Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 08.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,
13-ти с-в, в публичното заседание на петнадесети ноември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при
секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 15982 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе пред
вид:
Предявени са субективно съединени искове с пр.основание чл.226,ал.1 от
Кодекс за З.то /отм./ от И.К.С.и Н.К.С.чрез адвокат С.С.против зад
„ОЗК - З.” гр.София за сумите от
по 250 000 лв. за всеки един от тях -
обезщетения за търпени неимуществени вреди в следствие смъртта на майка им Р.В.Г.настъпила
при ПТП, ведно с лихви върху главниците от 28.02.2014 год. до окончателното им
изплащане и разноски.
Чрез своя процесуален представител ищците поддържат исковете за
неимуществени вреди, които твърдят, че търпят по вина на причинителя на катастрофата К.И.К.- водач на лек автомобил „Мазда-3” с
рег. № ******РК, за който автомобил при ответното дружество има валидна
застраховка за гражданска отговорност .
Молят
съда да уважи предявените искове , тъй като са основателни и доказани ведно със
законните лихви.
Ответникът зад „ОЗК - З.”
гр.София в отговора си оспорва исковете по основание и размер.
Твърди,
че процесното ПТП не е настъпило изцяло по вина на водача К.И.К., а е настъпило
и по вина на пострадалата, която при управлението на лек автомобил „Пежо“ с д.к. № ******не
е контролирала в достатъчна степен управлявания от
нея автомобил. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата поради това, че е управлявала
без поставен обезопасителен колан, както и че като водач на посоченото МПС, с
действията си също е допринесла за настъпването на процесното ПТП, тъй като не
е реагирала своевременно на създалата се опасност. Оспорва и претенцията за
лихва.Претендира разноски.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представената по делото присъда от 25.09.2015 год. по нохд № 489/2015 год. на Окръжен съд гр. Варна, в сила от
01.11.2016 год., се установява, че К.И.К.е признат за виновен за това, че на
28.02.2014 год. около 16.35 ч. на ГП I - 9 на 1 200 м. след средния разклон на с. Близнаци,
обл. Варна при управление на лек
автомобил марка „Мазда 3“, рег. № ******РК в посока гр. Варна на ГП Бургас - Варна
със скорост над разрешената /нарушение
на чл.21,ал.1 ЗДвП / е причинил ПТП като е ударил лек автомобил „Тойота Ярис“, рег. № ******л.а.
„Хюндай i30 blue“, с рег. № СА 0929 СК и лек автомобил „Пежо 206“, рег. ******, управляван от пострадалата Р.В.Г., която починала малко след сблъсъка в следствие на тежка комбинирана травма,
несъвместима с жИ.та.
За лекия автомобил „Мазда 3” с рег. № ******РК, собственост на К.И.К., е имало валидна
застраховка при ответното дружество за „Гражданска отговорност” №
23113000732987 с валидност от 05.03.2013
год. до 04.03.2014 год.- факт, който е установен от приложената на
л.28 справка в Гаранционния фонд.
От представеното по делото на л.19 удостоверение за наследници се установява, че
ищците са деца на починалата Р.В.Г..
В
хода на настоящото дело са изслушани и приети две съдебно
медицински и автотехнически експертизи.
Заключенията
се възприемат от съда като дадени
професионално и безпристрастно.
От заключението на първоначалната КСМАТЕ се установява ,че причината за
смъртта на Р.В.Г.са множеството телесни увреждания получени при катастрофата и
най-вече тежката черепно-мозъчна, гръдна, коремна и травма на крайниците /съчетана травма/.
По
външното изследване на гръдния кош и корема не са описани характерните за
обезопасителните колани увреждания-коси и хоризнтални лентовидни охлузвания и
кръвосядания, но това не изключва възможността,
пострадалата да е била с поставен предпазен колан.
Според медика от втората експертиза уврежданията по
главата на пострадалата са получени при удар във волана на автомобила. Гръдния
кош и корема са увредени от силно притискане на тялото в предно-задна посока
между волана на автомобила и седалката. Всичко гореизложено показва,
че дори Р.Г.и да е била без правилно поставен предпазен колан по време на ПТП
би получила същите увреждания при този механиздъм на ПТП и такива повреди по
автомобила.
според
заключението на автоексперта по първата експертиза причина за катастрофата е
движение с висока скорост на лекия автомобил „Мазда 3” /129 км.ч./, довело до
загуба на контрол върху управлението му, удар в попътно движещия се лек
автомобил „Тойота
Ярис“, последвало
завъртане и навлизане в лентата за насрещно движение, където е осъществен удар
с предната лява част на насрещнодвижещия се със скорост от 58 км.ч. лек
автомобил „Пежо 206”, управляван от пострадалата Р.Г.. Според първата
експертиза водачът на лекия автомобил „Мазда 3“ е
имал възможност да изравни скоростта на управлявания от него лек автомобил със
скоростта на лекия автомобил „Тойота Ярис“ и
да избегне не само първия, но всичките три удара. Водачът
на лекия автомобил „Пежо 206“ своевременно е предприел спиране е максимална
спирачна интензивност преди началото на фактическото разстояние на видимата
част на маневрата „влизане в завой и излизане” на лекия автомобил „Мазда 3“
поради това, че той е идвал насреща, с очевидно по-голяма скорост от другите
насрещно идващи леки автомобили. Въпреки това, ударът е бил непредотвратим.
Автоексперта от втората комплексна експертиза потвърждава
скоростите на автомобилите,посочени в първоначалната такава и е категоричен,че ударът
между лек автомобил Мазда 3 и лек автомобил Пежо 206 е настъпил изцяло върху
лентата принадлежаща на лек автомобил Пежо и водачката
на лек автомобил Пежо по никакъв начин не е създала предпоставки за настъпване
на произшествието.
Според двете заключения лекият
автомобил „Пежо 206“ фабрично е бил оборудван с обезопасителни колани, но от материалите по делото не може да се
направи категоричен извод дали пострадалата е била с поставен обезопасителен
колан или не.
От показанията на св. С.И.се установява, че отношенията между Р.В.Г.и децата й Н.и И. били много
близки и добри. След развода те са живеели в едно домакинство. Доказателство за
това е и решението на Варненския районен съд по бракоразводния процес, според
което родителските права са били предоставени на Р.Г.. И двете деца на починалата
скърбят много от загубата на майка им и
все още не могат да я превъзмогнат.
С оглед доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно
226, ал.1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму.
С оглед на валидното застрахователно правоотношение за автомобила „Мазда 3”
с рег. № ******РК, управляван от К.И.К., отговорността на ответното дружество е
установена.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на Окръжен съд гр. Варна е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата протИ.правност и
виновността на дееца. Ето защо вината на К.И.К.за настъпилото ПТП и последиците
от него се възприема от съда за категорично установена.
Причинно
следствената връзка между увреждането и настъпилата смърт също е доказана по
безспорен начин и не се оспорва от страните.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ за претърпени неимуществени вреди против ответното дружество са основателни.
Техния
размер следва да се определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда,
че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедлИ.ст.
Загубата на майка е тежка психическа
травма за децата, като се взема предвид, че са били още малки и е факт, че е
причинила на ищците мъки и страдания,
тъй като отношенията им са били близки и топли. И двамата ищци са поддържали
отношения с майка си, живели са в едно домакинство и тя е полагала грижи за
тях. Още не са преживяли мъката от внезапната загуба на родителя им.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата , поради непоставен предпазен колан не се установи категорично, тъй
като първи не се установи, наличието или липсата на такъв и второ, че ако е
имало такъв то това би предотвратило тежките увреждания на пострадалата и
съответно смъртта й.
Не се установи също с действията си или бездействията си пострадалата да е
допринесла за настъпване на катастрофата,напротив установи се ,че единствено и
само безразсъдната скорост от около 130 км.ч. с която водачът на лек
автомобил Мазда 3 К.И.К.се е движел е довело до първия удар в Тойотата и
последващите удари в Пежото и в Хюндая.
Ето защо и двете възражения на ответника за съпричиняване следва да се
оставят без уважение.
Според настоящия състав справедлИ.то обезщетение за търпените мъки и
страдания от страна на децата на починалата е в размер на 120 000 лв. за всеки от тях и ответникът следва да бъде
осъден да им ги заплати ведно със законната лихва върху тези суми от датата на
деликта- 28.02.2014 год. до окончателното им изплащане, като над уважените
размери до претендираните такива от по 250 000 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът намира този размер за
справедлив и обоснован с оглед претърпените и търпените от децата на Р.В.Г.мъки и страдания от загубата на
техния обичан родител и отговаря на принципа на справедлИ.стта и социално-икономическите
условия на жИ.т в страната.
По разноските:
Съобразно
този изход на делото ответникът следва да заплати на адвокат С.С.възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 3730 лв. за всеки от ищците или общо 7460 лв.
Застрахователно
дружество ”ОЗК - З.” АД следва да внесе по сметка на СГС
държавна такса в размер на 9600
лв.
Всеки от ищците поотделно следва да заплата на ответника съобразно
отхвърлената част от исковете по 291 лв. разноски и по 2998 лв. адвокатско
възнаграждение.
С оглед цената на исковете и фактическата и правна сложност на делото съдът
приема,че адвокатското възнаграждение не е прекомерно.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА зад „ОЗК - З.”
гр.София,ул.»*******с ЕИК: *******да заплати поотделно на Н.К.С.ЕГН:********** и на И. К.С., ЕГН: ********** със съдебен
адрес на адвокатС.*** на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във вр. с чл.45 ЗЗД по
120 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на тяхната майка Р.В.Г., настъпила в резултат на ПТП на 28.02.2014 год. ведно със законната лихва върху тези суми
считано от 28.02.2014 год. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове над
уважените размери от по 120 000 лв. до претендираните такива от по 250 000 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА всеки от ищците Н.К.С.ЕГН:
********** и И.К.С.ЕГН:**********
поотделно да
заплати на зад „ОЗК - З.” гр.София ЕИК: *******по 291 лв. разноски по делото
и по 2998 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА зад „ОЗК - З.”
гр.София ЕИК: *******да заплати на адвокат С.С.възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в общ размер на 7460
лв., а по
сметка на СГС държавна такса от 9600
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението
за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: