Определение по дело №576/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1169
Дата: 10 април 2019 г.
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20193100500576
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на десети април през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                     ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

   Мл. С-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ                                         

като разгледа докладваното от съдия Петкова

 ч.гр.дело № 576 по описа за 2019 год.,

взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по частна жалба на Г.Г.Г., ЕГН **********,***, чрез процесуален представител, срещу протоколно определение от 25.02.2019г., постановено по гр.д. №1394/18г. по описа на ПРС, с което производството пред ПРС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-Павликени. Твърди се, че определението е незаконосъобразно, тъй като ПРС неправилно е приел, че компетентен да се произнесе е съдът по настоящия адрес на ответника и е приложима общата подсъдност. Твърди се, че детето има адресна регистрация при майката, която регистрация е в гр. Дългопол. Сочи се, че предявените искове с правно основание чл.127 СК следва да бъдат предявени по местоживеенето на детето. Сочи, че детето е живяло при майката, където е било определено и местоживеенето му по силата на решението по ЗЗДН. Незаконосъобразното отнемане на детето от майката е довела до променя в местопребиваването му, което обаче не е основание искът по чл.127 СК да бъде предявен по адреса на ответника. Сочи се, че възражението за подсъдността е направено несвоевременно. Моли се за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за разглеждането му в ПРС.

            В срок е депозиран отговор на частната жалба от въззиваемата страна А.Я.А., който я оспорва. Сочи, че детето живее и понастоящем, и към момента на подаване на иска в гр. Павликени, поради което и искът следва да бъде предявен по неговото местоживеене. Твърди, че детето е записано при личен лекар в гр. Павликени. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

 

            Жалбата е депозирана от легитимирано лице, както и в срока по чл.275 ГПК и е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което и е допустима.

 

            По същество е основателна поради следното:

 

            Производството е образувано пред ПРС на 29.10.2018г. по искова молба на Г.Г. срещу А.Я.А., с която са предявени обективно съединени искове за предоставяне упражняване на родителските права по отношение на детето М.Я., определяне на местоживеенето му на адреса на майката, определяне на режим на лични отношения между бащата и детето и за осъждане на бащата да плаща в полза на детето издръжка от 150 лв. В исковата молба се излага, че страните не живеят заедно, като от 18.06.2018г. майката заедно с детето живее при родителите си в гр. Павликени. Сочи, че горното е било поради извършено от ответника домашно насилие. Във връзка с това е бил сезиран ПРС, който е издал заповед за незабавна защита, като е определил местоживеенето на детето да е при майката в гр. Дългопол. На 14.09.2018г. бащата насилствено е отнел детето и понастоящем то живее при него в Павликени. Ищцата излага, че е предприела мерки за връщането на детето при нея. С исковата молба е направила искане за определяне на привременни мерки, като детето бъде върнато да живее при нея предвид ниската му възраст и задоволяване на нуждите му. С исковата молба е представено удостоверение за постоянен адрес, от което се установява, че детето е адресно регистрирано в гр. Дългопол, считано от 31.07.2018г.

            Насрочено е открито съдебно заседание за разглеждане на привременните мерки на 28.11.2018г. Ответникът е не е оспорил, че детето живее и се отглежда в гр. Павликени, където е било и месторождението му и живеенето му до изместването на страните на квартира през лятото на 2018г.

В срока за отговор ответникът е направил възражение за местна подсъдност, като е посочил, че делото следва да се разглежда в гр. Павликени. Сочи, че адресната регистрация на детето е направена с оглед завеждане на делото и тя го следхожда, като на практика детето вече е живеело в Павликени. Сочи, че там е било и адресно регистрирано от раждането си до юли 2018г. Моли исковете да бъдат разгледани от РС Павликени. Предявени са и насрещни искове по чл.127 СК. С определение от 11.02.2019г. ПРС насрочил производството по искането за привременни мерки в открито съдебно заседание. Не се е произнесъл по възражението за подсъдност.

С атакуваното определение от открито съдебно заседание прекратил производството пред себе си, като уважил възражението за подсъдност и изпратил делото за разглеждане на РС Павликени. Приел, че съобразно чл.105 ГПК исковете са подсъдни на съда по постояния адрес на ответника.

           

            Определението е неправилно.

На първо място съдът следва да се произнесе по възражението, че определението е незаконосъобразно, тъй като възражението за подсъдност не е направено в срок. Това възражение на жалбоподателката е неоснователно. Възражението е направено в срока по чл.119 ал.4 ГПК- в отговора по исковата молба. Този срок за отговор не е бил изтекъл към момента на разглеждане на искането за определяне на привременни мерки и ако и ответникът да е могъл да направи това възражение още тогава, той не е бил длъжен и неизвършването му не преклудира възможността да го упражни в срока по чл.119 ал.4 ГПК. Възражението е направено в срок, но същото е неоснователно, поради следното:

           

            Съобразно нормата на чл.127 ал.1 СК, когато родителите не живеят заедно и постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Ал.2 сочи, че ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. В рамките на настоящото производство се представиха доказателства, че към момента на подаване на исковата молба – 29.10.2018г., детето е било с настоящ адрес ***, който е бил и постоянният му адрес, считано от 31.07.2018г. Доказателства за адресна регистрация на детето М. в гр. Павликени не са представени. Приложените доказателства, че детето има избран личен лекар в гр. Павликени не са индиция за обстоятелството, че детето има регистриран настоящ адрес там.  Още повече, като се има предвид, че правото на избор на личен лекар не е териториално ограничено и всяко лице може да избере такъв на територията на страната независимо от адресната му регистрация.

Освен това, следва да се вземе предвид и факта, че местоживеенето на детето М. за периода от 29.06. до 13.12.2018г., е определено и посредством съдебен акт. Видно от приложеното копие от съдебно решение №240/11.09.2018г. по гр.д. №810/18г. на ПРС е била издадена на 29.06.2018г. заповед за незабавна защита, по силата на която временно е определено местоживеенето на детето М. при неговата майка в гр. Дългопол. Заповедта е обезсилена с постановеното по делото решение от ПРС, с което молбата за защита на Г.Г. е отхвърлена. Това решение на ПРС е влязло в законна сила обаче едва на 13.12.2018г., когато с решение на ВОС по в. гр.д. № 2340/18г. решението на ПРС е отменено изцяло /включително и в частта по обезсилената заповед за временно определяне местоживеенето на детето при майката/ и молбата е уважена.

Предвид изложеното и съставът приема, че към момента на подаване на исковата молба- 29.10.2018г. детето е било с настоящ адрес *** с определено местоживеене при неговата майка- ищцата. Ирелевантно е в случая какво е било фактическото му местопребиваване, доколкото нормата на чл.127 ал.2 СК изрично сочи, че настоящият адрес определя подсъдността. За разрешаване на споровете по цитираната правна норма законодателят е предвидил специална подсъдност, следователно и общата подсъдност по чл.105 ГПК не намира приложение. ПРС незаконосъобразно е приел обратното. Затова и атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ по жалбата на Г.Г.Г., ЕГН **********,***, протоколно определение от 25.02.2019г., постановено по гр.д. №1394/18г. по описа на ПРС, с което производството пред ПРС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-Павликени.

 

 

            ВРЪЩА делото на РС Провадия за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.

 

            Определението e окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                            2.