РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Бургас , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Захарин П. Захариев
Членове:Катя Й. Господинова
Светлин Ив. Иванов
в присъствието на прокурора Валентина Андонова Чакърова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100600346 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по повод постъпила въззивна жалба от подс.
А. Д. С. ЕГН ********** от гр.Б., ж.к. **********, чрез упълномощения му защитник адв.
Златина Билянова от АК-Бургас, против присъда № 260010 от 19.01.2021 г., постановена по
НОХД № 1684/ 2020 г. по описа на Районен съд – Бургас. С присъдата подс. С. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК, осъществено на
15.08.2019г. в гр.Бургас, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
1 година, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок
от 3 години. Със същата присъда на основание чл.189 ал.3 от НПК подс. С. е осъден да
заплати направените в досъдебното и в първоинстанционното съдебно производство
разноски, в размер съответно на 100.80 лева и 370.27 лева, както и държавна такса в размер
на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Жалбата съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционната присъда, която според жалбата била постановена при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и
била необоснована. Претендира се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на
нова, с която подс. С. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
В допълнително изложение към жалбата се оспорват изводите на съда относно
установеността на авторството на деянието, виновното му извършване от С. и механизма на
неговото осъществяване, като се излагат съображения, че подсъдимият страда от заболяване
1
(подагра), придаващо на кожата и крайниците му изключителна чувствителност и
болезненост при контакт с други предмети, към инкриминираната дата се твърди той да се е
намирал в състояние на на подагрозна криза, твърди се, че не е изяснено в кой момент
пострадалата е получила счупването – дали при падане на плочника, или при опитите на
свид. М. да повдигне и подпре пострадалата на пейката. С аргументи, че осъдителната
присъда не може да се основава на предположения, изградени върху противоречиви
доказателства, се претендира отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на
нова, с която подс. С. да бъде оправдан, в условията на алтернативност да се приеме, че
деянието е извършено по непредпазливост и на основание чл.161 ал.2 от НК наказателното
производство срещу С. да бъде прекратено, а ако евентуално обвинението бъде счетено за
съставомерно и доказано, присъдата да бъде изменена с намаляване на наложеното
наказание. Не са отправени доказателствени искания.
Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас
изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира присъдата на
първоинстанционния съд за законосъобразна, правилна и обоснована, постановена при
правилно изяснени факти и при изпълнение на задължението всички доказателства да бъдат
надлежно обсъдени и да се посочи кои от тях се кредитират и кои-не, както и основанията за
тома. Счита извършеното престъпление за съставомерно и доказано по несъмнен начин, а
отмереното на подсъдимия наказание за справедливо, поради което предлага обжалваният
съдебен акт да бъде потвърден.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс. С., редовно призован, се явява
лично и със защитника си адв. Билянова, която поддържа в цялост подадената жалба с
изложените в нея аргументи и искания.
В последната си дума подс. С. заявява, че не се чувства виновен, те с шивача седели
на пейката, когато пострадалата дошла и му казала да се премести на пейката, която е пред
входа на подсъдимия. Пострадалата започнала да дърпа С. за дясната ръка, той си отдръпнал
ръката и си седнал пак на пейката, но пострадалата се изтърсила на земята. В същото време
отрича да е ставал от пейката, а само твърди да е издърпал ръката си. Присъединява се към
доводите и исканията на защитника си.
Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и
пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери
жалбата на подсъдимия за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения в
чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок, от легитимиран да обжалва субект, срещу
подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния
съд. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Първоинстанционното съдебно производство е протекло в присъствие на подсъдимия
и неговия упълномощен защитник по общия съдопроизводствен ред, регламентиран в Глава
ХХ от НПК. Въззивният съд намира, че по делото по предвидения в НПК ред и форма са
събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи
правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената
съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени следните фактически положения:
Подс. А. Д. С. ЕГН ********** е роден на *******г. в с. ******, Област Бургас, и
2
живее в *********. Той е *****, ****гражданин, с ****образование, ****, ****, ****.
Към м. август 2019г. подс. А.С. и свидетелите Н. К., К. М., П. Я. и П. С. живеели в
различни входове на бл.***в ж.к. *****, гр.Бургас. Между живущите в този блок известно
време преди инкриминираната дата се породили спорове относно разпределението на
ползването на поставените пред блока пейки. Възниквали случаи, при които пейките били
мазани с боя или лак пейките, и решилите да седнат на тях се цапали, а седмица преди
15.08.2019г., съпругата на подсъдимия почнала да дърпа свид. К. да стане от пейката, на
която в момента седяла, защото била изморена и искала тя да седне, но К. не отстъпила.
На 15.08.2019 г. около 11.00 часа подс. А.С. и свид. К. М. се намирали пред бл. ***в
ж.к. *****, и по-конкретно седяли на пейка, разположена пред вход **на същия блок.
Заедно с тях на пейката седяло и друго лице, чиято самоличност не била установена при
разследването. Подс. С. седял в средата, от дясната му страна седял свид. М., а от лявата
страна на подсъдимия седяло споменатата неустановено лице. Свид. М. носел протеза на
единия си крак, и докато седял, бил протегнал крака си напред, а тялото му било леко
обърнато надясно.
По това време свид. Н.К., която живеела във вход № **на бл. **, се прибирала от
аптеката към дома си. Стигнала пространството пред вход ** и поискала да седне на
пейката, където седели подсъдимият, свид. М. и неустановеното лице. Свид. К. се обърнала
персонално към подс. С. с думите: „Защо не си седиш на твоята пейка, ами идваш тука?“.
Подс. С. обаче нямал намерение да се мести, така възникнал спор. Неустановеното по
делото лице станало и си тръгнало, а свид. М., когото всички живущи в блока познавали и с
прякора „Ш.“, тъй като работил дълги години като майстор ****, не си тръгнал, но се
обърнал надясно, нямало как да не чува разговора между К. и С., но не желаел да ги гледа.
Свид. К. приближила и застанала пред пейката на разстояние от около 0.8 м, като
настоявала подс. С. да стане. Намирайки се фронтално пред подсъдимия, тя му казала:
„Стани да ми направиш едно място“, а той отвърнал: „Защо да стана?“. Свид. К. започнала
да му обяснява: „Ти нямаш право да седиш тука. Тази пейка не е ваша. Вашата пейка е ей
там, на другия край по средата на блока“. При това, подс. А.С. се изправил и с едната си
ръка блъснал свид. К. в областта на гърдите, след което отново заел мястото си на пейката.
Вследствие бутането от страна на подсъдимия, свид. К. изгубила равновесие, паднала на
земята по гръб и поради получените при падането травми не могла да се изправи сама, а
подс. С. заявил, че така й се пада. След това заявил, че на пострадалата нищо й няма и щяла
да се изправи, но като видял, че К. продължава да лежи безпомощна, станал и напуснал
пейката и пространството пред вх.**на бл.**.
Свид. К. двукратно помолила свид. К. М. да отиде и да каже на свидетелите П. Я. и
П. С., които в този момент се намирали на пейките пред вх.**на бл.**, че не може да стане,
и да повикат „Бърза помощ“. Свид. М. след известно двоумене отишъл при свид. Я. и казал
на нея и свид. С., че има паднала жена на земята и да викат помощ, след което си тръгнал.
Свидетелите Я. и С. първоначално помислили, че е паднала тяхна съседка, болна от
епилепсия, но като приближили до вход **, установили, че това е свид. К.. Свид. Я., която
3
имала у себе си имала мобилен телефон, подала съобщение на ЕЕН 112. Докато чакали
пристигането на медицинска помощ, свид. К. разказала на Я. и С. за станалото, и конкретно
за това, че подс. А.С. я блъснал и тя паднала.
На място дошъл специализиран автомобил на „Спешна помощ“, служителите в който
се заели да вдигнат пострадалата и да я настанят в линейката. По това време свид. С. си
тръгнала, а свид. Я. неколкократно ходила до жилището на свид. К., за да намери и донесе
документа й за самоличност. Междувременно, около 11.15 часа на мястото пристигнали
автопатрул на II РУ на МВР- Бургас, в състав полицейските служители - свидетелите П. Я. и
П. Ч., във връзка с подаден сигнал за бутната от съсед възрастна жена. До пристигането на
линейката и служителите на МВР св. К. останала на земята. На служителите на МВР
пострадалата разказала, че била бутната от своя съсед подс. С.. При пристигането на
полицейските служители подсъдимият и свид. М. били напуснали местопроизшествието.
Свид. К. била откарана със специализиран превоз в УМБАЛ-Бургас АД и приета за
лечение в отделението по ортопедия и травматология, където била оперирана и престояла в
периода 15.08.- 21.08.2019г., видно от приложената на л.22 от досъдебното производство
епикриза. Веднага след изписването й, за времето от 21.08. до 28.08.2019г. тя била
преместена за долекуване в отделението по физикална и рехабилитационна медицина,
откъдето била изписана за домашно лечение на 28.08.2019г. (епикриза на л. 23 от
досъдебното производство).
Според заключението на извършената в досъдебното производство
Съдебномедицинска експертиза № 444/ 2019г. (л.20,21 от досъдебното производство) при
падането на плочника пред входа на блока, свид. Н. К. е получила пертрохантерно счупване
на лявата бедрена кост и счупване на лявата лъчева кост в дисталната част, което довело до
трайно затруднение на движението на левия крак за срок от около 3-6 месеца, и съответно
трайно затруднение на движението на лявата ръка за срок от 2-4 месеца. Видно от
разясненията вещото лице пред районния съд, в резултат от получените увреждания и след
проведеното й болнично лечение, свид. К. първоначално не можела по никакъв начин да се
обслужва, не можела да се движи, след това се раздвижвала, използва проходилка, трудно
ходила.
Въз основа на заключението на извършената в първоинстанционното производство
Съдебномедицинска експертиза от д-р Димитър Брънков, невролог (л.161-165 от НОХД №
1684/ 2020 г. по описа на Районен съд – Бургас), може да се приеме за установено, че подс.
А.С. от повече от 5 години страда от заболяване подагра, за което лекува се активно, както и
от други заболявания, за които му е издадено решение на ТЕЛК с призната 82% трайно
намалена работоспособност. Заболяването е било налично и към инкриминираната дата
15.08.2019г., а според заявлението на самия подсъдим при прегледа му от вещото лице, на
тази дата той е бил в поадгрозна криза. В условията на подагрозна криза, според
заключението болката се развива бавно, с последваща задълбочаваща се криза в рамките на
половин час до час и половина, която се характеризира с остра силна болка, невъзможност
дори чаршаф да покрива боледуващата става, и засяга синовиалните влагалища на
4
сухожилията или залавните места на мускули. По време на такава криза болният е в
невъзможност да се самообслужва, извън състояние на криза болният може да извършва
леки дейности, да ползва телефон, да се обслужва ограничено, с уговорки може да управлява
автомобил, напълно възможно е да осъществи ръкостискане с друг човек, както и да подаде
ръка към друг човек, за да получи помощ от него
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с възприетата от първата инстанция в
мотивите към присъдата, се приема за установена въз основа на показанията на свидетелите
П.Я., П.Ч., Н.К., П. Я., П.С., К.М., М.К. и Ц. С., от очната ставка между свидетелите М. и К.,
от извършената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза и разпита на
вещо лице, от заключението на изготвената в съдебното производство съдебномедицинска
експертиза на подс. С. и разпита на вещото лице, от писмените доказателства - справка за
съдимост на подс.С., медицинската документация за уврежданията и лечението на
пострадалата К., от медицинската документация за заболяванията и лечението на подс. С.,
представена пред районния съд и другите събрани по делото писмени документи.
Извършената от районния съд доказателствена и аналитична дейност е изцяло
съобразена с императивните разпоредби на чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107 от НПК, поради
което липсва твърдяната в жалбата противоречивост и необоснованост на възприетите от
първата инстанция фактически установявания, и следващото от тях правоприлагане.
Констатирайки наличието на непълноти и противоречия относно обстоятелствата по чл.102
от НПК в част от свидетелските показания (при свидетелите Я., Ч., Я., С. и К. М.), първият
съд надлежно е приобщил дадените от тези лица показания в досъдебното производство по
реда на чл.281 ал.4 и ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК, след което ги е анализирал поотделно и в
цялост, без да допуска извращаване на техния смисъл и съдържание и без да ги подценява
или надценява, при спазване правилата на формалната логика и съобразно точния им
смисъл. В това отношение аналитичната дейност на районния съд не търпи критика, а в
крайна сметка надлежният анализ и интерпретация на доказателствената маса са довели до
правилно установяване на съставомерните по делото факти и обстоятелства. Обосновано
първата инстанция е кредитирала в противоречащите си части показанията на свидетелите
Я., С. и М., дадени в досъдебното производство няколко дни след процесното деяние, тъй
като в този период възприятията им са били най-скорошни и спомените за тях – най-пълни.
Няма спор, че пострадалата К. е единственият очевидец, проследил изцяло действията и
изявленията на подс. С., и правилно нейните показания са били кредитирани изцяло като
достоверни, обективни, логични и добросъвестно дадени, независимо от факта, че тя е
пострадала от деянието. Твърденията на свид. М., че не е видял подсъдимия да се изправя и
да бута К., а наред с това, че според него пострадалата сама е паднала, обосновано са
оценени като нелогични, противоречащи на другите събрани доказателства и недостоверни,
съответно не са били кредитирани от районния съд при изграждане на фактическата
обстановка. С категоричност е доказано, че след деянието свидетелите П. Я.а и П. С.
действително са се приближили до мястото, където лежала К., и тогава от самата нея узнали,
че е била блъсната от подс.С.. Твърденията на свид. С., че не се е приближавала до
5
пострадалата, и че е узнала за причината пострадалата да падне много по-късно, едва след
нейното изписване от болницата, са откровено неверни, тъй като С. е разпитана като
свидетел по досъдебното производство на 22.08.2019г. (л.15 от досъдебното производство),
а пострадалата К. е пролежала в болница от 15.08. до 28.08.2019г., и липсват данни
междувременно свид. С. да я е посещавала в болницата преди датата на разпита й.
Съобщеното от К. на свидетелите Я. и С. относно причината за падането й напълно съвпада
с информацията, която пострадалата споделила с полицейските служители свидетелите П. Я.
и П. Ч. при пристигането им на мястото на инцидента, което допълнително подкрепя извода
за достоверност на показанията на пострадалата.
Обосновано е прието, че обясненията на подс. С. в частта, в която твърди да е бил
хващан и дърпан за ръката от свид. К., както и отричането да се е изправял и да е бутнал с
ръка в областта на гърдите пострадалата, преди тя да падне, представляват само проява на
гарантираното му от закона право на защита, но тези твърдения не съответстват на
обективната истина. Защитата обосновава тезата подс. С. на конкретната дата да е бил в
състояние на поадгрозна криза, предполагаща непрекъснати остри нетърпими болки в
крайниците и ставите, които според изготвената от вещото лице д-р Димитър Брънков
експертиза поставят подсъдимия в състояние на свръхсензитивност, да не може да се
самообслужва, всеки допир да е източник на нетърпими болки. Според установените факти
и заключението на експертизата, около 11.00 часа на 15.08.2019г. подсъдимият обективно
няма как да е бил в състояние на поадгрозна криза, въпреки че пред вещото лице е заявил
обратното. По делото е доказано, че подсъдимият е бил в състояние да стане, да се облече и
да се придвижи на собствен ход от дома си във вх.**на бл.***до пейката пред вх.**на същия
блок, където го заварила да седи пострадалата К.. След деянието, като осъзнал, че К. не
може да се изправи и е получила наранявания, подсъдимият бил в състояние отново сам да
се изправи и на собствен ход да се прибере в жилището си, където впоследствие бил открит
от полицейските служители. В показанията на свид. К. не се съдържат данни тя да е влизала
в какъвто и да е физически контакт с подсъдимия преди той да я бутне, такива данни
отсъстват и в твърденията на очевидеца М.. Последният впрочем не споменава в
показанията си и при спора с К., подс. С. в който и да е момент да е дал външен знак
(гласно, чрез гримаса или друг начин), че изпитва болка, или че К. му е причинила болка.
Съпоставянето на изброените факти с описаните в съдебномедицинската експертиза
характеристики на подагрозна криза и състоянието, в което се намира болният по време на
такава криза, с положителност мотивира заключение, че при осъществяване на деянието
подс. С. не се е намирал в такава криза. Липсата на обсъденото кризисно състояние при
подсъдимия при извършване на деянието категорично изключва поддържаната от защитата
теза, че пострадалата хванала С. за ръката и му причинила силна болка, в резултат на която
подсъдимият импулсивно отдръпнал ръката си и пострадалата изгубила равновесие и
паднала сама. Не намира доказателствена подкрепа и доводът, че е възможно телесните
увреждания на К. да са настъпили не при падането й след контакта с подсъдимия, а при
последващите действия тя да бъде повдигната и преместена. Заключението на
съдебномедицинската експертиза е категорично, че травмите отговарят да са получени при
6
падане от собствен ръст на лявата страна с подпиране на лявата длан, докато при
последващи действия за повдигане на пострадалата, за каквито впрочем изобщо липсват
доказателства, отсъства съответно по интензитет съприкосновение с повърхността, годно да
доведе до счупвания като установените при К..
При правилно установените факти, районният съд е достигнал до законосъобразен
извод за съставомерност на престъплението, предмет на обвинението, като причиняване на
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. От обективна страна подс.
А.С. е осъществил изпълнителното деяние на посоченото престъпление, като на 15.08.2019г.
в гр. Бургас, чрез бутане с ръка в областта на гърдите, причинил падане на свид. К. на
плочите през вх.**на бл.**в ж.к. *******, гр.Бургас, в резултат на което пострадалата
получила две средни телесни повреди, изразяващи се в пертрохантерно счупване на лявата
бедрена кост и счупване на лявата лъчева кост в дисталната част. Първата травма е довела
до трайно затруднение на движението на левия крак за срок от около 3-6 месеца, а втората –
до трайно затруднение на движението на лявата ръка за срок от 2-4 месеца. При наличие на
причинени множество телесни увреждания, деецът следва да отговаря за най-тежкото от тях,
а в разглеждания случай от медикобиологична гледна точка двете увреждания са от един и
същи вид и характер.
Обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че от субективна страна
деянието е извършено при „евентуален“ умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предл. второ от
НК, като форма на умишлена вина. Подс. С. е съзнавал противообществения характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и без да ги е целял
непосредствено, е допускал настъпването им (действал е безразлично към настъпването им).
Предвид изяснената фактическа обстановка и напрегнатите отношения между живущите в
блока по повод ползването на пейките пред входовете, изглежда логично непосредствената
цел на С. в случая да е била да отблъсне свид. К. и така да демонстрира, че няма да й
отстъпи ползването на пейката. Наред с това обаче, предвид солидния му житейски опит и
липсата на основания за съмнение в способността му да съзнава резултата от действията си
и да ги контролира, подс. С. с положителност е съзнавал, че К. е възрастна жена, т.е.
индивид с обективно намалени физически възможности и потенциал. Поради това
подсъдимият е предвиждал, че бутайки я в областта на гърдите, тя ще загуби равновесие и
по всяка вероятност ще падне на земята и ще се нарани, т.е. ще й бъде причинена телесна
повреда. Мотивирано е прието, че подсъдимият е предвиждал и вида на вероятната телесна
повреда, доколкото увреждания, състоящи се в счупване костите на крайник обичайно могат
да се получат при падане от собствен ръст.
Наличието на описаното съдържание на интелектуалния и волевия момент на
умисъла на подсъдимия изключва вероятността деянието да е било извършено по
непредпазливост, каквато е част от защитната теза. Това е така, защото при осъществяване
на изпълнителното деяние в съзнанието на подсъдимия са съществували ясни представи
относно всички елементи на престъпния състав по чл.129 от НК. С поведението си С. е
поставил началото на причинно-следствен процес, логично и неминуемо водещ до падане на
пострадалата на бетонната настилка пред входа, и последвалите от това падане фрактури на
кости. Макар да не е целял пряко такъв резултат, за дееца той е бил предвидим и
подсъдимият е допускал неговото настъпване, но се е отнасял безразлично или с
примирение към него.
С оглед изложеното, претенциите на защитата за признаване на подсъдимия за
невинен и оправдаването му по обвинението по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, както и за отмяна
на присъдата и прекратяване на наказателното производство на основание, че
престъплението е непредпазливо и съобразно чл.161 ал.2 от НК се преследва по тъжба на
пострадалия, а такава в случая липсва, не могат да бъдат удовлетворени. Извършеното от
7
подс. С. деяние е доказано по изискуемия съобразно чл.303 ал.2 от НПК несъмнен и
категоричен начин, и същото съставлява умишлено причинена средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, което престъпление се преследва по общия ред.
Правилна и основана на доказателства и закона е преценката на първата инстанция за
реда, по който следва да бъде определено наказанието на подсъдимия. Настоящият съд
изцяло споделя извода на контролираната инстанция, че по делото не са налице
многобройни или изключителни по своето естество смекчаващи отговорността и вината на
подс. С. обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено наказание за
извършеното престъпление би се явило несъразмерно тежко, поради което и не намира
основание за приложението на чл.55 от НК.
Обосновано районният съд оценил като отегчаващи обстоятелства продължителният
период на възстановяване и възрастта на пострадалата, към които следва да се добави
липсата на основателна причина за проявената от подсъдимия агресия спрямо съседката му.
Неправилно като отегчаващи обстоятелства са били отчетени липсата на оказано съдействие
на пострадалата след деянието, липсата на съжаление или разкаяние у подсъдимия. Липсата,
или поне отсъствието на външна проява на емпатия, съжаление, разкаяние може да се
оценява на плоскостта на морала, хуманизма и кавалерството, но не съставлява отегчаващо
вината и отговорността на дееца обстоятелство, тъй като последният не е правно задължен
да изпитва и проявява такова отношение и емоции. Обратно - наличието на критично
отношение към стореното, съжалението и дадената впоследствие помощ на пострадалия
биха могли да се ценят като смекчаващи отговорността обстоятелства, но тяхното отсъствие
не може да се ползва за влошаване положението на подсъдимия.
Законосъобразно като смекчаващи обстоятелства са интерпретирани чистото съдебно
минало на подсъдимия и фактът, че пострадалата К. в значителна степен е инициатор за
спора с подсъдимия, при това след като неустановеното трето лице в началото на спора си
тръгнало и на пейката всъщност е имало свободно място. Необосновано обаче районният
съд е неглижирал други смекчаващи обстоятелства – напредналата възраст на подсъдимия и
трайно влошеното му здравословно състояние. Това са обективни факти, съществуващи и
при извършване на престъплението, следва да бъдат съобразени и при индивидуализация на
наказанието.
При обсъдените смекчаващи обстоятелства, отмереното от първата инстанция
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, макар в рамките на
законоустановеното, по мнението на въззивния съд се явява твърде тежко и
несъответстващо на обществената опасност на деянието и дееца. Срокът на наказанието
следва да се коригира в насока намаляване от 1 година до 6 месеца „Лишаване от свобода“.
Споделяемо е становището на първата инстанция, че всички цели на наказанието по чл.36 от
НК, и най-вече поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на законите и добрите
нрави, могат да бъдат постигнати и без подс. С. да изтърпява ефективно определеното му
наказание. В този смисъл правилно е решението на съда да отложи изпълнението му на
основание чл.66 ал.1 от НК за минималния възможен изпитателен срок от 3 години.
8
Предвид изхода на делото, първоинстанционният съд правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл.189 ал.3 вр. ал.1 от НПК е възложил сторените в досъдебното и в
първоинстанционното съдебно производство в тежест на подс. А.С..
Извън посоченото в обстоятелствената част основание за частично изменение
досежно наказанието, при цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда въззивният съд не констатира други допуснати от първата инстанция или в
досъдебното производство нарушения на материалния закон или на процесуалните правила,
което изисква присъдата да бъде потвърдена в останалата й част.
Така мотивиран, на основание чл.337 ал.1 т.1 във връзка с чл.334 т.3 и чл.338 от НПК,
Бургаският окръжен съд, І въззивен състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260010 от 19.01.2021 г., постановена по НОХД № 1684/ 2020 г.
по описа на Районен съд – Бургас, в ЧАСТТА относно срока на наложеното на подсъдимия
А. Д. С. ЕГН ********** наказание „Лишаване от свобода”, като го НАМАЛЯ от 1 година
на 6 месеца „Лишаване от свобода”.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9