Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр.***, 17.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд, ДЕВЕТИ н.с., в
публичното заседание на седемнадесети август, 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при
секретаря Валя Стоянова, като разгледа докладваното от съдията АНД №652/2020г.
по описа на ПлРС, ІX н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от В.В.Д., ЕГН **********
***, против наказателно постановление № 19-0938-006774/30.12.2019г. на ***“ при
***, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3000,00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за необоснованост и неправилност на
атакуваното наказателно постановление, постановено при нарушение на материалния
и процесуалния закон.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с адв.
П.П.. Процесуалният
представител на жалбоподателя твърди, че не е извършено нарушението за което е
санкциониран доверителят му. Поддържа жалбата на изложените в нея
съображения, а в писмени бележки излага и допълнителни мотиви в тази насока.
Ответникът по жалбата - ***, не изпращат представител.
Явяват се актосъставителят С.К. и свидетелят В.Д.. Допуснати
в качество на свидетели са Р.Е.,Т. ***и Н.С..
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред
надлежната инстанция от лице, което има правен интерес от обжалване и съдържа
изискуемите по закон реквизити,в този смисъл се явява допустима и следва да
бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
По делото се събраха множество писмени доказателства, разпитаха се актосъставителя и свидетеля по акта,както и свидетели
очевидци на нарушението, които в показанията си описват фактическата обстановка
по съставяне на АУАН.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:
Съдът, след като взе в
предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят В.В.Д. ***
управлявал лек автомобил марка ***, като
се движел по бул. ***с посока на
движение към ж.п. гара ***. Видимостта била
добра, пътна настилка- суха. На посочения ден, в 14:33часа, непосредствено след
излизане от кръстовището образувано от ***умишлено ускорил скоростта си, като
използвал уредите за управление - кормилна уредба, променил посоката си на
движение съответно в ляво и дясно, последователно навлязъл в съседни пътни ленти от лява в дясна и обратно,
занесъл задната част на автомобила
си при
ясно време и суха настилка - дрифтил. С това
си поведение като водач на пътя, не го използвал по предназначение за превоз на
пътници и товари, отворен за обществено ползване и по този начин създал опасност за останалите
участници в движението-множество автомобили и интензивен пътникопоток
като с това ги принудил да намалят скоростта си и променят посоката си на движение.
Тъй като свидетелите С.К. и А.Й. - служители в сектор ***,
се намирали в района, забелязали движещият се пред тях лек автомобил- процесния, който започнал
умишлено да занася автомобила си, при интензивен пътникопоток
и преминавал от лява в дясна пътна лента, като представлявал опасност за останалите
участници в движението. Двамата служители възприели движението на
автомобила на жалбоподателя и преценили, че извършва т.нар. „дрифт“. След като забелязал полицейският автомобил, Д. ускорил
бързо и опитал да се оттегли.Полицейските служители К. и Й. предприели следване на автомобила с
включен светлинен и звуков сигнал,като последователно преминали по улиците „***автомобилът
бил засечен от спрели на светофара автомобили. На водача бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 41618 от 21.12.2019 г., като актосъставителят е
посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя без да посочи възражения. Впоследствие не
се възползвал от законното си право на възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № 19-0938-006774/2019 г. на ***“
към О***, с което на В. ***Д. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Фактическата обстановка,описана
в АУАН и НП се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.К. и на свидетеля А.Й. - свидетел при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, свидетелят Н.С.- очевидец
на нарушението, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283
от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К., Й. и С. съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от
тях е присъствал по време на извършване на нарушението и на проверката на
жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това, показанията им са еднопосочни, категорични
по отношение възприетото от тях като очевидци нарушение и общо поведението на
пътя на водача, кореспондират помежду си
и се подкрепят и от други писмени доказателства. Още повече, доколкото
посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с
нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се
считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и
правдиви.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Наказателното
постановление № 19-0938-006774 от 30.12.2019 г.,е издадено от
компетентен орган - от ***“ към О***, съгласно заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на ***на вътрешните работи.
При извършената служебна проверка съдът установи, че в хода на административно
– наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени
за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен
и връчен на жалбоподателя. В наказателното постановление също се съдържат
всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както
в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че
правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни,
като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Съгласно разпоредбата
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП улиците са
приравнени на пътищата, като няма спор, че бул. ***е отворен за обществено
ползване.
В настоящия случай от
материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К., Й. и С. се установи по
безспорен начин, че жалбоподателят В.Д. на
21.12.2019 г., управлявайки лек
автомобил марка ***, при преминаването си по бул. ***, с посока на движение към
ж.п. гара –***, а по-късно и при движението си по улиците ***, минавайки покрай площад ***и стигайки но ул.***, преминавал
от лява в дясна пътна лента чрез ускоряване на скоростта и като използвал уреда да за управление /
кормилна уреда/ преплъзвал гумите на автомобила и по
този начин, чрез т. нар. „дрифт“ занасял задна част на автомобила. От
изложеното се налага извода, че водачът не е използвал пътя, отворен за
обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора
и товари, а за описаните по-горе цели.
В тази връзка съдът
намира, че деянието се установява по безспорен начин именно от разпита на
свидетелите С.К. и А.Й., които по време
на извършване на нарушението са се намирали на кръстовището на ул***и пряко са възприели поведението на водача и извършваните
от негова страна маневри. Нарушението не е било оспорено първоначално и от
страна на жалбоподателя, доколкото видно от показанията на свидетелите същият бил
„много разтреперан”
и „видимо притеснен“ /св. К./ и сам в съставеният му и предявен
АУАН е записал „съгласен съм с
написаното“ и
нямал възражения.Не подал възражения и в тридневният срок. Съставеният на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение е съставен
съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното.
В тази връзка съдът не
споделя изложеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че липсват
доказателства нарушението да е извършено умишлено. Не са събраха убедителни доказателства
поведението на управлявания от дееца автомобил да се държи на други фактори като
напр. технически проблеми или свързани с протектора на гумите, поради което да
не е успял да овладее автомобила и което да е било причина за движението от
лява в дясна пътна лента на пътното платно.
На първо място, по
делото не са представени убедителни доказателства, подкрепящи тезата, че
подобно поведение може да се дължи на непредпазливо шофиране. Подобни възражения
не са обективирани в писмено възражение в срока по
чл.44 от ЗАНН. Поради това тези твърдения за ”поднасяне на автомобила поради несъобразяването
с студената пътна настилка и автомобила с летни гуми към момента” /посочено в
обяснението на Д.-л.9 по делото/ , следва да се разглеждат единствено като защитна
теза. В цитираното обяснение Д. посочил още и,че „Шофирането ми е неразумно и
несъобразено с градската среда.Шофирането ми е умишлено до ***.”
За това,че гумите на Д.
са били летни и,че колата поднесла, а Д. не могъл да я овладее свидетелстват в
показанията си свидетелите Р.Е. и Т.Ц.- спътници на Д.. Тези показания,обаче според
съда не са незаинтересовани и съответно се явяват недостоверни. Макар да не
заявяват изрично пред съда,че са приятели с Д., свидетелите твърдят,че са го
повикали да ги вземе от работа и да отивали да обядват заедно. Двамата
свидетели твърдят още,че било мъгливо и настилката била „влажна” /според Е./,а ”беше
мокър асфалта” /според Ц./ със сигурност беше мъгливо.”
По делото е представен
отговор от НИМХ-Филиал ***, според който на 21.12.2019г. мъглата била умерена с
видимост около
Т.е. твърдението на свидетелите К. и Й.,че настилката
била суха, времето - ясно и видимостта е
била „отлична” , „хубаво време за сезона
беше” /К./ , не се опровергава от представеният отговор от НИМХ. Времето било
ясно и според св.С.- очевидец на нарушението.
Твърдението на
свидетелят К.,че Д. като ги видял продължил движението на автомобила и се
наложило да го последват не беше опровергано от показанията на сочените от
последният свидетели. Св.Е. също твърди,че Д. не спрял веднага за проверка,като
сочи,че не знаел защо.
Друг изслушан от съда
свидетел –очевидец Н.С. сочи: „…чуха гуми - муми, едно друго, нали, и започна да се дрифти-свирене на гуми и просто видях как влезна
момчето на дрифт.
Кола влезна на дрифт. Видях колата как влезе на дрифт и видях и полицаите как тръгнаха след него на сирени… Водача не видях, просто
видях как колата влезе на дрифт и то доста
опасно и дали не беше и такава
ситуацията, мисля, че и ПТП щеше да направи….“.
Т.е. показанията на
трима, незаинтересовани от изхода на делото свидетели-Й. , К. и С.,подкрепени
от писмените доказателства - административно-наказателната преписка се явяват
неопровергани от представените от защитата доказателства -справка от НИМХ и показанията
на свидетелите Е. и Ц., за които съдът намира,че не са незаинтересовани предвид
близостта им с жалбоподателя Д..
В тази връзка,
правилен е изводът на наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно
шофиране, посредством приплъзване на автомобила, което не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основата цел на
пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава
живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на
случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен
на обществена опасност. В този смисъл е и трайната практика на Съда,напр. Решение
№ 30/13.02.2018 г. на Административен съд – Шумен, постановено по к.а.н.д. №
1/2018 г., Решение № 130/18.04.2019 г. на Административен съд – Шумен по
к.а.н.д. № 96/2019 г.; и мн. др.
Несъстоятелно се явява
възражението на процесуалният представител на жалбоподателя за неопределеност
на мястото на нарушението. Това,че нарушението е извършено на бул.***е посочено
в АУАН-а и НП. Св.К. ***. Това е и мястото,посочено в обясненията на Д., снети
в момента на проверката /л.9/. Действително св. Й. твърди в показанията си,че нарушителят
идвал от пл***” и завил наляво към ***”,което не
съвпада с описанието на мястото,дадено в АУАН-а и НП,но тези твърдения на свидетелят не са единственият източник на доказателства
за местонарушението. Описанието на мястото на
нарушението е дадено точно в АУАНа,НП,сочи се от св.К.,
както и от свидетелите,посочени от жалбоподателя, а то, както и двамата сочат е
кръстовището на *** . „Автомобилът поднесе надясно към *** /уточнява св.Ц./***
. Както става ясно от показанията на свидетелите жалбоподателя бил „преследван”
от полицейският автомобил, с включени светлинен и звуков сигнал по няколко
улици и спрян едва на светофара на ***. От показанията на св.С. също става
ясно,че Д. извършил „дрифт” и влязъл „на камшик” пред
закусвалнята на „***”,следвали го полицаите и го спрели на ***,т.е. твърденията
на св. Й. не са недостоверни,т.к. Д. е извършил нарушение и на цитираното от Й.
място,а именно при движение от ***, за което нарушение,очевидно не е
санкциониран,т.к. не е описано в АУАН-а,но се сочи от свидетелите.Това е и
причината за твърденията на св.Й.,че на това място е извършено нарушение.Не
това е мястото ,посочено от актосъставителя. Все пак
ясно е,както за жалбоподателя Д., така и за АНО,че мястото на нарушението е ***. Било е ясно към момента на съставяне на
акта и се потвърди пред съда.
Това „объркване” на
св.Й. за мястото на нарушението не е основание за отмяна на НП ,т.к.,както вече
беше посочено не води до извода за недоказаност на мястото на извършване на
нарушението.
Следователно АНО е
посочил правилно мястото на нарушението и в хода на делото се доказа,че именно
това е мястото-бул.***.
Поради изложените
съображения съдът намира, че жалбоподателят като е използвал пътя, отворен за
обществено ползване, за други цели, а не в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Административно-наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя, като правилно е издирил и приложил и действащата за това
нарушение административно-наказателна разпоредба на чл. 175А, ал. 1 предл. трето от ЗДвП, предвиждаща наказание „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок 12 месеца и „глоба“ в
размер на 3000 лева за водач, който oрганизира или
участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В тази връзка съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието
налагайки го в неговия абсолютен размер.
Не са
допуснати,сочените от адв.***в писмените бележки
нарушения по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.Фактическата обстановка и
обстоятелствата,при които е извършено нарушението са посочени от АНО и не са
опровергани.Противоречието в показанията на свидетелите К. и Й. по отношение
това дали са извършвали обход на маршрут или са били извън автомобила не се
отнасят до съществените елементи на нарушението и не променят извода, че
нарушението е извършено,че е извършено в посоченото време и на посоченото място
и,че е извършено от Д..
Освен това, настоящият
съдебен състав е на мнение, че процесната деятелност
категорично не разкрива белезите на „маловажен случай“ на административно
нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с
по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.
С оглед на изложеното
настоящият състав намира, че наказателното постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление наказателно постановление № 19-0938-006774/30.12.2019г.
на ***“ при ***, с което на В.В.Д., ЕГН **********
***, на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.
175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 3000,00 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, за нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ***ски административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: