Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260130 Година
19.05.2022 Град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,
На тринадесети април Година две хиляди двадесет и втора,
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
При секретар
ВАНЯ КАЗАКОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 665 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД във вр.с чл.429 ал.3 КЗ във вр. с чл.84
ал.3 ЗЗД.
А.К.С. ЕГН ********** ***,
В.К.М. ЕГН ********** ***, К.П.М. ЕГН ********** *** и Т.П.М. ЕГН **********
*** искат осъждане на „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* гр. С. да плати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на ищците от смъртта
на майка им и баба им С.Т.С., настъпила на **.**.** г. в резултат на ПТП от
**.**.**** г. в ***, с извършител Д.Д.К. при управление на МПС с рег. № ***, с
валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
издадена от ответника, в размер на 55 000лв. за А.К.С., на 55 000лв.
за В.К.М., на 30 000лв., предявен частичен иск в пълен размер от
60 000лв. за К.П.М. и на 60 000лв. за Т.П.М., както и обезщетение за
забавено плащане на всяка главница в размер на законната лихва за периода от
датата на деликта **.**.**** г. до изплащане на сумата.
Твърдят, че с влязла в сила
присъда по НОХД № 1218/2019г. на ПОС Д.К. е призната за виновна в това, че на
**.**.*** г. около ** часа на ***, при управление на МПС лек автомобил марка
„Нисан Кашкай“ с рег. № *** е нарушила правила на ЗДвП и по непредпазливост е
причинила смъртта на С.Т.С. като й е наложено наказание по НК.
Пострадалата С. С. е майка
на първите двама ищци и баба на други двама ищци. На **.**.** г. около ** часа
в *** предприема пресичане като пешеходец на *** в момент, в който Д.К. при
управление на МПС „Нисан Кашкай“ с рег. № *** се движи по *** в същото населено
място и предприема маневра завой наляво към ***. Твърди се времето да било
слънчево, настилката асфалт, К. да управлява МПС със скорост около 27 км/ч и за
нея да съществува видимост, възможност и оттук техническа възможност да
възприеме пешеходеца и своевременно да установи на място МПС. Твърди се, че
пешеходецът С. предприема пресичане на пътното платно на място без пешеходна
пътека. В резултат МПС удря пешеходеца, навлязъл на около метър в пътното
платно, водачът на МПС едва тогава установява автомобила на място. Ударът
настъпва в предната част на лекия автомобил и в лявата страна на пешеходецът,
който се свлича на земята като оставя следи от тялото и ръката си по преден
капак. Пострадалото лице е откарано по спешност с линейка в УМБАЛ Св.Георги, не
е било в съзнание след удара, почива на **.**.****г. в боницата в резултат на
нанесените при удара травматични увреждания. Твърди се наличие на причинно –
следствена връзка между ПТП и нанесените на С. травматични увреждания, както и
причинно – следствена връзка между травматичните увреждания и настъпилата
смърт.
Ищците твърдят, че смъртта
на С. С. им причинява неимуществени вреди, изразили се в изживяване на
страдание, стрес, скръб, постоянна физическа болка, безсъние, изнервеност,
безсилие, отчаяние от загубата. На 01.07.2020 г. отправят писмено
застрахователни претенции към ответника, където е образувана щета №
43071512000007 с вх. № 3/01.07.2020г., като искат заплащане на обезщетение от
по 120 000лв. за сина и дъщерята на починалата и от по 60 000лв. за
всеки един от двамата внуци. Претенцията на сина и дъщерята са уважени частично
като са им изплатени по 65 000лв. обезщетение за всеки един, а тези на
внуците не са уважени и се отказва плащане, съгласно отговорите на
застрахователя от 23.07.2020г. в писмен вид до ищице.
Първите двама
ищци твърдят, че платените суми от по 65 000лв. не са достатъчни за
репариране на претърпените от тях вреди, поради което сезират съда. Внуците са
на становище, че им се дължи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
което заявяват в частичен размер.
Синът и
дъщерята на починалата С. С. твърдят, че са загубили най – бличкия си човек –
майка си, с която са имали изградена силна емоционална връзка, характеризираща
се с разбирателство, подкрепа и взаимна грижа; били са много близки с майка си
и загубата й им се отразява много тежко. Твърдят да са били взаимно морална
опора и подкрепа. Смъртта й предизвиква невъзвратима скръб, претърпяват загуба
и мъка, които са безгранични, празнотата им няма да бъде запълнена. Загубата на
майка им по такъв внезапен,болезнен и неочакван начин твърдят никога да не
могат да преодолеят. След смъртта на майка си синът и дъщерята твърдят да са
станали по – затворени, необщителни, нямат желание за излизане и контакти. По
отношение размера на претенцията намират за справедлив такъв от около 150 –
180 000 лева, но отчитат, че С. С. е пресичала пътното платно на
необозначено за целта място, поради което определят като достатъчна сума в
размер на 120 000лв., от която им е заплатена 65 000лв. и сезират
съда за остатъка от 55 000лв.
Внуците К. и
Т. твърдят са да били много близки с баба си и да са имали изградена постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, характеризираща се с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Внукът К. посочва, че към датата на
ПТП живее в гр. С., но по два – три пъти седмично се обаждал по телефона на баба си, често й
гостува едни – два пъти в месеца като оставал за по ден – два да я види. Твърди
до навършване на * години всяко лято да прекарва ваканциите при баба си, която
го е отгледала. От *** то *** клас живее в гр.***. при нея в едно домакинство и
баба му активно участва в отглеждането, когато създават силна емоционална
връзка. Твърди, че баба му помага при отглеждането му на родителите му от
раждането му до израстването му като младеж. Тя се грижи за него в
продължителни периоди от време, с много любов и старание, помагала му е в
уроците, като порасва той й помага в ежедневието, обича я като майка, има силна
и здрава връзка с нея. Поради това преживява мното тежко и непреодолимо
загубата й. Твърди да е понесъл морални болки и страдания, огромна болка, става
затворен, няма желание за социални контакти, изживява смъртта й изключително
тежко. Тези вреди продължават и към момента и ще продължат за цял живот.
Относно размера намира за подходящ 90 000лв., но при заявяване на
претенцията отчита факта, че пешеходецът пресича на необозначено за това място
платното, поради което сочи сума от 60 000лв., от която съдебно заявява
частичен размер от 30 000лв.
Внукът Т.
също твърди да е бил много близък с баба си и да е изградил постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка с нея с много обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Към момента на смъртта й живее в гр.***., но й се обажда
по телефона един – два пъти в седмицата, често й гостува по един – два пъти в
месеца, където остава по ден – два, за да я види. Баба му също е идвала да го
види в гр.***. Всяко лято този ищец е прекарвал ваканциите си при баба си. При
нея живее от *** до *** клас в гр.*** в едно домакинство и тя участва активно в
отглеждането му, когато създават силна емоционална връзка. Баба му помага на
родителите му по отглеждането му, през продължителни периоди от време
отглеждането му е поверено на баба му, тя го е учила да чете и пише, обгръщала
го е с много внимание и любов, помагала му е в уроците. Когато пораства от своя
страна внукът започва да помага, обичал я като майка, търсел е съветите й и
подкрепата й, което изградило между тях силна и здрава връзка. Поради това
преживява загубата й тежко. От **** г. до **** г. е студент в гр. *** и живее
при баба си в дома й, при което взаимно са се грижили един за друг, помагали са
си, подкрепяли са се, обичат се. След завършване на университета живее в гр.***,
но запазва отношения на близост с баба си, каквито остават до смъртта й. За
това загубата й му нанася морални болки и страдания, променя се, става по –
затворен и тъжен, не може да преодолее смъртта й поради внезапния и нелеп
начин. И до момента твърди да търпи вреди. Също заявява като справедлив размер
на обезщетението 90 000лв., но отчита поведението й като пешеходец при
пресичане на пътното платно, за това формулира претенция от 60 000лв.,
която заявява частично от 30 000лв.
Уточняват
поддържане на размера на исковете като обоснован и справедлив.
Не призванат
възражението за съпричиняване чрез внезапно навлизане на пешеходеца на пътното
платно и този принос като цяло да е съществен. Поддържат, че пострадалото лице
е било на метър в платното за движение при настъпване на удара. Поддържат
съществен принос за настъпване на деликта у извършителя съгласно влязлата в
сила присъда с оглед доказаното наличие на техническа възможност за водача да
установи автомобила преди удара и по този начин да избегне настъпване на ПТП,
като към момента на възприемане на пешеходеца той е бил извън опасната зона на
водача на МПС. Възразяват за наличие на пряка видимост за водача към
местоположението на пешеходеца и разстояние от нея от около 21 -22 метра.
Поддържат, че
изплатеното обезщетение за сина и дъщерята не е справедливо по размер и не е
съобразено с обективни критерии – обществен критерий за справедливост, социално
– икономически условия, размер на застрахователно покритие, родствена степен,
минимални лимити на застрахователни обезщетения към 2017г.
При
определяне размера на претенцията тези ищци поддържат отчитане на
съпричиняването, което приемат да не е съществено, защото пресичането е в
светлата част на деня, при хубаво време с ясна видимост, в жилищен квартал в
населено място, без паркирали коли и други препятствия, ограничаващи
видимостта, пряка видимост на водача към пресичащия. Липсва внезапност и
неочакваност на навлизането на пешеходеца на платното, водачът е имал възможност
да го възприеме и да спре.
По отношение
размера на претенциите на внуците поддърат наличие на изключителност на
създадена трайна емоционална връзка, надхвърляща интензитета на нормалните
родствени връзки, изразила се в дългото време, прекарано заедно, периодите на
поддържане на отношенията, честотата на контактите, отглеждането на тези ищци
от пострадалата, живот в общо домакинство във времето, отглеждането им от
пострадалата, както и отражението на смъртта им върху тях.
Възразяват за
неприложение на лимити на застрахователните обезщетения за този кръг роднини
поради противоречие на нормата от вътрешното законодателство на разпоредби на
правото на ЕС от Директива № 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета на ЕС, както и даденото
от Съда на ЕС тълкуване на нормата по преюдициално запитване в Решение на СЕС
от 24.10.2013г. по дело С – 277/12.
Поддържат, че
размерът на претенциите на внуците е при отчитане и съобразяване на съдебната
практика и обективните критерии за определянето му – икономическата обстановка,
нивата на застрахователните покрития, особените близки отношения и
изключителността им.
По
претенцията за забава възразяват, че извършителят по силата на закона изпада в
забава от датата на деликта, а застрахователят отговаря за това, за което
отговаря застрахованото лице, включително за главница и лихви, тъй като
отговорността му е гаранционна и функционално обусловена от отговорността на
застрахованото лице, поради което дължи лихва и тя е част от застрахователното
обезщетение, и за това за нея отговаря в рамките на застрахователната сума.
Възразява, че собствената забава на застрахователя да отговори и плати
обезщетение в указаните в КЗ срокове от датата на получаване на писмената
претенция е уредена от КЗ в чл.497 от КЗ и при нея застрахователят отговаря на
собствено основание за собственото си забавено плащане, поради което за тези
лихви дължи плащане, дори те да надхвърлят застрахователните лимити. Твърди, че
ответникът е уведомен от застрахованото лице за настъпилото застрахователно
събитие преди предявяване на претенциите, в хода на наказателното производство,
поради което евентуално претендира лихви от по – ранната от двете дати на
уведомяване на застрахователя.
Ангажират
доказателства, претендират разноски, представят справка по чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава
исковете по основание и размер. Признава настъпване на ПТП на **.**.**** г. в
гр.*** между л.а. Нисан Кашкай с рег. № ***, управляван от Д.К., и пешеходеца
С. Т., при което на последната са причинени телесни увреждани, довели до летален
изход за нея. Признава, че автомобилът е застрахован при него по застраховка
Гражданска отговорност с полица № BG/06/117000310598, действаща към датата на
произшествието. Потвърждава, че по този повод е образувал щета №
43071512000007, по която е изплатил обезщетение от по 65 000лв. на сина и
дъщерята на пострадалото лице.
Твърди, че
при определяне на обезщетението е отчетен приносът на пострадалото лице за
настъпване на ПТП поради пресичане на неопределено за целта място. Възразява,
че определеното и изплатено обезщетение е справедливо и е изпълнил задълженията
си по застрахователния договор.
Възразява, че
съдебно предявените претенции от двете деца на пострадалата са завишени и не
отговарят на обществения критерий за справедливост, с обичайните размери на
обезщетенията, присъждани при аналогични случаи, с вида и характера на вредите
– неимуществени, при които няма реално възстановяване и не може да има
поправяне на състоянието отпреди събитието. Възразява, че следва да се отчетат
обективните обстоятелства като възраст на пострадалата, социално положение,
отношение с претендиращите, които да се отчетат, освен естествената и нормална
близост на роднините. Също така следва да се отчетат обществено –
икономическите и житейски отношеня в страната, конкретните взаимоотношения
между пострадало и увредено лице, напредналата възраст от ** г. на
пострадалата.
Не признава
правото на обезщетяване на внуците К. и Т.. Възразява, че родството на тези
ищци с пострадалото лице – тяхна баба, предполага близост и отношения на
привързаност и обич, но не счита да има изключителност и излизане извън рамките
на обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между баба и внуци, за да
се обоснове право на обезщетяване съгласно съдебната практика и тълкувателните
решения. Възразява да липсва изключение за обезвреда, съответно прави
възражение за липса на фактическия състав за обезвреда на разширен кръг
роднини.
Възразява, че
не следва да се допуска неоснователно обогатяване, поради което следва да се
прилагат обективни критерии.
Твърди, че
описаните в исковата молба отношения между баба и внуци съответстват на
традиционните отношения в българското общество и липсват обективни данни, които
да определят тези отношения като изключителни.
Прави се
възражение и по размера на търсеното обезщетение от внуците като завишено над
сума от 35 000лв. за всеки един.
Позовава се
на въведен лимит на застрахователните обезщетения над 5 000лв. по пар.96
ал.1 и ал.3 от ПЗР на КЗ във вр. с чл.493а ал.4 КЗ при този кръг родство,
прилагащ се и за заварени към влизане в сила на нормата случаи.
Формулира
възражение за съпричиняване на деликта от пострадалата чрез пресичане на
платното на нерегламентирано място. Възразява, че това съпричиняване не може да
се отчете при определяне размера на исковете. Твърди, че приносът на
прострадалата за настъпване на деликта е много сериозен, защото пешеходецът е
навлязъл внезапно на платното и не се е съобразил с разстоянието до
приближаващото се МПС. Възразява нарушаване на правилата на чл.113 във вр. с
чл.114 от ЗДвП от пешеходеца.
Възразява по
претенцията за забава върху главниците от датата на деликта като твърди, че е в
забава след 15 – я ден от депозиране пред него на застрахователните искания за
извънсъдебно плащане, т.е. от 22.07.2020г.
Ангажира
доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК,
възразява срещу адвокатското възнаграждение на ищците като прекомерно и иска
намалявавенто му.
Съдът, след
преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените
от страните доводи и възражения, приема за установено следното:
По данни на
Препис – извлечение от Акт за смърт № *** от **.**.****г. на Район Ц. на община
П., С.Т.С., родена на ***г., е починала на **.**.**** г. в гр.П.. Според
Удостоверение за наследници № 1400-49414 е оставила син А.К.С. и дъщеря В.К.М..
Съгласно Удостоверение за родствени връзки № АО – 10 – 1, Т. и К. М. са синове
на дъщерята В.М. и следователно внуци на С. С. .
От
приложеното нохд № 1218/2019г. на Окръжен съд Пловдив се установява, че с
влязла в сила на 01.06.2020г. Присъда № 84 от 13.09.2019г. лицето Д.Д.К., ЕГН
**********, е призната за виновна в това, че на **.**.*** г. около ** часа на
***, при управление на МПС лек автомобил марка „Нисан Кашкай“ с рег. № ***, е
нарушила правилата за движение – чл.20 ал.2 от ЗДвП, като водач на лекия
автомобил с рег. № *** не е намалила и в случай на необходимост не е спряла,
когато е възникнала опасност за движението – пресичащата платното за движение
пешеходка С.Т.С. ЕГН **********, и по непредпазливост е причинила смъртта на
С.Т.С., като след деянието е направила всички, зависещо от нея, за оказване на
помощ на пострадалата, поради което й е наложено наказание по НК.
Между
страните няма спор и това обстоятелство е част от фактическия състав на
престъплението, за което има влязла в сила присъда, поради което и съгласно
чл.300 от ГПК се счита за установено от същата, а именно – че в резултат на
нанесените травми от ПТП пострадалата С. С. е починала в болница.
От
изслушаната САвТЕ на в.л. С.М., изготвена въз основа писмените материали по
делото, неоспорена от страните, която съдът кредитира, се доказва механизма на
ПТП, който от техническа гледна точка е: К. управлява МПС Нисан Кашкай по
платното за движение на *** в гр.*** в посока от северозапад на югоизток. През
това време пешеходката С. С. е била на югоизточния /десен/ тротоар на ***.
Когато лек автомобил Нисан Кашкай е бил на около 21 -22м, пешеходката С. е
предприела пресичане на платното за движение на *** в посока от югоизток на северозапад,
от дясно на ляво пред автомобила. Междувременно водачът на лекия автомобил К. е
предприела завой на ляво към *** в посока на североизток. Когато пешеходката С.
е била на около 1 метър в платното на ***, лекият автомобил е бил на около 13 –
14 м, водачът К. е реагирала като екстрено е задействала спирачната система, но
въпреки това след около 2 секунди е настъпил удар, който вече е бил неизбежен.
Ударът е настъпил върху платното за движение на ***. Ударът е в предната част
на лекия автомобил и в лявата страна на С.. След удара автомобилът е установен
на място и в положение, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието, а С. е паднала на платното за движение в дясно пред
автомобила.
От момента на
навлизане на С. на платното за движение, водачът К. при своевременна реакция и
задействане на спирачната система с максимална интензивност, е имала техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и по този начин да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент
мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила.
Основни
причини за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са това, че пешеходката
С. е предприела пресичане на платното за движение на *** на място и в момент,
когато това не е било безопасно, и водачът К. не е реагирала своевременно на
опасността от удар с пешеходеката С., която е пресичала платното за движение
преди автомобила.
Пешеходката С. е предприела
пресичане на платното за движение на *** на място, на което няма хоризонтална
или вертикална маркировка за пешеходна пътека. Видно от снимките на
местопроизшествието и от мащабната скица, в района има няколко пешеходни
пътеки.
Скоростта на движение на
лекия автомобил при преминаване през завоя и непосредствено преди
произшествието е била около 27 км/ч. В съдебно заседание в.л. М. посочва, че
приема горната граница на скоростта като обяснява, че при по – ниска скорост
опасната зона ще е по – къса и водачът ще има по – голяма възможност да избегне
произшествието. В момента на навлизане на пешеходеца на платното, автомобилът
се е движел по локалното платно, което се пада южно от островчето и се е движел
направо, ударът настъпва след като автомобилът завива на ляво на кръстовището.
Видно от фотоалбума на
местопроизшествието, към датата на ПТП пътят, по който се движи лекия автомобил
преди да извърши маневра завой наляво, е със знак за главен път с предимство
като пътят с предимство продължава наляво, по посоката на движение на К..
Пешеходна пътека има от лявата страна на С., определено преди да предприеме
пресичане, като местоположението на пешеходната пътека не пресича траекторията
на движение на лекия автомобил Нисан Кашкай.
Въз основа заключението на
в.л. М., протокола за оглед и фотоалбума на местопроизшествието, както и на
влязлата в сила присъда, съдът приема, че пешеходецът е съпричинил с
поведението си настъпване на ПТП и оттук увреждането си, защото е предприел
пресичане на платното за движение на място, което не е разрешено от ЗДвП – няма
пешеходна пътека, и за това не е било безопасно за него. В момента на стъпване
на пешеходеца на пътното платно лекият автомобил е бил на разстояние около 13
метра, движи се по локалното платно направо, бил е преди кръстовището и към
този момент не може да се определи траекторията му, освен ако не е подал
светлинна сигнализация за завой наляво, за което няма обективни данни, както
обяснява в.л. М. в съдебно заседание, поради което не се доказва, че при
стъпване на платното С. е можела да възприме лекия автомобил Нисан Кашкай като
опасност и да съобрази поведението си с него. Но ако С. бе предприела
преминаване през системата от пешеходни пътеки, изградена и налична в ляво от
нея, движението й върху платното на пътя не би пресякло траекторията на лекия
автомобил Нисан Кашкай и не би се стигнало до удар. Съдът отчита, че участъкът,
по който се движи лекия автомибил, е определен със знак за главен път с предимство за преминаващите
МПС, докато останалите улици, в ляво от С., са път без предимство, с поставени
знаци Стоп, с пешеходни пътеки, които ги пресичат, и осигуряват безопасно
преминаване чрез „пропускане“ на трафика от автомобили в лява посока.
За водача на МПС има влязла в сила присъда,
установяваща по задължителен за съда и страните начин дееца, вината му и
противоправното му поведение. С оглед тази данни съдът приема, че
съпричиняването на деликта от пешеходеца е в размер на 20 %.
Между страните е безспорно и
ответникът признава, че МПС Нисан Кашкай с рег. № *** има действаща застраховка
Гражданска отговорност за автомобилисти към датата на деликта при него по
полица № BG/06/117000310598 с валидност от 24.01.2017г. до 23.01.2018г. На
01.07.2020г. четиримата ищци са предявили писмени претенции пред ответника за
изплащане на обезщетение, по които е образувана щета № 4307152000007. На децата
А.С. и В.М. са изплатени обезщетения в размер от по 65 000лв. на всеки
един, което те изрично признават в исковата молба, като претенциите са над тези
суми. На внуците К.М. и Т.М. е отказано плащане на обезщетение по изложените по
делото съображения.
От
показанията на свидетелите Д. К. /които съдът кредитира като кореспондиращи на
изнесените от втория свидетел данни и на заключението на СПЕ на д-р К./, и М.
П. и заключението на СПЕ на д-р К. се доказва, че А.С. е живял с майка си в
едно домакинство до 2005г., имал е много добри и топли отношения с родителите
си, бил е грижовен като е поддържал къщата, в която са живеели, а след
връщането им от с. *** в гр. *** е извършил основен ремонт на дома им като
създал много добри условия за живеене. Ежедневно поддържал връзка по телефона с
майка си, пазарил й, минавал почти ежедневно да я види, засилил обгрижването й
след смъртта на баща му. Обаждането от болницата за майка му било изненадващо,
шокирало го, но се мобилизирал. По цял ден ежедневно стоял в болницата, въпреки
че не го допускали в интензивното отделение, където С. била настанена, прибирал
се късно вечерта. Не можел да спи, продължително време след това станал
чувствителен към шофьорите на пътя, случвало се да прави забележки, което не било
типично за него. Заключението на д-р К. е, че А.С. е с устойчив характер и
хармонична личностова структура. Уведомяването му за инцидента няколко часа
след това е довело до реакция на стрес с характерните за това тревожност,
вегетативни реакции, безсъние. Изпитвал е негативни чувства, преодолял е
етапите на траурното събитие като се справя със стреса с помощ на семейството.
Бил е ангажиран и в помощ на семейството на сестра си. Преживял е негативни
психически емоции на мъка, тревога, чувство за вина, първоначално ежедневието
му е нарушено с промяна на плановете, перспективи, необичайно до момента
психическо и физическо натоварване, което е затруднило ежедневието. Към момента
травматичната ситуация е напълно осъзната, без данни за разстройство на адаптацията.
Следователно при сина А.С.
смъртта на майката е довела до реакция на стрес, придружена с тревожност,
вегетативна реакция, безсъние, преживял е негативни психични емоции на мъка,
тревожност, чувство на вина. Доказва се трайно изградена връзка между двамата
приживе поради продължителния период на съвместно съжителство в голяма част от
съзнателния пълнолетен живот на ищеца /до 2005г./, поемане на основната грижа
за родителите както в ежедневието, така и при възникване на всяка необходимост;
след смъртта на бащата има ангажираност с битовите нужди и ежедневието на
майката, непрекъснат контакт лично и по телефона, създадени топли, близки
отношения на обич. Смъртта е довела до
нарушаване на ежедневието с промяна на плановете, перспективите, необичайно
психическо и физическо натоварване, което е затруднило ежедневието.
От показанията
на св. М. П. , приятелка от детските години на В.М., се установява, че ищцата е
била много близка с майка си от ранно детство, търсела са съветите й, говорили
са и са споделяли с нея. След омъжването си М. живее в ***, но са поддържали
връзка по телефона два – три пъти в седмицата, М. идвала в *** по всякакъв
повод. През 1998г. се връща за известно време да живее в *** в едно домакинство
с родителите си и децата си. Доверява се на майка си за грижите за двете си
деца, които прекарват летните ваканции в с. ***, а Т. учи в ***, през което
време живее при баба си. Смъртта на С. се отразява много лошо на дъщерята,
разстройва я и веднага пристига в ***, посещава болницата ежедневно. М. се
променя, изживява погребението много тежко, затваря се в себе си през първата
година, не е имала желание да излиза и да разговаря с приятелката си, а преди
това била весел, отворен и контактен човек, приятен събеседник. Години преди
това почива бащата на В.М., след това съпругът й и тези загуби се отразяват
зле. М. се събирала с близките си за всеки един повод. Останала в *** до
деветия ден, посещавала ежедневно гроба. Заключението на д-р К. е за запазени
топли отношения с майката, с постоянен контакт, въпреки че М. не жевее в ***.
Доверила се за грижите за майка си изцяло на брат си, но е имала интензивен
контакт по телефона, били са заедно често при възможност. Присъства на
погребението, прекъсва отпуската си и се връща на работа, не е приемала лекарства.
Преживяла е реакция на стрес при информацията за случилото се, имала е
негативни психични емоции на мъка, тревога. Сама се справя като преминава през всички етапи на траура.
Започнала работа веднага след събитието без данни за нарушена трудоспособност.
На личностно ниво няма промяна на обичайния начин на живот, няма откъсване от
обичайната среда и промяна на обичайните умения.
Горното
обосновава извода, че между починалата и дъщеря й са съществували близки лични
отношения, характеризиращи се с обич, доверие, топлота, които не са претърпери
промяна поради омъжване на ищцата в гр.***, където създава семейство и живее.
Ищцата е разчитала много на майка си за грижите по децата, за няколко години
живее в едно домакинство с майка си и семейството си. Посещавала е родителите
си в *** на всички празници като е пътулава със семейството си независимо от
разстоянието, което говори за изградени стабилни семейни трации, основани на
уважение, обич и почит. Смъртта е причинила реакция на стрес, негативни
психически емоции, изживени са болка, страдание, празнота от загубата.
К.М.
е имал топла, сърдечна и много мила връзка с баба си, като дете е прекарвал
летата си с нея в с. *** и разказвал за хубвите си спомени. Редовно се обаждал
по телефона на баба си, пристигал в *** за всички празници. Като ученик е живял
със семейството си в *** при баба си, след това бил студент в *** и поне един
път в месеца идвал да види баба си. Не можел да приеме случилото се, било му
странно, защото баба му била здрава, пъргава жена, с ясно съзнание, жилава.
Идва в *** в деня на смъртта й, присъства на погребението, бил тъжен, плачел.
Станал по – затворен, след смъртта на баба си не иска да посещава къщата,
защото му навява спомени, но идва сам до *** и посещава гроба. Д-р К. определя отношенията му с баба му като
топли и доверителни, оценява приноса и помощта й за семейството, запознат е със
състоянието и нуждите й. Преживява негативни емоции на мъка, тревога, по
естестнев път изживява траурното събитие, не е имал необходимост от терапия, не
настъпва промяна в динамичния стереотип, няма нарушаване на адаптацията, няма
промяна на обичайния начин на живот, липсва откъсване от обичайната среда и
променени умения.
Т.
освен като малък от 1998г. и през летните ваканции, живее при баба си С. С.
четири години в *** докато е студент в ***, имал силна връзка с баба си. И
двете свидетелки описват Т. като по – чувствителен, който преживява смъртта на
баба си по – трудно, бил много разстроен, плачел, след това според тях изпаднал
в депресия, пиел лекарства, приет бил в болница и лекуван, взима успокоителни
до момента. Според свидетелите Т. станал коренно различен човек, или мълчал,
или казвал две – три думи, бил умърлушен, не бил онова весело дете, израстнало
с много обич и разбирателство.
В
заключението на д-р К.Т.М. е определен като всестранно ориентиран, в ясно
съзнание, отговарящ забавено, но съответно на зададените въпроси. Има леко ***,
остава напрегнат и себеотносен, съобщава данни за прекаран *** с давност близо
*** години. ***, ***, без динамика в емоционалното
състояние при спомена за факти и обстоятелства, свързани със смъртта на
баба си. Заключението й е, че е имал емоционална и доверителна връзка с баба
си, често са се виждали, срещите с нея са му доставяли удоволствие, изпитвал
обич, познава нуждите и заболяванията й, което показва внимателно отношение и
грижа. Има установено *** години преди смъртта на баба си, лекуван с ***.
Данните за обостряне на *** два месеца след смъртта на бабата я следват
хронологично, но вещото лице не може да направи заключение, че траурното
събитие е било причина за това. На в.л. К. не е предоставена медицинска
документация, но траурното събитие не присъства в *** като *** или ***. Имал
*** симтоматика. При Т. смъртта на баба му е довело до негативни чувства, без
данни непосредствено след събитието да има промяна в лечението или поведението.
Към момента на експертизата има ***, траурното събитие не присъства в *** му,
заключението е Т. да е преминал през всички фази на траурното събитие, липсва
откъсване от работа, данни за реакция на дезадаптация.
В
съдебно заседание при изслушване на заключението на д-р К. се представи
Епикриза № ***/*** на ДПБ ***, ***, според която Т.М. постъпва на **.**.****г.
и е изписан на **.**.****г. с поставена диагноза ***. Д- р К. коментира документа,
че описва давността на заболяването, свързано с *** в *** ** години преди
смъртта на бабата като никъде в медицинската документация не е описано нейната
смърт като психотравма и за това дава извод, че епикризата не променя
заключението й за липса на данни за постравматично стресово разстройство,
свързано със смъртта на бабата. Обяснява, че *** следва своя ход години наред и
има *** преди смъртта, третият е отдалечен *** от траурното събитие, с ***,
която е с ***. Описаните в епикризата причини са ***, нямат отношение към
житейското събитие. При психотравма, обостряща ***, в съдържанието на ***
фигурира ***, може да бъде с налудни фантазни интерпретации, но събитието
фигурира, докато в епикризата липсва.
Според
д-р К. при К. и Т. загубата на дядото е отдалечена във времето, бащата е
боледувал продължително време, това е изострило чувствителността им, но не е
променило начина им на жилот, единият продължава следването си, другият –
работа, не е ползвана конкретна психологическа помощ, свързана със събитието,
не са приемали лекарства, живеели са в един хроничен стрес, но са се справили
съответно на своите налични възможности, липсва нарушаване във функционирането
на личносто, социално ниво и работа.
Поради
оспорване на изводите на д-р К. за Т.М. се изслуша повторна СПЕ на д-р Н.Т.П.,
депозирана въз основа материалите по делото, личен преглед на ищеца и
запознаване с представената медицинска документация, както и събеседване с
майката. Посочва психичен статус на Т.М. – психомоторно напрегнат; стереотипно
поклащане на тялото, придвижва еднообразно краката, акатизия или сменя
позицията си; мимиката е вяла, еднообразна; остава тревожно напрегнат по време
на интервюто, не се реферира по обратна връзка на изследващия; мисловният
процес протича спънато, на места халтав, в структура относително правилен,
задоволително информативен; в съдържание
– декларативно споделя за контактите с баба си; по време на прегледа с
впечатление за бледи сетивни измами – започва да гледа в страни, замълчава;
емоционално относително стеснен размах; волево хипобуличен.
Дава
заключение, че лицето отговаря на критериите за *** *** – *** /***/. Има три
психотични епизода, овладяни амбулаторно, последният епизот е след смъртта на
баба му, за което е хоспитализиран на **.**.***г. Епизодът е активиран от
преустановяване на амбулаторно лечение при посочено в медицинската документация
за начало на симптомите два – три дни преди приема, поради което няма пряка
времева връзка със смъртта на бабата. М. е имал емоционална и доверителна
връзка с баба си, често са се виждали, четири години по време на следването си
е живял при нея, в детството прекарва лятото обичайно при баба си. Данни за
обостряне на *** след смъртта на баба му я следват хронологично, но не може да
се приеме, че траурното събитие е причината за това, защото в представената
медицинска документация и описанието на *** не присъства като основна тематика
в *** му, липсва описана *** като емоционален отклик на травмата. Липсват данни
непосредствено след склучилото се да има промяна в поведението. По данни на
майката известно време преди погребението Т. отказвал да приема лекарства и ги
е давала тайно като ги поставяла в храна и напитки. Липсва описание от страна
на близките за промяна на функционирането веднага след погребението, липсва отделяне
от работа или спешна консултация с ***. Дава заключение, че Т.М. е преживял
нормалпсихологична неусложнена траурна реакция, своевременно преодоляна.
Траурната реакция не представлява трайно психично увреждане.
В
съдебно заседание по изслушване на заключението д-р П. обяснява, че в огромната
част от случаите, водещи до промяна на състоянието, стоят биологични фактори –
нещо, което пряко влияе върху допаминовото ниво в мозъка. Всяко едно събитие
може да бъде интерпретирано от *** човек като стресоген, поради което е
изключително трудно да се заключи, че външен фактор е в основата на промяна на
състоянието. Повлияването на заболяването зависи от биологични средства.
Основна втора група от симптомите при *** е емоционалното обедняване, поради
което в случая ищецът е доста по – емоционално беден, социално незаинтересован,
хипоболичен, волево степенно намален психичен процес, с намалени емоционални
усещания, при събеседването с него няма физически и мимически отклик на
емоционалност, която се очаква да е преживял, като тази реакция е към всичко,
което се случва в живота, тъй като това е основен симптом – емоционално
обедняване.
При
тези данни и изнесените в съдебно заседание обяснения съдът кредитира
заключенията на д-р К. и на д-р П. в оспорената част като приема, че
постъпването на Т.М. в ДПБ *** на **.**.***г. не се намира в пряка причинно –
следствена връзка със смъртта на баба му и неговите изживявания по този повод.
Съдът дава вяра на обясненията на двете вещи лица в съдебно заседание,
обосновани със специалните им познания, с каквито не разполага. И двете вещи
лица достигат до един и същи извод като и двамата описват лицето, след
проведено с него лично събеседване, по сходен начин. Прочитът на представения
медицински документ – епикриза, и поставената диагноза – ***, не обосновава
опровергаване на изводите на двете вещи лица, тъй като в документа не се
съдържа информация за причината за настъпване на влошаването на състоянието
като по делото липсват доказателства, които да обосноват възникване на пряка
причинно – следствена връзка между смъртта на бабата и влошеното състояние към
**.**.**** г. Съдът не дава вяра на житейските обяснения за влошеното
здравословно състояние, изнесени от двете свидетелки, защото по делото са събрана обяснения от специалисти,
които са идентични и не се опровергаха.
При
гореустановените факти от правна страна съдът приема за доказано, че настъпилото
ПТП осъществява състава на деликта по чл.45 от ЗЗД. Влязлата в сила присъда,
съгласно чл.300 от ГПК, доказва кое лице е дееца, неговата вина,
противоправността на деянието и настъпилата смърт на С. С. като пряк резултат
на ПТП. По тези обстоятелства страните не спорят и те се считат за признати от
ответника с факта на извънсъдебно плащане на обезщетение на сина и дъщерята от
по 65 000лв. за всеки.
По
делото се доказа съпричиняване на деликта от пострадалото лице, възприето от
съда в размер на 20 %.
Към датата на
смъртта си С. С. е на **години , вдовица, пенсионер, в добро здравословно,
психическо и емоционално състояние. Към този момент СРЗ за страната е 460лв.
За изживените
от А.С. неимуществени вреди от загубата на майка му съдът приема за справедливо
обезщетение в размер на 130 000лв. като отчита датата на деликта,
възрастта на майката и на сина към този момент, здравословното състояние на С.,
доказаните отношения между тях приживе, установените по делото изживени болки и
страдания, социално – икономическите условия в страната, личността на майката и
на сина, като след отчитане на съпричиняването размерът е 104 000лв. От
сумата извънсъдебно са платени 65 000лв., поради което дължимият остатък е
39 000лв.
За изживените
от В.М. неимуществени вреди от смъртта на майка й съдът приема за справедливо
обезщетение в размер на 130 000лв. като освен датата на деликта, възрастта
на починалото лице и неговото здравословно състояние, социално – икономическите
условия в страната, отчита изградените между майка и дъщеря взаимоотношения и
връзка, независимо от различното местоживеене, загубата на родител, на когото е
разчитала при отлеждане на децата си и на когото се е доверявала, като след
отчитане на съпричиняването размерът е 104 000лв. От сумата извънсъдебно
са платени 65 000лв., поради което дължимият остатък е 39 000лв.
Заявените
претенции на внуците К. и Т. останаха недоказани. Събраните по делото
доказателства не доказват възникнали, изградени и поддържани изключителни
взаимоотношения между бабата и някой от двамата или и с двамата внуци приживе,
както и за нанесените от смъртта й болки и страдания по интензитет, степен,
дълбочина и продължителност, които е справедливо да бъдат репарирани, по
смисъла на ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Няма спор и това се доказа, че
внуците са обичали баба си, имали са топла и обичлива емоционална връзка с нея
и са преживели болки и страдания от смъртта й. Но дадените в цитираното
тълкувателно решения указания са задължителни при правоприлагането и същите
подлежат на съобразяване при преценка доказаността и основателността на
предявените искове. В случая свидетелите установяват изградени и поддържани
топли семейни отношения между бабата и внуците на обич, уважение, грижовност и
от двете страни, но тези отношения са типични и обичайни за българско общество
и не се доказва в случая да се характеризират с изключителност. Не се твърди в
исковата молба, нито по делото са събрани доказателства, че между бабата и
някой от внуците, поради изкючителни житейски събития, са били изградени интензивни
и изключителни взаимоотношения, които по съдържание да надхвърлят обичайните и
традиционния за страната родствени отношения между баба и внуци.
Обстоятелството по грижа за внуците и помощ при отглеждането им, както и
прекарани лета при бабата на село, не са изключения, а правило за нашето
общество. Обичайно е внукът, който живее в ***, при учението си в *** да бъде
настанен и да живее при баба си по майчина линия, като не се изнасят данни това
съжителство да е било при изключителни обстоятелства и да е създало поради това
незаменима връзка между двамата. В тази насока възраженията на ответника са
основателни и следва да се уважат. Така Решение № 6 от
1.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2225-2020 г., II т. о., ТК, докладчик
председателят Камелия Ефремова,
според което „Обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга
на лицата, очертан в ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г., се присъжда само по
изключение, при кумулативното наличие на две предпоставки - да е създадена
особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и
претърпените от ищеца неимуществени вреди да надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка,
трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е
станала изключително силна, т.е. такава, каквато се предполага, че е
привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г.
и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.“.
Претенциите на сина и дъщерята като доказани
до 39 000лв. ще се уважат, а за разликата над тази сума до заявената от
55 000лв. ще се отхвърлят.
Върху
уважените главници ще се присъди претендираната законна лихва, считано от
датата на настъпване на смъртта на пострадалото лице **.**.**** г., а не от
датата на ПТП **.**.**** г., които се различават, защото неимуществените вреди
се търсят за причинени от смъртта болки и
страдания. Съдът споделя становището на ищците за момента, от който се
дължи лихва при обезщетение от деликт – това е датата на увреждането, от който
причинителят изпада в забава без необходимост от покана – чл.84 ал.3 ЗЗД /така Решение
№ 14 от 14.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 1293-2020 г.,
I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова/. Забавата за дължимото обезщетение е
от датата на деликта, защото застрахователят покрива тази сума като част от
дължимото застрахователно плащане, за което носи риск при сключване на
договора.
Съобразно изхода на делото и по съразмерност
на уважените и отхвърлени претенции на страните ще се присъдят разноски както
следва:
На А.С. се дължат 1843.66лв. платено
възнаграждение на адвокат като възражението на ответника за прекомерността му е
бланкетно и неоснователно.
На В.М. се дължат 992.74лв. платено
възнаграждение за адвокат като възражението на ответника за прекомерността му е
бланкетно и неоснователно.
На
съда се дължи ДТ за уважените искове от 3 120лв. и по съразмерност
разноски за депозити за вещи лица от 362,70лв.
На
ответника се дължат според отхвърлените искове разноски за депозит за
експертиза от 97.50лв. от всички ответници разделно; за юристконсулско
възнаграждение по 634.16лв. от А.С. и В.М., 1430лв. от К.М. и 2 330лв. от
Т.М..
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да плати на
А.К.С. ЕГН ********** ***, сумата от 39 000лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка му С.Т.С., настъпила на
**.**.**г. в резултат на ПТП от **.**.***г.. в ***, с извършител Д.Д.К. при
управление на МПС с рег. № ***, с валидна застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, издадена от ответника, обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от **.**.*** г. до
изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 1843.66лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 39 000лв. до предявения от 55 000лв. и за
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва от
**.**.****г. до **.**.****г.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да плати на
В.К.М. ЕГН ********** ***, сумата от 39 000лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка й С.Т.С., настъпила на
**.**.**г. в резултат на ПТП от **.**.****. в ***, с извършител Д.Д.К. при
управление на МПС с рег. № ***, с валидна застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, издадена от ответника, обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от **.**.****. до
изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 992.74лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 39 000лв. до предявения от 55 000лв. и за
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва от
**.**.****. до **.**.****г.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да плати на
ПОС ДТ за уважените искове от 3 120лв. и по съразмерност разноски за
депозити за вещи лица от 362,70лв.
ОСЪЖДА А.К.С. ЕГН ********** ***, да плати на „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б, юристконсулско възнаграждение по 634.16лв. и
разноски от 24.38лв.
ОСЪЖДА В.К.М. ЕГН ********** ***, да плати на „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б, юристконсулско възнаграждение по 634.16лв. и разноски
от 24.38лв.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от К.П.М. ЕГН ********** ***,
против „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, иск за плащане на сумата от
30 000лв., предявен частичен иск в пълен размер от 60 000лв.,
представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на баба му С.Т.С.,
настъпила на **.**.**г. в резултат на ПТП от **.**.**** г. в ***, с извършител
Д.Д.К. при управление на МПС с рег. № ***, с валидна застрахователна полица
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от ответника, обезщетение
за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от
**.**.****г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
К.П.М. ЕГН
********** ***, да плати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б,
юристконсулско възнаграждение от 1430лв. и разноски от 24.38лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.П.М. ЕГН ********** ***,
против „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, иск за плащане на сумата от
60 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
смъртта на баба му С.Т.С., настъпила на **.**.**г. в резултат на ПТП от
**.**.****г. в ***, с извършител Д.Д.К. при управление на МПС с рег. № ***, с
валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
издадена от ответника, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от **.**.****г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Т.П.М. ЕГН ********** ***,
да плати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №
89Б, юристконсулско възнаграждение от 2 330лв. и разноски от 24.38лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Окръжен
съдия: