъл от апартамента. След като М. станала свидетел на побоя над майка си и брат
си станала неспокойна, по-нервна и стресирана. Вследствие на агресивното поведение на
ответника спрямо М. същият започнал да страда от нощно напикаване, което молителката
счита, че е в резултат на причинения стрес от бащата. С оглед изложеното молителката
сезира съда с искане за налагане на посочени в молбата мерки за защита по отношение на
нея и децата по реда на член 5, алинея 1, точки 1, 3 и 5 от ЗЗДН, както и с искане за издаване
на заповед за незабавна защита.
2
По делото е постъпил писмен отговор от ответника ПЛ. АНДР. АНДР., в който
изразява становище за неоснователност на молбата. Оспорва изложените от молителката
твърдения за упражнено домашно насилие спрямо нея и децата като неверни. Сочи, че с цел
да не бъде допускан до жилището, закупено от родителите му, в който молителката
самоволно се е настанила с майка си и децата си от предишни бракове, тя и друг път е
подавала молби за защита. Подробно описва семейния живот на страните, изпълнен със
спорове, грубо държание, нанасяне на обиди и проява на физическа агресия от страна на
молителката, като го блъска, удря по лицето и тялото и го предизвиква да отвърне със
същото. Излага, че молителката се заканвала при всяко негово настояване да живее в
апартамента, че ще го лиши от децата и ще го обвини в насилие спрямо нея и тях. Относно
конкретните събития на 24.10.2021 г. твърди, че към 19,30 часа децата М. и М. започнали да
палуват, да вдигат шум, да крещят, М. да го замерва с играчки, дрехи и други вещи, както и
да го удря с ръце. След няколко опита да го успокои детето продължило с тези си действия,
което наложило баща му да го пренесе извън детската стая в коридора. В същото време
майката не направила нищо за успокояване и нормализиране на обстановката, с което
според ответника е допринесла за ескалиране на ситуацията. Поддържа, че изваждането на
детето М. от стаята било направено с постоянното говорене със спокоен тон, че това което
прави не е редно, че с вдигането на шум, викане и тропане се тормозят съседите и ще ги
изгонят от жилището. Отговорът на М., втълпяван и насаждан от майката и бабата, бил
„апартаментът е наш и нищо не могат да ни направят“ и в знак на увереност М. и М. вдигали
заплашително юмручета. Навежда довод, че М. се е разплакал, но не от падането, ако е
имало такова, а от това, че не му е било позволено да продължи с лудориите и тормоза към
баща си и съседите. Разярена от случилото се, молителката се нахвърлила срещу ответника,
като го удряла и нагрубявала с обидни думи в присъствие на децата, а ответникът се
отбранявал с лявата си ръка, тъй като дясната била прибрана към тялото, поради наличие на
контузия, вследствие на трудова травма. Към 20,30 часа големият син на молителката М.,
който се намирал в съседната стая, където живее съвместно с брат си Я., вследствие на
вдигнатия шум се появил в стаята, но не се намесил в спора. Ответникът напуснал
жилището, за да не се влоши положението и се обадил на баща си. Последният пожелал да
разговаря със снаха си, но тя се заключила в северната спалня и отказвала да контактува с
тях. На следващия ден – 25.10.2021 г. - отново имало спречкване между страните, при което
молителката продължила с агресивното си поведение към ответника, което било чуто от
бащата на ответника, тъй като в този момент му се бил обадил. Побързал да напусне
апартамента, а С. го блъскала и умишлено затваряла вратата, за да вземе телефона му, а
ответникът едва успял на напусне жилището с една джапанка. На площадката пред
апартамента вече бил дошъл бащата на ответника и там били домоуправителят и касиерката
на входа. След около 5 минути С. му хвърлила обувките пред апартамента.
Домоуправителят връчил на ответника предупреждение за отстраняване от жилището
поради редовното нарушаване на реда. Твърди, че молителката отправя спрямо него
сериозни закани и заплахи за убийство и поради това не може да остане в жилището, тъй
като се страхува, че докато спи тя ще изпълни заканата си. Излага, че актове за насилие над
3
децата упражнява именно майката, която в злобата си и в чести състояния на ярост и нервни
кризи крещи и бие децата, за което ответникът е уведомявал и социалните служби.
Поддържа, че в случая е лишен от достъп и ползване на жилището, придобито със средства
на родителите му, на което молителката не е собственик и е набеден в престъпление спрямо
собствените си деца, което не е извършвал. Счита, че само един психически неуравновесен
човек би могъл да измисли подобни лъжи и да се самонарани, за да използва децата си, с цел
постигане на собствените си користни цели. Моли за отхвърляне на молбата и за отмяна на
издадената заповед за защита.
Настоящият състав на съда намира, че не следва да описва събраните по делото пред
първата инстанция доказателства, доколкото няма такива, събрани по реда на член 266 от
ГПК пред въззивната инстанция, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща
към мотивите на първоинстанционното решение в тази му част.
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от акт на
домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен спрямо него от някое от
лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е да бъде дадена възможност на
пострадалите да потърсят и получат защита на правото си на лична неприкосновеност от
съда чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този
смисъл, за да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали
спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или емоционално
по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в конкретните си проявни
форми.
Предявена е молба с правно основание член 4 от ЗЗДН с твърдения, че молителката и
ответникът са съпрузи, като от брака си имат родени две деца, и двете малолетни и
присъствали на актовете на насилие, и че на молителката са нанесени физически,
психически и емоционални травми, на детето М. – физическа травма, а и на двете малолетни
деца – психически и емоционални - от ответника, които могат да бъдат квалифицирани под
дефиницията на член 2 от ЗЗДН като акт на „домашно насилие”.
В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо молителката
насилствени въздействия са декларирани по реда на член 9 от ЗЗДН. Тази декларация е
доказателство с обвързваща съда стойност до доказване на противното от ответника, като
последното цели да опосреди доказването на насилствени деяния, извършени без
присъствието на трети лица, каквато обичайно е ситуацията, като заповед за защита може да
се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по член 9,
алинея 3 от ЗЗДН по аргумент от член 13, алинея 3 от ЗЗДН, а когато по делото са
ангажирани още и други доказателства, те следва да имат приоритетно доказателствено
значение.
При съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства по категоричен начин се установява, че между страните е налице сериозен и дълбок
конфликт, довел до невъзможност страните да живеят заедно в семейното жилище. На
4
молителката не еднократно е било заявявано от ответника, включително и в хода на процеса
по настоящото дело, че тя е тази, която трябва да освободи жилището, закупено от
родителите на ответника. Проблемите между съпрузите са довели до образуване на дело по
реда на ЗЗДН по молба на съпругата и за развод по искова молба от ответника, но бракът им
не е прекратен към момента на устните състезания.
При посещението на ответника в дома на 24.10.2021 г. е възникнал спор между него и
децата М. и М. относно спазването на дисциплината, като този факт не е отречен от
молителката. Съдът намира, че достоверността на отразените твърдения на молителката в
декларацията по член 9, алинея 3 от ЗЗДН относно действията на ответника спрямо М.,
изразяващи се в изхвърлянето му от стаята по най-брутален начин, при което детето е
паднало и се е разплакало, се разколебава посредством събраните доказателства. Видно е от
свидетелските показания на А. А., че детето е с принципно много провокативно поведение
спрямо баща си, а така също и спрямо други лица, включително външни, като не се
съобразява с наставленията на възрастните. Дори действията на ответника в тази ситуация
да са били с по-голям интензитет от нормалното за постигане на ред и тишина и
прекратяване поведението на М., те не могат да бъдат квалифицирани като физическо
насилие спрямо М.. Още повече, че са налице и доказателства, че вдигането шум е било чест
проблем на семейството, за което е налице предупреждение от управителя на ЕС на сградата
от 25.10.2021 г. за изваждането им от сградата.
Неопровергани обаче са изложените от молителката твърдения за осъществена спрямо
нея агресия от страна на ответника на посочените дати. Свидетелите А. А. и Н.М. нямат
преки впечатления от конфликтите. От друга страна непосредствено след инцидента и на
следващия ден молителката е демонстрирала наличието на следи от насилие пред свидетеля
А., който твърди, че от разстоянието на което се е намирал спрямо молителката не ги е
видял, но излага и че синът на молителката М. му е казал, че е видял зачервяването по
лицето на майка си. Свидетелката Р. лично е възприела нараняванията на молителката
няколко дни след инцидента, а свидетелят М.П. твърди, че е видял ответникът да удря майка
му по лицето. Достоверността на показанията на тези свидетели се установява от
съответствието им с отразеното в приложеното по делото медицинско удостоверение, което
доказва получените от молителката травми, които според лекарят съответстват да са
получени по заявения от нея начин. Защитната теза на ответника, че единствено се е
защитавал от ударите с ръце по лицето му, нанасяни от молителката, заявена както в
отговора на молбата за защита от домашно насилие, така и поддържана лично от ответника в
съдебно заседание, се опровергава от удостовереното в медицинското удостоверение,
доколкото при самоотбрана и то само с една от ръцете, не би се стигнало до получаване от
молителката на наранявания по лицето и шията. Твърденията на ответника А. се
опровергават и от показанията на неговия баща – свидетелят А. -, който не е забелязал
наранявания или каквито и да е следи от удари по лицето на своя син, след като е дошъл в
дома още същата вечер. Този извод на съда се подкрепя и от изложените от ответника
обстоятелства в подадените жалби до ВРП, в които липсват оплаквания досежно нанесени
удари, напротив - твърди се, че е нямало физически контакти с молителката.
5
Поведението на ПЛ. АНДР. АНДР. спрямо молителката може да бъде квалифицирано
като акт на домашно насилие по смисъла на член 2 от ЗЗДН, тъй като бе установено, че е
извършил целенасочен волеви акт, насочен към физическата стабилност на молителката и то
по начин, който да представлява конкретна опасност за нея. В закона не е дадено
определение за това какво представлява психическо насилие, поради което преценката дали
е налице такова следва да бъде направена конкретно, като се вземат предвид
взаимоотношенията между лицата, техните психически особености и съответно какви следи
е оставило насилието в съзнанието на пострадалото лице. Психическото насилие може да
има различни проявни форми и да варира от обидно поведение, доминиране, обезценяване,
контрол до заплахи, включващи образно и детайлно описание на следващи насилствени
действия. В случая от събраните по делото доказателства се стига до извод, че спрямо
молителката К. е упражнено и психическо насилие. Твърдяното от нея насилие е във връзка
със създалото се дълбоко неразбирателство между страните, съпровождано с агресивно и
нападателно поведение и от двамата. Без значение в случая е дали молителката също е
проявила агресия спрямо ответника, тъй като той не е депозирал молба по реда на ЗЗДН.
Установява се по делото, че страните са в сложни, конфликтни отношения, които
неминуемо рефлектират с отрицателен знак върху тях, така и върху техните деца, които са
малолетни и се търси защита и за тях. Съобразно разпоредбата на член 2, алинея 2 от ЗЗДН,
когато психическото или емоционалното насилие се извършва в присъствието на дете, този
акт се счита за домашно насилие, извършено спрямо него. Безспорно се установи
посредством доказателствата, че двете деца са присъствали по време на извършените актове
на домашно насилие. При проследяване на установената по настоящото дело динамика в
отношенията между двамата родители става ясно, че децата определено са стресирани от
скандалите между родителите им, които по-скоро са ежедневие, отколкото единични случаи.
Всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно естество,
интензивност и последици, поради което и законът предвижда различни мерки за защита от
домашно насилие, то всяка мярка за защита следва да е съответна на извършения акт,
съобразно неговата тежест, продължителност и последици. При избор на мярката, която да
бъде наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на извършителя. В
конкретния случай се касае за упражнено физическо, психическо и емоционално насилие
върху молителката СВ. К.. Несъзнаването от страна на ответника, че следва да осигури
спокойна и безопасна среда за нравственото, умствено и психо-емоционално развитие на
малолетните си деца следва да се санкционира с предприемане на мярка и в тяхна полза.
Крайният извод на въззивният съд е, че следва да се вземe мярката по член 5, алинея 1,
точка 1 от ЗЗДН. Определянето на срока на мерките се извършва съобразно разпоредбата на
член 5, алинея 2 от ЗЗДН, като съдът следва да вземе предвид вида, интензивността и
последиците от осъществения акт на насилие. Съобразявайки изложеното, както и че със
заповед за незабавна защита № 110 от 28.10.2021 г. е наложена мярка по член 5, алинея 1,
точка 3 от ЗЗДН, като е забранено на П.А. да приближава молителката и децата, както и
жилището, в което живеят, находящо се ***, на разстояние по-малко от 200 метра,
настоящият състав на съда намира, че мярката по член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН е
6
адекватна, а освен това същата е безсрочна и всяко нейно нарушение ще съставлява от
обективна страна престъпление по Наказателния кодекс. На основание член 5, алинея 4 от
ЗЗДН на ответника задължително следва да се наложи и глоба в размер от 300 лева.
Поради несъвпадане на крайните изводите на настоящата инстанция с тези на
ВРС по спора, решението на първата инстанция частично следва да бъде отменено, а в
останалата му част – да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 775 от 23.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 15662 по описа за
2021 г. на Районен съд – Варна, осми състав, в частта, с която е забранено на ПЛ. АНДР.
АНДР. да приближава на по-малко от 200 метра СВ. К., както и жилището, в което живее с
децата, находящо се на адрес в град ***, за срок от 6 месеца, на основание член 5, алинея 1,
точка 3 от ЗЗДН; както и в частта, с която е забранено на ПЛ. АНДР. АНДР. да приближава
на по-малко от 200 метра М. ПЛ. АНДР. и М. ПЛ. АНДР. за срок от 3 месеца, на основание
член 5, алинея 1, точка 3 от ЗЗДН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на основание член 17, алинея 5, изречение
последно от ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание член 16, алинея 3 от ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда
да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по местоживеене на
извършителя и пострадалите лица.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7