Р Е Ш Е Н И Е
№ 769/24.04.2023 г.
гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, XХХІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 27.03.2023 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР КАСАБОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
участието на секретаря Р. П. и при участието на прокурора Мария Тодорова като
разгледа дело номер 530 по описа за 2023 година докладвано от съдия
Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Делото е образувано по
касационна жалба на директор на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, депозирана чрез юрисконсулт И.В., против Решение № 2217/25.11.2022
г. на Районен съд – Пловдив, постановено по АНД № 5315/2022 г., IX н.с.
С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление №
BG14032022/1000/Р8-528/24.08.2022 г. на директор на Национално ТОЛ управление,
с което на П.А.Н., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП е наложена
„глоба“ в размер на 1800 лв.
Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. Счита, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като деянието на
лицето правилно е било квалифицирано по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Жалбоподателят
обективира и становище за безспорната установеност на приписаното на водача
нарушение, с оглед на което отправя искане за отмяна на съдебния акт и за
потвърждаване на НП. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. В
съдебно заседание касаторът представляван от процесуалния си представител,
поддържа изложените съображения.
Ответникът по касационната жалба – П.А.Н. не изразява
становище по касационните оплаквания.
Прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение че
решението на Районен съд - Пловдив следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Административен съд Пловдив, след като прецени допустимостта
и основателността на подадената жалба с оглед наведените в нея касационни
основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК същата се явява неоснователна.
Процесното
решение е постановено при следната фактическа обстановка:
На 28.02.2022
г. в 20:48 часа, на път А-1, км. 107 + 663 – път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, било установено движение по същия път на МПС – товарен
автомобил „ИВЕКО СТРАЛИС АС 440 С 50 Т П“, с рег.№ „РВ****СМ“ с обща техническа
допустима максимална маса над 12 тона, брой оси – 5, за което ППС не била заплатена
пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
На
14.03.2022г., в 23:34 часа, на ГКПП Капитан Андреево, Ю.Д.– в качеството и на инспектор
в ТД Митница Бургас, отдел – МП Капитан Андреево е извършила проверка на горепосоченото
пътно превозно средство, което тогава било управлявано от жалбоподателя. Инспекторът
установила нарушението извършено на 28.02.2022 г. и за същото съставила АУАН №BG14032022/1000/P8-528
от 14.03.2022г. срещу Н. за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Жалбоподателят
го подписал, като отразил, че няма възражения. Въз основа на него било издадено
обжалваното наказателно постановление.
В
хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН – Ю.Д..
В дадените показания свидетелят поддържа констатациите изложени в акта.
При така установената фактическа обстановка районният
съд достигнал до извод, че актът и НП отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за
тези действия. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения напроцесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно-наказателното производство.
След като обсъдил приобщените по делото писмени и гласни
доказателства, съдебният състав счел обаче, че описаното в АУАН и НП деяние не
е квалифицирано с надлежната материалноправна разпоредба, която да съответства
на вменените на жалбоподателя, факти, а това представлява съществено нарушение
на процесуалните правила и обосновава извод за незаконосъобразност на
административния акт. В допълнение към това, въззивният съд, съобразявайки
приобщените доказателства, посочил, че е налице и друго основание за отмяна на
правораздавателния акт, свеждащо се до недоказаност на авторството на деянието
Решението на РС Пловдив е валидно,
допустимо, и правилно.
Настоящият състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи.
Нарушението е санкционирано на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Съгласно разпоредбата
на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за
пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който
е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Тази разпоредба обаче се допълва от текста на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, според
който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на
нарушителя (каквото е процесното) се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя,
освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето
лице. Съгласно ал. 2 на чл. 187а от ЗдвП ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на
пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: 1. по чл.
179, ал. 3 – в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал. 3а – в размер 1800 лв.; 3. по
чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв. В ал. 3 на чл. 187а от ЗДвП е разписано, че
когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател, имуществената санкция по ал. 2 се налага на него. Ако вписаният
ползвател е физическо лице, се прилага ал. 1.
В конкретния случай, правилно РС е посочил,
че от приложените по делото доказателства не се установява за жалбоподателят Н.
да е собственик, нито лице, вписано в Свидетелството за регистрация, за да бъде
ангажирана отговорността му факта на управление на ППС на 28.02.2022г, както и
защо не е приложен реда по 187а, ал. 2 от ЗДвП.
Също така е правилен и извода на въззивната
инстанция, че по делото не е доказано с категоричност, че именно
санкционираното лице е осъществило вмененото му деяние. Не е спорно, че на дата
14.03.2022 г. на водача на процесното ППС е извършена проверка. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, обаче, не се установява по категоричен
начин, че на 28.02.2022 г. товарният автомобил е бил управляван от П.А.Н.. От
представения снимков материал по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установяват единствено
датата и часът на записа, като само на една от снимките се вижда и регистрационният
номер на ППС. Констатирано е също, че процесното ППС е собственост на
юридическото лице "Сунай Расим Шериф" ООД. По преписката не се
съдържат доказателства относно отношения на дружеството собственик на МПС и Н., както и
спазена ли е процедурата по установяване
на лицето, което в действителност е управлявало ППС на сочената дата, а именно
– ангажирана ли е отговорността и на собственика му – юридическо лице, и
подадена ли е декларация, съдържаща данни на лицето, което е извършило
нарушението, ведно с копие от свидетелството му за управление на МПС /чл. 187а,
ал. 4 във връзка с ал. 2 ЗДвП във връзка с чл. 10б, ал. 3 ЗП/. Липсват данни на
28.02.2022 г. товарният автомобил да е спиран за проверка от контролните органи
на Агенция "Пътна инфраструктура" или установяването по друг начин на
водача на автомобила на тази дата. Наказващият орган, чиято е доказателствената
тежест, не е ангажирал категорични доказателства, установяващи по необходимия
несъмнен начин, че именно Н. е управлявал ППС и на 28.02.2022 г.
На основание чл. 218, ал. 1 от АПК,
настоящият съдебен състав намира, че възраженията на касационния жалбоподател
са неоснователни. Обжалваното решение на Районен съд Пловдив, като валидно,
допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на събраните
доказателства и в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното
и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр.
Пловдив, XХХІ – състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 2217 от 25.11.2022 г., постановено по АНД № 5315/2022 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, IX н. с
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.