Определение по дело №1605/2016 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,                           наказателно отделение

на единадесети май                          две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН А.

 

                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: П.К.

                                                           Д.А.

 

       Секретар РОДИНА ПЕТКОВА

Прокурор  КРАСИМИР КОНОВ   

Сложи за разглеждане докладваното от съдия А.

НОХД № 1605  по описа за 2016 година       

                                                                    

 

Съдът като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и подсъдимия и на основание чл.309, ал.1 от НПК,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ” в размер на ** *** лв. на подс. Р.В.И., ЕГН **********.

 

 

  Определението е окончателно.

 

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

 

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1605 по описа на Варненския окръжен съд за 2016 година, наказателно отделение.

 

Варненска Окръжна прокуратура е внесла за  разглеждане във ВОС обвинителен акт,  с който на подсъдимият Р.В. *** е предявено обвинение за престъпление от общ характер, квалифицирано по чл.115  от НК, за това, че на 23.08.2015 г. в гр. Варна умишлено умъртвил Н.Ж. И..

Като страни в процеса в хода на съдебното производство в качеството на частни обвинители и граждански ищци са конституирани малолетните деца и родителите на починалия. Бяха предявени и приети за съвместно разглеждане четири граждански иска за неимуществени вреди срещу подсъдимия в резултат на престъпление по чл.115 от НК, както следва:

- в размер на 200 000 /двеста хиляди/лева всеки един от тях, съответно за Е.Н.И., ЕГН ********** и Б.Н.И., ЕГН **********, действащи чрез назначения им от съда особен представител – адв. Я.Г. ***, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 23.08.2015 г.;

- в размер на 250 000 /двеста и петдесет хиляди/лева всеки един от тях, съответно за Ж.Л.И., и С.Н.И., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 23.08.2015 г., както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението, намира го за безспорно доказано и предлага да бъде определено наказание лишаване от свобода между предвидения за престъплението минимум и средния размер, което да бъде изтърпяно при строг режим. Акцент се поставя на наличните смекчаващи вината обстоятелства -  чисто съдебно минало и добри характеристични данни. По отношение на предявените гражданските искове мотивира становище, че същите са доказани по основание и предлага да бъдат уважени по справедливост.

Процесуалният представител на гражданските ищци и частни обвинители Е. и Б. Иванови в хода на съдебните прения поддържа изцяло становището на прокуратурата относно правната квалификация на деянието, намира го за доказано и предлага да бъде определено наказание „лишаване от свобода” в размера, посочен от прокурора, и уважаване на предявените граждански искове в пълния им размер ведно със законната лихва.

Процесуалният представител на гражданските ищци и частни обвинители Ж. и С. Иванови  в лицето на адв. И.И. *** в хода на съдебните прения намира становището на прокуратурата относно правната квалификация на деянието за несъответно на доказателствата, като счита, че са налице квалифициращите признаци – „убийство със средство, опасно за мнозина“, както и „особена жестокост“. Независимо от това поддържа внесеното обвинение, намира го за доказано и предлага да бъде определено наказание „лишаване от свобода” над средния размер предвиден в закона и уважаване на предявените граждански искове в пълния им размер, ведно със законната лихва, както и направените разноски по делото.

В пледоарията си в хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия Р.И. в лицето на адв. Т. Р. от САК обосновава теза, противна на тази подържана от прокурора, и мотивира правна квалификация на деянието по чл.12 ал.1 или ал.4 от НК. Алтернативно предлага деянието да бъде квалифицирано по чл.118 от НК. В тази връзка се навеждат множество доводи, прави се подробен анализ на доказателствата и се извеждат съответните правни изводи. С оглед заявеното становище,се предлага подсъдимият да бъде признат за невинен; за виновен, без да му се налага наказание, а при последната алтернатива да му бъде определено наказание „лишаване от свобода“, което да не бъде изтърпявано ефективно.

В пледоарията си в хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия Р.И. в лицето на адв. Л. С. от САК също обосновава горните тези. При евентуално определяне на наказание счита, че това следва да стане при условията на чл.55 от НК с оглед множеството смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало, добри характеристични данни, инцидентност на деянието, поведението на пострадалия, влошено здравословно състояние и с отчитане възрастта на подсъдимия.

Подсъдимият в своя защита изказва виждането си, че не е виновен по предявеното му обвинение, тъй като не е отчетено поведението на пострадалия, а в последната си дума счита, че не е извършил деянието умишлено.

Съдът, за да се произнесе, като взе предвид събраните и проверени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Подсъдимият Р.В. *** и живущ ***. По народност е българин, български гражданин. Има завършено висше образование. Същият е женен. Работи като мениджър в „София Дженерал контрактърс“ ЕАД. Не е осъждан. Притежава ЕГН **********. По месторабота и местоживеене е с добри характеристични данни /т.7,л.1-6 д.п. НОХД л.220-222/ Няма данни да е известен на МВР с противообществени прояви. По данни на прокуратурата срещу него няма образувани и висящи наказателни производства /НОХД л.194/. Докато бил в състава местната власт срещу него и семейството му имало заплахи, поради което същия законно придобил и притежава огнестрелно оръжие - пистолет  „SMITH & WESSON“, /Смит енд Уесън/ кал. 357, мод. 360PD, снаражен с 4 бойни боеприпаси и 1 стоп патрон.

Убитият Н.И.и свид. В.И. се запознали през 2008 г., когато и двамата започнали специализация във ВМА - София, в „Клиника по кожни болести“. В края на 2010 г. - началото на 2011 г. между тях започнала интимна връзка. През м. септември 2011 г. св.В.И. заминала на специализация в чужбина. През същата година Н.И.напуснал ВМА и започнал работа в дружество за клинично изпитване на лекарствени продукти. В същото време усилено изучавал немски език с намерението да работи в Германия. В началото на 2012 г. В. И. забременяла с първото им дете – Е., родена на *** г. /т.7,л.7 д.п./  Междувременно на 31.08.2012 г. двамата сключили граждански брак /т.6л., 29 д.п./ и Н.И.заминал за Германия, за да специализира. От 01.10.2012 г. започнал работа като специализант-асистент по ортопедия и спешна хирургия в  специализирана клиника по ортопедия в гр. Щенум /т.3, л.441-448д.п./, отстоящ близо до гр.Олденбург. По време на престоя си в Германия Н.И.епизодично се връщал в България, като едно от тях било свързано с раждането на дъщеря им. За времето на отсъствието на Н.И. свид. В.И. била подпомагана финансово и физически от баща си – подсъдимият Р.И.. В началото на 2013 г. /т.6, л.51 -58 и т.3, л.499 д.п./ до пролетта на същата година Н. И., практикувайки като хирург, наел и подготвил в битово отношение тристайно жилище /с гараж/ за семейството, след което се преместили да живеят в Германия. Св.В.И. имала намерението също да се реализира като лекар в Германия, но съществена пречка за това било недостатъчните й знания по немски език. Докато Н. И. практикувал професията си, целодневно ангажиран, в това число и с дежурства, по-голямата тежест в домакинството и грижите за Е.И. се падала и била поета от В. И.. Въпреки това след работния си ден Н. помагал и в домакинството. Свободното си време Н.И.прекарвал със семейството си, полагайки грижи и за дъщеря си. На това станала свидетел и майка му С.И., посетила семейството за една седмица след 09.11.2013 г. Усилията на двамата съпрузи да се адаптират към семейния начин на живот и трудова реализация в чуждата държава се оказали недостатъчни и между тях с времето започнали дрязги, които  постепенно ги дистанцирали един от друг. В края на 2013 г. семейството имало планирана почивка в Австрия, по време на която В. И. разбрала, че е забременяла с второто им дете. Това било повод съпрузите Иванови да обсъждат дали детето да бъде задържано или В.И. да направи аборт. Мнението на Н.И.било, че е наложителен аборт, като настоявал това да стане в Германия. В.И. се колебаела за такъв вариант и пожелала да се консултира с гинеколога си в България. Двамата постигнали съгласие в тази насока. Връщайки се в България  в началото на 2014 г., В.И. споделила за бременността си с подсъдимия, като потърсила съвет как да постъпи. Изказала и притесненията на съпруга си, че първото дете е малко и че той ще е затруднен да се грижи за тях. Подсъдимият изказал виждането, че „децата са богатство” и я посъветвал да задържи детето. След това тя отишла на преглед и по време на същия било установено, че В.И. е в напреднала бременност /след трети месец/ и абортът бил рисков. Имайки подкрепата на баща си, В.И. се върнала в Германия и заявила решението си на Н.И.да роди детето. Това й решение, противно на очакванията й, отдалечило съпрузите допълнително един от друг и интимната близост между тях била прекратена. През м.април 2014 г. семейството сключило договор за дневни грижи по отношение на Е. с местна детска ясла /т.6,л.64 д.п./, считано от м. август същата година. В началото на м.юли 2014 г. Н.И. се върнал в България за няколко дни и отпътувал с подсъдимия за Германия. Била постигната уговорка Р.И. да помага на семейството в рамките на един месец с оглед предстоящото раждане на детето, а след това тази помощ, също за такъв период, да бъде оказана от св. С.И.. На *** г. В.И. родила второто дете Б.. По време на престоя си в Германия подсъдимият през деня помагал на дъщеря си, а след връщането на Н.И.от работа се опитвал да не се намесва в техните семейни отношения. На 23.07.2014 г. след дрязга между съпрузите Р.И. решил да се намеси, вземайки страната на дъщеря си, което довело до това, че Н.И.му казал, че неговото присъствие в домът им е ненужно. В тази връзка Н.И.се обадил на майка си св. Ст.И. и я помолил да си вземе билет за Германия по-рано от планираното, а именно за 27.07.2014 г. Подсъдимият се върнал в България, а на посочената дата в Германия пристигнала Ст.И., която пребивавала в дома на семейството до 04.09.2014 г. По време на престоя й Н.И. споделил, че подсъдимият често употребявал алкохол и се дразнил с него, което било и причината да бъде изгонен. Доказателства на думите му тя намерила в множеството налични празни бутилки, поради което и подкрепила синът си в съмненията му за правилността на това негово решение. За описаните събития Н.И.споделил и с брат си - св.Л.И..  Докато била гост в дома на семейството, Ст.И. получила и преки впечатления от ежедневието им. Н.И.всеки работен ден ставал в сутрин в 6 часа, приготвял кафе и тръгвал за работа. Пътувал с велосипед и влак до /и обратно/ работното си място, а вечер, когато се налагало, готвел, къпел децата, понякога преспивал Е., като и пеел песнички. След това обикновено работил на компютър, за да разучи случая, който му предстои в работата на следващия ден. Намирал време и да поиграе с Е. извън дома, да я полюлее на люлки. В ежедневието Ст.И. станала свидетел и на всекидневните разговори между В.И. и подсъдимия по скайп. Такива понякога се водили и по време на вечеря, което според възприятията на свидетелката било неприятно за Н. И.. Св.Л. И. също гостувал на семейството в Германия, като останал с впечатлението, че и двамата родители полагат грижи за децата си - ангажимент, който не им позволявал да имат сериозни противоречия. Според него св. В.И. чувствала липсата на удобствата, който и е осигурявал баща й, с което той си обяснявал периодичните и връщания през няколко месеца за по две- три седмици в България. Е.И. започнала да посещава детската ясла през август 2014 г. /т.6, л. 62; л.66 д.п./ и св. И. започнала да повишава знанията си по немски език.  Поредното пътуване в България В.И. пожелала да осъществи в края на м. септември. Внезапно обаче, решила да стори това по-рано и настоявала да си тръгне със св.Ст.И. на 04.09.2014 г. Н.И.бил против, но все пак разногласието било изгладено и на 21.08.2014 г. посетил /заедно със съпругата и децата/ посолството на Р.България в Берлин, където подписал декларация, изискуема от българските гранични власти, с която давал съгласие детето Б. да напуска територията на Р.България, придружавано от майка си. Тя била направена с цел В.И. да се върне обратно безпрепятствено. Подобна декларация била оформяна от Н.И. по отношение на детето Е. през м. април същата година. /т. 8, л.38-39д.п./ След връщането на В.И. в България в началото на септември, през м. октомври Н.И.посетил страната и цялото семейство се прибрало в Германия. През м. ноември 2014 г. двамата съпрузи сключили договор за предоставяне на дневни грижи по отношение на Б.И. / 4 часа дневно/ с местна гражданка, считано от м. януари 2015 г. /т.6 л.92-95 д.п./ През м.януари 2015 г. В.И. изпратила без знанието на съпруга си дрехи и вещи на децата в България. На 21.01.2015 г. тя отпътувала от Германия с двете деца и се върнала в страната. Същата вечер Н.И.установил липсата на вещи и дрехи на децата и така разбрал, че съпругата му е с намерението да го напусне. Пострадалият веднага споделил за това с брат си, а той и с майка им. Брат му –св.Л. И.- потърсил В.И. и я упрекнал, че по такъв начин не се постъпва. Последвали разговори между съпрузите по инициатива на Н., като той я упрекнал за взетото решение и искал от нея да се върне. Казал и още, че ако не стори това ще подаде оплакване в полицията за отвличане на децата. Тези разговори мотивирали В.И. да предприеме действия по завеждане на дело за развод, за което наела адвокатска помощ. На 31.01.2015 г. Н.И.изпратил сумата от 500 евро за връщане на съпругата и децата му в Германия /т.5,л.51/ и също потърсил правна помощ. На св.В. И. чрез немска адвокатска кантора била изпратена покана, да се завърне в Германия заедно с децата в срок до 28.02.2015 г., като я уведомили, че в противен случай Н.И.ще осъществи правата си по Хагската конвенция за граждански аспекти на международното отвличане на деца /л. 22-30 т.8 д.п./. Още преди получаване на упоменатия документ, на 05.02.2015 г., в СРС била заведена искова молба от името на В.И. срещу Н.И.за прекратяване на брака по негова вина и определяне на издръжка и режим на лични отношения на ответника с децата. Било образувано гр.д.№ 5721 по описа на 91 брачен състав. /л.10 -12, т.8 д.п./  На 19.02.2015г. В.И. подала в СРС молба и за определяне на привременни мерки за местоживеене *** и за определяне на режим на лични отношения на същите с баща им. /л.13-14 т.8 д.п./ След това Н.И.пристигнал в България и упълномощил свой процесуален представител по бракоразводното дело. Последният оспорил с молба от 12.03.2015 г. по  гр.д.№ 5721/15 г. на СРС компетентността на българския съд за решаване на делото, като едновременно с това подал и отговор на исковата молба /л.31 -37, т.8 д.п./. В отговора бил предложен и вариант на  режим на лични отношения на бащата с децата. С определение от 24.04.2015 г. СРС - ІІІг.о., 91с-в, прогласил, че не е компетентен да разгледа исковете на В.И., касаещи децата /по чл.59, ал.2 СК и чл.143 СК/ и прекратил частично гр.д.№ 5721/15г. /л.38, т.8 д.п./. Определението било обжалвано и от двете страни - от В.И. /с частна жалба от 15.05.2015 г./ и от Н.И. /с частна жалба от 16.06.2015 г./, като последният искал прекратяването на делото и в останалата му част /по иска за развод/. До смъртта на Н.И.СГС не се е произнасял, а сторил това едва с определение от 22.10.2015 г. по образуваното ч.гр.д.№ 11515/2015 г., с което прекратил изцяло делото поради настъпилата смърт на ответника /л.8, т.8 д.п./. Междувременно още на 30.03.2015 г. в Министерство на правосъдието на РБългария постъпила молба от Н.И.по чл.8 и чл.12 от Хагската конвенция за граждански аспекти  на международното отвличане на деца /т.6/, за което СРС бил сезиран по висящото производство по гр.д. № 5721/15 г. /л.42, т.8 д.п./ с искане за спирането на делото. Отделно по посочената молба, постъпила на 19.06.2015 г., било образувано в СГС гр.д. № 8038/15 г. – ІІ брачен състав /л.1, т.6 д.п./, като първото заседание било насрочено за 13.07.2015 г. Съгласно определението на съда по посоченото дело по отношение на децата следвало да бъде изготвен и актуален социален доклад, тъй като предходен бил изготвян /т.6,л.121 д.п./ във връзка с постъпването на молбата по Хагската конвенция за граждански аспекти  на международното отвличане на деца. По време на описаните по-горе съдебни дела Н.И.редовно изпращал пари и вещи, нужни за отглеждането на децата /т.5, л.40-55 д.п./ На 12.06.2015 г. св.С.И. изпратила пари до В.И. за предстоящия рожден ден на Б. от „баща му” /т.5, л.56 д.п./. На няколко пъти Н.И.посетил България, като се срещал с децата, а в един от случаите пребивавал в дома на В.И.. От негова страна тези посещения били трудно планирани предварително с оглед работната му натовареност и възможността да взема отпуск. Тъй като отношенията между съпрузите останали обтегнати заради водените дела, св.В.И. и подсъдимият настоявали всички срещи на Н.И.с децата да бъдат в присъствието на роднина на В.И.. Н.И.от своя страна също имал притеснения от възможни провокации, поради което молил на тези срещи да присъства брат му. Така бил изработен механизъм, според който Н.И.предварително да се обажда по телефона кога ще посети децата, но срещите се провеждали във време, удобно за В.И..  Благодарение на усилията на двете страни по време на описаните срещи не се стигнало до конфликтни ситуации между В. и Н. Иванови, макар и същите да били договаряни трудно, а  в един от случаите подсъдимият да отправил предизвикателни реплики към св. Л. И.. На 13.07.2015 г. заседанието по гр.д.№ 8038/15г. се отложило поради неявяването на В.И. /нередовното й призоваване/ и насрочено за 25.09.2015 г. На 15.07.2015 г. бил отпразнуван рождения ден на Б., на който присъствали освен роднини на В.И. /в това число и подсъдимия/, нейни приятелки, но и Н.И.и св.С.И.. След връщането на Н.И.в Германия св.В.И. на 24.07.2015 г. разпратила писмо до пострадалия, с копия до неговите адвокати, майка му и Дирекция „Социално подпомагане“ - София, с което го уведомявала, че планира пътуване с децата за периодите 27.07.-10.08. и 21.08.-30.08.2015 г. до гр.Варна, както и че ще пребивава на адрес в к.к.” Чайка” № 57, ап.4 и ап.19. /т.7 л. 25-36 д.п./ Съгласно текста на писмото и подобна устна такава уговорка св.В.И. очаквала Н. да не я безпокои през това време, като се надявала той да не се връща в България и да иска да види децата през посочения период. С писмото тя настоявала бъдещите срещи на Н.И.с децата да бъдат писмено заявявани /уговаряни/ с нея. На 20.08.2015 г. подсъдимият и св.В.И. заедно с двете деца пристигнали на посочения адрес и се настанили в апартамент №4. Същият, собственост на дружеството, в което по това време имал дялово участие подс.Р.И., се намирал на втория етаж /първи жилищен/ от пет етажна сграда. Същият се състоял от две стаи - дневна с кухненски бокс, разположена срещу входа на жилището, и спалня, намираща се в дясно от входната врата. И от двете помещения имало достъп до балкон /л.223 НОХД/, макар и същият да бил разположен изцяло пред дневната. Св. В.И. с децата се настанила в спалнята, а подсъдимият ползвал за спане диван в дневната. Р.И. носел със себе си и разрешеното /съгласно разрешително серия С № 0352053/ му огнестрелно оръжие „SMITH & WESSON“, калибър 357 мод. 360PD № DCV5635  зареден с 1 „стоп” и 4бр. бойни патрони, което съхранявал, когато не носел със себе си, в каса, разположена в спалнята на описания апартамент.

На пострадалия му предстояло през м. септември да започне нова работа в друга клиника. По тази причина той си взел отпуск и планирал пристигане в България. Уговорил се със св.С.И. да го посрещне на 22.08.2015 г., а на следващия ден да отпътуват до гр.Варна, за да се видят с децата. След пристигането си в София, на 23.08.2015 г., Н.И.взел автомобила на брат си и негова sim карта на български оператор с аб. № ********** /разп.л.224 НОХД ; CD-R - лист 337 т.3 д.п. / и заедно с майка си отпътували за гр.Варна, където пристигнали около 14 ч. Н.И.оставил майка си в семейната вила, където бил баща му – св.Ж.И. - и отишъл да се настани в хотел. Уговорил се с майка си по-късно да мине да я вземе и заедно да отидат при децата.

Междувременно в същия ден на почивка в к.к.” Чайка” № 57 в  ап.19 пристигнал синът на подсъдимия – св. Й.И.- със семейството си. Последният ползвал мобилен телефон с аб.№ ********** /разп.л.228 НОХД CD-R - лист 337 т.3 д.п. /. В обедните часове подсъдимият заедно с децата си и внуците обядвали в близкия ресторант „При Миро”. Р.И. бил облечен с къси панталони и тениска. По време на обяда /и преди това в барче/ той употребил алкохол.

В 15.08 ч. Н.И.се свързал със св.В.И. на ползвания от нея телефон с аб.№ ********** /разп.л.226 НОХД CD-R - лист 337 т.3 д.п./ и казал, че ще дойде да види децата. Тя, раздразнена, му отговорила, че ще ги слага да спят и малко след това отишла с тях в апартамента. Подсъдимият не разбрал за телефонния разговор на дъщеря си и останал в заведението, от където се прибрал след 16,30 ч. Междувременно св.Й.И.със семейството си се отправил на разходка в гр.Варна. Р.И., като се върнал в апартамента, излязъл на терасата и задрямал на стол. В 18,35 ч. Н. И. , облечен с къси панталони /тип бермуди/ и тениска, пристигнал до сградата, където се били настанили съпругата и децата му. Носил на гърба си малка раница, в която имало лични вещи. Той се обадил на В.И. /разговор, обслужен от клетка ВСУ кк Чайка/ и се качил в апартамента. Поиграл с децата и решил да си тръгва. В 18,49 ч. се обадил на майка си на аб.№********** и я попитал какво прави. С.И.  отговорила, че го чака и започнала да оправя багажа. В този момент тя чула детски гласове и попитала: „Ти при дечицата ли си?“, а той отговорил със спокоен тон „Като се видим, ще ти кажа. След малко се прибирам.“  Н.И.поискал да вземе децата със себе си и посегнал да вдигне Е.. В.И. се противопоставила на това негово намерение и дръпнала Н.И.за раницата, но той я отблъснал с тяло/с корем/ и взел детето на ръце. Н. и В. се скарали за децата. Р.И. чул караницата, минал през дневната и стигнал до антрето. Казал на пострадалия да остави детето и да напусне апартамента, но Н. настоявал да си тръгне с децата. По време на последваща размяна на реплики между двамата от същия характер, В.И. взела Е. от ръцете му и минала зад гърба на баща си в дневната. Н.И.продължавал да настоява за децата, а подсъдимият го изблъскал към вратата, казвайки, че няма да си тръгне, че това са негови деца. Тогава подсъдимият го изблъскал отново, извадил револвера си, а В.И. затворила междинната врата. Подсъдимият от разстояние между 50-100 см произвел изстрел със „стоп” патрон към тялото на Н. И.. Елементите на „стоп” патрона/торбичка със сачми и тапа/ довели до сляпо огнестрелно нараняване с входна рана /на височина 141 см/ и раневи канал с посока хоризонтално отдясно наляво, подкожно под дясната ключица. Н. И., изпитвайки силна болка, се отправил към изхода на сградата. Изминал частта от коридора до етажната врата приведен напред, когато подсъдимият, следвайки го, произвел втори изстрел с боен боеприпас от разстояние повече от 120 см. Куршумът образувал входна рана на гърба отдясно и изходна рана на шията отпред вляво, след което се забил в стена в коридора на етажа. Шумът от първите изстрели били възприети от св. М. А. и М. К., които се намирали в помещение на партерния етаж.  От втория изстрел бил засегнат и голям магистрален кръвоносен съд /лява сънна артерия/, в резултат на което пострадалият започнал обилно да кърви и бързо да губи кръв. Н. И. успял да излезе от кооперацията, а подсъдимият И. го следвал. Извън сградата, в рамките на врата на двора, Н. И. паднал, а Р.И., приближавайки го, произвел още два изстрела в тялото му. Единият, произведен от разстояние 60-120 см, на който куршума причинил сляпо огнестрелно нараняване с входна рана през 11-то ляво ребро, останал в тялото. Другият, произведен от около 120 см, куршумът на който причинил входна рана на корема отляво и раневи канал през коремната кухина, като разкъсвайки мускулатурата на гърба и тениската на пострадалия, също се установил в тялото. Причината последните два куршума да не напуснат тялото била подлежащата повърхност под тялото - асфалта, върху който бил паднал Н. И.. След описаните първи два изстрела св.М. А. отворил входната врата на помещението, в което бил, и видял придвижващия се подтичвайки /и приклекнал/ Н. И., който се държал с лявата ръка в областта на гърдите, миризма и пушек от изстрел и веднага затворил вратата. Споделил съмненията си за изстрели с М. К., като междувременно се чули и последващите два изстрела. Тогава св.К. в 18.54 ч. /л.329,т.3 д.п./ от телефона на св.А. се обадила на телефон 112 и съобщила за изстрели. По-късно тя погледнала през прозорец на помещението видяла ръката на лежащия на земята Н.И. и в 18,59 ч. /л.329,т.3 д.п./ подала втори сигнал. Шумът от всички или част от изстрелите били чути и от св. Г.П., В.С.и В.П., всеки един от тях, намиращ се в различни жилища в кооперацията. Те били възприети и от св. В.И., която в 18,54 ч. се обадила на брат си. Подсъдимият се върнал в апартамента, казал на В.И., че Н. е мъртъв и искал тя да звънне на тел.112, но В. И. отказала. Тогава той си взел телефона с аб.№ ********** /т.3, л.345/, върнал се до трупа на Н.И.и в 18,59 ч. се обадил св.Т.Тр., като му казал, че е убил зет си. Тр./бивш служител на МВР и на Прокуратурата/, провел разговор с Окръжния прокурор на гр.Варна и на бързо му обяснил какво се е случило. Окръжният прокурор поел ангажимента да уведоми дежурния при ОД МВР - Варна, като се интересувал къде се намирал подсъдимия. Тр.го уверил, че е на място и чака полицията, но въпреки това се обадил на Р.И. да остане на мястото. Св. Й.И.от своя страна, след като първоначално върнал обаждането до сестра си,  се свързал и с баща си в 19,03 ч. /т.3, л.345/и се отправил към кооперацията, в която били настанени. Подсъдимият в 19.05 ч. провел разговор и с телефон, принадлежащ на адвокатско дружество /ангажирано в настоящия процес/. Докато чакал идването на полицията, Р.И. изпразнил оръжието си и го прибрал в джоба си. В резултат на уведомяването на МВР на мястото били изпратени служителите на Пето РУ Варна - св. Г.Т. и И.Д.. В разпореждането на ОДЧ при Пето РУ подадено към И.Д. в 19,05 ч.  се съдържала информацията, че на плаж „Кабакум“ от синя сграда се чували изстрели. Те се насочили към една сграда, отговаряща на описанието, но установили, че сигналът не е подаден оттам. С автомобила се насочили към друга сходна сграда /със зеленикави прозорци/ и видели, че от дясната страна на сградата има вътрешен паркинг. Д. и Т. забелязали труп на мъж на самата врата, поради което не можело да се влезе. Те останали отвън, като наблюдавали през оградата, изградена от метални решеткИ.Д. възприел, че трупът е по гръб, с глава извърната леко на дясно, а дясната му ръка била разпъната до тялото, пръстите свити, без признаци на живот. Освен облеклото /къси жълто-бежави панталони, синя тениска, на гърба черна раница/ Д. възприел огнестрелна рана на врата и кръвта по тениската, последната възприета и от Т.. До трупа свидетелите видели гилзи, за които св.Д. уточнява по-късно, че били четири на брой и един неизстрелян патрон. На около 3-4 метра навътре към паркинга се виждали пръски, които Д. оприличил като кръв. На известно разстояние от трупа /4-5 метра според Д. и 2 м според Т./ видели подсъдимия, който според св.Д. говорел по телефона и се разхождал напред-назад. След като възприел полицейските служители подсъдимият се дръпнал настрани. След малко  от сградата излязла св.М. К.. Д. я попитал дали тя е подала сигнала, дали е чула изстрели. К. отговорила, че е чула, попитала от своя страна дали човека е жив. След това си дала данните, а като видяла подсъдимия, побързала да се прибере. Подсъдимият приключил разговора си и св.Д. го извикал, като го попитал дали той е подал сигнала. Р.И. отговорил, че не е подал сигнала. Следващият въпрос към него бил дали е чул изстрели и дали е видял кой е стрелял. На него подсъдимият отговорил „Стрелецът съм аз, а това, дето лежи, е зет ми“. Т. прескочил трупа и влязъл в двора. Попитал подсъдимия къде е пистолета и той веднага извадил от джоба си огнестрелно оръжие, черно на цвят, разпознат от св.Д. като револвер „Смит и Уесън“. Р.И. му подал оръжието с дръжката към него. Св.Т. го поставил на бетонна преграда, а след това поставил белезници на подсъдимия. В последствие Р.И. обяснил на Д., че от дълго време имали конфликт със зет си, тъй като тормозил физически и психически дъщеря му и децата. Според думите на подсъдимия те били преминали през всички законови средства да го спрат, включително и през съд, но зет му не се отказвал и продължавал да ги тормози. Р.И. още споделил, че в него ден пак дошъл и посегнал на дъщеря му. Казал, че изкарал пистолета, подгонил го в сградата и, че е стрелял още вътре в коридора на същата. След това го застигнал и прострелял няколко пъти. Твърдял, че револвера е законно притежаван от него, че впоследствие изхвърлил гилзите от барабана до трупа и започнал да чака да дойде полиция, за да се предаде. Междувременно на мястото се появил синът му - св.Й. И.. По това време пристигнала линейка, била констатирана смъртта на Н.И.от лекар и местопроизшествието било запазено от Д. и Т. до идване на дежурна група.

Досъдебното производство било образувано с извършването на оглед на местопроизшествие /д.п. т.1 л. 75-79 и 86-107/ в кк. „Чайка“ 527 №57 , при който били фиксирани чрез описване и фотографиране, мястото, на което е намерен пострадалия, ведно с намиращите се там предмети и петна от червено-кафяво вещество с различни форми и размери. Били фиксирани всички видими наранявания. С протокола за оглед били иззети следи и вещи, подробно и описани в обстоятелствената му част, а именно : 4бр. гилзи с дължина от 3,5 см /обекти №2, 3 и 4/ и дължина З см /обект №5/; 1бр. патрон с обозначения S&B MAGNUM 357 /обект №6/. След вдигане на трупа на асфалта на мястото, където е лежал, от 3 обособени петна с неправилна форма и тъмночервен цвят и размери 5/10 см, 10/15см и 10/25 см, иззети с тампон /обект №9/; поставен на ръба на бетонната ограда, револвер „SMITH & WESSON”, калибър 357 и №DCV563560PD, без патрони в барабана - с 5 празни гнезда /обект №7/ от вътрешността на двора, в западна посока от множество червеникаво-кафяви пръски в периметър 50/20см,  иззети с тампон обтривка  /обект №8/; от прага, върху теракотен под във вътрешността на кооперацията, от пръски със засъхнала червеникавокафява субстанция, иззети с тампон  обтривка и физиологичен разтвор /обект № 10/; от стъпала - пътечка от пръски със засъхнала червеникавокафява течност,  иззети с обтривки /обект № 11/; от последното стъпало, на площадка на 1-ви жилищен етаж от множество засъхнали пръски и петна с червеникавокафяв цвят иззети с обтривки /обект № 12/;  отвор с неправилна форма в стена с размер 9/13 см /обект № 13/; под обект № 13 на пода - 1бр. проектил с размери 9/17мм /обект №14/ и в апартамент №4 от бежова платнена чанта намираща се на закачалка зад входната врата - 1бр. разрешение за носене и употреба на оръжие серия С №0352053 на името на Р.В.И. ЕГН ********** /обект № 15/.

В хода на досъдебното производство бил извършен оглед на труп /д.п. т.1, л. 81-82/, при който били фиксирани чрез описване нараняванията по трупа на Н. И.. По време на същия били иззети куршуми /проектили/, дрехи и биологичен материал, описани като обекти от № 1 до № 8 .

В 20,38 ч. на 23.08.2015 г. Г. Т. с Алкотест дрегер 7510 №ARBB 0011 изпробвал подсъдимия за алкохол /проба № 25016/, при което било отчетено наличието на такъв  в издишвания въздух – 1,22 промила, което обстоятелство било отразено в докладна записка /т.3, л.366 д.п./. В 22,45 ч. бил освидетелстван от лекар и взета от него кръв за алкохолна проба, за което бил съставен надлежен протокол / т.2, л. 259 д.п./

В хода на досъдебното производство били извършени действия по разследването, както следва: вземане на образци за сравнително изследване – ацетонови натривки от двете ръце на подсъдимия /л. 156,т.2 д.п./; с протоколи за доброволно предаване - тампони с кръв от подсъдимия /л. 157,т.2 д.п./ ; марля с кръв и контейнер 30 мл с кръв от трупа на Н.И./л. 158, 159 т.2 д.п./ оглед на веществени доказателства – раница открита на трупа /л. 160 ,т.2 д.п./

 

По делото са назначени следните експертизи:

Съдебномедицинска експертиза на трупа на Н.И./д.п. т.2 л.163-170/ от заключението на която е видно, че:

I. Налични четири отделни огнестрелни наранявания както следва:

1. Пронизващо огнестрелно нараняване с входна рана № 5 на гърба отдясно и изходна рана на шията отпред в ляво /рана № 1/ и раневи канал с посока отзад напред отдясно наляво и отдолу нагоре, преминаващ през дясната лопатка, 6-то дясно ребро, горния лоб на десния бял дроб, първо дясно ребро, меките тъкани в долната част на шията и лявата сънна артерия;

2. Сляпо огнестрелно нараняване с входна рана № 2 и къс раневи канал с посока хоризонтално отдясно на ляво подкожно под дясната ключица, в който се установяват елементи от стоп-патрон.

3. Сляпо огнестрелно нараняване с входна рана № 3, през 11-то ляво ребро, ляв бъбрек, 11-ти гръден прешлен и 10 дясно ребро, меки тъкани на гърба, завършващ с метален проектил и посока на раневия канал е странично отляво надясно назад, почти хоризонтално и леко надолу.

4. Пронизващо огнестрелно нараняване с входна рана № 4 на корема отляво, и раневи канал през коремната кухина, надлъжните мускули отдясно до гръбначния стьлб, 9-то дясно ребро, през дълбоката мускулатура на гърба до изходна рана № 6, в която се установява проектил, посоката на раневия канал е отпред назад, отляво надясно назад и отдолу нагоре;

• Анемия на кожата и вътрешните органи;

•Ограничени охлузвания по ляво коляно и горната част на дясната подбедрица отпред.

II.  Причината за смъртта на Н.И.е остра кръвозагуба вследствие на масивен външен и вътрешен кръвоизлив от разкъсани съдове и органи по хода на огнестрелните наранявания, установени по тялото.

Видът и особеностите на кожните рани и оформените през тъканите раневи канали показват, че нараняванията са от четири отделни изстрела.

Три от образуваните раневи канали са с характеристика да са от действие на металните проектили на бойни патрони. Входните рани за тези наранявания са съответно една на гърба/ № 5/ с изход на шията отпред/ рана № 1/. Второто нараняване в лява хълбочна област / №3/, завършващо сляпо с проектил подкожно на гърба в дясно, и третото с вход лява коремна област / № 4/ и изходна рана на гърба в дясно, в която е открит проектил/ № 6/.

Изключение е нараняването на гърдите в дясно/ № 2/, завършващо сляпо с къс канал, в края на който се откриват елементи от стоп- патрон.

Около и в четирите входни рани не се откриват морфологични белези за действие на допълнителните фактори за изстрел от  упор или близко разстояние.

Оформените раневи канали са преценени при изправено положение на тялото и на съответната височина от нивото на петите. В случая при всяко едно от нараняванията направлението на раневите канали е различно, което показва динамика и промяна на позициите на тялото на пострадалия при получаване им. Съдейки по кръвонасяданията в меките тъкани и мускули на гърба и шията, както и по бледостта на трупа и вътрешните органи, всички увреждания са причинени приживе. След получаване на всяко едно от нараняванията е било възможно пострадалият да промени позицията си, да се придвижи на известно разстояние и да извърши други действия. Най-голяма загуба на кръв и най-тежки увреждания са по хода на пронизващото нараняване с входна рана на гърба/ № 5/ и изходна на шията в ляво/№ 1/, където подлежащо е разкъсана лявата сънна артерия. Смъртта е настъпила за кратко време, в порядъка на няколко минути след получаване на това увреждане.

III. Само по характеристиката на раните неможе с категоричност да се даде точна последователност на нараняванията. Появата на кървене е веднага след първото нараняване. Уврежданията по дрехите под формата на дефекти в отделните им части съответстват на тези по трупа.

IV. Установените охлузвания по кожата на долните крайници са резултат от удар с или върху твърди тъпи и ръбести предмети много кратко време преди настъпване на смъртта. Те могат да се получат и при падане върху колене предвид вбитите песъчинки по засегнатите повърхности.

V.  В близките часове преди смъртта си пострадалият не е употребил алкохол.

 

В съдебно заседание експертизата се поддържа, като вещите лица дават и следните допълнителни разяснения:

И четирите изстрела участват в генезата за смъртта, но този, който се определя като най-животозастрашаващ, е изстрелът с входна рана от към гърба и изход на шията. По хода на раневия канал е засегната вътрешната сънна артерия. Това е голям кръвоносен съд, който води до кръвозагуба. По схемата това е огнестрелно нараняване с входна рана № 5 от към гърба и изход № 1 на шията. Дали отсъствието на изходна рана се влияе от плътността на органите и костната система е теоретичен въпрос. По принцип влияят два елемента. Видът на нараняванията зависи от множество фактори, а именно: плътност на органи и кости, както и вида на оръжието, с което е стреляно, и съответно патрона, който е изстрелян, неговата кинетична енергия, неговия калибър и барутния заряд. От голямо значение е и дистанцията на изстрела. При упор обичайно кинетичната енергия, която добива проектила при излизането от цевта, все още не много голяма и тогава се случва иначе патрони с голяма мощност на взрива да оказват по-малки поражения и обратно, ако дистанцията е малко по-голяма, може да се получат доста по-тежки поражения. Наличието на алкохол в кръвта е правено по метода на Видмарк. Този метод хваща всички летливи редуциращи вещества и щом няма никакви отчетени, значи няма алкохол. Този метод е чувствителен метод, но не е специфичен. Освен етилов алкохол, той би реагирал и на метилов алкохол, и на ацетон и на други летливи вещества. Ако има някаква концентрация, може да обсъжда какви съставки има тази концентрация, но когато няма никаква концентрация на летливи вещества в организма, резултатът е достатъчен като изследване.

По принцип в медицината се разглеждат три дистанции  на изстрел - близко разстояние, далечно разстояние и упор. Под близко разстояние се има предвид това, до където летят допълнителните фактори на изстрела, а те са сажди, пламък, барутни частици – изгорели и недоизгорели, смазка, метални частици. По принцип, след като не се установяват тези допълнителни фактори в раната, а те променят нейния вид, се говори, че няма данни за изстрел от близко разстояние. Ако е упор, тези допълнителни фактори се намират във входа на раневия канал. В случая не са намерени. При различните оръжия действието на допълнителните фактори е много различно и е много условно да се каже на какво разстояние се срещат, но най-общо те летят около две дължини на цевта. Това е много, много приблизително, т.к. особено металните частици могат да летят значително по-далеч. Пламъкът лети 2-3 см, газовете също са с рамките на 1-2 см, барутните частици летят по-далече и т.н. Така, че когато се говори за далечен изстрел, не става дума за 200 - 300 метра, става дума за това, че разстоянието е по-голямо от това, до което достигат допълнителните фактори. Когато се изисква да се определи точно дистанция на изстрела, това се прави в комплексни експертизи.

По принцип пострадалият е изпитвал много силна болка от нараняването със стоп патрон и това е неговата цел. Според характеристиките на тези оръжия трябва да се прилагат от дистанция над 5 метра. Когато тази дистанция е по-малка, както е в случая, има и нараняване. Идеята на стоп-патроните е не да нараняват, а да предизвикат болка, възпиращ ефект. В случая има проникване на елементите на стоп-патрона, като същият е предизвикал рана в тялото на пострадалия, което говори за много по-силен възпиращ ефект, отколкото, ако беше над 5 метра, както е по инструкция. От него може да падне човека, да се свие. Какво може да извърши човекът, след като е прострелян със стоп патрон,  зависи много от индивидуалните особености и как реагира на болка, но несъмнено възможностите му за нападение са значително ограничени след получаване на такава травма.

 

Допълнителна съдебно медицинска експертиза /л.307, т.2 от д.п./ от заключението на която е видно, че:

I. Установени са четири отделни огнестрелни наранявания, както следва:

1. Пронизващо огнестрелно нараняване с входна рана на гърба отдясно на височина 139 см и изходна рана на шията на 145 см отпред в ляво и раневи канал с посока отзад напред отдясно наляво и отдолу нагоре, преминаващ през дясната лопатка, 6-то дясно ребро, горния лоб на десния бял дроб, първо дясно ребро, меките тъкани в долната част на шията и лявата сънна артерия;

2.Сляпо огнестрелно нараняване с входна рана на височина 141 см и раневи канал с посока хоризонтално отдясно на ляво подкожно под дясната ключица, в който се установяват елементи от стоп-патрон.

3.Сляпо огнестрелно нараняване с входна рана на височина 116см, през 11-то ляво ребро, ляв бъбрек, 11-ти гръден прешлен и 10 дясно ребро, меки тъкани на гърба, завършващ с метален проектил и посока на раневия канал е странично отляво надясно назад, почти хоризонтално и леко надолу.

4.Пронизващо огнестрелно нараняване с входна рана на височина 101см на корема отляво, и раневи канал през коремната кухина, надлъжните мускули отдясно до гръбначния стълб, 9-то дясно ребро, през дълбоката мускулатура на гърба до изходна рана на 131см, в която се установява проектил. Посоката на раневия канал е отпред назад, отляво надясно назад и отдолу нагоре;

По тялото още са установени ограничени охлузвания на кожата по ляво коляно и горната част на дясната подбедрица отпред.

Смъртта е настъпила в резултат на остра кръвозагуба следствие получените огнестрелни наранявания.

По хода на един от образуваните раневи канали с входна рана №5 на гърба и изходна рана № 1 на шията е засегнат централен кръвоносен съд-лява сънна артерия. Това определя пронизващото огнестрелното нараняване като водещо при смъртния изход и също самостоятелно неминуемо би довело до смъртен изход. Темпът на настъпване на смъртта след прекъсване на сънната артерия е от порядъка на няколко минути. Според комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза това нараняване е получено след втори изстрел, в коридора на първи етаж на жилищната кооперация и е последващо на това със стоп-патрона. Двете преминаващи през коремната кухина наранявания са определени като резултат на изстрели, възпроизведени извън сградата и там където е окончателното положение на тялото. Предвид приета последователност на изстрелите и това, че всички наранявания са с белези за прижизненост, емпирично времето на настъпване на смъртта се ограничава в интервала между втория и четвъртия изстрел. По медицински път не би могло с точност да са посочи времето между нараняването със стоп патрона и водещото огнестрелно нараняване. Смъртта е настъпила бързо. Прекъсването на кръвотока през едната сънна артерия води до резки нарушения в общото и мозъчното кръвообращение - две-три минути, след което може да настъпи пълна загуба на съзнание. Засегнатият в случая артериален съд е от голям калибър с кръвоток приблизителен на този в аортата и, за да се получи събраното количество кръв от 1600 мл в гръдната кухина, са необходими не повече от 2-3 минути. За приблизително такъв период от време и пострадалият могъл да изпитва болка и да възприема случващото се.

В съдебно заседание заключението се поддържа, като се разяснява, че времето за настъпване на смъртта е сравнително кратко, особено след получаване на този изстрел, който е прекъснал сънната артерия. Когато се разкъса артерия от такъв калибър се получава рязко падане на кръвно налягане, загуба на съзнание и смърт в рамките не повече от 2-3 минути, възможно е и доста по-кратко. В този смисъл болка е изпитвана и от стоп-патрона и от всеки един от изстрелите, но след получаване на това нараняване, смъртта е настъпила в рамките на минута и нещо. Не може да се каже предните изстрели в какъв интервал са и точно колко време са изпитвани тези болки.

 

Съдебно медицинска експертиза  за освидетелстването на подсъдимия Р.И., които дават заключения, че :

/№ 841 л. 237, т. 2 д.п./ се касае за мъж на 57 г., правилно развит за възрастта, при прегледа на който не се установяват травматични увреждания. Липсата на такива не изключва извършването на описаните в предварителните данни действия.

/№ 63/2016 г. л. 245, т. 2 от д.п./ от медицинска документация се установява  че Р.В.И. е страдал от полипи в областта на дебелото черво /сигмоидно и право черво/, по повод на което през 2014 г. е проведено оперативно лечение с отстраняване на полипи. Установени са вътрешни хемороиди в напреднала степен на развитие, доброкачествен тумор на ляв надбъбрек, двустранна бъбречнокаменна болест, хипертонична болест, захарен диабет II тип.

В съдебно заседание заключенията се поддържат.

 

Съдебно медицинска експертиза  за освидетелстването на В.Р.И. /л. 254, т. 2 от д.п/, от заключението на която е видно, че се касае за жена на 33 год., при прегледа на която не се установени следи от травматични увреждания. Липсата на такива не изключва хващане с ръце в указаното време. Реално при нанасяне на удари със значителна сила в областта на горните крайници и корема биха се реализирани кръвонасядания и други, каквито не са установено по време на прегледа.

В съдебно заседание заключението се поддържа, като се разяснява допълнително, че болката е субективно усещане, а увреждането е обективно, което се установява по време на прегледа. Може да има много сериозна болка, която да се представя така, без да се установява травматично увреждане. Може да са нанасяни удари, но с значително по-слаба степен и тези удари да не причинят реализирането на травматични увреждания, които да не се установяват обективно при клиничния преглед.

 

Комплексна физикохимична и балистична експертиза /№ 15/БАЛ-178, - л. 187, т. 2 д.п. от заключението на която е видно, че:

• Представеният за изследване Обект № 7 е револвер марка „SMITH &WESSON“, мод. 360 PD, кал. 357 MAG, е с № DCU5635, предназначен за стрелба е патрони кал. .357 MAG и кал. .38 SPL. Револверът е фабрично произведен от оръжейната компания „SMITH & WESSON“, САЩ. Той е технически изправен и годен да произведе изстрели. С револвера е стреляно след последното му почистване.

• Представените за изследване Обекти с № № 2, 3 и 4 са 3 бр. гилзи, части от патрони кал. .357 Magnum, предназначени за стрелба с револвери кал. 357 Magnum. Гилзите са били стреляни е представения за изследване револвер „SMITH &WESSON“, мод. 360 PD, кал. .357 MAG, с № DCU5635.

• Представеният за изследване Обект № 5 е 1 бр. гилза, част от „стоп“ патрон кал. .38 Special, предназначен за стрелба с револвери кал. .38 Special и кал. .357 Magnum. Гилзата е била стреляна е представения за изследване револвер „SMITH &WESSON“, мод. 360 PD, кал. .357 MAG, с № DCU5635.

• Представените за изследване Обекти е № 7 и № 14 са 3 бр. куршуми, части от патрони кал. 357 Magnum, предназначени за стрелба е револвери кал. .357 Magnum. Куршумите са изстреляни от представения за изследване револвер „SMITH &WESSON“, мод. 360 PD, кал. .357 MAG, е № DCU5635.

• Представеният за изследване Обект № 8 е 1 бр. торбичка от текстилен материал пълна с оловни сачми и 1 бр. надбарутната тапа - части от „стоп“ патрон кал. 38 Special, предназначен за стрелба е револвери кал. 38 Special и кал. 357 Magnum, включително и с предоставения за изследване револвер.

• Представеният за изследване Обект № 6 са 1 бр. гилза и 1 бр. куршум, части от патрон кал. .357 Magnum, предназначен за стрелба е револвери кал. 38 Special и кал. .357 Magnum, включително и с предоставения за изследване револвер. Същите са били част от патрон с който е проведена експериментална стрелба при изготвянето на ЕС № 376/25.08.2015 г. на сектор БНТЛ при ОД на МВР - Варна, чрез която е установена годността на патрона за употреба по предназначение.

• В обтривката от цевта на револвера „Smith & Wesson“, кал. .357 с № DCU5635 -Обект № 7, се регистрираха множество капсулни микрочастици с два състава: РЬ /олово/, Sn /калай/, Sb /антимон/, Ва /барий/ и РЬ /олово/, Sb /антимон/, Ва /барий/. Регистрират се и множество частици с непълен състав: РЬ /олово/, Sn /калай/, Sb /антимон/.

• В обтривката от лявата ръка на Р.В.И. не се регистрираха капсулни микрочастици. В обтривката от дясната ръка на Р.В.И. се регистрират три капсулни микрочастици със състав: РЬ /олово/, Sn /калай/, Sb /антимон/, Ва /барий/, две със състав: РЬ /олово/, Sn /калай/, Sb /антимон/ и една индикативна микрочастица със състав: РЬ /олово/, Ва /барий/.

• В обтривката от лявата ръка на Н.Ж. И. се регистрират три капсулни микрочастици със състав: РЬ /олово/, Sn /калай/, Sb /антимон/, Ва /барий/, две със състав: РЬ /олово/, Sb /антимон/, Ва /барий/. В обтривката от дясната ръка на Н.Ж. И. не се регистрират капсулни микрочастици.

• Съставите на капсулните микрочастици регистрирани по дясната ръка на Р.В.И. и по лявата ръка на Н.Ж. И. съвпадат с тези, регистрирани в цевта на револвера „Smith & Wesson“, кал. .357 с № DCU5635 - Обект № 7.

• Определянето на разстоянието, от което е произведен изстрел става посредством изследване на следите от допълнителните фактори при изстрела /пламък, барутни, капсулни и метални частици и др./ върху първата преграда /обикновено дрехи/ и сравнението им с резултати получени при експериментална стрелба срещу мишени от различни дистанции с инкриминираното оръжие и боеприпаси.

В съдебно заседание заключението се поддържа. Вещите лица го допълват  в следния смисъл:

• Гилзата обект № 2 е производство на завод „Първи партизан“ - Сърбия с обозначение ППУ.357.Магнум, 2 броя от гилзите обекти №3 и №4 с обозначение S&В.357.МАГ, което оказва, че са производство на завод „Селер Белот“ - Чехия,  4 - тата гилза е с обозначение „Меско 38 специал“, което указва, че е производство на завод „Меско“-Полша. Всеки производител по принцип публикува в сайта мощността на кинетичната енергия и начална скорост на произведените от тях боеприпаси на определени дистанции. Между патрони от един и същи калибър, но различни производители съществуват леки разлики в начална скорост и кинетична им енергия, но отклонението е минимално.

• Не може да се посочи разположението на двете тела. За следите по ръката на пострадалия е възможно да се получат при изстрел с конкретното оръжие до 1.20 м.

• Боеприпас 357. Магнум сравнен със сроден, широко известния калибър 9х18 за пистолет Макаров е по-мощен. По-мощен е от боеприпаса за пистолет Макаров, но е по-малко мощен от патроните за нарезни карабини. Съотносим е, малко по-мощен е и от патрони 9х19 Парабелум.

• Обект № 6 е бил предоставен като гилза и куршум, които са били част от патрон, с който е прилагана експериментална стрелба при изготвянето на експерта справка 376/2015 г. на БНТЛ при ОД на МВР-Варна, т.е. не е предоставян патрон. 

• Върху годността на патрона влияе условията на съхранение. Ако е във влажна среда е възможно да не бъде годен за стрелба, да корозира, да се навлажни барута и да не може да бъде изстрелян. Не е изследван кобур. По-скоро годността на патрона зависи от условията, в които е съхраняван, дали в каса, дали в закрито помещение, дали е бил подлаган на атмосферни условия, дъжд, влага.

• В цевта на оръжието състава от боеприпаса е едни и същ и газовия поток, който се носи напред, носи същите частици. Ако дадено лице е на пътя на газовия поток, е нормално то по него се отложат частици със същия състав. Възможно е тези частици да са попаднали по ръцете на човек, ако той е пипал раната си, по нея също се отлагат частици. Не може да се твърди дали са от разстояние между стрелеца и пострадалия и как те точно са попаднали върху ръцете на пострадалия. Обикновено по повърхността на оръжието по дулото му остават капсулни частици, възможно е т.н. вторичен пренос. Не може да се каже с категоричност дали следите са от обсега на газовия поток или от вторичния пренос, защото не може да се каже дали има разлика в количествен аспект.

• Не може да се каже дали вида на кобура оказва влияние на револвера по отношение въздействието на околната среда. 

• Не може без експерименти с конкретен револвер при конкретен патрон при конкретни условия, да се каже, дали е възможно иглата на ударника да остави следа, без да е произведен изстрел. Теоретично е възможно.

• В експертизата не е описван с какво действие е спусъка е револверът - единично или двойно. Револверът е с 5 заряден барабан, лявовъртящ се, т.е. при взвеждане на ударното чукче гнездото, което се намира срещу цевта и ударника се завърта посока наляво и при достигане на чукчето до крайно задно положение на мястото на това гнездо идва следващото поред.

• Обикновено при револверите има по-голям брой неуплътнени участъци и би трябвало върху ръцете и дрехите на човек, произвел изстрел да останат по-голям брой частици в сравнение с  пушки и пистолети. Това не е свързано с излизането на гилзата, където има обратен реверсивен газов поток, който се отлага по ръцете.

• Съществуват различни проучвания и експерименти, като се установява напр. куршумът трябва да притежава енергия минимум 80 джаула, за да може се нанесе смъртоносно поражение. При по-малка енергия ще нанесе различни наранявания - само повърхностно охлузване, разцепване на кожата, но точно при каква енергия,  зависи от вида на използвания боеприпас.

• Различните производители, предвиждат различна начална скорост, но тя е доста по-висока от тези 80 килоджаула. Тя е от порядъка на 400 м/сек - това е около 400 килоджаула. 

• Година на производство не може да се определи, т.к. няма обозначение на гилзите .

• При провеждането на идентификационното изследване на гилза, първо се установяват наличието на следи, годни за провеждане на последващо изследване. За да са годни следите, трябва да има изявени достатъчно индивидуални признаци. В случая е револвер, има следа от ударника на оръжието. При установяване на годни следи се провежда експериментална следа, ако има заподозряно оръжие. Задължително всяка гилза се сравнява с другите експериментални гилзи. Ако  ударника удари два пъти на едно и също място би трябвало да има различен по характер следа. Ако в настоящия случай е намерен такъв образец, който да е различен това ще е отразено в експертизата. Когато има 2-3 следи от ударника се отразява, дописва и заснема. Характеристиката на този микрорелеф, ако беше ударен два пъти капсула, ще има наслагване и картината по-скоро не би била същата. Зависи и дали гилзата ще бъде завъртяна по същия начин.

 

Комплексна медико-балистична и физико-химична експертиза / №16/БАЛ-71, л. 212, том 2 д.п./ , от заключението на която е видно, че:

1. Н.И.е получил четири огнестрелни наранявания - едно пронизващо и три слепи с извадени проектили от тялото му;

2. На местопроизшествието са намерени и иззети 4 бр. гилзи, които били са стреляни е револвер „SMITH & WES SON“, мод. 360 PD, кал. .357 MAG, е № DCU5635. Една от гилзите е от „стоп“ - патрон, а останалите три от бойни. Намерен е и 1 бр. патрон кал. .357 MAG. Барабанът на револвера „SMITH & WES SON“, мод. 360 PD, кал. .357 MAG, е № DCU5635 е с вместимост 5 бр. патрони;

3. На местопроизшествието е намерен и иззет 1 бр. проектил /от стената в коридор на 1-ви етаж/, който е бил изстрелян от револвер „SMITH &WESSON“, мод. 360 PD, кал. 357 MAG, c №DCU5635;

4. При аутопсията на труп от 24.08.2015 г. са иззети 2 бр. проектили, които са били изстреляни от револвер „SMITH & WESSON“, мод. 360 PD, кал. .357 MAG, с № DCU5635, както и 1 бр. торбичка и 1 бр. надбарутна тапа от „стоп“ патрон;

5. На местопроизшествието са установени пръски и петна от червеникаво кафява материя, намиращи се до входната метална врата където е намерен трупа на пострадалия, във входа на сградата, стъпалата и на площадката на 1-ви жилищен етаж.

6. На базата на получените резултати и събраните материали по делото, като се вземат в предвид динамиката на ситуацията, подвижността на човешкото тяло, локализацията на входните огнестрелни рани и направлението на раневите канали може да се направи извод, че:

• Огнестрелното нараняване, на гърдите в дясно, с входна рана № 2 в което се установяват елементи от „стоп“-патрон е възможно да се получи при различни положения на пострадалия - изправен, клекнал, легнал или някое междинно на тях положение, като стрелящият е бил пред пострадалия и леко в дясно. Възможно е това да е било първото нараняване, като в момента на изстрела пострадалия е бил с лице и леко обърнат е дясното си рамо към стрелящия, а дулото на револвера е било на нивото на гърдите му, на разстояние между 50 и 100 см от него;

• Пронизващото огнестрелно нараняване с входна рана № 5 на гьрба отдясно и изходна рана на шията отпред в ляво /рана № 1/ е получено в коридора на етаж 1, като след напускането на тялото на пострадалия, проектилът е проникнал в стената на коридора от където е изваден. Като се вземе предвид посоката на проникване в стената, при получаване на нараняването пострадалия е бил с наведено напред тяло, обърнат с гръб и завъртян леко надясно към стрелящия. Дулото на оръжието е било на разстояние по-голямо от 120 см от гърба на пострадалия. Възможно е това да е второто нараняване;

• Нараняването с входна рана № 3, отзад в страни, в лява поясна област, е възможно да е получено при паднало на терена и завъртяно леко на дясно тяло на пострадалия. Дулото на оръжието е било на разстояние между 60 и 120 см, над и леко зад тялото на пострадалия, като асфалтовата настилка се е оказала допълнителна преграда и не е позволила на проектила да напусне тялото, а да завърши сляпо в края на раневия канал и да причини охлузването на кожата в долната част на гърба в дясно. Не се изключва възможността нараняването да е получено и при други положения на пострадалия - изправен, приведен, клекнал, или някое междинно на тях положение, като оръжието е било в ляво и зад пострадалия;

• Нараняването с входна рана № 4, на корема отляво, най-вероятно е получено при паднал по гръб на терена пострадал. Дулото на оръжието е било на разстояние от около 120 см, а стрелящият да е бил пред краката му и леко вляво, като асфалтовата настилка се е оказала допълнителна преграда и не е позволила на проектила да напусне тялото, а само да разкъса кожата и тениската.

• Местоположението на пръските и петна от кръв и пробойната върху стената от куршум, дават основание на настоящата експертиза да допусне, че първият/те изстрели са били в сградата, след което пострадалия се е придвижил по стълбището надолу, напуснал е сградата и е паднал до входната метална врата на двора.

                • Не е възможно да бъде установено точното време между първия и последния изстрел. Смъртта на Н.И.е настъпила за кратко време, но не моментално, в порядъка на няколко минути, през които той е могъл да извършва активни движения и да се придвижва. Имайки предвид морфологията на нараняванията /описани в аутопсията на трупа/, всички те са причинени приживе. Няма морфологични данни по установените огнестрелни увреждания, някой от изстрелите да е произведен след смъртта на И..

 

В съдебно заседание заключението се поддържа, като вещите лица дават следните допълнителни разяснения:

• Не може да се установи годината на производство, на този вид патрони защото не се нанася годината на производство върху тях. Няма обозначение, по което да се търси година на производство. По-скоро условията на съхранение са по-важни, отколкото годината на производство.

• В случая не са извършвани изследвания с част от плата на веществените доказателства. Отделните прострелвания очевидно няма как да станат с инкриминираните боеприпаси, защото те са изстреляни. Направени са с боеприпаси, които са с същото обозначение на гилзата, което има значение за следите, които ще се отложат върху преградата, т.е. от един същ производител, като се предполага, че в боеприпаса си влага еднакви по състав компоненти, от които след това произхождат следите, които остават от преградата. В случая е използван плат върху, който са проведени отделните прострелвания - бял памучен плат. Използваните от тях парчета плат се доближават до материята на дрехите, които са изследвани и са сигурни, че достоверността на резултати, които са получени е добра.

• В т.4 на експертизата са описани обектите, които са предоставени за изследване, раница не е била предоставена.

• Нямат данни куршум да е преминал през раницата. Ако бъде изследвана конкретната раница, биха могли да кажат дали има възпиращ ефект за изстрела, но не са изследвали раницата. Тя би имала някакъв възпиращ ефект в зависимост от материала на раницата и би могла да бъде преграда за куршума да не напусне тялото.

• В тази динамична ситуация, която е установена 2-3 см нямат някакво значение в т.ч. и височината на сандалите.

• При номерацията на нарушенията по дрехите е използвана номерацията съответстваща на описаните рани в СМЕ.

• В СМЕ е описан раневи канал при изправено положение на човешкото тяло, но при една динамична ситуация е взето предвид, че раната е получена в паднало положение. Стрелящия няма как да бъде пред тялото на падналия, по-скоро ще бъде над и леко зад него. Ако е в изправено положение на пострадалия изстрела ще е отляво-надясно и странично. Съществува такъв вариант, описано е , че това нараняване може да бъде получено при изправено, при приклекнало, и при наведено положение. Специално за рана № 3, ако е получена в паднало положение, възможно е асфалта да се явява преграда. Тъй като раневия канал на това увреждане във входна рана № 3 минава през две ребра и гръбначен прешлен, което е костна преграда и също може да ограничи силата на проектила и да не може куршума да излезе. Куршумът е с плосък връх, което също намалява неговата пробивна способност, т.е. куршумите с остър връх имат по-голямо пробивно действие от тези с плосък връх. При вторите костите оказват по-голям спиращ ефект. Разликата е несъществена, за да се установят различни травматични увреждания от остър връх и от по-сплескан връх. По принцип куршум с плосък връх по-бързо отдава цялата си енергия върху поразената повърхност. Тяхното предназначение е да освободят цялата енергия и вероятността да напусне тялото е доста по-малка. С по-голяма категоричност може да се говори единствено за нарушението с входна рана в гърба и изходна на шията, т.к. преминалия куршум е установен на определена височина върху ламперията във входа. Там има приведено напред положение на пострадалия. За останалите дават възможни вероятни ситуации, но при дистанция по-голяма от 120 см. Ако на гърба е имало раница и изстрела образувал рана № 5 е преминал през раницата, резултатът не би следвало да се счита за коректен, т.к. раницата ще се яви първа преграда Те са изследвали дрехата. Сравнявани са отложените следи като плътност и разположение и установеното е описано в заключението, т.е. не са наблюдавани разлики,  тъй като моделните  прострелвания са били от 30, 60, 90, 120 см. Това, което се наблюдава като проявена картинка върху блузата на пострадалия в тази точка, са били с по-малка плътност от тези, които са при 120 см. Ако куршума е преминал през раницата, би трябвало да се намали дистанцията.

• От медицинска гледна точка няма информация колко сила се приема за нужна като енергия, за да се нарани човешкото тяло. От гледна точка на балистиката, в литературата е споменато 80 джаула като долна граница за да нанесе смъртоносно поражение, проникващо може да се получи при по-малка граница. Различните производители имат много малка разлика в енергията предвидена в куршума от един вид патрони, примерно 400 м/сек и 410 м/сек при друг производител, т.е. наблизко разстояние тази разлика не би имала никакво значение. В експертната практика и съобразно провежданите справки са установили, че при енергия на куршума над 20 джаула, той би могъл да нанесе някакво минимално поражение, т.е. да предизвика проникване. При изследване на саморъчно изготвени и нестандартни огнестрелни оръжия има устройства за измерване началната скорост на изстреляните боеприпаси, и когато се установи, че куршумът е притежавал енергия над тези 20 джаула го категоризират като огнестрелно оръжие. В случая става въпрос за стандартно огнестрелно оръжие, фабрично изработено, енергията на куршумите изстреляни от него доста по висока от тези 20 джаула, т.е. то без никакви проблеми може да предизвика смърт.

 

Химическа /токсикологична/ експертиза / л. 264, т. 2  д.п. от заключението на която е видно, че :

От извършените изследвания на предоставената проба кръв от трупа на Н.Ж. И., ЕГН **********, не се установява алкохол /етанол/, на наркотични / упойващи и токсични вещества и медикаменти.

Предоставената за анализ проба е съхранявана крайно дълъг период от време при условия, които не са адекватни за съхранение на биологична проба за токсикологичен анализ В настоящия случай са налице обективни признаци на разлагане на пробата, което компрометира изследването за медикаменти, които са особено нестабилни. При тези обстоятелства, получаването на положителен резултат може да се приеме за обективен, но при отрицателен резултат от извършеното изследване - както в настоящия случай - експертизата не може да даде категоричен отговор за присъствие на наркотични вещества и медикаменти към момента на пробовземане.

В съдебно заседание заключението се поддържа, като вещите лица дават следните разяснения:

Съгласно наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, веществата „зопликон” и „окзацепам” са класифицирани в списък 3 на Наредбата, което означава, че те се ползват като лекарствени средства по лекарско предписание с отпускане на зелена рецептурна бланка. При извършеното изследване на предоставената кръвна проба, не са установени наркотични вещества и алкохол, като е посочено, че пробата е пристигнала с признаци на разлагане, съхранението е било несъответстваща на изискванията за токсикологично изследване и в такива случаи, ако има първоначално изследване следва да приеме резултата от първоначалното изследване.

Веществото „зопликон” е лекарствено средство, принадлежащо към групата на сънотворните и се използва най-често за лечение на безсъние. Лекарствения продукт „виагра” се използва за лечение на еректилна дисфункция.  Веществото „окзацепам” е бензодиазепинов препарат, който към настоящия момент не е регистриран в РБългария. Същият може да се разглежда като еквивалент на разрешения за употреба в България диазепам. Също има сънотворно и премахващо чувството за напрежение и безпокойство.

В настоящия случай няма данни за установяване на  алкохол в пробата. Отрицателен резултат по метода на Видмарк следва да се приеме категорично отрицателно, т.е. в кръвната проба няма данни да е присъствал алкохол. Ако тези медикаменти се комбинират с алкохол, има данни за засилване на тяхното действие. На база на изготвената експертиза и извършените действия не можем да допуснем системна злоупотреба с медикаментите „зопликон” и „окзацепам”, т.к. при такава злоупотреба приеманите дози обикновено се повишават в периода на употреба, което води до по-голяма концентрация в кръвта и дори при наличие на разложителни процеси биха се установили достатъчни количества от веществата, техни разпадни продукти или метаболити.

При метода на Видмарк могат да бъдат отчетени и други летливи, редуциращи вещества, които да доведат до резултат, изчислен при проба алкохол. В случай на отрицателен резултат изследването следва са се приеме за обективно. При тях е извършено и газхроматографско изследване, което също не е констатирало както наличието на алкохол, така и наличието на други летливи вещества.

Разлагането на пробата дали е било поради започнало трупно разположение на самия труп или на кръвната проба в шишенцето, в което взета може да има разнопосочен ефект. В повечето случаи се установява образуване на алкохол, или други редуциращи вещества, най-често поради ферментация на кръвната захар, но тук има отрицателен резултат.

 

Съдебномедицински  експертизи на веществени доказателства, които дават следните, заключения:

• заключение /№ 15/БТМ-312, л. 198, т.2 д.п./: По обекти № № 1,2,3,4 / отривки 3 бр. от различни части на револвер и револвер/ не се доказва кръв.

• заключение /№ 16/БТМ-63, л. 225 т.2 д.п.: кръвногруповата принадлежност на Н.И.е 0/алфа,бета /. В кръвта сравнителен материал от Р.И. се установяват алфа аглутинини. Алфа аглутинини се съдържат в кръвта на лица от кръвна група В/алфа/ и 0/алфа,бета/.

Обектите иззети : от оглед на труп от 24.08.2015 г. ЕС №73/04.09.2015 г.; Обект №1 нокти от лява ръка на Н.Ж. И. ЕГН **********; Обект №2 нокти от дяна ръка на Н.Ж. И. ЕГН **********; Обект №3 бежови къси панталони; Обект № 4 черна тениска; Обект №5 сиви боксерки; Обект №6 тъмнозелени сандали; И от оглед на местопроизшествие от 23.08.2015 г. ЕС № 75 / 03.09.2015 г. ; Обект №8 обтривка от множество червено кафеникави пръски с периметър 50/20 см; Обект №9 обтривка от три бр. обособени петна с неправилна форма с тъмночервен цвят и размери 5/10 см, 10/15 см 10/25 см; Обект№10 обтривка от пръски от засъхнала червено кафява субстанция;  Обект №11 обтривка от пръски пътечка от засъхнала червено кафява течност; Обект №12 обтривка от множество пръски и петна с червено кафяв цвят са изследвани и описани подробно в експертни справки № 72 от 03.09.2015г. и № 73 от 04.09.2015 г. на Й. Й.ов и В.В.в БНТЛ при ОД МВР гр. Варна. По обекти № 3, 4 и 5/ бежови къси панталони, черна тениска и сини боксерки/ се доказва човешка кръв от кръвна група 0/алфа,бета /. По обекти №№ 1 и 2 / нокти от лява и дясна ръка на Н.И./ се доказва кръв По-нататъшни изследвания с кръвта по тези обекти не са провеждани, поради минималното количество материал, който е запазен за ДНК АНАЛИЗ. По обект №6/ тъмнозелени сандали/ се доказва човешка кръв. По обекти №№ 9, 10, 11 и 12/ отривки/ се доказва човешка кръв от кръвна група 01 алфа, бета /. По обект №8 / отривка / се доказва човешка кръв.

Човешката кръв по обекти №№ 3, 4, 5, 9, 10, 11 и 12 / бежови къси панталони, черна тениска, сиви боксерки, обтривка от три бр. обособени петна с неправилна форма е тъмночервен цвят и размери 5/10 см, 10/15 см 10/25 см, обтривка от пръски от засъхнала червено кафява субстанция, обтривка от пръски пътечка от засъхнала червено кафява течност и обтривка от множество пръски и петна е червено кафяв цвят/ може да произхожда от Н. И..

Съдебномедицински  експертизи на веществени доказателства по ДНК профилиране, които дават следните заключения:

• заключение  /№ 15/ДНК-443, л. 203, т. 2 д.п. : За изследвания биологичен материал отривката от спусъка и дръжката на револвер „Smith & Wesson” /обект № 1/ се определя ДНК профил на лице от мъжки пол, който съвпада с ДНК профила на Р.В.И.. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако генетичният материал е оставен от друг, освен Р.В.И., е 1 на 90 000 000 000 000 000 . За изследвания биологичен материал – отривка от цевта на револвер „Smith & Wesson” /обект № 2 / се установява смес на генетичен материал с ниски нива, която не може да бъде интерпретирана и няма идентификационна стойност.

• заключение /№ 16/ДНК- 204, л. 231, т. 2 д.п./: За изследваната човешката кръв по обекти №№ 1, 2 и 3 /отривки, с надписи: „обект № 8“, с надпис: „обект № 10“, „обект № 11), се определя един и същ ДНК профил на лице от мъжки пол, който съвпада с ДНК профила на Н.Ж. И., ЕГН: ********** (обект № 4). Вероятността да се установи този ДНК профил, ако генетичният материал е оставен от някой друг, освен Н.Ж. И., е 1 на 2** *** 000 000 000 000 000

Изследваната човешка кръв по отривките /обекти №№ 1, 2 и 3/ произхожда от Н.Ж. И., ЕГН: ********** /обект № 4/

В съдебно заседание заключенията се поддържат.

 

Съдебно психиатрична и психологична експертиза, /л. 272, т. 2 д.п./ която дава заключение в следния смисъл:

• Не се установяват психично заболяване, което да удовлетворява критериите за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието нито към момента на инкриминиране на деянието, нито към момента на изготвяне на експертизата.

• Не е имало пречки от медицински характер, които да са ограничавали И. от годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В свидетелските показания няма описание за дезорганизирано психотично мотивирано поведение или за качествени или количествени нарушения на базисните психични годности, които да пречат на освидетелствания да разбира свойството и значението и да ръководи поведението си.

• Освидетелстваният е с нормален интелект, нормални паметови възможности, няма качествени и количествени нарушения на базисните психични годности, което дава основание да се приеме, че същият е със запазени психични годности правилно да възприема фактите, имащи значение за наказателното производство, да дава достоверни обяснения в качеството на обвиняем, ако желае.

• Към момента на извършване на деянието алкохолно опиване е от лека към средна степен /0,175 /. Според формулата на Видмарк концентрацията на алкохол в кръвта към 17.00 на 23.08.15 е била 1.75 ‰. По правило значимата алкохолна интоксикация не допуска интерпретация в посока на физиологичен афект. В този контекст алкохолната интоксикация може сама по себе си да доведе до снижаване прага на раздраза, силно намаляване на контрола върху импулсите, погрешна, но не болестна преценка на ситуацията, вкл. опасността, както и гневно дисфорични нагласи. Макар част от описаните признаци да са налични при физиологичен афект в случая на Р.В.И., не могат да се установят описаните в литературата характерни фази и симптоми, които да удовлетворят диагностицирането на такова състояние.

• Употребата на алкохол по правило изключва квалификацията по смисъла на чл.118 от НК.

• Въпреки, че алкохолът намалява количествено задръжните процеси, в конкретния случай не може да установи качествена промяна на психичните годности породена от етанол /патологично алкохолно опиянение, хаотично помрачение на съзнанието и сумрачно помрачение на съзнанието/. В този смисъл освидетелстваният е бил с намалени, но не отсъстващи годности да ръководи постъпките си, т.е. улеснен при извършване на деянието.

• Извън компетентността на вещите лица е да определят законосъобразността на действията И. в конкретната ситуация, както към момента на деянието, така и въобще.

Психологически портрет на Р.В.И.: Защитни тенденции, скриване на индивидуално-психологични особености, които могат да представят освидетелствания в негативен аспект, както и силен контрол над поведението. Постоянство, консерватизъм, акцентуация на характера и заострени индивидуално-психологически черти, реагира сензитивно, чувствителност към средови фактори, склонен към прибързани решения, настроението зависи от обкръжението, избирателен в контактите, подозрителен, скептичен към оценките на другите. Водещи са избягване на неуспехите, стремеж да намери социалната си ниша, постигане на достижения. Стил на междуличностно поведение - избягване на конфронтации. Стил на мислене – вербално-аналитичен. Много контролиращ се индивид. Склонност към прикриване на проблеми. Силни защитни нагласи и настойчиво поддържане на фасада на адекватност и контрол. Социално-желателно поведение. Слабо заинтересован или без специално внимание към тялото и здравето си, емоционално отворен и балансиран, реалистичен и разбиращ /ориентиращ се в нещата/. Черти като усамотен, затворен, стеснителен,тъжен, липсва му енергия, с невъзможност за концентрация, с физически оплаквания и проблеми със съня. Черти като самоуверен, не изпитва несигурност, чувства се спокойно и комфортно,   постоянен   и   ефективен,   конвенционален   и консервативен, самоконтролиращ се. Индикира неподвижност, липса на енергия за справяне с ежедневните активности, склонност да се избягват другите хора и емоционална скованост. Не приема враждебните или агресивни импулси и действия. Отрича агресивните и враждебните си импулси. Чувства се комфортно в общуването с другите. Дава си вид, че малко го интересува мнението, оценките и възприемането му от страна на другите. Често е нетърпелив и раздразнителен в междуличностните отношения. Сдържаност /задръжки/, физическо заболяване, чувство за неспособност да се справи с външен натиск. Лошо себепознание и трудности в адаптацията в проблемни ситуации. Ригидно приемащ и подкрепящ, налице тенденция да вижда себе си и да бъде описван от другите като стремящ се да постигне значимост чрез собственото си поведение, надежден, с усещането за интегрираност и отговорност към групата Към момента на извършване на деянието е бил в средна степен на алкохолно опиване, което опиване максимално е улеснило при извършване на деянието, поради намаления контрол върху задръжките.

• Има данни, които подкрепят тезата за продължителни конфликтни сложни отношения между Р.И. и Н. Ж., което е основание да се приеме кумулиране на негативни емоционални преживявания, които не достигат до разгръщане на фазите и симптомите на физиологичен афект.

 

Допълнителна съдебно психиатрична и психологична експертиза /л. 408, т. 3 д.п./ от чийто заключение е видно:

Физиологичният афект е особено състояние на съзнанието с изключително силно, внезапно настъпващо, бурно протичащо, краткотрайно чувство, предизвикано най-често от преживяване на застрашеност и/или унижение, което намалява количествено, но не променя качествено базисните психични годности на индивида.

Физиологичният афект има типично развитие в поредни фази и се дължи на определена констелация от предпоставки, условия и фактори, които предшестват количественото изменение на съзнанието.

Обикновено в момента на пиковия афект се преживява недиференцирано крайно изразено смесено чувство на силен страх, гняв, омраза, ужас и ярост. При анализа на данните от делото не се установяват клинични симптоми, удовлетворяващи динамиката и развитие на физилогичен афект /консенсус за физиологичният афект/. Макар част от описаните признаци да са налични при физиологичен афект, в случая на Р.В.И. не могат да се установят описаните в литературата характерни фази и симптоми, които да удовлетворят диагностицирането на такова състояние:

• При освидетелстваният има употреба на алкохол, което е изключващ критерий. За развитие на физиологичен афект не се допуска употреба на алкохол и психоактивни вещества, но употребата на алкохола се явява улесняващ фактор, затрудняващ волевия контрол.

• Взаимоотношенията между В.Р.И. и Н. Ж. И. са конфликти, а Р.В.И. е бил свидетел на такива отношения и в подкрепа на това  са водените правни процедури.

• Въпреки, че конфликтната ситуация по време на инкриминираното деяние има характеристиката на неочаквана, то тя се базира на хронични конфликтни отношения.

• Поведението на освидетелствания преди, по време и след деянието е логично изводимо и разбираемо и в значителна степен подредено, което отхвърля хипотезата за физиологичен афект. Декларираната при първоначалните разпити ситуация със стеснение на съзнанието „всичко ми е като в мъгла“ не се потвърждава при последващи разпити, при които се открояват редица детайли, за който разказва И.. Макар, че загубата на спомен няма експертна стойност.

• Няма описание за наличие на постафектно състояние, характеризиращо се с релаксация, умора, снижена активност, апатия и субективно чувство на облекчение и с невъзможност човек да извърши активни действия, което се покрепя от свидетелските показания и на обвиняемия /качва се по стълбите и казва на дъщеря си да се обади на 112, обажда се по телефон след убийството и казва какво е направил, изчаква полицията/.

• Нанесените травматични увреждания по тялото на пострадалия, както и данните, че изстрелите започват в антрето на апартамента и приключват на входа на сградата, който се намира два етажа по-надолу, както и изстрелите нанесени отпред и отзад са доказателство за липсата на автоматизирани поведенчески действия, характерни за физиологичния афект.

• Няма описания за наличие на външни /психофизиологични/ признаци на афекта, няма и типичните за физиологичен афект предпоставки - хронично безсъние, недохранване, или изтощения поради тежка телесна болест. При освидетелствания е установено наличие на захарен диабет, който е компенсиран и в състояние на ремисия /телесно здраве/, което също отхвърля хипотезата за физиологичен афект.

• По правило значимата алкохолна интоксикация не допуска интерпретация в посока на физиологичен афект. В този контекст се установява, че алкохолната интоксикация може сама по себе си да доведе до снижаване прага на раздраза, силно намаляване на контрола върху импулсите, погрешна, но не болестна преценка на ситуацията, вкл. опасността, както и гневно дисфорични нагласи. Макар част от описаните признаци да са налични при физиологичен афект в случая на Р.В.И., не могат да се установят описаните в литературата характерни фази и симптоми, които да удовлетворят диагностицирането на такова състояние. В този ред на мисли емоционалните реакции и отслабването контрола върху гневноагресивните импулси могат в най-голяма степен да се причислят към състояние на обикновенно алкохолно опиване /Ebrietas simplex/.

Към момента на извършване на деянието алкохолно опиване е от лека към средна степен . Според формулата на Видмарк концентрацията на алкохол в кръвта към 17.00 на 23. 08. 15 е била 1.75 промила. Опиването от алкохол включва различни симптоми, като тяхната проявя, поява и интензивност са строго индивидуални. В оценката са включени приблизителните нива на алкохол в кръвта, при който се появяват отделните състояния. Те не трябва да се приемат като абсолютни. Има описани шест степени на промените при алкохолна интоксикация. Към момента на деянието при освидетелствания се наблюдава концентрация на алкохола 1.75 промила, което отговаря на степен летаргия. Тя се характеризира с проява на сънливост, разбиране на речта и спомнянето са затруднени, реакциите забавени, координацията на движението на тялото е силно засегната, лесно се губи равновесие, походката е нестабилна, зрението е замъглено, може да има понижение на сетивността в другите анализатори. Данните очертава, че към момента на инкриминираното деяние освидетелстваният е бил в лека към умерена степен на алкохолно опиване, което се изразява в летаргия, което кореспондира с неговите показания и на дъщеря му показания „че бил задремал на терасата“, предвид факта, че алкохолът е мощно писхоактивно вещество, което само по себе си променя базисни параметри на съзнанието и това, състояние не може да бъде физиологично, не може да се приеме, че в конкретния случай е възможно да се обсъжда физиологичен афект. Под влиянието на алкохола има редица прояви, които са сходни с тези на физиологичен афект, но отсъстват типичните фази, симптоми и състояние, които да дадат основание за оценка физиологичен афект. Физиологичният афект, включва и уплахата.

В съдебно заседание заключенията се поддържат. Вещите лица допълват, че са извършили три лични прегледа на подсъдимия. Заключението е базирано на тях и на материалите по делото. По време на изследването няма получени данни за психоза, освидетелстваният е обяснявал и при първоначалните си разпити и по-късно късно какво се е случило. Съществена разлика в неговите показания не са установени. Няма данни за наличие на психоза, нито на психическо заболяване, което да влияе върху промяната на неговото състояние, както след инкриминираното деяние, така и по време на изготвяне на експертизата. Възприятията принципно се променят във всеки момент, защото се променя средата. Изследването за алкохолното опиване е налично в материалите по делото. Има химическа експертиза, която казва, какво е количеството алкохол в кръвта. Съгласно теорията на Видмарк, има по 0,15 промила елиминация на час и след изчисления, се установява 1.75 промила. Запознати са, че подсъдимият е с диабет, но е от компетентността на други вещи лица, да коментират влиянието на алкохол и медикаменти за диабет. Когато е налице физиологичен афект едно от първите неща е да липсва употреба на алкохол или други психоактивни вещества, когато има алкохол или психоактивни вещества по правило това изключва физиологичния афект, т.е. може да се говори, както е в случая, за алкохолно опиване. Има емоционални състояния, като гняв, раздраза, които може да изпитва човек в дадена ситуация, но те не довеждат до фазите и степените на физиологичен афект със всичките характеристики, които има. Има такива емоционални преживявания, които могат да бъдат включени в евентуално развитие на физиологичен афект, но поради употребата на алкохол, това се изключва категорично. Употребата на алкохол е възприета като изключващ фактор в теоретичните бази и литература. Безспорно ситуацията, която се е развила е конфликтна ситуация, а във всяка една такава ситуация има емоционални преживявания, които са свързани с гняв, раздраза и други. Налице са емоционални преживявания, но те не довеждат до наличието на физиологичен афект. От гледна точка на съдебната психиатрия и психология, когато има страх, или уплах би трябвало човек да избегне тази ситуация. Когато има разгърнат физиологичен афект, е възможно човек да извърши престъпление, но в случая няма такъв. Има описани в свидетелските показания елементи от спомена, както и липса на описано в свидетелските показания автоматични поведенчески актове, както и ограничаването на съзнанието, както и липсата на релаксация. В свидетелските показания има описано едно поведение, което е много ясно,  логично, подредено, няма данни за нещо което да навежда, че има стеснение на съзнанието, нещо което да повлияе. Фазата на релаксация е непосредствено след извършване на деянието и има описани в литературата допълнителни данни, че всъщност това е състоянието, в което се освобождава толкова много адреналин, че извършителят пада до жертвата и заспива, т.е. е налице тотално изтощение на организма. В случая няма такива данни, в случая е налице ясно поведение - качване, помолване да се обади по телефона и други. Степента на алкохола е определяно към 17 ч., но самият факт, че е употребил алкохол изключва физиологичен афект, дори и той да е в по-малкото установено количество.

Съдебно медицинска експертиза на иззета кръвна проба от подсъдимия, от която е видно, че в кръвта на същия има наличие на етилов алкохол в концентрация – 1 ‰ /промил/, което отговаря на лека степен на алкохолно опиянение.

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: частично от обясненията на подсъдимият; напълно от показанията на свидетелите С.И., Ж.И., М. К.; М. А., Г.Т., И.Д., Г.П., В.С., В.П., Л. И.; частично от показанията на  св. Й. И., Т.Тр., Е.К., В.И.; писмените доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства, справка за съдимост, характеристики, копия от материали по гр. дела, данни от мобилни оператори, данни от единен център 112 и заключенията на съдебно -медицинските експертизи на труп, на живи лица и веществени доказателства, балистическа, комплексна физикохимична и балистическа, комплексна физико-химична балистическа и съдебно медицинска, химическа /токсологична/, съдебно медицинска експертиза за алкохолно съдържание, ДНК и съдебно психиатрична и психологическа експертизи.

Съдът кредитира, като непротиворечиви, последователни, обективни и взаимно допълващи се показанията на свидетелите С.И. и Л. И. дадени пред съда; Ж.И., И.Д. и Г.Т., дадени пред орган на досъдебното производство, приобщени по надлежния процесуален ред. С изключение на гражданските ищци всички изброени не са заинтересовани от изхода на делото. Процесуалното качество на С. и Ж. Иванови обаче по никакъв начин не дискредитира ни в най-малка степен показанията им, тъй като същите са добросъвестни, неизолирани, в пълен унисон освен с останалите свидетелски показания, които съдът кредитира, но и се подкрепят несъмнено и от писмените доказателства, заключения от експертизи, за което ще стане реч и по-долу.  Към посочената група съдът вклюва и показанията на М. К.; М. А., Г.П., В.С., и В.П., които също кредитира като последователни, обективни, взаимно допълващи се и незаинтересовани от изхода на делото. Коментираните показания се различават помежду си единствено по отношения броя на чутите на брой изстрели и тяхната звукова характеристика. Това обстоятелство обаче няма съществен характер, тъй като те са се намирали на различни места и тяхното внимание не е било насочено да възприемат конкретни факти от обективната действителност с цел да ги пресъздават. Броя на изстрелите като 4 на брой спрямо жертвата се доказват по безспорен начин от СМЕ на трупа, огледа на местопроизшествието /намерени гилзи и боеприпаси/, поради което и показанията в този смисъл имат косвено доказателствено значение. Въпреки неточностите в посочения аспект, тези свидетелски показания са идентични по отношение на факта, че изстрелите са били чути след 18,30 ч. и са групирани на два времеви диапазона с много кратък промеждутък от време. В разпитите  си  от 23.08.2015 г. и 25.08.2015 г. М. К. твърди, че е възприела три изстрела, първоначално един, а после още два. Св. М. А., разпитан на същите дати, свидетелства за три изстрела, групирани по идентичен начин, а в този от 26.02.2016 г. за втората група твърди, че са били повече от един. Св. В.П. дава показания, че изстрелите са били два от към общия коридор на сградата и два от към морето, макар и да ги е възприела като шум от пиратки. В.С. свидетелства, че е чула 2-3 изстрела от към външния коридор, като коментира, че имало ехо. Свидетелят Г.П. в разпит от 25.08.15 г. дава показания, че изстрелите са били първоначално три, а след това още два или три броя, а на такъв проведен  на 26.02.2016г ги групира първоначално четири на брой, а след това още два на брой. Оценявайки коментираните показания, съдът, за да им даде кредит на доверие, съобрази, че върху възприятията за броя на изстрелите влияе и строго субективния характер на определянето на шума, като изхождащ именно от огнестрелно оръжие, възприемането на което нито е ежедневие, нито има предварително натрупана опитна база. По тази причина не намира причина да изключи от тях, дори характеристиките им предадени от св.П., че е усетила „миризма от пуканки“ или „наличие на пушек“, последния описан от св.А..

Оценявайки показанията на св.Г.Т. и И.Д., съдът намери, че вторият от свидетелите има по-задълбочени възприятия от заварената обстановката около трупа и поведението на подсъдимия. С това се обяснява и несъществената разлика в показанията им, че докато Т. твърди, че подсъдимият първоначално е мълчал на задаваните му въпроси, то Д. депозира показания, че подсъдимият е разговарял по телефона. Последното обстоятелство безрезервно се подкрепя и от предоставените данни на мобилния оператор, където се вижда, че за периода 18,59 ч. до 19,45 ч. Р.И. е провел над 10 разговора и е получил и няколко съобщения. Напълно кредитираните показания на С.И. и Л. И. в по-голямата си част касаят отношенията на жертвата със св.В.И. за период, предхождащ деянието. Те се подкрепят в голяма част от показанията на В.И. и Е.К. и безусловно от писмените доказателства, касаещи гражданските дела. В емоционален план те са по-бедни за отношенията между двамата съпрузи и това е обяснимо от факта, че пострадалият Н.И.е направил достояния онази част от тях, която го е засегнала дълбоко, а именно - поведението на подсъдимия, докато е бил гост в Германия, напускането на св.В.И. с изненадващата цел да се установи с децата в България за продължителен период от време и не на последно място изпитаните трудности около гражданските дела и срещите на пострадалия с децата му. Посочените свидетели имат обаче и възприятия за поведението на Н.И.и за времето, непосредствено преди смъртта му. В тази връзка са преките такива на С.И., за намеренията на Н.И.за 23.08.2015 г. заедно да се видят с децата му, за обаждането му от апартамента минути преди смъртта му и неговото душевно състояние. Св. Л. И. от своя страна, предоставил sim  карта на български мобилен оператор на пострадалия, установил обичайното поведение на Н.И.преди срещата си с В.И., да предупреди за идването си – поведение, на което той е бил свидетел и при предходни във времето срещи. Тези му показания безусловно се подкрепят от предоставените от оператора мобилни данни /за време,  продължителност и място на комуникациите между тях/. Показанията на св.Ж.И. не допринасят съществено за изясняване на фактическата обстановка по делото, но косвено свидетелстват за намеренията на съпругата му и синът му да осъществят среща с внуците му.

По отношение на останалите свидетели съдът прие:

Съдът кредитира частично показанията на св. В.И., като ги оцени за достоверни по отношение на изнесената фактология, касаеща за връзката и семейния и живот с пострадалия, за водените между тях граждански дела и наложилите се помежду им отношения в тази връзка.  Показанията в тази им част касаят събития по време, далеч предхождащи деянието, и съдържат характеристични оценки на пострадалия. Споменатите оценки съдът не цени, тъй като те са строго индивидуални и формирани на база лични неосъществени  очаквания за изграждането на семейството. Несъмнено изпълнени с негативна силна емоционална оценка същите не се подкрепят с конкретни незаинтересовани гласни или писмени доказателствени средства, изключая твърденията, навеждани в искови молби - предмет на гражданското съдопроизводство - и стоящи извън предмета на доказване по настоящото дело. Доколкото те стоят в основата на защитната теза на подсъдимия, съдът следва да отбележи, че твърденията на В.И., че Н.И.е проявявал агресивно и обидно отношение към нея, децата и дори към майка си представляват общи формулировки без доказателствена основа в настоящото производство. Практически те противоречат на показанията на св.С.И. и Л. И., които поне в отношенията към децата и към С.И. го изключват, доколкото имат макар и епизодични лични наблюдения за тези обстоятелства. По посочените причини следва показанията на В.И. в тази им част да се разглеждат като нейната оценка на брачните и отношения с пострадалия, довела до взетото решение да ги прекрати с иск за  развод с постановяване на вина от негова страна. Доколкото настоящият съд не е компетентен да се произнася по какъвто да и било начин в посочения аспект, изложените от нея твърдения в тази насока могат да се ценят единствено като безспорен факт, че в рамките на съвместното й съжителство с Н.И.тя е натрупала негативни усещания, напълно разминаващи се с очакванията й за него. Използваните от нея съждения, че се е дразнила от определено поведение на Н.И.е показателно обаче за мотива й да вземе решението да изисква писменото уведомяване от страна Н. И.,кога той има намерение да се среща с децата им, което е обективирано с писмо, екземпляри от които са разпратени и на св.С.И. *** /Лозенец/. Съдът кредитира частта от показанията на В.И., в която тя твърди, че Н. И., въпреки водените дела, е осъществявал срещи с децата си, често внезапни за нея, обаждайки й се само по телефона. Тук е мястото да се отбележи, че св.В.И. изпада в противоречие, като от една страна  твърди, че Н. направо е идвал в домът й, а от друга, че той е и звънял винаги от непознат номер. Доколкото съгласно обясненията на подсъдимия, самата нея и тези на св.Й. И., че на срещите са присъствали и други хора, съдът приема,        че В.И. е била известявана предварително за посещенията на Н. И., за да види децата. Съдът дава вяра на твърденията й, че на тези срещи не е имало конфликтни ситуации между тях или на пострадалия с подсъдимия. Според нейните показания в кредитираната част отсъствието на конфронтация се запазило до рождения ден на детето им Б., отпразнуван през юли 2015 г. в дома й, където присъствали пострадалият, майка му, подсъдимият, роднини и приятели на семейството. Съдът отхвърли за достоверни твърденията на В.И., че подсъдимият е чувствал Н.И.като свой приятел, тъй като това не се твърди от самия него, и чиято оценка се простира до уважителни отношения към него и роднините  му. В обясненията на подсъдимия отсъстват фактически обстоятелства, които да обосноват извод за приятелски отношения между тях. Изнесените обстоятелства по скоро са свързани с такива, които подсъдимият е намирал за неприемливи като поведение от страна на пострадалия. Основен момент за техните действителни отношения е онзи, пресъздаден от него, В.И. и св.С.И., когато пострадалият му е казал, че неговото присъствие в дома на семейството е нежелано с оглед намесата му в едно семейно противоречие, вземайки естествено страната на дъщеря си. Впрочем, дори В.И. не придава на това обстоятелство някакъв по-особен емоционален заряд, извън изпитаното от нея негативно чувство. По тези причини и съдът намери, че отношенията между подсъдимия и пострадалия са били хладни и дистанцирани един от друг, но не и приятелски. Кредитирайки показанията на В.И., пострадалият писмено да я уведомява за посещенията си, съдът намери за достоверно твърдението й, че позвъняването му на 23.08.2015 г. /в 15,08 ч./, за да стори това в същия ден е било както неочаквано, така и раздразнително. И двете характеристики са станали предопределящи в решението й да не уведомява за това подсъдимия, чийто авторитет е бил безспорен за нея, в това число и при вземането на важни житейски решения от нейна страна. В подобен смисъл са не само показанията на св. Е.К., но и тези на св.Т., който бил ангажиран именно от подсъдимия в подбора на юридическия екип, който представлявал В.И. в делата между съпрузите. Второто позвъняване на Н.И.в 18,35 ч. свидетелката отрича да е факт от действителността, както и разговора на пострадалия с майка си в 18,49 ч. Съдът не кредитира тази част от показанията, защото тези й твърдения се опровергават категорично от данните на мобилния оператор, касаещи разговорите на аб.№ **********, ползван от пострадалия, на аб.№**********, ползван от С.И., и не на последно място от свидетелските и показания, наред с тези на Л. И.. Ето защо коментираната част следва да се оцени като опит за поддържане на защитната версия на подсъдимия. Тук е мястото да се отбележи, че за съда данните, касаещи разговорите на аб.№ ********** /разп.л.226 НОХД CD-R - лист 337 т.3 д.п./, ползван от В.И., са  били предмет на манипулация, тъй като в тях изобщо не се съдържат данни за проведените разговори между аб.№ **********  и  аб.№ **********, както в 15,08 ч., така и в 18,35 ч., но същите са налични от данните на аб.№ ********** и първият от тях не се отрича от св.В.И.. Съдът не кредитира и последващите показания на свидетелката, касаещи влизането, престоя на Н.И.и генезиса на спречкването между тях. Бе посочено, че съдът намери обаждането на Н.И.в 18,35 часа за доказан факт, което съответства и на маниера му на поведение в тези ситуации, съгласно показанията не само на брат му, но и на самата В.И.. По тази причина, твърдението й, че Н. е нахлул в апартамента и се отправил да взема децата, е невярно. Съдът изпитва и обосновани съмнения, че вратата на апартамента е била отключена, за да може да влезе Н. И., тъй като по късно по време на огледа, отразено в протокола за него, е, че тя е била намерена заключена. За времето от 18,35 ч. до 18,49 ч., когато се е свързал с майка си, пострадалият очевидно е бил в апартамента и в отношенията между него и В. са били спокойно. В такъв контекст са всички свидетелски показания на съседите М. К., М. А., Г.П., В.С., и В.П., които не са чували викове, крясъци или шум, който би могъл да се определи като словесен сблъсък. Такива шум не е възприет от същите хора и по време на изстрелите, с изключение на М.К., която твърди за единичен писък, свързвайки го с началния момент на стрелбата. Св.С.И. също опровергава тази теза с показанията си, че в 18,49 ч. Н.И.е звучал спокоен и, че около него са се чували детски гласове. Безспорно, вярно е твърдението на В.И., че съпругът е поискал да вземе децата и, че тя се е противопоставила на това му желание, като го дръпнала за раницата. Ответната му реакция била да я отблъсне с тяло, вземайки Е., което съдът намира за правдиво. Последващото появяване на подсъдимия в антрето и изгонването на Н. до момента, когато В.И. взема детето от ръцете му, са твърдения, които съдът оцени като неопровергани. Свидетелката твърди, че е последвало сборичкване между двамата, след което тя затворила вратата на дневната. Тя на практика не използва думата „сборичкване“ с конкретика за това какви телодвижения е извършил Н.И.спрямо подсъдимия, но за това пък недвусмислено обяснява действията на последния към пострадалия с думите си „…. Баща ми му каза да напусне, Н. тогава каза, че ще прави, каквото иска, това са негови деца. Баща ми отново го изблъска…“ или пък ..„Аз не съм видяла като започна сборичкването аз затворих вратата и чух изстрелите. ….Моята реакция беше да взема едно домино, да го хвърля на земята, за да им отвлека вниманието“. По тези причини съдът прие за недостоверни твърденията на свидетелката, че Н.И.и подсъдимия са се боричкали и не ги кредитира. Това твърдение се опровергава и от заключението на СМЕ за освидетелстването на подсъдимия, по време на което не са открити никакви обективни данни от медицински характер за наранявания по него. Защитата навежда доводи, че възможни следи от това боричкане са нараняванията, установени по коляното и подбедрицата на пострадалия, без да предложи разумно обяснение защо сходни не са констатирани по тялото на подсъдимия. За въпросните наранявания СМЕ на трупа дават обсновано заключение, че те са получени при падането на Н.И.на земята в двора на сградата. Доколкото в хода на съдебното следствие бяха частично приобщени показанията на В.И. от досъдебното производство, където тя твърди, че е видяла подсъдимия и пострадалия да се боричкат и на земята, съдът също ги отхвърли за достоверни по причините, посочени по горе. Очевидно не е вярно и твърдението, че е хвърлила доминото на земята, тъй като същото е намерено по време на огледа на масата в дневната. Съдът кредитира показанията на В.И., че е чула изстрелите, че се е обадила на брат си и, че подсъдимият я е помолил да се обади на тел.112, след като и съобщил, че пострадалият е мъртъв и нейният отказ да стори това.

Показанията на св. Й.И.съдът кредитира само в частта им, касаещи пристигането му в гр.Варна в местност „Кабакум“, където отседнал в един от апартаментите на  баща си на 23.08.2015 г., и относно времето, прекарано до завръщането му на същото място след 19ч . Бе отхвърлено като достоверно твърдението му, че св.В.И. му се е обадила около 19 ч. и, плачейки, му съобщила, че мъжът й е при нея и иска да я бие. Това противоречи на твърденията на В.И., която не съобщава преди и по време на развитие на инцидента да е била разплакана. Времето й на обаждане съвпада по време с това на М.К. към спешен център 112, към който момент от всички, в това число и от В.И. са били възприети и финалните изстрели. Нито подсъдимият, с когото свидетелят е разговарял след 19 ч., но преди да се върне, нито В.И. са имали съмнения в смъртта на Н. И., тъй като те не описват действия, които да са насочени към проверка на това обстоятелство. Св.В.И. отказва да съобщи какво точно е казала на брат си извън това, че го е повикала да се върне. По тези причини съдът отхвърли показанията му в тази част, като намери, че в 18,59 ч. на 23.08.2015 г. св.Л.И. е научил от сестра си единствено, че баща им стрелял по Н. И., а за смъртта му е научил лично от подсъдимия в 19,03 ч. Съдът отхвърли като достоверни и твърденията му, че в телефонни разговори, било то с В.И., било то с други роднини, е научавал във времето, че сестра му е била „често бита и подложена на физически и психически тормоз“ от страна на пострадалия, което е станало и повод да се върне с децата от Германия. В посочената част те са в крещящо противоречие с показанията на В.И. и неподкрепени с каквито и да било доказателства. Очевидно, е че в случая се касае от една страна за подкрепа на защитната теза с оглед роднинската връзка с подсъдимия, а от друга това е обобщено и строго субективно мнение с производен характер без лични възприятия. Като лично възприет факт Й.И. изнася информация, че през 2014 г. е станал свидетел на заплаха за физическа саморазправа към сестра му.  Макар и твърдението да има на първо място оценъчен характер и на следващо да касае време далеч преди деянието, съдът го отхвърли като достоверно и не го кредитира. По делото в изобилните писмени доказателства, представяни по гражданските дела, но няма твърдения В.И. да е търсила полицейска, правна или социална защита както в Германия, така и в България, такива данни не се съобщават от нея и в хода на производството.

Показанията на св. Трендафил Тр.съдът  кредитира, като ги оцени за достоверни по отношение на изнесената фактология за познанството си с подсъдимия и техните отношения, но същите не допринасят съществено за изясняване на фактическата обстановка непосредствено преди деянието. Подобно на тези на св. В.И., Й. И., Е.К. /за което ще стане реч по долу/ те касаят събития по време, далеч предхождащо го, и съдържат характеристични оценки на пострадалия, преразказани му от подсъдимия. Последните съдът не цени, тъй като те са строго индивидуални и формирани на база производни от подсъдимия взаимоотношения с пострадалия.  Подобни оценки се съдържат и по отношения на подсъдимия, които съдът кредитира като лично възприятие, без да им придава значение, различно от характеристика. По тази начин съдът не кредитира предположенията на св.Тр.за мотива и причините за извършване на деянието. Очевидно е, че подсъдимият не си е позволил да разказва на св.Тр.какво се е случило, както това е сторил пред св.Т. и Д.. Подобни са вижданията на Тр.и по отношение на воденото от пострадалия дело, което също съдът отхвърли като база за изграждане на правни изводи.  Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта им, че подсъдимия го е молил да се обади на тел.112. Действията на свидетеля, който понастоящем е и адвокат, в резултат на обаждането са недвусмислени - той се е обадил на Окръжния прокурор в гр.Варна.  

Показанията на св. Е.К. съдът кредитира частично, като ги оцени за достоверни по отношение на изнесената фактология за връзката и семейния живот на В. и наложилите се помежду им отношения във времето. Показанията в тази им част касаят събития по време, далеч предхождащи деянието и съдържат характеристични оценки на пострадалия, които са или производни от възприятията на В.И., или се базират на лични възприятия, но не намиращи доказателствена опора в настоящото производство. Първите от споменатите оценки съдът не цени, тъй като те са строго индивидуални и формирани на принципа на взаимопомощта, за които свидетелства св.В.И., тъй като самата Е.К. преди това е „човек, преживяла подобна ситуация“ и тя е й била „като отдушник“. Показанията, за които Костадинова твърди, че са лично възприятие, също не се кредитират, тъй като няма достоверна база за сравнение. По тази причина, подобно на твърденията на В.И., с какви „лекарствени средства е злоупотребявал пострадалият“, какъв вид „наркотици“ е приемал и какво му е поведението „след употреба на алкохол“ няма как да се ценят при условия, че съгласно заключенията на СМ на трупа и химическа /токсологична/ експертизи в кръвта на пострадалия не са открити нито едно от споменатите вещества, употребени преди деянието, дори и по отношение на наркотичните вещества то да е вероятен вариант. Съдът не кредитира и показанията на свидетелката,  че  В.И.  е била заплашвана с убийство по скайп, довело до личното й притеснение за живота на приятелката й. Подкрепа в доказателствата  по делото за такова поведение на пострадалия след раздялата им няма дори сред материалите по гражданските дела помежду им.

Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни заключенията по посочените по горе експертизи, като направи изрична оценка на следните обстоятелства:

В Комплексната медико-балистична и физико-химична експертиза  /  №16 /БАЛ-71, л. 212, том 2 д.п./ ,е дадено становище, че нараняването с входна рана № 3, /отзад в страни, в лява поясна област/, е възможно да е получено при следните хипотези:

- тялото на пострадалия е паднало на терена и завъртяно леко на дясно. Дулото на оръжието е било на разстояние между 60 и 120 см, над и леко зад тялото на пострадалия, като асфалтовата настилка се е оказала допълнителна преграда и не е позволила на проектила да напусне тялото, а да завърши сляпо в края на раневия канал и да причини охлузването на кожата в долната част на гърба в дясно.

            - не се изключва възможността нараняването да е получено и при други положения на пострадалия - изправен, приведен, клекнал, или някое междинно на тях положение, като оръжието е било в ляво и зад пострадалия /в съд.зас. – „при изправено положение е вече отляво-надясно и странично“/.

В съдебно заседание първото становище се подкрепя с виждането, че  рана № 3, ако е получена в паднало положение, асфалта е възможно да се явява преграда, тъй като  раневия канал минава през две ребра и гръбначен прешлен, които са костна прегради и също могат да ограничат  силата на проектила.

Със същото становище се защитава и втората теза, като се добавя, че се касае за куршум с плосък връх, което също намалява неговата пробивна способност, тъй като куршумите с остър връх имат по-голямо пробивно действие от тези с плосък връх. Вещото лице съдебен медик изказва виждането си, че при вторите костите оказват по-голям спиращ ефект, макар и разликата да е несъществена, за да се установят различни травматични увреждания от остър връх и от по-сплескан връх.

На практика вещите лица в двата варианта не са отличили безусловно дали проектилът не е напуснал тялото заради това, че той е преминал през определена костна тъкан, което само по себе си е било достатъчно за наблюдаването на този резултат или това е една от предпоставките за същия резултат, но срещайки подлежаща твърда повърхност каквато е асфалтовата настилка. В тази част заключението се явява недостатъчно обосновано. Принципно тази особеност на заключението може да се преодолее със сравняването на изводите на вещите лица по отношение на другите две наранявания, при които са използване бойни боеприпаси, въз основа на становището им, че за този вид боеприпас различните производители са предвидили начална скорост на куршума 400 м/сек /около 400 джаула енергия/. В основната СМЕ на трупа е дадено заключението, че  сляпото огнестрелно нараняване с входна рана № 3, е през 11-то ляво ребро, ляв бъбрек, 11-ти гръден прешлен и 10 дясно ребро, меки тъкани на гърба, завършващ с метален проектил и посока на раневия канал странично отляво надясно назад, почти хоризонтално и леко надолу. В допълнителната СМЕ е установено, че входната рана е на височина 116 см. В коментираното заключение вещите лица безусловно приемат, че „пронизващото огнестрелно нараняване с входна рана № 5 на гьрба отдясно и изходна рана на шията отпред в ляво /рана № 1/ е получено в коридора на етаж 1, като след напускането на тялото на пострадалия, проектилът е проникнал в стената на коридора от където е изваден“ „Нараняването с входна рана № 4, на корема отляво, най-вероятно е получено при паднал по гръб на терена пострадал...., като асфалтовата настилка се е оказала допълнителна преграда и не е позволила на проектила да напусне тялото, а само да разкъса кожата и тениската“. Безусловно е, че единствено подлежащата повърхност на практика има значение дали куршумът ще напусне тялото, тъй като в първия от случаите такава е липсвала, а в следващия такава е налице, като куршума е щял  да напусне тялото, след като е разкъсал кожата и дрехата, ако не е била подлежащата повърхност. Тук трябва да се има предвид и констатираното в същото заключение обстоятелство, че рана № 4 е налична след две разкъсвания на колана /в закопчано положение/ и едно разкъсване на боксерите /виж л.219,т.2 д.п./. Независимо от казаното съдът изясни значението на пробивната сила на куршума /дулна енергия/, която ноторно /от физиката/ е в зависимост от квадрата на началната му скорост. Бе разяснено от вещите лица, че  от гледна точка на балистиката в литературата е описано, че енергия от 80 джаула са  долната граница, за да се нанесе смъртоносно поражение, а проникващо може да се получи при по-малка граница. В експертната практика са установили, че при енергия на куршума над 20 джаула, той би могъл да нанесе някакво минимално поражение, т.е. да предизвика проникване, но в случая става въпрос за стандартно огнестрелно оръжие, фабрично изработено, енергията на куршумите изстреляни от него е, както бе посочено, над 400 джаула. По посочените причини съдът прие за категорично, че куршумът причинил рана № 3,  е получена в паднало положение и асфалтът се е явил подлежаща преграда, пречеща той да напусне тялото. Не на последно място следва да се има предвид и мястото, където е намерен трупа - на входната врата на двора, чиято част за автомобили е била затворена. При това положение е изключено подсъдимият да се е намирал странично спрямо изправено тяло на пострадалия, тъй като местоположението му е ограничено от металната врата. Към това следва да се прибави и височината на нараняването 116 см, неговата почти хоризонтална посока, при дистанция на изстрела от 60 до 120 см, от което може да се изведе извода, че ръката на стрелящия би била изключително ниско, но с хоризонтално задържана цев, предполагащо огъване на китката /в посока нагоре/, което е позиция изключителна неудобна, за да се приеме за достоверна с оглед възприетата фактология, че подсъдимият е преследвал пострадалия.

В хода на съдебното следствие по отношение на горното заключение бе обсъждан по инициатива на защитата и вариантът каква би била дистанцията на изстрела, образувал рана № 5, ако е преминал през раница? По-горе е изложен отговора на този въпрос и съдът не намира за нужно да посочва изрични мотиви, защо не е възприема този резултат с оглед на обстоятелството, че раницата е била предмет на оглед и по нея не са констатирани разкъсвания с минус тъкан, характерни за огнестрелните наранявания. Такива резултати не са описани и в огледа на местопроизшествие, където раницата е била на гърба на пострадалия. Съдът не намира за необходимо да доказва с други средства този отрицателен факт.  

Подсъдимият Р.И. отказва да даде обяснения, поради което бяха приобщени по надлежния ред онези, дадени на досъдебното производство в качеството му на обвиняем. Същите са в  следния кратък смисъл:

Разпит от 24.08.2015 г.

Зет му Н. от повече от година извършва непрекъснат физически и психически тормоз върху дъщеря му и децата й - Б. на 1 година и Е. на 2 г. и 8 месеца. В тази връзка между тях се водят дела - бракоразводно дело, за привременни мерки и за отвличане по Хагската конвенция. Многократно е присъствал на малтретиране на дъщеря си и внучетата, включително и с физически действия, както в Германия, където живели преди, така и в България. На 23.08.2015 г.  Н.И.нахлул в дома му в к/к.Чайка №527 №57, ап.№4 около 18.30-19.00 ч., когато двете внучета спяли. Той ги събудил, започнал да ги дърпа, като нанесъл удари преди това на дъщеря му в областта на корема. Двете деца и дъщеря му се разпищяли. Той ги заплашвал, включително и него самия, без да може да уточни и възпроизведе какви са били заплахите, но това не се случвало за пръв път. Бил шокиран, уплашен, смутен заради присъствието на децата и решен да ги защити, включително и себе си. Каквото  се е случило, му е в мъгла и не е в състояние ясно да възпроизведе.

Разпит от 21.10.2015 г.

Оръжието го съхранява по закон в каса, която е преносима. Веднага след деянието се обадил на сина си и на адвокатите си.

Разпит от 26.01.2016г

Излагат се подробности за запознаването на Н.И.с дъщеря му В., първото й забременяване, отношението на пострадалия за това и отпътуването му за Германия. Споделя впечатленията си и оценки по отношения на семейния им живот в Германия, отношенията между тях, тези на Н. към майка му и семейството на синът му Й.. Хронологично разказва за второто забременяване на дъщеря му, отношението на Н.И. към това събитие и неговото лично виждане и подкрепа към В.И.. Преразказва събития от престоя си в Германия покрай раждането на внука му Б., причината по-рано да бъде заменен в помощта към семейството от майката на Н. И.. Пресъздава разговор между него и В.И., касаещ отношенията в семейството, и оценката му за това до момента на завръщане на дъщеря му от Германия с децата през м.януари 2015 г.  Описва заведените дела от страна на двамата съпрузи и създалите се във връзка с това отношения. Излага вижданията за състоянието на дъщеря си, внучката Е. и срещите на Н. с децата, които с времето започнали да се осъществяват в присъствието на роднини на В.И. или нейни приятелки. Описва намеренията през месец август 2015 г. да  почиват на м.“Кабакум“ край Варна, където щели да се съберат и със семейството на сина му Й.. За да бъде всичко законово издържано, още през м.07.2015 г. по съвет на адвокатите В. уведомила Агенция за закрила на децата, Н., адвокатите му и майка му, че през август ще бъде на почивка с децата извън София, за да не идва той през този период за децата, за да може всички да си починат и отпуснат покрай стреса с делата между тях. Той с В. и децата пристигнали в четвъртъка преди 23.08.2015 г., когато пристигнали Й. и Рая. Майките завели децата на плаж. Той и Й. седнали в барчето на плажа, пийнали и говорили. Към обяд седнали да хапнат в ресторанта „При Миро". След 15 ч. В. станала от масата и отишла да приспива децата. Той се прибрал към 16.30 - 17.00 ч. Децата спели. В. се занимавала с нещо в дневната. Той отишъл на терасата, където гледал морето или придрямвал. Не може да каже колко време е минало, но се стреснал от силен шум и гласове, познал гласа на Н., обърнал се към стаята, в която спели децата. Учудил се, че го вижда. Той говорил със силен тон, карал се. Видял, че В. го дърпа за раницата, която била на гърба му и го молила нещо, а той вървял към леглото на децата. Видял как той ударил В. в корема. Непосредствено до леглото в спалнята видял В. да го дърпа, а той се обърнал, ударил я с юмрук в корема и я блъснал. В. се сгънала на две, а Н. грабнал спящата Е.. Б. явно се събудил, защото всички пищяли - децата и В.. Чул гласчетата на Б. и на Е.. Тогава станал и хукнал да му пресрещне пътя и почти на вратата на дневната му казал да остави детето В това време В. с Б. в ръце дошла и започнала една какафония в дневната, близо до вратата към антрето и съответно към изхода от апартамента. Казал на Н. да остави детето и да си тръгне, но той крещял и обиждал всички. Казал, че ще ги избие всички, че децата са си негови и ще прави с тях каквото си иска, и той не е никакъв. Държал Е. и не я пускал, искал да я изведе по гащички и потник, спяща и ревяща. Той отново се опитал да го спре и му казал да остави детето и да си върви. Отворил демонстративно входната врата и по този начин му дал ясен знак да напусне дома му. В един момент В. пуснала Б. и грабнала Е.. Това и отворената врата явно вбесило Н., защото той освирепял още повече. Целият почервенял, гласът му се променил, очите му изскочили и вената на челото му пулсирала. Опънал жили и крещял „ей сега ще ви избия и ще приключа с вас" и „децата са си мои, ако искам ще им продам органите" и със свити юмруци тръгнал да удря В.. Такъв го виждал за първи път. Уплашил се, не знаел как да реагира, какво да направи и какво може той да направи. Бил изненадан от реакцията му, искал да ги защити. Страхувал се, че не може, защото Н. бил много по-силен и по- здрав от него. Дори не може да възпроизведе всичко, което му минавало през главата. Наистина бил много изплашен. Чувал е и бил го виждал нервен, виждал го е и сприхав, злобен, но за първи път видял истинска агресия, която не била насочена само срещу В. или него, а и срещу децата. Ужасно се уплашил за тях. Не знаел на какво е способен в този момент и дали в яростта, която очевидно е замъглила съзнанието му, няма да осакати или още по-лошо да убие В. или децата. Децата пищяли. В. пищяла, а той крещял. Когато го видял да тръгва с юмруци към В. и децата, се опитал да му препречи пътя. Може би това ги е спасило, той изблъскал с гърди него. Залюлял се, но не паднал. Понечил да го избута към коридора, той отново го бутнал, паднал долу. Той също, боричкали се се, после се изправил. Н. бил по - висок от него. Той не знаел какво се случва. Знаел, че се боричкали. Не мислел за нищо, освен да спаси децата. Нямал представа как се стигнало дотам, няма ясен спомен как е извадил пистолета, само знае, че докато се боричкали, стрелял напосоки. Не може точно да каже всеки изстрел къде и кога е бил. Всичко станало много бързо. Не се бил целил някъде конкретно, стрелял напосоки. Бил изплашен от случващото се. В последствие видял, че е изстрелял четири патрона   Видял, че Н. е паднал и лежи в двора, при вратата към улицата. Не знае как са стигнали навън. Притежава законно оръжие - револвер „Смит и Уестън", с много къса цев, изключително малък, олекотен, компактен, предназначен за скрито носене, пригоден за самозащита и с такава цел го закупил. Преди години, когато бил заместник кмет на Община „Изгрев" в София, получил сериозни заплахи за живота си и на децата, поради което и го закупил. Обикновено го носил на кръста. В случая явно пак бил там. Сигурен бил, че след като се прибрал след обяд не го е прибирал в касата -  малка преносима, която държи в един от шкафовете в апартамента. Няма спомен да го е оставял някъде на друго място в него ден. Револверът си е бил на кръста му дори по време на обяда. Сигурен бил, че в оръжието първо е стоял „стоп" патрон. Когато осъзнал какво е станало, вече било късно. Качил се при В., казал й нещо от рода "3астрелях Н., обади се на „112", защото нямал сили, бил омекнал целият, устата му пресъхнала, не можел да я гледа в очите. Тя му казала, че не може да го направи. Взел си телефона, обадил се на неговия приятел Трендафил и му казал какво е станало. Помолил го той да звънне на „112" и слязъл  да изчака полицията. Докато чакал полицаите, се обадил и на сина си Й., извадил гилзите и неизстрелян един патрон от пистолета и ги изсипал на земята в двора. Изказва съжаление за случилото се, защото оставил внуците без баща. Уплашил се много за живота на Вики и децата, бил много объркан. Съсипал свето семейство, това на В. и на семейството на Н.. Подходът към сградата и към апартамента се осъществявал свободно, като вратата не се заключва, домофонът не работи, входната врата на апартамента му е с дръжка отвън и не я заключвали. Сигурен е, че всички изстрели произвел още в апартамента, не бил стрелял навън - пред кооперацията.

Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия, като ги оцени за достоверни по отношение на изнесената фактология, касаеща връзката и семейния  живот на В.И. с пострадалия, за водените между тях граждански дела и наложилите се помежду им отношения след завръщането на В.И. в България, изключая някои нюанси, които съдът намери за опровергани.  Обясненията в тази им част, макар и касаещи събития по време, далеч предхождащи деянието и съдържащи характеристични оценки на пострадалия, са заложени в изградената линия на защита. Посочените оценки в голяма част са формирани от разкази на В.И. и съдът не ги цени, тъй като те са строго индивидуални и формирани на база чужди възприятия. Личните такива съдът намира за пресилени и повлияни от родствените връзки на подсъдимия с дъщеря си. Те са плод и на разминаващите се със собствените разбирания и очаквания на подсъдимия за семейния живот, отпечатък върху които несъмнена роля е изиграло  и обстоятелството, че подсъдимият е отгледал децата си самостоятелно. Отношението на пострадалия към майка му, децата и В.И., пресъздадено от подсъдимия, изпълнено с негативна оценка, не се подкрепя с конкретни незаинтересовани гласни или писмени доказателствени средства, не се кредитира. Макар и стоящи извън предмета на доказване по настоящото дело, съдът отхвърли твърденията му, че Н.И.е проявявал агресивно и обидно отношение към нея, децата и дори към майка си и, както вече бе отбелязано, те са опровергани от показанията на св.С.И. и Л. И., които поне в отношенията към децата и към С.И. го изключват. Без доказателствена основа се явяват и твърденията за отношенията между свидетелите С. и Ж. Иванови, като дори В. И. навежда други свои впечатления. По посочените причини следва обясненията на подсъдимия в тази им част да се разглеждат като реализация на линията му на защита По повод показанията на св.В.И. бе посочено, че извън компетентността на този съд е да се произнася по вината за разстройването на семейните отношения, поради което и всички твърдения, касаещи личностните оценки на пострадалия в реализирането му на семейните отношения могат да се ценят единствено като безспорен факт, че в рамките на съвместното  съжителство между Н. и В. Иванови в последната се е генерирало трайно негативно усещане, което е обусловило завеждането на делото за развод, а отказът на В.И. да се върне с децата и на делото по Хагска конвенция.  Обясненията на подсъдимия, колко често и какви количества алкохол е употребявал е извън предмета на доказване, доколкото по време на деянието такъв категорично не е установен в кръвта на жертвата. Без оценка /в полза или ущърб за подсъдимия/ следва да се остави и твърдението му за репликата на пострадалия по повод бременността на снаха му, която е изведена самостоятелно без възможност за съпоставка в контекста на разговора. Дори подсъдимият е възприел за груба /подлежаща на покаяние според разбирането му/ „докторска шега“. За разлика от твърденията в първия си разпит, че подсъдимият е бил свидетел на физически и психически тормоз, в третия от тях той разкрива тези понятия с конкретни обстоятелства- психическият тормоз е осъществяван с обидни думи, подценяване  и безпричинни скандали, а физическият с момента на възникналия скандал станал повод подсъдимия да бъде помолен да напусне дома в семейството. Доколко отговарят на действителността на тези твърдения може да се съди по моментните реакции на подсъдимия, а те според собствените му думи са:  неприятностите в семейството  са обясними с неопитността на двамата съпрузи, трудната реализация в чужда държава и следродилната адаптация/депресия/ дъщеря му. С това и той обоснова подкрепата си относно решенията на В.И., както да роди дете втори път, така и да продължава да живее в Германия със съпруга си, където тя очевидно също е могла да се реализира. Ето защо съдът не приема за достоверни твърденията на подсъдимия, че бракът им е бил за удобното реализиране на Н. И., както и за наличието на конфликти извън битовите, които са станали непреодолими за В.И.. В този контекст подсъдимият е бил пряк свидетел на един единствен възникнал спор в семейството, в който според него пострадалия е „бутнал с тялото си и с гърди“ В.И., станало повод той да даде съвет за поведение на съпруг към съпруга /родилка/ и изгонването му от домът им. Съдът не придава особено значение на това обстоятелство извън факта, че се касае за конфликт между тях, както това са сторили В.И. и подсъдимия, които са го загърбили и в последствие живота на семейството, продължил в нормалното русло. /Според подсъдимия той насърчил В. да се върне в Германия през есента на 2014 г./ Съдът кредитира обясненията му в частта, касаещи завръщането на В. в началото на 2015 г., последяващите обаждания на пострадалия, че ще пусне сигнал за отвличане на децата и завеждането на делата помежду им. Бе отхвърлено като достоверно, че Н.И.не е изпращал никакви средства, тъй като писмените доказателства го опровергават безусловно. Съдът оставя без оценка обясненията му в частта, касаещи „психозата“ на Е., тъй като тя е извън предмета на доказване и по делото не са налични доказателства /медицински/ за нейния  генезис. Съдът кредитира частта от обясненията, в която се твърди, че Н.И.въпреки водените дела, е осъществявал срещи с децата си, неограничавани от дъщеря му, но винаги в присъствието на други хора. Причините, изтъкнати от него, те да присъстват – страх от страна В., сприхавост, нервност, повишаване на тон, нанасяне на обиди от страна на Н.И.- съдът не кредитира, тъй като са без доказателствена основа, дори в показанията на св.В.И.. Последната твърди, че причината да присъства баба й била, че тя не се чувствала спокойна в него момент, защото е била оставена в такова състояние. Едновременно с това твърди и обстоятелството, че конфликти на тези срещи не е имало. Според показанията на св. Л. И. Н. се е страхувал от провокации, а В.И. твърди, че освен нея и подсъдимия „ на всяко едно идване винаги му е обяснявал, че нещата може да се развият по по-добрия начин“. По тези причини съдът прие, че и двете страни с оглед висящите дела са си подсигурявали свидетели, което е житейски обяснимо. Бе дадена вяра и на твърденията му, че през м. 07.2015 г. по съвет на адвокатите В. е уведомила Н. и институциите, че през август ще бъдат на почивка, както и, че в неговото съзнание това е означавало „ за да не идва той през този период за децата, за да може всички да си починат и отпуснат покрай стреса с делата между тях“. Съдът кредитира и обясненията му, касаещи събитията до прибирането му в апартамента на 23.08.2015 г. Последяващите събития, описани от него, че: е видял Н. да удря с юмрук в стомаха В.; че е имало заплаха за него, за дъщеря и внуците му; че започнало боричкане между него и Н., съдът отхвърли като недостоверно и го намери за неговата основна защитна теза, на която той има неизменно право. В тази част обясненията му  противоречат на показанията на св. В.И., СМЕ за освидетелстване, и на трупа и схемата на апартамента, в която са пребивавали. От последната е видно, че от балкона, на който е бил подсъдимият, няма видимост към спалнята. Освидетелстването на В. И. и Р. И. не установяват медицински находки - резултат от нанесени удари. Св. В. И. описва конкретни телодвижения на подсъдимия спрямо пострадалия. Кредитирайки твърдението му, че е използвал оръжието си, заредено с първи боеприпас – „стоп патрон“, съдът отхвърли последващите му твърдения, че е произвел всички изстрели в сградата, без да води прицелна стрелба. Това категорично се опровергава от всички свидетелски показания, възприели изстрелите на два времеви отрязъка; от възприятията на М.А., че Н.И.се придвижва към дворната врата, с чутите от него и К. последващи изстрели; от показанията на св.Д. и Т.; от протоколите за оглед на местопроизшествие, на трупа и веществени доказателства; от основна и допълнителна СМЕ на трупа с констатираните наранявания в различни зони; комплексни балистическа и физикохимична, медико - балистическа и физикохимична  експертизи и ДНК експертизи.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимият и за последващите действия на подсъдимия, свързани с уведомяването на св.В.И. и Треднафил Т., че е застрелял е Н. И., молбата му към В.И. да се уведоми за това на тел.112, изчакването на полицията, разговорите с адвокати и синът му / с тази разлика, че позвъняването към него не е било негова инициатива/, изпразването на оръжието до трупа на пострадалия, тъй като те се подкрепят от гласните доказателства и данните от мобилния оператор. Съдът отхвърли да е истина, че подсъдимият е молил св.Тр.да се обажда в полицията, тъй като реално предприетите действия на свидетеля са за обаждане на ръководител на друга институция. 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

С обясненията си подсъдимият, макар и да признава авторството на деянието принципно отрича неговия умишлен характер, като се стреми да мотивира противоправно поведение от страна на жертвата, в резултат на което той е предприел действие по защита на себе си, дъщеря си и внуците му.

Анализът на доказателствата обаче налага безпротиворечивост на следните основни факти:

- Пострадалият и св.В.И. са били съпрузи, чиито отношения са се влошили, поради което тя напуснала семейното им жилище на 21.01.2015 г., отвеждайки със себе си децата им.

- До датата 21.01.2015 г. пострадалият и подсъдимият са имали едно словесно спречкване, станало през м.юли 2014 г.

- В.И. завела гр.дело № 5721/15 г. на СРС по описа на 91бр.състав. срещу Н.И.с обективно съединени искове за прекратяване на брака по негова вина, определяне на издръжка и режим на лични отношения на ответника с децата; за  определяне на привременни мерки за местоживеене *** и за определяне на режим на лични отношения на същите с баща им до решаване на делото.

- На 30.03.2015 г. в Министерство на правосъдието на Р.България  постъпила молба от Н.И.по чл.8 и чл.12 от  Хагската конвенция за граждански аспекти  на международното отвличане на деца, за което СРС бил сезиран по висящото производство по гр.дело № 5721/15г. /л.42, т.8 д.п./ с искане за спирането на делото.

- С определение от 24.04.2015 г. СРС ІІІг.о.91с-в прогласил, че не е компетентен да разгледа исковете на В.И., касаещи децата /по чл.59,ал.2 СК и чл.143 СК/, и прекратил частично гр.д.№ 5721/15г. Определението било обжалвано и от двете страни - от В.И. с частна жалба от 15.05.2015 г. и от Н.И. с частна жалба от 16.06.2015 г., като последният искал прекратяването на делото и в останалата му част /по иска за развод/. До смъртта на Н.И.СГС не се е произнасял, а сторил това едва с определение от 22.10.2015 г. по образуваното ч.гр.д.№11515/2015 г., с което прекратил изцяло делото поради настъпилата смърт на ответника .

- Молбата на Н.И.по чл.8 и чл.12 от  Хагската конвенция за граждански аспекти  на международното отвличане на деца, постъпила на 19.06.2015 г. СГС и било образувано гр.дело № 8038/15 г. ІІбр. състав, като първото заседание било насрочено за 13.07.2015 г. На посочената дата ход на делото не бил даден поради нередовното призоваване на В.И. и било отложено за 25.09.2015 г.

- В периода 21.01.-15.07.2015 г. пострадалият Н.И.периодично се връщал в България, за да се види с децата. Срещите били уговаряни предварително и на тях освен В.И., присъствали и роднини на единия или двамата съпрузи. Последната такава среща преди деянието била на 15.07.2015 г., когато бил отпразнуван рождения ден на синът им Б.. На празника освен Н.И.присъствала и майка му св. С.И.. По време на описаните срещи между съпрузите не е имало спречквания. Такива не е имало и между пострадалия и подсъдимия.

- На 24.07.2015 г. св.В.И. разпратила писмо до Н.И.с копия до неговите адвокати; св.С.И. и Дирекция социално подпомагане София , с което го уведомявала, че планира пътуване с децата за периодите 27.07.-10.08. и 21.08.-30.08.2015 г. до гр.Варна, както и че ще пребивава на адрес: к.к.” Чайка” № 57, ап.4 и ап.19.  Съгласно текста на писмото и устна уговорка св.В.И. очаквала Н. да не я безпокои през това време, като се надявала той да не се връща в България и да иска да види децата през посочения период. С него тя настоявала бъдещите срещи на Н.И.с децата да бъдат писмено заявявани /уговаряни/ с нея.

- На 20.08.2015 г. подсъдимият и св.В.И. заедно с двете деца пристигнали на посочения по-горе адрес и се настанили в апартамент №4. Р.И. носил със себе си законно притежавано огнестрелно оръжие марка „SMITH & WESSON“, калибър 357 мод. 360PD № DCV5635,  зареден с първи по ред  „стоп” и 4бр. бойни патрони.

- апартамент №4 се намира на втория етаж / първи жилищен/ от пет етажна сграда. Същият се състои от две стаи - дневна с кухненски бокс, разположена срещу входа на жилището, и спалня, намираща се в дясно от входната врата. И от двете помещения има достъп до балкон, макар и същия да бил разположен изцяло пред дневната. Съгласно протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и скица към него жилищната сграда е с вход, разположен зад фасадната част от към двор, обособен като паркинг. Дворът в предната си част е ограден с две метални врати - пешеходна и автомобилна. Разстоянието от входната врата на кооперацията до пешеходната врата е установено на 11 м, от които 5 м покрай северна фасада и 6 м покрай западна.  

- Св. В.И. с децата обитавали спалнята, а подсъдимият ползвал за спане диван в дневната.

- На  22.08.2015 г. пострадалият пристигнал в България и бил посрещнат от св.С.И.. Двамата имали уговорка заедно да посетят гр.Варна, за да видят децата на Н. И.. На 23.08.2015 г. Н.И.взел автомобила на брат си и негова sim карта на български оператор с аб. № ********** и заедно с майка  си отпътували за гр.Варна, където пристигнали около 14 ч. Н.И.оставил майка си в семейната вила, където бил баща му – св.Ж.И. - и отишъл да се настани в хотел. Уговорил се с майка си по-късно да мине да я вземе и заедно да отидат при децата.

- На 23.08.2015 г. в к.к.” Чайка” № 57 в  ап.19 пристигнал синът на подсъдимия – св. Й.И.със семейството си. Последния ползвал мобилен телефон с аб.№ **********. В обедните часове подсъдимият заедно с децата си и внуците обядвали в близкия ресторант „При Миро”. Р.И. бил облечен с къси панталони и тениска. По време на обяда /и преди това в барче/ той употребил алкохол, като носил оръжието със себе си.

- В 15.08 ч. на 23.08.2015 г. Н.И.се свързал със св.В.И. на ползвания от нея телефон с аб.№ ********** и казал, че ще дойде да види децата. Тя му отговорила, че ще ги слага да спят и малко след това отишла с тях в апартамента. Подсъдимият не бил уведомен за телефонния разговор на дъщеря си и останал в заведението, от където се прибрал след 16,30 ч. Междувременно св.Й.И.със семейството си се отправил на разходка в гр.Варна. Р.И., като се върнал в апартамента, излязъл на терасата и задрямал на стол.

- В 18,35 ч. Н.И.се обадил на В.И. /разговор обслужен от клетка ВСУ кк Чайка/ и се качил в апартамента.

- В 18,49 ч. пострадалият се обадил на майка си на аб.№**********. По време на разговора С.И. чула детски гласове и попитала: „Ти при дечицата ли си?“, а той отговорил със спокоен тон „Като се видим, ще ти кажа. След малко се прибирам.“ 

- Н.И.поискал да вземе децата със себе си, посегнал да вдигне Е. и В.И. го дръпнала за раницата. Пострадалият избутал В. и взел Е. на ръце. В. И. се противопоставила децата да бъдат взети и се скарали.

- Подс. Р.И. чул караницата и се намесил, казал на пострадалия да остави детето и да напусне апартамента. Н. настоявал да вземе децата. Докато си разменяли реплики, В.И. взела Е. от него и минала зад подсъдимия.

- Н.И.продължавал да настоява за децата, а подсъдимият го изблъскал на два пъти към вратата. Подсъдимият от разстояние между 50-100 см произвел изстрел със „стоп” патрон към тялото на Н. И.. Елементите на „стоп” патрона/торбичка със сачми и тапа/, довели до сляпо огнестрелно нараняване с входна рана /на височина 141 см/ и раневи канал с посока хоризонтално отдясно наляво, подкожно под дясната ключица. Н.И.изпитвайки силна болка се отправил към изхода на сградата. Изминал част от коридора стигайки до вратата на етажа приведен напред, когато подсъдимия следвайки го произвел втори изстрел, с боен боеприпас от разстояние повече от 120 см. Куршумът образувал входна рана на гърба отдясно и изходна рана на шията отпред в ляво, след което се забил в стена в коридора на етажа. От втория изстрел бил засегнат и голям магистрален кръвоносен съд /лява сънна артерия/, в резултат на което пострадалия започнал обилно да кърви и бързо да губи кръв. Н. И. успял да излезе от кооперацията, а подсъдимия И. го следвал.

- Шума от първите изстрели били възприети от св. М. А. и  М. К., които се намирали в помещение на партерния етаж. 

- След първите изстрели св.М. А. отворил входната врата и видял придвижващия се подтичвайки и приклекнал Н. И., който се държал с лявата ръка в областта на гърдите. Усетил миризма, видял пушек веднага затворил вратата. След това чули още два изстрела.

- Н.И.паднал в рамките на врата на двора. Подсъдимият произвел още два изстрела в тялото му. Единият произведен от разстояние 60-120 см, на който куршума причинил сляпо огнестрелно нараняване с входна рана през 11-то ляво ребро, останал в тялото. Другият произведен  от около 120 см, куршумът на който причинил входна рана на корема отляво и раневи канал през коремната кухина, като разкъсвайки мускулатурата на гърба и тениската на пострадалия, също се установил в тялото. Причината последните два куршума да не напуснат тялото била подлежащата повърхност под тялото - асфалта, върху който бил паднал Н. И..

- Вторите два изстрела били чути от св. М. А. и  М. К. и в 18.54 ч. от телефона на св.А. К. се обадила на телефон 112, като съобщила за изстрели. По-късно тя погледнала през прозорец на помещението видяла ръката на лежащия на земята Н.И. и в 18,59 ч.  подала втори сигнал. Шумът от всички или част от изстрелите били чути и от св. Г.П., В.С.и В.П. - всеки един от тях, намиращ се в различни жилища в кооперацията.

- Изстрелите били чути и от св. В.И., която в 18,54 ч. се обадила на брат си. Подсъдимият се върнал в апартамента, казал на В.И., че Н. е мъртъв и искал тя да звънне на тел.112, но В. И. отказала. Тогава той си взел телефона с аб.№ **********, върнал се до трупа на Н.И.и в 18,59 ч. се обадил св.Т.Тр., като му казал, че е убил зет си.  Т., провел разговор с Окръжния прокурор на гр.Варна.

- Св. Й.И.се свързал  с баща си в 19,03 ч. и се отправил към кооперацията, в която били настанени. Подсъдимият в 19.05 ч. провел разговор и с телефон, принадлежащ на адвокатско дружество /ангажирано в настоящия процес/.

- Докато чакал идването на полицията Р.И. изпразнил оръжието си и го прибрал в джоба си.

- На мястото на инцидента били изпратени служителите на Пето РУ Варна - св. Г.Т. и И.Д.. И двамата възприели присъствието на подсъдимия до трупа. По това време Р.И. разговарял по телефона. Докато издирвали лицето подало сигнала, подсъдимият казал „Стрелецът съм аз, а това, дето лежи, е зет ми“, след което предал оръжието си.

- Впоследствие Р.И. обяснил на св.Д., че от дълго време имали конфликт със зет си, тъй като тормозил физически и психически дъщеря му и децата. Според думите на подсъдимия те били преминали през всички законови средства да го спрат, включително и през съд, но зет му не се отказвал и продължавал да ги тормози. Р.И. още споделил, че в него ден пак дошъл и посегнал на дъщеря му. Казал, че изкарал пистолета, подгонил го в сградата и, че е стрелял още вътре в коридора на същата. След това го застигнал и прострелял няколко пъти.

 

От правна страна съдът намери следното:

Убийството е резултатно престъпление. То е довършено, когато настъпи биологичната смърт на пострадалия, т. е. когато главният мозък престане да функционира. За съставомерността на деянието от съществено значение е наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между поведението на извършителя и настъпилия резултат. В правната доктрина и от неизменната практика на ВКС безпротиворечиво е прието, че изводите за субективната страна на деянието се изграждат върху доказаните по делото реални действия на подсъдимия, които обективират, материализират формираните в съзнанието му представи, а не върху обясненията на дееца. В същото време, освен действията на подсъдимия, от съществено значение са използваните средства, с които се посяга на жертвата. В тази насока не следва да бъдат игнорирани и предшестващите деянието действия на подсъдимия и пострадалия, както и техните отношения. Касае се за комплексна преценка на всички релевантни обстоятелства по делото, като вината се определя към момента на извършване на деянието, а не след неговото приключване /напр.Решение № 35-94-ОСНК/. Веднъж обективирана, тя не може да бъде заличена от последваща, дори положителна промяна в поведението на дееца /напр. Р. 12-95-І н.о /, каквато по настоящето дело не е установена. В случаите, когато деецът съзнава, че наред с целения резултат ще настъпи с положителност смъртта на пострадалия, но въпреки това извършва деянието, е налице убийство, извършено с пряк умисъл. /П. № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Т. П. № 7 от 6.VII.1987 г./

В настоящия случай подсъдимият от обективна страна е извършил деянието с действия, като е произвел три изстрела с опасно оръдие, годно да причини смърт – боен пистолет, зареден с бойни патрони. И трите изстрела са произведени в различни области на торса, от неголямо разстояние, в жизнено важни места за живота на човека. Тези му действия означават, че Р.И. е съзнавал, че по този начин ще причини смъртта на пострадалия, която действително е настъпила.

Съдът намери, че от обективна и субективна страна подсъдимият Р.И. е  осъществил състава на чл.115от НК, поради което и го призна за виновен в това, че на 23.08.2015 г. в гр. Варна умишлено е умъртвил Н.Ж. И.

ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на престъплението- незачитане на човешкия живот, употреба на  алкохол, незачитане на установения правов ред в страната.

По становището на защитата :

Защитата на практика оспорва правната квалификация и предложи деянието да бъде квалифицирано, както следва:

-Деянието е извършено при условията на чл.12, ал.1 от НК - неизбежна отбрана, защото е извършено при осъществяване на защита от непосредствено противоправно нападение, както на самия него, така и на личността на негови близки - дъщеря и двама невръстни внуци;

-Ако се приеме, че е налице неизбежна отбрана, но все пак при превишаване пределите на неизбежната отбрана - чл.119 вр.чл.12, ал.2 от НК, да се приеме, че това се дължи на особеното психологично състояние, в което е изпаднал подсъдимият, в резултат на уплах и смущение. Да се приложи чл.12, ал.4 от НК, съобразявайки обилната съдебна практика, стъпваща на основата на Постановление № 12/1973г. на Пленума на ВС.

- Ако се изключат горните квалификации да се приеме, че с извършеното подсъдимият е реализирал състава на чл.118 от НК, съобразявайки /Р.217/2008г., ВКС, II НО/ и въпреки отсъствието на изрично експертно заключение в този смисъл.

За да обоснове такива правни квалификации, защитата стъпва на няколко детайла:

- Двамата млади, начинаещи лекари, произхождащи от интелигентни семейства, очевидно са достигнали до фаза на нетърпимост и конфликт, задълбочена от висящите между тях дела - искове за развод и привременни мерки по отношение на децата и дело по реда на Хагската конвенция. Според защитата се установява, че до обострянето на тези отношения се достигало поради различни фактори, като основен е характеропатията на пострадалия, достигнала до гневни и истерични изблици, прояви на насилие - психическо и физическо по отношение на св. И., силно провокирано от раждането на второто за семейството дете Б., против което е бил Н.. Този извод, според тях се извежда от показанията на св. Е.К. относно характеровите особености на пострадалия: че Н. употребява и злоупотребява с алкохол, затова; че става агресивен в тези ситуации, има злобни изблици; че е употребявал наркотици; че е изневерявал на В. /което споделя и св. И./, виждала е прояви на неговия гняв – описва външния му вид в различни ситуации. В тази връзка следва да се цени факта, че с молба по гражданско дело по описа на СГС по Хагска конвенция адвокатите на В.И. са поискали назначаване на СПЕ на Н., очевидно предвид данните за неадекватно психически неуравновесено поведение.

- Описаните от свидетелите житейски ситуации, изграждат в сравнителна пълнота психологически портрет на Н., който пък в голяма степен предопределя и поведението му на 23.08.2015 г.

- Безспорни са данните за започнато нападение от страна на пострадалия и необходимостта от анализ на свидетелските показания, установяващи характеровите и поведенчески особености на пострадалия. Правната доктрина категорично сочи, че характерът и опасността на нападението се определят от анализа на личността на нападателя и използваните от него начини за нападение.

- След прибирането на В.И. в България пострадалият многократно я е стресирал, защото при всяко негово идване в България, на всеки 2-3 месеца, за да види децата, никога не й е звънял предварително, за да я предупреди. Директно е идвал и звънял на вратата. Всеки път й звънял от непознат номер, което според защитата е очевидно, за да поддържа психически стрес и зависимост, тъй като нееднократно я заплашвал, че ако не я намери на адреса вкъщи с децата, ще извика полиция, за да й ги отнеме.

- укоримо е според защитата пасивното и неразумно отношение на роднините на Н.И./майка и брат/, които са знаели, че В. с децата са на почивка, познават характеровите особености на Н., знаят, че отношенията са силно изострени предвид висящите дела, и въпреки това не са положили дължимите усилия да предотвратят посещението му в апартамента на Кабакум, а  напротив - съдействали са затова. Посещение, според защитата провокирано, очевидно от тактиката на Н. да упражнява контрол над личността на В., посредством непредсказуемото си поведение.

- не е провеждан разпит на вещото лице Виктор Стефанов, изготвил Протокол за медицинска експертиза и употреба на алкохол или друго силно упойващо средство № 1406/24.08.2015 г., от която е видно, че към 22.45 ч. концентрацията на алкохол в кръвта на Р.И. е 1%, а степента на опиянение - „лека“, поради което тя не е годно доказателствено средства. В докладна /л.367/, е отразено, че подсъдимият в 20.38 ч. е изпробван на място за алкохол с тест Дрегер с описан фабричен № и дрегерът е отчел стойност 1,22% алкохол на водача. Тези данни не са установени със средствата, предвидени и по начина в НПК. По тази причина не следва да се кредитира извода в СППЕ, че подсъдимият е бил към 17 ч. с концентрация на алкохол 1,7 промила.

- според защитата към 18.30-18.40 ч. в апартамента, отново без предупреждение, нахлува Н.. Когато св.И. го възприема, пострадалият се е насочил директно към спалнята, където децата спят. Опитът й да го спре е пресечен от удар и изблъскване, които са достоверни и не СМЕ за освидетелстване № 847/2015г. на д-р Демирев, чието заключение е въз основа на извършен два дни след инцидента – на 25.08.2015 г. личен преглед на свидетелката, изключва нанасянето на удари със значителна сила, но не изключва хващането с ръце, потвърдено и в съдебно заседание, че липсата на тези увреждания не изключват нанасяне на удари със значително по-слаба сила. Това според защитата е началото на агресивното поведение, агресия вероятно „изригнала”, след като В.И. успяла да изскубне от ръцете му Е. и е била явна, недвусмислено възприета от всички/дори децата са пищяли/ и непосредствено насочена срещу намиращите се в помещението. Това обстоятелство макар и накратко е описано и в обвинителния акт. Внезапното противоправно нападение от страна на пострадалия, започнало като изявено агресивно отношение към В. и децата, е прерастнало в такова към подсъдимия. Правилно е да се приеме, че нападението е непосредствено не само, когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавните и обществените интереси, личността или законните права на гражданите. Обект на нападението е дъщерята на подсъдимия, която вече, секунди по - рано в спалнята, е била ударена и избутана. Подсъдимият възприема, че Н. отказва да напусне дома, отказва да остави детето. Напротив, отново свива юмруци и за втори пореден път тръгва да удря В.. За да предотврати удара, предназначен за В. и възприет от И. като нападение срещу нея и децата, които са в ръцете й, подсъдимият светкавично е взел решение да застане между нея и нейния нападател, вследствие на което е поел изцяло последиците върху себе си. С цитати от обясненията как пострадалия след това го изблъскал с гърди, подсъдимия пък към коридора, се обосновава започналото боричкане, продължило  на земята и след изправяне, докато се борили подсъдимия стрелял напосоки.

- Единственият запазен на местопроизшествие патрон /непрострелян/органите на досъдебното производство са употребили за извършване на моментно прострелване и проверка техническата изправност и годността на оръжието. По този начин доказателствената съвкупност е ощетена с невъзможността, касаещи годността на боеприпасите и действията на подсъдимия.

- Отговорите в заключението, касаещо поредността изстрелите са в сферата на вероятностите, като по време на проведеният им разпит в с.з експертите затвърдили възможността поредността на изстрелите и мястото на изстрелването им да се интерпретира. Неточност в заключенията се установява по отношение начина на изчисляване на разстоянията. Изрично е заявено, че допълнителните фактори летят около 2 дължини на цевта. При конкретните характеристики дължина на цевта на оръжието от 48 мм двойната дължина е 96 мм, което обуславя сравнително близки разстояния на изстрелите

-  прието, е че описаното нараняване с № 5 на гърба (рана № 1) е получено в коридора на етаж 1, като проектилът е напуснал тялото и е проникнал в стената на коридора. Нараняването, което в най-голяма степен покрива понятието „смъртоносно“, в случай, че е второто нараняване, вероятността пострадалият да не може да слезе по стълбите и да се придвижва в двора е голяма. В случай, че останалите бяха напуснали тялото и намерени на площадката пред апартамента, поредността на изстрелите щеше да е неопределяема, дори с вероятности.

- нараняване с входна рана № 3 и № 4 експертите обясняват като възможно да са получени при паднало на терена тяло, а асфалтовата настилка – вероятна допълнителна преграда, която да не позволи на проектила да напусне тялото. Изрично заявяват, обаче че „Не се изключва възможност нараняването да е получено и при други положения на пострадалия“. 

- не следва да се кредитират показанията на св.М. А., тъй като той бил в състояние на шок.

-по-правилно е да не се приема хипотеза на превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като отбраняващият не е длъжен да подбира средствата и да носи отговорност за правилността на решението си, как и по какъв начин да отблъсне започнатото нападение.

- В съдебно заседание г-н К. отговоря, че въпросите, касаещи установяване на уплах и смущение, са юридически категории, но от психологична гледна точка на съдебната психология „Когато има страх, или уплах, би трябвало човек да избегне тези ситуации“.  Това твърдение освен, че е невярно, обуславя липса на компетентност или пристрастност на eксперта – и двете – основания за отвеждане на същия. Ако това твърдение е вярно, законодателят нямаше да предвиди правна норма, която да инкорпорира в себе си престъпно посегателство, провокирано поради уплаха или смущение. Съдът следва да не се доверява на този експертен извод и да пристъпи към приложение на нормата на чл. 12, ал. 4 НК, тъй като деецът се е намирал в особено психическо състояние. След когато очевидно не е бил спрян нападателят, следващите почти произволни изстрели са били с цел отбрана и спиране на нападението- действия, очевидно продиктувани от страх и смущение. Р.И. не се е подготвил предварително да посрещне нападението, в какъвто случай по правило не може да се ползва от привилегирования текст на чл. 12, ал. 4 НК.

- Експертите приемат,че подсъдимият Р.И. не е бил в състояние на физиологичен афект предвид следните основни съображения:

1. След деянието подсъдимият е имал рационално, организирано, логически мотивирано и адекватно поведение при извършени "сложни операции". Отиването при дъщеря си и казването  да позвъни на тел 112  е поведение е необяснимо по две причини - защото е имал в себе си мобилен телефон и е могъл да позвъни сам, както и че се е опитал да прехвърли върху дъщеря си допълнително и стресиращо я задължение, при доказателства, че е изпитвал към нея безусловна обич, полагал е грижи и я защитавал, включително и при предходната стресова ситуация. Позвъняването на св. Тр.с молба се обади в полицията е също нелогично. Абсолютно нелогично е и последващото действие на подсъдимият да  извади гилзите и неизстреляния патрон от барабана на револвера.

2. Акцентът, поставен върху така наречения разговор със служителите на полицията, е необоснован, тъй като по делото не е фиксирано след колко време са пристигнали свидетелите Д. и Т. и на вещите лица не е направило впечатление твърдението на св.Т., че подсъдимият не е отговарял първоначално на въпросите на полицаите, а последващият му разказ всъщност са отговори на задавани от св.Д. въпроси.

3. Поведението на И. след инцидента не се е характеризирало с "крайно изтощение, проявяващо се в бездействие...невъзможност на човек да извърши активни действия". Не е ясно кога експертите приемат, че е следвало И. да изпадне в такова на практика безпомощно състояние и дали не е налице вариант това да е станало в един последващ момент, за което обаче по делото няма никаква информация. Всъщност те вероятно считат, че полу-припадналото състояние би следвало да настъпи точно в присъствието на служителите на полицията - свидетелите Т. и Д., а не например впоследствие - в сградата на ОД- МВР-Варна или РУ-ОД- МВР-Варна, арестно помещение и др. Информация за състоянието на И. в тези последващи моменти няма и това не може да бъде използвано във вреда на подсъдимия.

4. Изчисленията за концентрацията на алкохол в кръвта на И. са дадени от експертите към 17 часа. Обективен факт е отразеното обаждане към тел.112, което два часа след "избрания" от експертите час, което значимо влошава положението на И. и води до неоснователен извод за висока концентрация на алкохол в кръвта му към момента на извършване на деянието.

Въз основа на горните несъгласия се извеждат:

- Подреденото и логично поведение на подсъдим след деянието е коментирано многократно и много подробно в редица решения на ВКС на РБ, но във всички случаи обаче се приема, че се касае за усложнени по своя характер действия, а не такива, които са елементарни, частично нелогични и частично противоречиви, с които се характеризира на този етап поведението на И..

- Некомпетентността и липсата на изяснени обстоятелства чрез професионален, задълбочен и аналитичен подход е мотивирала неправилни крайни изводи за липса на състояние и на афект. Същевременно са иззети са приоритетни функции на съда - той да извърши анализ на свидетелските показания и да избере съобразно фактите по делото - на кои дава вяра, на кои не. Такъв подход е порочен, тенденциозен и незаконосъобразен. Ето защо, предвид липсата на качествено, научно обосновано експертно заключение относно наличието/липсата на афектно състояние по отношение на И./ лишава защитата от възможност да интерпретира фактите и да ги обсъжда и на плоскостта на чл. 118 от НК.

- Съгласно Постановление 12/73г. независимо дали са предвидени, или не привилегировани състави за деяния, извършени при превишаване пределите на неизбежната отбрана, чл. 12, ал. 3 НК се прилага за всички случаи на превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущения.

- Основен порок и на двете експертизи е многократно направената и категорична констатация, че употребата на алкохол е сама по себе си е пречка да се приеме наличие на физиологичен афект. Това е напълно невярно и е категорично доказателство за некомпетентността на тримата експерти. В нито едно свое решение ВКС не приема, че употребата на алкохол сама по себе си е абсолютна пречка за квалифициране на извършено престъпление по този законов текст. 

 

Съобразявайки горните доводи, съдът намери становището на защитата за неоснователно, по следните причини:

І. Не се споделят доводите на защитата на подсъдимия, че същият е действал при условията на института на чл.12 НК. За да възникне правото на защита на дееца е необходимо наличие на непосредствено и противоправно нападение от страна на пострадалия в рамките, докато то продължава и не е завършило. Съгласно дадените задължителни за съдилищата указания в Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС следва да се има предвид следното:

„За разлика от крайната необходимост неизбежната отбрана изисква непосредствено и противоправно нападение от човек. Нападението трябва да се разбира като едно или няколко действия или бездействия, които пряко и непосредствено застрашават или накърняват държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите. Обикновено нападението се осъществява с активни действия, изразяващи се в нахвърляне, връхлитане и др.“ /т.2/

 „ Противоправно е всяко общественоопасно деяние независимо дали е наказуемо или не. Съдебната практика правилно се е ориентирала, като приема, че нападението трябва да бъде общественоопасно и противоправно. Деянието може и да не е престъпление, но да е противоправно и общественоопасно. Не може да се позовава на неизбежна отбрана този, който провокира нападение с цел да лиши от живот или да нанесе телесна повреда другиму“ /т.3/.

„ Нападението е непосредствено не само, когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на държавните и обществените интереси, личността или законните права на гражданите. Неизбежна отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение“ /т.4 /

„За правилното прилагане на закона относно неизбежната отбрана е необходимо точно да се установи моментът, в който нападението е прекратено. А то е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил и др” /т.5/

Виждането на защитата, че В.И. е достигнала до фаза на нетърпимост с Н.И.е вярна. Какво е било отношението на пострадалия към желанието и за развод по делото е установено /обжалвано е определението с иск да бъде прекратено производството и в тази част/, макар и да е извън предмета на доказване по настоящото дело. Неговите действия са били насочени към връщане на децата в държава,  в която той е имал професионална реализация и където естествено е могъл да полага адекватни грижи за тях. Конфликтът се задълбочил от висящите между тях дела - искове за развод и привременни мерки по отношение на децата и дело по реда на Хагската конвенция. Според защитата се установява, че до обострянето на тези отношения се е достигало поради различни фактори, като основен е характеропатията на пострадалия, достигнала до гневни и истерични изблици, прояви на насилие - психическо и физическо по отношение на св. И., силно провокирано от раждането на второто за семейството дете Б., против което е бил Н.. Този извод, според тях се извежда от показанията на св. Е.К., относно характеровите особености на пострадалия: че Н. употребява и злоупотребява с алкохол, затова; че става агресивен в тези ситуации, има злобни изблици; че е употребявал наркотици; че е изневерявал на В. / което споделя и св. И./, виждала е прояви на неговия гняв – описва външния му вид в различни ситуации. В тази връзка следвало да се цени факта, че с молба по гр.д, по описа на СГС /по Хагска конвенция/ адвокатите на В.И. са поискали назначаване на СПЕ на Н., очевидно, предвид данните за неадекватно психически неуравновесено поведение.

Съдът отхвърли горните тези, тъй като това са определения за личността на пострадалия въз основа на субективни възприятия. По делото няма назначена и изготвена СПЕ на пострадалия, за да могат тези виждания да бъдат приети за достоверни. Такава не е необходима и с оглед разпоредбата на чл.144 НПК. От искания на процесуални представители по гр.дело не могат да се извеждат индиции за „неадекватно психически неуравновесено поведение“, още по малко да се правят правно обосновани изводи. По делото е установено, че към момента на смъртта си пострадалият не е бил употребил нито алкохол, нито наркотици или каквито и да било лекарствени средства /на които от страна на св.В.И. е бил предаден и недействителен ефект, съгласно СХЕ - токсологична/. Доказателства в противния смисъл към денят 23.08.2015 г. няма. По тази причина, каквито и характерови особености да му бъдат предадени във връзка с употребата на тези вещества, то те не могат бъдат действителни, а само преднамерено твърдени. Съдът изложи и виждането си за достоверност на показанията на св.Е.Костадинова, като още веднъж следва да се напомни акцента в тях, според В.И., че тя е „преживяла“ подобни отношения, към което следва да се прибави и бременността, очертаваща значително по-висока сентизивност. Виждането на защита, че описаните от свидетелите житейски ситуации, изграждат в пълнота психологическия портрет на Н. И., е дълбоко погрешно и подчинено на защитната теза, че поведението му на 23.08.2015 г., е било непредвидимо. Това обаче се оборва от доказателствата по делото, които несъмнено насочват, че пострадалият е имал поведение, насочено към връщането на децата и съпругата му в Германия, а до постановяването на съдебно решение в този смисъл регулярно да провежда срещи с тях. И за двете страни те са били от изключителна важност за да доказват противоположните си юридически тези, поради което са се наложили отношения на търпимост и въздържание от ескалиращи напрежението моменти. Срещата на 23.08.2015 г. единствено за В.И. и подсъдимия са били „изненада“ като време и място на провеждане, тъй като и двамата недвусмислено заявяват, че са се надявали пострадалия в този период да не се връща в България. С писмото разпратено от В.И. е било целено ограничаването на правата на Н.И.в смисъла, придаден от Семейния кодекс, за определяне режима на лични отношения с децата, който в никакъв случай не е нито ограничаване, нито лишаване от родителски права, без да се държи сметка, че това е единствено право на съда, който е сезиран с такъв иск. Разбира се, следва да се отчете, че Н.И.на два пъти се е свързал с майката на децата му на 23.08.2015 г. и я уведомил за това си намерение. Причината, поради която тя не е уведомила /и не за да иска разрешение това да се случи, защото касае чужди права/ за това на баща си е извън кориците на делото, но това е факт от обективната действителност. Именно по посочените причини съдът не намира от фактическа страна, че са налице „безспорни данни за започнато нападение от страна на пострадалия“, тъй като Н.И.е реализирал едно свое право, а съгласно СК и задължение по отношение на децата си. Именно ограничаването на това му право да бъде с децата си извън дома на подсъдимия е в основата на поведението му да настоява първоначално пред В.И., а по-късно и пред подсъдимия да не му се пречи да осъществи това. А след като според правната доктрина не е налице противоправно поведение, отпада и необходимостта да се изяснява „опасността от него, анализ на личността и използваните от него начини за нападение“, тъй като такова не е съществувало. Умишлената градация в защитната теза, че В.И. „многократно е стресирана“, защото никога не я предупреждавал Н.И.с позвъняванията от непознат номер е „цел да се поддържа психически стрес и зависимост“ е противоречива, житейски неиздържана и в явно противоречие не само с доказателствата по делото, но и с формалната логика. Нито свидетелите, поддържащи защитната теза, нито подсъдимият не дават разумни разяснения как срещите са били осъществявани в присъствието на трети лица, след като те са били „внезапни“. Без правна аргументация е и съждението, че В.И. е била „заплашвана“ с институция като полицията, за да й се „отнемат“ децата. Без правна рамка се явява и абсурдната теза, че следва да се „укорява“ „пасивното и неразумно отношение“ на св.С. и Л. Иванови да попречат на Н.И.да осъществява правата и задълженията си като родител, след като са знаели, че В.И. с децата са на почивка. Тя показва, че единствено подчинена на защитният си характер, дори след деянието, продължава да е в дълбок конфликт с установения правов ред в страната, преди влизането на сила на съдебен акт в посочения аспект, уреждащ последствията от разтрогването на брака. В този план, ако може изобщо да се застъпва и развива теза за провокация, то такава би следвало да се търси в поведението на В.И., подкрепяна от подсъдимия с ограничаването правата на Н.И./ а дори и на неговите родители/ да осъществяват лични контакти със собствените му деца /и внуци/.

В т.2 на посоченото по горе Постановление на ВС е посочено, че „обикновено нападението се осъществява с активни действия, изразяващи се в нахвърляне, връхлитане и др.“, а в т.3, „че съдебната практика правилно се е ориентирала, като приема, че нападението трябва да бъде общественоопасно и противоправно“. Данните от мобилният оператор несъмнено доказват /въпреки манипулираната справка, касаеща телефона на В.И./, че Н.И.на два пъти е разговарял с св.В.И.. Тя отрича втория разговор, който според защитата е отчетен, но непроведен разговор с оглед неговата кратка продължителност - обстоятелство, което според съда обаче е с началото на осъществената връзка, а не поради самото позвъняване. Първият разговор от нея не се отрича, а показанията непоколебимо потвърждават, че пострадалият ще дойде, за да се види с децата. За това съдът отхвърля тезата за нахлуване на пострадалия. Около двадесет минути по-късно е осъществен разговор между Н.И.и С.И., при която тя чува детски гласове, тонът на пострадалия е спокоен. В.И. не съобщава за този разговор, но той е факт, който изключва пострадалият да се е насочил към спалнята, непосредствено след влизането в апартамента. Правната характеристика на поведението на Н.И.не може да се подведе към изискуемите от закона нападение, което същевременно да е противоправно и обществено опасно. Н.И.е реализирал свои законни права. Децата и В.И. не са били застрашени и обстановката е била спокойна. Едва когато Н. е поискал да  тръгне с децата, тя се е променила като неприемлива за В.И.. Никой от свидетелите не съобщава за викове, крясъци или шум, който да може да се определи като скандал. След като В.И. се е опитала да спре Н. И., който искал да вдигне Е., с което тя е предприела първите телодвижения срещу него, той я изблъскал с корем, както обяснява В.И.. Твърдените от защита удар и изблъскване, за което дори свидетелката не съобщава, очевидно е било телодвижение, което обезпечило възможността на Н. да вземе Е. на ръце и излезе от стаята, което като интензитет и характер се потвърждава от СМЕ за освидетелстване на В.И.. Последващите нейни действия са да задържи другото дете Б.. Несъмнено Н.И.е желал да вземе двете деца, както твърди и свидетелката, в противен случай той е можел да напусне. Правата му на баща и желанието да не дели децата го задържало в апартамента и съдът не намира това му поведение за укоримо, още по-малко за агресивно и покриващо правния характер на  противоправно и обществено опасно. Не може да се приеме, че поведението му е поставяло в опасност личността или нечии интереси. Очевидно, е че Н.И.не е искал да „отнема“ децата от майката и цялото му поведение до този момент е било насочено по юридически път те да се върнат в Германия. Намесата на подсъдимия, чувайки желанието Н.И.да вземе децата, е била насочена към изгонването му от жилището, естествено без децата. В такъв смисъл и някъв друг, придаден от защитата са показанията на В.И. и собствените му обяснения. Очакваното поведение от страна на пострадалия е било да се съобрази с това желание, след като за подсъдимия е било учудващо, че той е дошъл и „нарушава“ почивката им. /Описваната ситуация наподобява онази в Германия, при която подсъдимият си е тръгнал по искане на Н. И./. Началото на агресивното поведение от защита се пренася, след като В.И. успяла да „изскубне“ от ръцете му Е., проявена в „агресивно отношение към В. и децата и прерастнало в такова към подсъдимия“ със „свиване на юмруци и тръгване за втори пореден път да  удари В.“ Това е абсолютна защитна теза, обусловена от резултата. В.И. за този момент твърди, че подсъдимият за втори път го изблъскал към вратата. Викове, както бе посочено, въпреки отворената входна врата никой от съседите не е възприел. Не са налични и медико-биологични следи от телодвижения, осъществени спрямо подсъдимия по време на освидетелстването му. Съдебната практика е категорична „неизбежна отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение“, а само когато поне е реална и непосредствена опасността за увреждане. Съдът намери, че обективни данни за такова реална и непосредствена опасност не е имало. Тезата на защита се опровергава и от последващите им разсъждения за това кога е прекратено нападението. Доказателствата са непоколебими – пръв изстрел отпред в тялото, който не може да причини пряко смърт /от 50-100 см/със стоп патрон, съгласно обясненията на подсъдимия и коментираните СМЕ и комплексни БФХЕ и БСМФХЕ и протокол за оглед на местопроизшествие. Вторият по ред изстрел, достатъчен да причини смъртта, е произведен в гърба, от разстояние по голямо от 120 см, засегнал сънната артерия, съгласно БСМФХЕ. Боеприпасът от този изстрел е намерен в стената, съгласно протокола за оглед, на място /пробойна/, отстоящо на 6 метра от входната врата на апартамента, където според защитата е нападението. Първите капки кръв, имащи посоката /фотоалбум - об.№ 12/ на отдалечаващия се Н.И.са на още един метър в повече от посочените шест метра, на стъпало до входна врата на етажа. Тук е мястото да се отговори на възражението, че поредността на изстрелите  е в достатъчна степен уточнена, че е извън всяко разумно съмнение и не позволява интерпретацията, посочена от защита. Тя, разбира се, се определя не само въз основа на експертните заключения, но и на останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. В това число се ползваха и показанията на М. А., тъй като шокът, в който е изпаднал, не му е попречило да има възприятия, съпоставими като достоверност с тези на останалите свидетели. Изрично трябва да се посочи, че разсъжденията относно разстоянието, на която летят допълнителните фактори от изстрела, те изграждат върху становище, изказано от съдебен медик, а не от специалист в областта на балистиката и след проведени експерименти с конкретни боеприпаси.  Неоснователно е и възражението, че патронът намерен на местопроизшествието, е изстрелян с цел, различна от тази, с която това е сторено и по този начин не е ощетена доказателствената съвкупност. Годността на използваните боеприпаси недвусмислено е потвърдено с оглед резултата от деянието.

Изложеното по горе може да се обобщи, че след като съдът не приема, че са налице действия на пострадалия, можещи да се определят като реално противоправно, обществено опасно нападение, преди същото да е прекратено, завършено или отблъснато, то и действията на подсъдимия не могат да се квалифицират в обхвата на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12 от НК. В този смисъл е както правната теория, така и константата практика на ВКС, заложена в посоченото по-горе постановление на ВС на РБългария и в редица решения, в това число посочени и от защитата. Възприетият от съда правен извод изключва всички хипотези на неизбежната отбрана - чл.12, ал.1 - 4 НК. Нито в теорията, нито в практиката е имало спор, че превишаването на пределите на неизбежната отбрана е възможно само докато нападението продължава и е незавършено. По тази причина с оглед на настоящия случай е невъзможно деянието да бъде квалифицирано по чл.119 от НК. Поради посоченото по горе  и и ВС във вече коментираната  т.5 на разглежданото постановление изрично е посочил, че деянията, извършени при условията на чл. 118 и 132 НК са възможни само, след като нападението е вече прекратено.

ІІ. Съдът намери , че в конкретния случай не е налице  хипотезата на чл.118 НК. Правната доктрина е намерила своето практическо приложение още в П. № 2 от 16.XII.1957 г. на Пленум на ВС, изм. и доп. с Т.П. № 7 от 6.VII.1987 г., традиционно намерило изражения и в редица решения на ВС и ВКС. В съдебната практика е прието че за състава на престъплението по чл. 118 НК е необходимо да се установи, че убийството е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие против виновния или неговите близки. За това престъпление е характерно от една страна, че решението за извършване на убийството възниква внезапно в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с някои от посочените действия и, от друга страна, че то се извършва в същото състояние. Прието е, че „под силно раздразнение“ се разбира такова състояние, при което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя предимно от тях. Касае се до физиологически афект, при който е налице само едно ограничение в значителна степен на ръководене на постъпките по смисъла на чл. 33 НК, а не до патологически, при който е изключена способността на дееца да ръководи постъпките си. Средствата /деянието или действието/, с които се предизвиква състоянието на силното раздразнение, са изчерпателно изброени в закона. Затова, ако същото е предизвикано с други средства, а не с тези, посочени в закона, съставът на чл. 118 НК не е налице. Ако състоянието на силно раздразнение е предизвикано със средствата, посочени в закона, но от друго лице, а не от пострадалия, или ако за това състояние има вина самият деец, извършеното убийство не може да се квалифицира по чл. 118 НК. Насилието, с което се предизвиква състоянието на силно раздразнение, може да бъде както физическо, така и психическо. Насилието, тежката обида и клеветата или другото противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, с които се предизвиква състоянието на силно раздразнение, трябва обективно да съществуват. В практиката се приема, че не всяка обида може да послужи като основание за прилагане на чл. 118 НК, а се изисква тя да  бъде "тежка"/от гледището на морала дълбоко засяга и унижава достойнството и честта на дееца/. И не на последно място изисква се от действията на пострадалия да се предизвика раздразнение, което да е силно по своя характер.

По делото са налични недвусмислени писмени доказателства, че:

-  към 22.45 ч. концентрацията на алкохол в кръвта на Р.И. е била един промил, а степента на опиянение - „лека“ / протокол за медицинска експертиза и употреба на алкохол или друго силно упойващо средство № 1406/24.08.2015г./

- към в 20.38 ч. е измерена стойност 1,22 промила алкохол в издишван въздух  отчетена с Дрегер, съгласно изготвена докладна записка от св.Т. /л.367/

- към 17 ч. е бил с концентрация на алкохол 1,75 промила, съгласно зависимост на Видмарк, описано в СППЕ

Горните данни показват, че съгласно посочената зависимост на Видмарк /елиминиране на алкохола от човек с 0,15 промила на час/ концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на деянието – 19 часа е била 1,45 промила. Ноторно е още, че това съответства на лека степен алкохолно опиянение, към границата със средната степен.

 От назначените и кредитираните от съда СППЕ и допълнителна СППЕ е видно, че към момента на деянието не е имало пречки от медицински характер, които да са ограничавали И. от годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, Подсъдимият не е бил в състояние на физиологичен аспект. Този генерален извод вещите лица обосновават с няколко извода въз основа на синтез на всички налични по делото доказателства, които не нужно да се приповтарят. Следва обаче изрично да се отбележи, че се касае за деяние, извършено след употреба на алкохол, което е изключващ критерий - за развитие на физиологичен афект не се допуска употреба на алкохол. В конкретния случай това развитие на физиологичния афект е пречка и при най-благоприятна за подсъдимия концентрация от един промил. Акцент се поставя, че употребата на алкохола се явява улесняващ фактор, затрудняващ волевия контрол. В този контекст се установява, че алкохолната интоксикация може сама по себе си да доведе до снижаване прага на раздраза, силно намаляване на контрола върху импулсите, погрешна, но не болестна преценка на ситуацията, вкл. опасността, както и гневно дисфорични нагласи. Частично от описаните признаци са налични при физиологичен афект, но вещите лица при подсъдимия не могат да се установят описаните в литературата характерни фази и симптоми, които да удовлетворят диагностицирането на такова състояние. Те още заключават, че емоционалните реакции и отслабването контрола върху гневно агресивните импулси могат в най-голяма степен да се причислят към състояние на обикновено алкохолно опиване.

Защитата оспорва констатацията на вещите лица за поведението на подсъдимият след деянието, като изключват логиката му да иска някой друг да се обади на тел.112 и изпразването на оръжието. Вещите лица обаче вземат предвид не само тези действия, но и онези преди /влошени взаимоотношения, на които той е бил свидетел/ и по време /липсата на автоматизирани поведенчески действия - изстрелите са на две места, нанесени отпред и отзад/ на деянието и го определят като логично изводимо и разбираемо и в значителна степен подредено. Интерпретирайки тази част от поведението на подсъдимия, придавайки му смисъла на защитната теза, се опитва да се заличи действителните намерения на подсъдимия, които правилно са определени с посочените понятия, защото касаят търсенето от страна на подсъдимия на подкрепа, съвет и действия по обезопасяване на оръжието. Не отговаря на действителния прочит и оценка твърдението на защитата, че особен акцент е поставен върху свидетелските показания на полицейските служители Д. и Т., защото такъв в заключението няма. Тук е мястото да се посочи, че съдът не намира в коментираното заключение иззети приоритетни функции на съда, тъй като анализа на свидетелските показания, е част от настоящите мотиви, а не както се твърди от заключението. Несъстоятелни са забележките и по отношение на липсата на конкретика в заключението кога по време се проявява характерното за афекта "крайно изтощение“, тъй като това бе посочено изрично в съдебно заседание /случаи на заспиване до жертвата/.

Както бе посечено и по-горе, съдът не намира от фактическа страна, че действията на пострадалия да осъществи свое гарантирано конституционно право се явяват насилие, обида, клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия, за неговата дъщеря или внуци. От заключенията и анализа на фактите по делото се установява безспорно, че механизмът и мотивацията на поведението на подсъдимия са създадени от конфликтната ситуация – водене на дела, необосновано изискване от отказ на права и степента на алкохолно опиване, в която той се намирал, довели до отпадане на задръжките и улесняване на конфликтното му поведение.

Той е извършил убийството не под напора на неовладените силни чувства по време на краткотрайно, бурно изразена емоционална реакция, която възниква в лице, като отговор на засягане на значими за лицето или негови близки емоционални чувства, морални, семейство, професия, вкл. и телесни увреждания характерни за състоянието на афект. Заключенията на двете СПЕ не следва да се оценяват по начин, различен от този, че подсъдимият като всеки човек, особено в състояние на алкохолно повлияване, е станал по-лесно раздразнителен на фона на тлеещия между дъщеря му и пострадалия конфликт, очакващ разрешение по съдебен ред. По-лесната раздразнителност е основата от „по-малка искра” подсъдимият да стане емоционално нестабилен. Неговата реакция да употреби оръжие нито е акт на защита, нито е съразмерна като поведение, и не може да е основание за извода, че състоянието му е афект, а не поведение на алкохолно повлиян човек. При оценката на акта на подсъдимия следва да се има предвид, че съществуващият конфликт не е възникнал в момента на инцидента, а е резултат на един дълъг период, при който от страна на подсъдимия има насложена емоционална непоносимост към пострадалия. На следващо място следва да се вземе предвид и становището в СППЕ касаещо личността и социален статус на подсъдимия, характерните му начини на общуване. Подсъдимият е охарактеризиран като склонен към прибързани решения, настроението зависи от обкръжението, избирателен в контактите, подозрителен, скептичен към оценките на другите. Водещи са избягване на неуспехите, стремеж да намери социалната си ниша, постигане на достижения. Стилът му на междуличностно поведение е определен като избягване на конфронтации, но често е нетърпелив и раздразнителен в междуличностните отношения. Лошо себепознание и трудности в адаптацията в проблемни ситуации.

При определяне на наказанието съдът взе предвид :

СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудова ангажираност.

ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – упоритост в постигане на целения резултат чрез преследване на жертвата. Съдът намери, че деянието е по-укоримо с  оглед посегателство върху живота на родния баща на внуците му

Като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието и невисоката на дееца, при превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът при условията на чл.54 от НК на основание чл.115 от НК му наложи наказание  „лишаване от свобода” за срок от тринадесет години, което на основание чл. 57, ал. 1, т.2, б. „а“ да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим

Мотивиращо налагането на това наказание по отношение на подсъдимия са и фактите, свързани с личността на дееца, с оглед характера и спецификата на престъплението, по които като акт на поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености, и предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватната на репресивната и поправително - възпитателна функция, наказателна санкция. Характеристиката на осъщественото от подсъдимия инкриминирано деяние, подведено към престъпният състав на чл.115, ал.1 от НК,, сочи на изключително завишена степен на обществена опасност на същото и висок социален резонанс на този вид противоправни посегателства. Фактическите данни за личността на подсъдимото лице, не очертаващи формирани престъпни навици, въпреки игнорирането на установения правопорядък не обосновават нуждата от изолирането му от обществото, за да бъде превъзпитаван и поправян в условията на затвор за по–дълъг период. Не само чистото съдебно минало, но и социалния статус на лицето, с добри характеристични данни по местоживеене и в обществото, трудовата му ангажираност обосновават именно такова наказание в посочения размер. Бе посочено по-горе, че при определянето на наказанието съдът отчете, че подсъдимият с упоритост е преследвал пострадалия и в положение, когато той е бил на земята е бил прострелян още два пъти, за да бъде уверен, че е постигнал желания резултат. Последващите действия не са насочени към търсене на помощ, а са били за уведомяване на надлежните органи и организиране на правна помощ. Деянието съдът намери и за по-укоримо, тъй като на практика подсъдимият, лишавайки от живот бащата на собствените си внуци и изземвайки правосъдието в свои ръце, е прекъснал важна роднинска връзка по отношение на малолетни свои родственици.

Защитата пледира наказанието да бъде определено при условията на чл.55 от НК, като се позова на наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, сред които неотчетени от съда : дългогодишен трудов стаж в различни търговски предприятия и институции, заемащ отговорни изпълнителни и ръководни функции и правомощия; обстоятелствата, че е извършил деянието в състояние, което е намалило възможността му да взима правилни решения, предизвикани от опасност за близките му същества - дъщеря и внуци; обстоятелството, че веднага след деянието се е обадил по телефона и поискал сигнализиране на органите на реда за стореното от него и разказал за извършеното от него деяние и пред служителите на полицията, оказал е пълно съдействие в хода на разследването - от началото му до днес; изказаното искрено разкаяние за извършеното; инцидентност на инкриминирания случай; направените пълни и чистосърдечни самопризнания, които са достатъчно ясен показател за осъзнаване на вината и проява на критична преоценка на случая от страна на дееца; провокативното и агресивно поведение на пострадалия Н. И., довело до зараждането на конфликта, съчетано с отправени заплашителни изрази, както и улесняващото влияние на висящите влошени отношения по повод на съдебните спорове; обстоятелството, възрастта на подсъдимия.

Съдът намери, че изброените по горе обстоятелства, не могат да бъдат оценени по начина, предлаган от защитата по следните причини:

В общество, чиято цел е създаването и съхраняване на блага трудовата ангажираност е очаквано поведение и това бе отчетено. Неговата продължителност обаче не следва да се надценява, тъй като се явява естествено човешко поведение. Времето, през което подсъдимият е заемал „отговорни изпълнителни и ръководни функции и правомощия“, е отдалечено назад във времето и не съответства на това, което е към момента на извършване на деянието. Извън този аргумент е виждането на законодателя, че в наказателно правен аспект особените качества на субекта са преценявани като квалифициращи обстоятелства свързани с по-тежка наказателна отговорност. Обстоятелствата, при които според защитата е извършено деянието /в състояние, което е намалило възможността му да взима правилни решения, предизвикани от опасност за близките му същества - дъщеря и внуци/ по принцип са предвидени от законодателя, като такива които предполагат облекчена наказателна отговорност и същите не могат да бъдат смекчаващи вината обстоятелства. Съдът обаче намери, че такива обстоятелства не са налице и, както бе посочено и по горе, подсъдимият е взел решението да осъществи деянието, след като е преценил всички аргументи и контрааргументи относно поведението си.  Не следва да се надценява и обстоятелството, че подсъдимият се е обадил по телефона на св.Т.. Защитата предава смисъл на това обаждане, което според съда не е налице с оглед последващите му разговори, което естествено е негово право и за това той не следва да бъде укоряван. И пред служителите на полицията и в хода на разследването, подсъдимият е осъществявал ефективно своето право на защита. Съдът не счита, че обясненията на обвиняемия съставляват пълни и чистосърдечни самопризнания, а право на подсъдимия е дали същият ще се признае за виновен или не, в какво той намира своята вина. Според съда не е налице и „критична преоценка на случая“, но това обстоятелство не може да утежнява неговото положение, доколкото той се ползва от конституционното право на всеки, че е невинен до влизането в сила на съдебен акт, който да постановява противното. В настоящите мотиви съдът посочи, че не оценява поведението на пострадалия Н. И., като провокативното и агресивно, довело до зараждането на конфликта, поради което и не намира опора в материалите по делото да цени действията му като съпричиняване към настъпилия обещественено опасен резултат. Несъмнено върху поведението на подсъдимия е оказало влияние висящността на съдебните спорове, но това съда отнася към мотивите на деянието, а не като смекчаващо вината обстоятелство. На последно място съдът не намери, че възрастта на подсъдимия може да бъде повод за определяне на по нисък размер на наказание.

Така определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК да  поправят и превъзпитат осъденото лице към спазване законите и добрите нрави,  да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Като намери, че подсъдимият е извършил деянието виновно, и от него са произтекли неимуществени вреди за наследниците на пострадалия – неговите син, дъщеря и родители, съдът счете, че приетите за съвместно разглеждани при разглеждането на делото в първа инстанция граждански искове са основателни.

По делото се установи безспорно, че неговата децата му – Б. и Е. Иванови са се намирали в подчертано силни емоционални връзки, контактували са по инициатива на подсъдимия, но само по причина тяхната невръстна възраст и поради обстоятелството, че са били отведени далеч от баща им. За пострадалия те несъмнено са били и единственото му семейство. Обичта, привързаността и помощта, която той им е оказвал, са били известни на околните. С родителите си, които също живели далеч от него, Н.И.също е поддържал топла синовна връзка, а с оглед и напредналата им възраст помощта между тях е била взаимна. Именно те са били и хората, които са се погрижили за пострадалия, които са го изпратили според обичая и традициите. Деянието на подсъдимия е прекъснало завинаги близостта и връзките, както на всяко едно от децата, така и на двамата родители  и принудително ги е довело до приемане на окончателната загуба, променяйки битието им за вбъдеще.

За да прецени по справедливост претенцията на всеки един от правоимащите, съдът отчете моментът на понасяне на причинените неимуществени вреди:

– за децата в малолетна възраст, на прага на живота. На този етап не може да се формира измерение на преживяна психологическа травма, но това със времето предстои да се появи, развива и задълбочава. Те ще бъдат лишени от бащина обич, ласка, морална и имуществена подкрепа, които би следвало да ги съпътства през целия им живот.  

 – в зряла за родителите възраст, подпомагаща приемането на житейския факт, при което измерението на преживяната от всеки от тях травма се пречупва през сложилите се в битието им паралелни семейни и социално значими ангажименти. Те от своя страна ще бъдат лишени от синовна грижа, морална и имуществена подкрепа, независимо от по краткия период, на който биха могли да разчитат, но с отчитането на социално битовите възможности на държавата за подкрепата на възрастните хора.

По критериите на справедливостта и с оглед установяващата се съдебна практика, съдът постанови уважаването на исковете от всеки от наследниците в размер, който счете за съответен на интензитета и съдържанието на понесените болки и страдания, а в частта на завишението им го отхвърли. Има се предвид гражданския иск, предявен от малолетните деца в размер на 200 000/двеста хиляди/ лева за всяко едно от тях, като го уважи в пълния му размер, ведно с законната лихва, считано от деня на увреждането - 23.08.2015 г. Относно предявените гр.искове от родителите само до размера му от 150 000/сто и петдесет хиляди/лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 23.08.2015 г.,  а в останалата му част го отхвърли като недоказан.

На основание чл.189 от НПК, съдът осъди подсъдимия, да заплати направените по делото разноски в размер на 5164.95 лева по сметка на ОД на МВР-Варна, 2118.65 лв. по сметка на ВОС и държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 32 000 лева в полза на Държавния бюджет, както и деловодни разноски за процесуално представителство в размер от по 1500 /хиляди и петстотин/ лева за гр.ищци и частни обвинители Ж.И. и С.И.

С присъдата съдът постанови, веществените доказателства по делото след влизане на присъдата в сила:

Бежови къси панталони, черна тениска, сиви боксери, тъмнозелени сандали - /дрехи на пострадалия Н.Ж. И./, ДА СЕ УНИЩОЖАТ, поради липса на стойност.

Дигитален фотоапарат Канон с обектив и презрамка и надпис DS126431 и №073031016369, мобилен апарат LG nexus, черен с тъчскрийн екран, неработещ, мобилен апарат „Хуауей“ с ИМЕЙ 868096013940271 със СИМ карта Глобул, мобилен апарат „Самсунг дуос“ с ИМЕЙ 356431047397390 и ИМЕЙ 356432047397398.1 бр. СИМ карта Мтел - ДА СЕ ВЪРНАТ на С.Н.И..

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

                                                                                                                    

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :