№ 39558
гр. София, 01.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20211110143512 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Б.“ С.А. чрез „Б.“ С. А., к. срещу Д. И. Д., с
която са предявени искове за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1503,31 – главница по договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № **** г. и договор за револвиращ потребителски кредит
№ C. – ****/21.04.2016 г., сключен между ответницата и Б. П., чийто универсален
правоприемник е ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.03.2021 г. до окончателното
плащане, 334,06 лева – възнаградителна лихва за периода 01.03.2017 г. – 13.11.2017 г.
и 431,83 лева – мораторна лихва за периода 13.11.2017 г. – 23.10.2020 г. – задължения,
за които по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на С., 161 състав е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а в условията на евентуалност са предявени искове за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца посочените суми.
В исковата молба се твърди, че на 16.11.2015 г. между „Б.“ като кредитор и Д. И.
Д. като кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта № C.-1***. С договора е предвидено, че кредиторът може да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до
10 000 лева, като е уговорено, че всички задължения, произтичащи от договора и
свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след
активирането на кредитната карта. Излага твърдения, че договор за револвиращ
потребителски кредит C.-**** е сключен на 21.04.2016 г. с първата трансакция по
кредитната карта, извършена от ответницата, като след усвояването на суми по
кредитната карта за нея е възникнало задължение за заплащане на месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума.
Ищецът излага твърдения, че съгласно договора за използването на револвиращия
кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размерна
кредитния лимит за времето на ползването му. За използването на кредитната карта е
уговорено кредитополучателят да заплаща и таксите, предвидени в тарифата,
поместена в приложението. При забава в плащането на една или повече месечни
1
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата. Твърди, че не е необходимо
изготвяне на погасителен план за договорите от отворен тип, какъвто бил
револвиращят кредит, респ. излагат се подробни съображения, че същият се погасява
без погасителен план. Дължимата сума автоматично се погасява със средствата, които
постъпват по сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново можели
да бъдат използвани. При настъпване на договорения от страните падеж задължението
по кредитната карта ставало изискуемо на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, но независимо
от това кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението на
длъжника на 16.11.2017 г. Сочи, че на 01.03.2017 г. ответницата е преустановила
обслужването на заема, поради което кредитната карта е блокирана. Ищецът
поддържа, че в случай, че съдът счете, че предсрочната изискуемост на дължимата
сума по договора за кредит не е надлежно обявена на кредитополучателя преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с връчване на препис
от исковата молба с предявени осъдителни искове на ответницата, кредитът надлежно
е обявен за предсрочно изискуем. Претендира разноски и прави искане за прихващане
на дължимите разноски при частично уважаване на исковете.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответницата Д. Д., с който оспорва предявените искове по основание
и размер. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между нея и
ищцовото дружество. Оспорва твърденията, че е получавала кредитна карта и твърди,
че ищцовото дружество не е предоставяло в нейно държане кредитната карта,
посредством която е извършено усвояването на кредита. Оспорва твърдението
кредитната карта да е била активирана от нея, респективно да е ползвала кредитния
ресурс по същата. Оспорва и настъпването на твърдяната изискуемост на вземанията
по договора. Излага твърдения, че в договора от 16.11.2015 г. липсва конкретно
посочване на елементите от същественото съдържание на този вид договори. В него не
е посочен конкретно общия размер на отпуснатия кредит, лихвения процент на
кредита, ГПР по кредита, дължимите такси, размер на минимална месечна вноска и
т.н., каквото е изискването по ЗПК. Тези съществени детайли се съдържат в
Приложението по т. 21 от договора, което е подписано единствено от кредитора и
доколкото върху него липсва подпис на кредитополучателя, то се счита че последният
не е изявявал насрещна воля за приемането им. Поддържа, че неподписването на
Приложението от ответницата води до неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 27
ЗПК и влече след себе си липсата на съвпадащи между страните волеизявления по
съществените елементи от състава на договора за револвиращ кредит. Излага доводи,
че обстоятелството, че кредитна карта, за която се твърди, че е предоставена на
ответницата, е била активирана, не е достатъчно за установяване на факта, че
активирането й е извършено именно от нея, поради което не е налице договорна
обвързаност между страните. Ответницата поддържа, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на императивните
изисквания в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него годишния процент на разходите
по кредита (ГПР) - 44.90 %, е посочен единствено като процент, без да е изрично
разписана методиката на формирането му. Към договора не са приложени и по делото
липсват представени общи условия към договорите за потребителски кредит,
подписани от страните на всяка страница, съгласно изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК.
Не се установява договорът да е сключен в два екземпляра - по един за всяка от
страните, а представеното по делото копие е със шрифт по-малък от 12. Поддържа, че
ищцовото дружество не установява към момента на подаване на заявлението за
2
издаване на заповед за изпълнение да е настъпила предсрочна изискуемост на
вземането. Претендира разноски.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно
съединени установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430,
ал. 1 и 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При условия на евентуалност са
предявени осъдителни искове за същите суми и основание.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) че между ответницата Д. И.
Д. и „Б.“ е сключен валиден договор за револвиращ потребителски кредит C.-****; с
посоченото в исковата молба съдържание 2) че по силата на договора на ответницата е
предоставена кредитна карта; 3) че ответницата е условила парична сума от тази карта
и нейният размер; 4) че е настъпил падежът на вземането за главница по договора; 5)
по иска за възнаградителна лихва – изискуемост на вземането за възнаградителна
лихва и размерът на уговорената лихва; 6) че предсрочната изискуемост на кредита е
надлежно обявена на ответницата; 7) по иска за обезщетение за забава -
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера
на дължимата мораторна лихва.
УКАЗВА на ответницата, че в нейна доказателствена тежест е да установи
положителния факт на плащането. В тежест на ответника е да докаже своите
правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения.
По доказателствата:
Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети
като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да
бъде уважено, тъй като е необходимо за изясняване на обстоятелства, за които ищецът
носи доказателствена тежест.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението с писмена молба с препис за насрещната страна да обоснове правен
интерес от предявените при условията на евентуалност осъдителни искове, предявени
под условие, че съдът отхвърли установителните исковете поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост.
При неизпълнение, исковата молба ще бъде върната в тази част.
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2024 г.
от 10:10 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ПРИЛАГА към настоящото дело материалите по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа
на С., 161 състав.
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която да отговори на въпросите в мотивната част на
настоящото определение, при депозит в размер на сумата 350 лева, вносими от ищеца
в едноседмичен срок от съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице П., телефон: ****.
УКАЗВА на вещото лице да работи след представяне на доказателства за внесен
депозит.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
4
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за възложените задачи и за датата на
насроченото открито съдебно заседание след внасяне на депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5