Решение по дело №1098/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Х.Р.Р., ЕГН **********, с посочен съдебен адрес ***, офис 5, чрез адвокат Д.В.П. - САК, против решение № 113 от 29.11.2022 г. на заместник-директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Бургас (ТД на НАП – Бургас), с което е потвърдено разпореждане за присъединяване № С-220002-105-0424837/10.11.2022 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, с което е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнително дело № **********/2006 г.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Счита, че с изпращането на оспореното разпореждане получено на 15.11.2022 г. чрез системата за електронно връчване на НАП, към което ръчно е бил прикачен в „rar“ само един файл ЕИПИМ EL_1001604582022_20220824_UIPE_8, не е спазена процедурата и административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата по случая, както и на жалбоподателя не е предоставена възможността да участва в производството и да предостави необходимите доказателства за изясняване на случая от фактическа страна. Сочи още, че в обжалвания административен акт не е отчетено възражението, че в разпореждането за присъединяване е налице неяснота каква е точната сума, чието събиране се иска, както и, че липсва установено по основание и размер изискуемо публично вземане. Излага доводи, че не става ясно, как общият размер на задълженията от 3 363 293.74 лв. (по формуляр с референтен № EL_1001604582022_20220824_UIPE_8) става 28 291 173.45 лв. (в обжалвания административен акт). Счита, че обжалваното разпореждане не е издадено в изискуемата форма и не съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, реквизити, както и че всички вземания по изп.д. № **********/2006г. по описа на ТД на НАП – Бургас са погасени по давност и публичния изпълнител е следвало да прекрати изп.д. изцяло, а не към него да се присъединява нови задължения. Иска отмяна на оспореното решение и съответно отмяна на разпореждането за присъединяване. Не ангажира доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния представител на жалбоподателя е депозирано становище, като отново е направено искане за отмяна на оспореното решение и отмяна на разпореждането за присъединяване. Направено е искане за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като е приложен договор за правна защита и съдействие и списък на разноски.

Ответникът – заместник - директор на ТД на НАП - Бургас представя административната преписка, представлява се от процесуален представител, който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Административен съд - Бургас, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените и приети по делото писмени доказателства се установява, следното: Образувано е изпълнително дело № **********/2006 г. за неплатени от жалбоподателя публични вземания в размер на 400 лв., произтичащи от глоба, наложена с наказателно постановление № 589/31.08.2006 г. на началник Районно полицейско управление – Средец (л.239). На 24.11.2006 г. е издадено съобщение за доброволно изпълнение на задължението с № 13884-000001/2006 г., връчено на длъжника на 28.11.2006 г., съгласно приложената обратна разписка, като липсват данни за погасяването му (л.240).

С постановление № 13884-000006/08.12.2006 г. е наложен запор върху лек автомобил марка „Форд“, модел „Сиера“ с peг. № ****собственост на Хр.Р. (л.233). Запорното съобщение е получено от длъжника на 13.12.2006 г., съгласно приложена обратна разписка (л.234).

С разпореждане с изх.№ 013884/2006/000014/21.10.2015 г. към изп.д. са присъединени задължения за глоба в размер на 20 лв. по фиш серия С № 0745912/02.06.2014 г. на Главна дирекция Охранителна полиция Бургас (л.226).

След смяна на информационната система на дирекция „Събиране“ в началото на 2016 г. изпълнителното дело е било преобразувано от № 13884/2006г. в № **********/2006г.

С разпореждане с изх. № С170002-035-0093677/13.01.2017г. задължението в размер на 400 лв. по наказателно постановление № 589/31.12.2006 г. на началник РПУ Средец е отписано служебно на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 173, ал. 2 от ДОПК и производството по изпълнителното дело в тази част е прекратено (л.225).

С разпореждане с изх. № С170002-105-0317687/05.12.2017г. са присъединени задължения за глоба в размер на 20 лв. по фиш серия М № 291848/29.11.2016 г. на Главна дирекция Национална полиция към ОД на МВР – Бургас (л.221).

На 14.12.2022г. по електронната поща на началник - отдел „Входящ контрол и координация“ в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Бургас (л.219), във връзка с процедурата по взаимна помощ между държавите-членки на Европейския съюз, осъществявана по реда на глава двадесет и седма „а“ от ДОПК, както и заповед № ЗЦУ – 41/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на НАП е получено искане за събиране с входящ номер І2322-012993, постъпило и потвърдено през CCN/BGCT-rec-d- income-ca за следните задължения:

- ДДС за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. в общ размер на 1 747 090.66 лв. (893 286.97 евро), от които 1 108 067.90 лв. (566 554.81 евро) главница и 639 022.76 лв. (326 732.16 евро) лихви;

- ДДС за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. в общ размер на 623 953.05 лв. (319 027.02 евро), от които 554 033.96 лв. (283 277.41 евро) главница, 56 622.27 лв. (28 950.95 евро) лихви и 13 296.82 (6 798.66 евро) такси;

- ДДС за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. в общ размер на 7 388 579.03 лв. (3 777 778.42 евро), от които 4 961 774.93 лв. (2 536 954.15 евро) главница и 2 426 804.11 лв. (1 240 824.27 евро) лихви;

- ДДС за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в общ размер на 2 793 975.48 лв. (1 428 558.89 евро), от които 2 480 887.47 лв. (1 266 477.08 евро) главница, 253 546.70 лв. (129 638.36 евро) лихви и 59 541.30 лв. (30 443.45 евро) такси;

- Данък върху доходите или върху капитала за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в общ размер на 2 231 362.17 лв. (1 140 894.86 евро), от които 1 448 748.33 лв. (740 744.62 евро) главница и 762 613.84 лв. (400 150.24 евро) лихви;

- Данък върху доходите или върху капитала за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в общ размер на 793 117.27 лв. (405 520.64 евро), от които 724 374.16 лв. (370 372.31 евро) главница и 68 743.10 лв. (35 148.33 евро) лихва;

- Данък върху доходите или върху капитала за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в общ размер на 8 926 981.04 лв. (4 564 362.94 евро), от които 6 145 519.10 лв. (3 142 202.22 евро) главница и 2 781 461.94 лв. (1 422 160.72 евро) лихва;

- Данък върху доходите или върху капитала за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в общ размер на 3 363 293.74 лв. (1 719 651.16 евро), от които 3 071 781.65 лв. (1 570 601.11 евро) главница и 291 512.09 лв. (149 050.05 евро) лихви

или определеното задължението възлиза на 27 868 352.42 лв., от които 20 568 025.62 лв. главница и 7 300 327 лв. лихви.

В приложеното искане в раздела „Информация относно искането“ е посочено, че вземанията са с предмет на инструмент, позволяващ изпълнението в запитващата държава, както и че вземанията не се обжалвани. Запитващият орган е „Independent authority for public revenue/Directorate General of tax administration/Recovery directorate“, държава – Гърция (л.202 – 216).

За подлежащите на събиране вземания, били изготвени следните ЕИПИМ (Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки):

- ЕИПИМ , реф.№ EL 1001604582022_20220824_UIPE_1 (л.181);

- ЕИПИМ, реф. № EL_1001604582022_20220824_UIPE_2 (л.183);

- ЕИПИМ, реф. № EL_001604582022_20220824_UIPE_3 (л.185);

- ЕИПИМ , реф. № EL_1001604582022_20220824_UIPE_4 (л.187);

- ЕИПИМ, реф. № EL_1001604582022_20220824_UIPE_5 (л.189);

- ЕИПИМ, реф. № EL_1001604582022 20220824_UIРЕ_6 (л.191);

- ЕИПИМ, реф. № EL_1001604582022_20220824_UIPE_7 (л.193);

- ЕИПИМ, реф. № EL_1001604582022_20220824_UIPE_8 (л.195).

Съгласно служебна бележка с изх. № С220002-181-0104928/08.11.2022 г., издадена от началник на сектор в ТД на НАП – Бургас искането за събиране на по процедурата за взаимна помощ е регистрирано в ИС „Събиране под № С 200002-066-00010964/07.11.2022г. към изпълнително дело (ИД) № **********/2006 г., с отговорен публичен изпълнител – И. К. (л. 189).

С разпореждане за присъединяване № С220002-105-0424837/10.11.2022 г. е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за задълженията по молба за събиране по взаимна помощ с държавите - членки на ЕС, № EL_BG_1001604582022_012993/24.08.2022 г. и са присъединени по изпълнителното дело, като към всяка една от главниците (за ДДС, данък върху доходите или върху капитала и таксите) са изчислени нови лихви към 10.11.2022 г. (датата на разпореждането), като по този начин общият размер на задължението е в размер на 28 291 173,45 лева, от които 20 568 025.62 лв. главница и 7 723 147.83 лв. лихва (л.197).

С постановление № С220002-022-0081483/10.11.2022 г. е наложен запор върху лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с peг. № ****, тъй като е прието, че ще се затрудни събирането на вземането по изп.д. № **********/2006 г. (л.171).

С постановление № С220002-022-0082133/11.11.2022 г. е наложен запор и върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в: ТБ/доставчик на платежни услуги Банка ДСК АД в размер на 28 296 919.24 лв.; ТБ/доставчик на платежни услуги Ти Би Ай Банк ЕАД в размер на 28 296 919.24 лв. и ТБ/ доставчик на платежни услуги Юробанк България АД в размер на 28 296 919.24 лв. (л.161).

Разпореждането за присъединяване, ведно с ЕИПИМ реф. № EL_1001604582022_20220824_UIPE_8 са били връчени по електронен път на Х.Р. на 15.11.2022 година (л.176). Същите, ведно с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С220002-022-0082133/11.11.2022 г. (л.161) и постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С220001-022-0081483/10.11.2022 г. (л.171) са били изпратени на 18.11.2022 г. по пощата с обратна разписка и получени от жалбоподателя на 21.11.2022 г., съгласно известие за доставяне на л.177. На 22.11.2022 г. по електронен път са били изпратени и получени от Х.Р. и от Адвокатско дружество „П. и Т.“ всичките осем ЕИПИМ (л.173 – 175). Същите са били изпратени и по пощата с обратна разписка на 25.11.2022 г. и получени от Х.Р. на 28.11.2022 г., съгласно известие за доставяне на л. 172.

На 21.11.2022 г. и на 23.11.2022 г. против издаденото разпореждане за присъединяване са подадени жалби от Х.Р., в които са изложени доводи за неговата незаконосъобразност, поради: неяснота каква е точно сумата, чието събиране се иска; липса на мотиви; неяснота дали вземанията, посочени в оспореното разпореждане се обжалват; неотчитане на факта, че всички вземания по ИД № **********/2006 г. по опис на ТД на НАП – Бургас са погасени по давност (л. 144 – 146 и л.130 – 135).

Във връзка с постъпилите жалби, на 28.11.2022 г. от Таня Стоянова – главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас е изготвено становище до началник на отдел при ТД на НАП – Бургас (л.122 – 123). В становището е посочено, че при изпращане на разпореждането от публичния изпълнител е била допусната грешка при прекачване на файловете, като вместо файл съдържащ осем на брой ЕИПИМ, колкото са приложени в искането за събиране на публични вземания с вх. № І2322-012993 в Централизираното приложение за електронни формуляри, е прикачен файл, съдържащ само един ЕИПИМ. Сочи се, че след установяване на факта, че е допусната явна фактическа грешка относно неприкачени и неизпратени ЕИПИМ на ЗЛ, повторно е било изпратено съобщение до задълженото лице чрез системата за електронно връчване на НАП с прикачен в „rar“ файл на разпореждането и всичките осем ЕИПИМ и са били получени от задълженото лице на 22.11.2022 г. В становището възраженията на жалбоподателя са приети за неоснователни, като са изложени доводи по всяко едно от тях.

С писмо с изх. № С220002-179-0006257/28.11.2022 г. до началник отдел „Обжалване“ при ТД на НАП – Бургас са били изпратени становището, жалбите против разпореждането, разпореждането за присъединяване, 8 бр. ЕИПИМ, известие до адресат и удостоверенията за връчване на разпореждането (л.121).

С разпореждане с изх. № С220002-035-0329880/29.11.2022г. производството по изпълнително дело № **********/2006г. е частично прекратено, в частта на следните изпълнителни титули: глоба в размер на 20 лв. по фиш серия С № 0745912/02.06.2014 г. на главна дирекция Национална полиция при ОД на МВР – Бургас (л.120).

На 29.11.2022г. е издадено оспореното в настоящото производство решение № 113/29.11.2022г. (л. 117 – 119) на заместник директор на ТД на НАП – Бургас, изпълняващ правомощията на директор на ТД на НАП – Бургас при отсъствие на титуляра, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-16/31.05.2017 г., с което е потвърдено като законосъобразно разпореждане за присъединяване № С-220002-105-0424837/10.11.2022 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, с което е допуснато присъединяване на публичен взискател в изп.д. № **********/2006г. Решението е връчено на жалбоподателя на 02.12.2022 г. по електронен път (л.115). Същото е връчено и по пощата с писмо с обратна разписка на 06.12.2022г., съгласно известие за доставяне на л.113.

На 12.12.2022г. е подадена настоящата жалбата против решение № 113/29.11.2022г. и потвърденото с него разпореждане за присъединяване.

По делото са представени още: 3 бр. разпореждания за изпълнение на запорно съобщение до Банка ДСК АД (л.79), Ти би Ай Банк (л.78) и Юробанк България (л.77); постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230002-022-0033943/17.05.2023 г. за налагане на запор върху притежаваните от лицето ценни книги – дялове в Галина Стил ООД (л.71), получено от жалбоподателя на 07.06.2023 г. (л.70), ведно със запорно съобщение (л.69) и съобщение до Централния регистър на особените залози (л.68); справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задълженото лице с изх. № С230002-134-0004881/28.06.2023 г. (л.56) и доклад с изх. № С230002-176-0001025/28.06.2023 г. (л.54).

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена от процесуално легитимирано лице – адресат на административния акт в предвидения в разпоредбата на чл.268, ал.1 във вр.чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, 7-дневен срок.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. С разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 и чл. 7, ал. 1 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП – Бургас, е оправомощен да се произнесе по подадената от Х.Р. жалба против Разпореждането на публичния изпълнител.

Обжалваното решение е издадено в изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Съгласно чл.217, ал.1 и ал.2 от ДОПК, в производствата по събиране на публични вземания, могат да се присъединяват публични взискатели, като присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми.

От разпоредбата следва, че при събирането на публични вземания, публичният изпълнител може да присъедини нов взискател в образувано вече изпълнително производство, ако са налице предпоставките: висящо производство по събиране на публични вземания, новият взискател да е публичен, т. е. да се касае за публично вземане или да е кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог, особен залог или кредитор упражнил право на задържане и да не е изготвено разпределение на събраните суми.

Оспорващия твърди, че задълженията предмет на изп. дело са погасени по давност и изпълнителното производство следва да бъде прекратено. Съдът счита възраженията на жалбоподателя за основателни.

Спорния въпрос по делото е дали е налице допустимо изпълнително производство към което да бъде присъединен публичен взискател по вземане на държава - членка на ЕС по процедура за взаимна помощ.

В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че е образувано изпълнително дело № **********/2006 г. за неплатени от жалбоподателя публични вземания в размер на 400 лв., произтичащи от глоба, наложена с наказателно постановление № 589/31.08.2006 г. към което с разпореждане с изх. № С170002-105-0317687/05.12.2017 г. е присъединено задължение за глоба в размер на 20 лв. по фиш серия М № 291848/29.11.2016 г. на Главна дирекция Национална полиция към ОД на МВР – Бургас. Именно по това изп.дело е присъединен публичен взискател по вземане на държава - членка на ЕС по процедура за взаимна помощ.

Вземанията за глоби по наказателни постановления и фишове представляват публични държавни/общински вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК във връзка с чл. 189, ал. 11 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл. 172, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност (чл. 172, ал. 3 от ДОПК).

По отношение на вземанията по влезли в сила наказателни постановления и фишове, обаче, е налице специална нормативна уредба, регламентираща давността за изпълнение на наложените административни наказания, включително погасителния давностен срок и началния момент, от който този срок започва да тече – чл. 82 от ЗАНН. Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Нормата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН урежда началния момент, от който започва да тече давността за изпълнение на административното наказание. Съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, като след завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия на ВАС, което е задължително за прилагане от административните органи и съдилищата, след прекъсване на давността, в хипотезата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, при изпълнение на административното наказание „глоба“, се прилага давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. Това означава, че след прекъсване на давността започва да тече нова двугодишна давност и ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието „глоба“ става неизпълнимо по принудителен ред. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. Също така ал. 4 от същата норма установява, че разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.

По делото липсват данни за връчване на посочения фиш, затова съдът приема, че същият е влязъл в сила към момента на издаване на разпореждането за присъединяване № С170002-105-0317687/05.12.2017 г. на задължение за глоба в размер на 20 лв. по фиш серия М № 291848/29.11.2016 г. – 05.12.2017г. и към този момент е започнала да тече изпълнителската давност, като същата е изтекла на 05.12.2019 г. Т.е. към 10.11.2022г. - момента на издаване на разпореждането за присъединяване № С-220002-105-0424837/10.11.2022 г. двугодишната давност е изтекла, и след като в този период не са предприемани каквито и да било действия за изпълнение на наказанието глоба, същото е погасено и не се изпълнява. Изтичането на давността относно административното наказание глоба, наложено с влязъл в сила фиш води до отпадане на възможността същия да бъде изпълняван.

С оглед нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗАНН, за Публичния изпълнител остава единствената възможност да приеме, че съгласно чл. 168, т. 3 от ДОПК публичното вземане по този фиш е погасено по давност и следва да се отпише съобразно императивното правило на чл. 173 от ДОПК. В тази връзка той следва да приложи и нормата на чл. 225, ал. 1 от ДОПК, като прекрати производството по принудително изпълнение, касаещо публичното вземане по влезлия в сила фиш.

В този смисъл в конкретният случай и предвид горецитираните разпоредби двугодишният давностен срок по чл. 82, ал. 1, т. „а“ във връзка с чл. 82, ал. 2 от ЗАНН е започнал да тече на 05.12.2017 г. с издаденото разпореждане за присъединяване № С170002-105-0317687/05.12.2017 г. на задължения за глоба в размер на 20 лв. по фиш серия М № 291848/29.11.2016 г. и е изтекъл на 05.12.2019г., т.е. към момента на издаване на оспореното разпореждане с изх. № С-220002-105-0424837/10.11.2022 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, съответно на потвърждаващото го решение № 113 от 29.11.2022 г. на заместник-директор на ТД на НАП – Бургас, вземането по посочения фиш е погасено по давност и не подлежи на изпълнение, поради което действията на публичния изпълнител не се основават на валидно изпълнително основание и същите са незаконосъобразни.

Като е приел обратното и е потвърдил разпореждането на публичния изпълнител, решаващият орган е постановил акта си в противоречие с материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени.

От процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Д.П. е направено искане съда да определи адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, по причина че на жалбоподателя е оказана безплатна правна помощ поради материална затрудненост. Представен е договор за правна помощ, сключен между жалбоподателя, от една страна, и адвокат Д.П., от друга, за процесуално представителство по настоящото дело. Не са представени доказателства за регистрация на адвокат П. по ДДС, а и не е направено искане възнаграждението да се присъди с ДДС. Според чл.38, ал.2 от ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение и осъжда другата страна да го заплати.

Делото е без материален интерес, тъй като е с предмет разпореждане за присъединяване на публичен взискател и дали са налице условия за извършеното присъединяване, както и няма за предмет оспорване на установени задължения, поради което възнаграждението следва да се определи в размер на 1000.00 лева, съобразно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да бъдат присъдени и разноски за заплатена д.т. в размер на 10 лв.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд - Бургас

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 113 от 29.11.2022 г. на заместник - директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Бургас и потвърденото с него разпореждане за присъединяване № С-220002-105-0424837/10.11.2022 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас по изпълнително дело № **********/2006г.

ОСЪЖДА ТД на НАП - Бургас да заплати на Х.Р.Р., ЕГН **********, разноски в размер на 1010 лв. (хиляда и десет лева)

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал. 2 от ДОПК.

	Съдия: