Решение по дело №331/2017 на Районен съд - Тетевен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №

    Град Тетевен, 27.07.2018 година       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-първи състав ,в  публично заседание

На  седемнадесети юли ,през две хиляди и осемнадесета година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ ГЕОРГИЕВА

При секретаря: ВИОЛЕТА МОНОВА

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 331 по описа на Районен съд-Тетевен за 2017 година,със страни:

 Ищец: Р.О.К. и съпругата му А.Р.О. ***

Ответник: Ю.О. ***

 И за да се произнесе,взе предвид следното:

         Предявен е иск с правно основание чл.109 от ЗС.

 

       Производството е образувано по искова молба на Р.О.К. и съпругата му А.Р.О. ***  против Ю.О. *** .С исковата молба  е предевен иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответникада събори незоконно изградената от него подпорна стена ,изградена в близост до 1 м. от източната оградна стена на собствената ни двуетажна масивна жилищна сграда ,находища се в северозападната част на парцел 4,пл.№ 18,кв. 31 по подробния устройствен план на с. Г. Ищците твърдят ,че първият ищец е  придобил по давностно владение,наследство , делба и остава в негов дял със съдебно решение от 25.08.70 г. По ГД № 147/70 г. На ТРС като е   станал собственик на урегулиран поземлен имот , с площ от около 1020 кв.м.,у регулиран в ************** по подробния устройствен план на с.Г. За горния имот същият се снабдил с нотариален акт № 178, т.2,н.д. № 447 от 19.10.70 г. на ТРС, като граничарите по нотариалния акт са улица,н-ци на АКК,река и МКК.Към настоящия момент имотът е с граници УПИ З-19-МАК,неурегулирана земеделска земя,УПИ5-17 - ВМИи ММК/н-ци на ФМК/, и с площ на имота от 890 кв.м., съгласно скица № УТИД—04-01-22/21.02.2017 г. На Община - Тетевен.В периода от 71-73 г. И двамата ищци , макар и без граждански брак построили със съвместни усилия и средства в северозападната част на гореописания имот , двуетажна масивна жилищна сграда , в която отгледали  и трите ни деца и в която живеят и досега . Къщата изградили законно с издадено на първия ищец строително разрешение № 22 от 02.08.71 г.,виза за проектиране от същата година ,одобрен архитектурен проект от 71 г. И Протокол № 10 за дадена строителна и ниво на застрояаване от 02.08.71 г.По молба на Ответника ,който е и брат на първия ищец, поради това , че няма къде да живее, първият ищец се съгласил и дари ½ идеална част от дворното място от гореописания имот на него ,съгл. Нотариален акт за дарение № 15,т.2,н.д. № 415 от 03.09.82 г. на ТРС.В същия имот през 82-84 г ответникът си построил в югоизточната му част двуетажна масивна жилищна сграда, където и досега живее.

Отношенията между ищците и  ответника били  добри и не са имали караници и крамоли , докато ответника някъде през 2006 г. без позволението на ищците , без стротилни книжа , незаконно и самоволно изградил подпорна стена от бетон с фундамент и която е с размери - височина около 1.80 м.,ширина от 0.20 м. До 0.40 м. и дължина от около 10 м. Същата подпорна стена е изградена на разстояние от 0.90 м. До 1 м. От източната оградна стена на собствената масивна , двуетажна жилищна сграда на ищците . С построяването на незаконата подпорна стена започнали и проблемите им . Тъй като тя била твърде близо изградена до къщата на ищците, започнало да се задържа вода и двете им източни стаи в приземния етаж започнали да се овлажняват,варовата настилка на места се намокрила и започнала да пада , появил се и мухъл и в двете стаи така миришело , че не можели почти да ги ползуват. От друга страна височината на подпорната стена не позволявала  влизането на каквато и да е слънчева светлина в тях и същите не могат да изсъхнат и не може даже ремонт да им се направи . Отвън лепежа на къщата също започна да пада от задържащата се влага , поради близостта на подпорната стена с източната оградна стена на къщата им . Поради това не можело и едно нормално скеле да се сложи за извършването на дребни ремонти по фасадата на къщата ни откъм стената. От друга страна първият ищец , който е и собственик на ½ ид. част върху дворното място не може нормално да ползува ,съобразно правото си на собственост , онази част от терена , която е застроена от незаконния строеж. Макар и с равни права на собственост върху терена ,заради подпорната стена ,ответникът ползували по - голяма площ от парцела ,от неговото лице, откъм улицата.Опитали се  нееднократно да се разберат с ответника , но той упорито отказвал да премахне незаконния строеж.

       В срокът по чл.131 от ГПК от ответника е депозиран отговор в който оспорва иска  и твърди ,че те двамата Р.О.К. и аз Ю.О.К. са братя.След смъртта на баща им Осман К. Кадифаков,починал 1966година, те наследниците,които са четирима-майка имРабиша Османова Кьдрйева-Рубия О. Кадриева ,трима сина и сестра им, решили да се поделят  и съобразно съдебно решение сочено в нотариален акт 178/1970година брат му РОК. получава в дял дворно място -парцел четвърти-римско,пл.№ 18- осемнадесети,кв.31 -тридесет и първи по плана на с.Г,област Ловеч със старата паянтова жилищна сграда,където са живели всички до момента.Още при делбата са се съгласили и решили брат му Рамадан -Р.О. да прехвърли половината на мен Ю. от дворното място,за да построя жилищна сграда.Разбрали са се ,че в това дворно място ще има две жилищни нови сгради за тях двамата братя-Ю. и Рамадан/ищеца/.

През 1971 до 1972година в Парцела четвърта-римско,пл.№ 18,кв.31 по плана на с.Г започнали  да строият  новата жилищна сграда ,за Рамадан /ищеца/,както е по документи.По време на строежа не спазили по дадена строителна линия и план ,отстоянието на жилищната сграда на Рамадан откъм северната част на парцела,трябваше да се започне на три метра от границата-наследниците на Асан Кадифаков,а се започна по настояване на брат ми Р.-тогава Рамадан на 6 метра навътре към парцела.

Новата къща по този начин се доближавала до каменна съществуваща подпорна стена на около 1.30-1.50м. След като се построила новата жилищна сграда на брат му всички те заедно я подсилвали с бетон покрай нея,така че да се скрият камъните.По това време строили и подпорната стена откъм парцела трета,тъй като било необходимо,с оглед на терена.Всъщност ако по волята на брат му Р.-Рамадан били навлезли с неговия строеж на 6 метра навътре,а ако да са  спазили отстоянията, както е по план и разрешение за неговата къща на три метра от тази граница,къщата нямало да се доближала така до старата подпорна стена,която същевременно подсилили .С нотариален акт за дарение № 15,том втори-римско,нот.дело № 415/1982година брат му Р.О. К му дарил на него ответника по делото половината от дворното място,в изпълнение на тяхното  договаряне и волята на всички тях и със  заявление по чл. 56 ал.втора,т.2 и трета от ЗТСУ брат му му  учредилправо на строеж,като съсобственик да построи жилищна сграда нова двуетажна сграда съобразно архитекртурен проект-план.За изграждане на неговата нова жилищна сграда имам протокол № 5/21.10.1982г. за дадена строителна линия,както и строително разрешение № 3/21.10.1982г.Условно старата подпорна стена,която била  каменна и подсилили останала да дели къщите,така по тяхно съгласие и разбирателство ползвали съсобствения имот около къщите повече от четиридесет години.

            По делото са изслушани две групи свидетели . Свидетелите на ищците Павлина Калинова Маринова и Богдан Михайлов К твърдят ,че когато е правена къщата на ищците е нямало подпорна стена , тази стена я бил направил ответникът Ю. след 2000година според първата свидетелка , а според втория свидетел минали може би 15 години след като ответника направил къщата , подпорната стена била се била сринала и като валяло дъжд водата навлизала у ищците, влизала е в къщата било позеленяло от влага и на първият етаж не било за живеене ,че било позеленяло от влага. Свидетелят К в края на показанията твърди ,че стената е правена преди 16-17г.Твърдят , че стената била изградена за да си направел ответника градина , като свидетелят К твърди ,че Ю. като садил домати и пипер наливал денонощно вода.По думите на свидетелката Маринова в двора имало стара къща и докато правели новата къща за ищеца всички живеели в старата, както и ответника Ю. , след направата на новата къща всички се изместили в нея и ответника също , като последния е правил къщата си 10-12г по-късно.Подпорната стена била на метър от къщата на ищеца и се е била сринала.Твърди ,че камъните от старата къща били сложени на стената и била облята с бетон.

         Втората група свидетели на ответника ФО. *** ,ВМИи ГМИ, твърдят ,че е имало стар дувар , за да крепял старата къща ,че там мястото е високо .Z строил на местото на старата къща , а стената /дувар/, те всички подкрепили с бетон през 1978г и Ю. и Р. били там и сега съществувал във вида когато го укрепявали тогава. Твърдят ,че следвало да се сложат улуци на къщата за да се премахнела влагата.Свидетелката К твърди ,че е живяла в имота на Р. до към 1979г и  след 1980 братята се скарали.Свидетелят Илиев твърди ,че подпорната стена я имало когато Ю. правел къщата, която е над тази на ищеца , на по-високо и парцелът се оформял с тази стена и стената е строена през 1978г., както и че двете къщи отстоят , къщата на Ю. на 3-4м от подпорната стена , а на Р. къщата била до подпорната стена на почти също разстояние.

         По делото са изготвени две  и съдебно технически експертизи. Съобразно първата , която е приета от съда  , която в процесният имот съсобствен между страните в периода последователно около 1971г в северната част и 1981г. в южната част са построени две жилищни сгради , като първата е собственост на ищеца , а втората на ответника .Поради стръмният терен и голямата денивелация  с оглед укрепяването на ската във високата част  на ПИ над сградата на ищеца е изградена подпорна стена.Подпорната стена е с височина от 1,50м., дебелина 40 см. и дължина 14м. и отстои на около 1м от сградата на ищеца .Изготвеният и представен на страните ПУП-ПР определя границите между двата имота и дели парцел четвърти-римско,пл.№ 18- осемнадесети,кв.31 -тридесет и първи по плана на с.Г на два равни парцела всеки с площ от 445 кв.м.и съгласно този план съществуващата подпорна стена остава в новообразувания ПИ на ищеца , а границата се изтегля на юг.Експертизата е установила ,че за съществуващата подпорна стена не са представени строителни книжа , но същата е търпим строеж по пар.127 ал.1 от ПРЗ на ЗУТ , съобразно който строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Няма причинна връзка между стената и наводняването на двете стаи в приземния етаж на ищците .Стената има укрепваща функция и укрепването и би довело до свлачищни процеси , но от друга страна близостта и до сградата на ищеца би могла да засенчи прозорците на двете  стаите в приземния етаж , както и да затруднява нормалното обслужване на сградата и съгласно изготвеният ПУП –ПР стената не съвпада с границата между новообразуваните имоти , не пречи за разпределението на терена според правата на собствениците , за да имат същите еднакво ползване на терена откъм улицата.Като в съдебно заседание вещото лице е пояснило ,че причината за наводняването на етажа на ищците е липсата на отводнителни съоръжения  на сградата и ,ако я нямало подпорната стена положението е щяло да бъде още по-лошо, тъй като тя до известна степен предпазва имота на ищеца от директни попадения на атмосферни води ,както и предпазва от свлачища . Съобразно втората СТЕ , която също е приета от съда подпорната стена е с височина 1,50м при границата с улицата и до 1,30м в края към вътрешността на имота .Тъй като вещото лице не е установило кога точно е построена подпорната стена ,е установило ,че ако същата е строена по време на действие на ЗТСУ за подпорни стени до 2м не се изисква одобрен проект , но се изисква разрешение за строеж ,а ако е изградена по време на действие на ЗУТ за стени до 2м не се изисква одобрен инвестиционен проект, но се изисква издаване на разрешение за строеж .Твърди ,че начинът на изпълнение на подпорната стена ,както и местоположението и са част от причините за овлажняване на стените, като отстояването на подпорната стена  от жилищната сграда на ищеца трябва да бъде равно на височината на подпорната стена  за да гарантира ослънчаване на помещенията съобразно чл.48 ал.4 ,ал.6  от ЗУТ , като местоположението на стената не е пречка за делба на поземленият имот .Според тази експертиза липсвали основания за определяне на строежа като търпим, като счита ,че ако ответника е построил през 1978г то тогава той не е бил собственик ,а ако е построена по-късно то би следвало да имало съгласие на двамата съсобственици, освен това търпимостта на строежа не била изследвана.Твърди ,че не може да се даде категоричен отговор за годината на построяване съобразявайки се само с използваните строителни материали, като строежът бил на неподходящо място ,счита ,че стената е опасна, тъй като не била вложена арматура.Счита ,че съобразно техническите правила по ЗТСУ  и по точно ППЗТСУ строежът бил допустим по отношение на височина , но по технически правила на ЗУТ строежът е недопустим и същия не можел да се квалифицира като търпим строеж.В съдебно заседание/л.147/ вещото лице твърди ,че стената се намира в южно от жилищната сграда на ищеца , както и ,че това което се намира в старите норми на ЗТСУ  и на ППЗТСУ , там не се третирало отстояние , тъй като тази подпорна стена била елемент на благоустрояването  ,  както и ,че стената не е елемент на ограда., като пояснява ,че този строеж не попадал в категорията строежи  за които се издавало удостоверение за търпимост като твърди ,че следва да се извърши реална делба на имота.

          По делото процесуалният представител на ищците в последното по делото заседание  е поискал да се направи уточнение на петитума на иска тъй като се установило от заключението на вещото лице ,че стената е в южната страна . Съдът не е допуснал това изменение тъй като счита ,че това  искане касае изменение на иска/чл.214 ,ал.1 изр. Второ от ГПК / , което е недопустимо да се направи в това заседание .Доводите на ищците ,че когато са посочили къде се намира стената се позовали на скица издадена от кметство Г  и там ситуацията била съвсем различна от тази която  са определили вещите лица . Изменението на иска следва да бъде направено в първото по делото заседание, а ако се касае за грешка то същата е поправима по реда на чл.54 от ЗКИР .

          Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

        Предевен е иск с правно основание чл.109 от ЗС . Негаторният иск, предвиден в разпоредбата на чл.109 от ЗС, предоставя защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие или създадено състояние, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика й според нейното предназначение. Правото на собственост е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, да ползва и да се разпорежда фактически и юридически с определена вещ, както и да иска от всички други лица да се въздържат от въздействие върху нея. Ищецът носи тежестта да докаже по делото правото си на собственост и действията на ответника, които неоснователно, противоправно и неправомерно му пречат да упражнява своето право в пълен обем. Такъв иск е допустим и срещу всяко действие представляващо строеж, който е изграден без строителни книжа или при съществено отклонение от същите и поради това неоснователно пречи на собственика да упражнява пълноценно правото си на собственост върху имота в пълния му обем.

    Видно от доказателствата по делото първият ищец и ответника са съсобственици с по ½ ид. част на УПИ ІV-18 , видно от ,Нотариален акт за дарение № 15,т.2,н.д. № 415 от 03.09.82 г. на ТРС на ТРС/л.33/и заявление за отстъпено право на строеж /л.32/, нотариален акт № 178, т.2,н.д. № 447 от 19.10.70 г. на ТРС/л.7/.Не е спорно ,че ищците са съпрузи и бракът им е сключен след делбата и строежа на жилищната сграда в която живеят , а именно акт за граждански брак № 17/23.10. 1982г./л.10/, като за първият ищец е представено и удостоверение за идентичност на имена /л.6/ от което е видно ,че  Р.О.К. и РОК. са едно и също лице.Не е спорно ,че в дворното място -парцел четвърти-римско,пл.№ 18- осемнадесети,кв.31 -тридесет и първи по плана на с.Г,област Ловеч са построени две жилищни сгради , собственост на ищеца и на ответника по делото , както и подпорна стена.

    Съобразно чл.202 от ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице , а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.

      Разпитаните свидетели по делото всички са в родствени връзки  със страните , но показанията на първата група свидетели кореспондират частично и с първата приета по делото експертиза .Втората експертиза не е дала нито едно категорично заключение , тъй като същата в голямата си част е цитирала правни норми и е правила правни разсъждения.Безспорно е установено ,че парцелът в който са имотите е съсобствен в идеални части , че за подпорната стена няма строителни книжа , тоест същата се явява приращение върху имота по реда на чл.92 от ЗС , като в случая дори е без значение  от кого е построена , тоест собствениците на терена са и собственици на постройката явяваща се подпорна стена . От разпита на първата група свидетели , се установява от думите на свидетелката Павлина Маринова ,че стената е изградена със камъни от старата къща ,  като св. ФК,ВИтвърдят ,че Ю. строил  къщата си на мястото на старата къща .  Логично е след като същата е съборена и същия  в началото на осемдесетте години на миналия век да си е построил къща да е вложил камъните останали от градежа в подпорната стена , няма данни тази стара къща да е събаряна по-късно или тези камъни да са стояли с години след като къщата е разрушена или да са вложени в строежа /къщата / на ответника .Втория свидетел БКтвърди ,че Ю. си построил 10-12г по-късно къща , тоест  ищеца е построил домът си през  началото на седемдестте години на миналия век , както е по документи на миналия век , то показанията на този свидетел съвпадат с годината на градежа на къщата на ответника , дори и да твърди ,че са минали 15 г от като ответника направил къщата да е направил стената , то това ще е края на деветдесетте години на миналия век , а ако приемем ,че е правена преди 16-17г , то това ще да е около  2000г., тоест дори при тези свидетелски показания които се разминават с втората група свидетели стената би следвало да е изградена при действието на ЗТСУ .Дори и при тези показания стената попада в обхвата на пар.127 от ПР на ЗИД на ЗУТ , като втората експертиза също дава заключение ,че строежът е допустим по правилата на ЗТСУ по отношение на височина.Същата експертиза счита ,че начинът на изпълнение и местоположението на подпорната стена са част от причините за овлажняване на двете стаите на ищеца, но няма данни кои са другите причини, като същата не може да е категоричен отговор за годината на построяването и .  

         Втората група свидетели това са свидетелите на ответника според ,които  стената е построена някъде през 1978г , тъй като имало стар дувар ,който крепял старата къща ,подпорната стена я имало когато Ю. правел къщата, която е над тази на ищеца .Показанията на тази група свидетели кореспондира с първата експертиза , която твърди ,че стената има укрепваща функция и отсъствието и би довело до свлачищни процеси , като първата експертиза не отрича ,че въпросната стена би довела до засенчване .Тоест съдът след анализа на показанията на двете групи свидетели и заключението по първата експертиза приема ,че строежа отговаря на изискванията за търпим строеж съобразно  пар.127 от ПР на ЗИД на ЗУТ .

В този случай разпоредбата на пар.127 от ПР на ЗИД на ЗУТ урежда правното положение на незаконните строежи от гледна точка на благоустройствените закони. Посочените в закона критерии, при които един строеж се счита търпим и не полежи на премахване, са изцяло на плоскостта на съответствието на строежа с изискванията на строителните правила и норми към момента на изграждането му или с разпоредбите на ЗУТ. Разпоредбата на § 127 от ПР на ЗИД на ЗУТ ,обаче е неотносима към вещно правните последици от незаконното строителство. Статутът на търпимост не може да породи за собственика на терена задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото си на собственост. За да бъдат преценени като търпими  строежите по пар.127 ал.1 от ПРЗ на ЗУТ , следва да отговарят на следните кумулативни изисквания: съобразно който строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ.

      Действително съгласно разпоредбата на чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си, вкл. да иска премахване на извършено от друго лице строителство, което засяга собствения му имот, като с такова право разполага и всеки един от собствениците на самостоятелни обекти в общ терен , ако е извършено строителство , което засяга  общия терен , като се има предвид ,че въпросната подпорна стена се явява приращение съобразно чл.92 от ЗС и е в съсобственост и на ищеца и ответника по делото.Ако така извършеното строителство е незаконно и пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, то следва да бъде премахнато, като лицето, което го е извършило е длъжно да го премахне по начин, който да не уврежда сградата като цяло, както и имота на предявилия иска. Обстоятелството по какъв начин ще следва да се премахне строежът, т. е. ще бъде преустановено нарушението принципно е ирелевантно за основателността на предявената по реда на чл. 109 ЗС претенция освен ако по делото не бъде установено, че самото премахване на нарушението ще бъде вредно за вещта, не може да бъде извършено без да бъде засегната здравината и целостта на цялата сграда, т. е. че всяко следващо преустройство сочи на наличието на риск от увреждане на сградата. В подобна хипотеза, при която премахването на преустройства, извършени в общия терен , може да засегне правата и на ищеца така и на ответника, съдът не може да постанови премахването, тъй като е недопустимо по съдебен ред да се предписва предприемане на действия, които биха застрашили целостта на имот, тъй като видно от показанията на втората група свидетели и на първата приета по делото експертиза , то стената има укрепващи функции и премахването и би довело до свлачищни процеси. Допълнително по делото се оказа ,че процесната подпорна стена се намира е в южната страна.

  Съдът намира за неоснователен  предявеният  негаторен иск за за осъждане на ответника да събори незоконно изградената от него подпорна стена ,изградена в близост до 1 м. от източната оградна стена на собствената ни двуетажна масивна жилищна сграда ,находища се всеверозападната част на парцел 4,пл.№ 18,кв. 31 по подробния устройствен план на с. Г.

      По отношение на искането на процесуалният представител на ответника да му се присъдят направените разноски направени за адвокатски хонорар , който видно  от договора за правна помощ е в размер на 300 лв.,то  процесуалният представител на ответника въпреки ,че ги е претендирал , не е представил списък с разноските по чл.80 от ГПК и съобразно ТР 6 от 2012г на ОСТГК на ВКС- Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство, поради което това искане следва да се остави без уважение .

      Мотивиран от горното, Тетевенският районен съд

        Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС от ищците Р.О.К. с ЕГН ********** и съпругата му А.Р.О. с ЕГН ********** *** за осъждане на ответника Ю.О.К.   с ЕГН **********о*** да събори незоконно изградената от него подпорна стена ,изградена в близост до 1 м. от източната оградна стена на собствената ни двуетажна масивна жилищна сграда ,находища се всеверозападната част на парцел 4,пл.№ 18,кв. 31 по подробния устройствен план на с. Г.

      Оставя без уважението искането на процесуалният представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски в размер на 300лв . за процесуално представителство по делото.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: