Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 13.11.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
20.10. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 123 2020
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев – управители чрез процесуален представител юрисконсулт Д.А. срещу Б.С.И., с адрес: ***.
Ищецът
твърди, че на 27.02.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и Б.С.И.
като заемател е сключен договор за паричен заем, съгласно който заемодателя се
е задължил да предостави на заемателя заемна сума в размер на 1000, 00 лв., а
заемателят се е задължил ла върне същата на заемодателя, ведно с договорната
лихва, която претендира да е в размер на 58, 13 лв., сочи основанията за
претенциите си неустойка за неизпълнение на договорни отношения в размер на
374, 76 лева и законна лихва в размер на 78, 41 лева за периода 26.10.2018г. –
05.11.2019г. Излага съображения за активната си процесуална легитимация предвид
сключен между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 30.01.2017г. договор за
продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който са прехвърлени
процесните вземания към ответника на ищеца. Предвид горното моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че му дължи сумите, както следва:
651, 67 лева - главница 58, 13 лв. – договорна лихва, неустойка за неизпълнение
на договорни отношения в размер на 374, 76 лева и законна лихва в размер на 78,
41 лева за периода 26.10.2018г. – 05.11.2019г., ведно със законната лихва върху
главница, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по гр. дело № 2400/2019г. по описа
на РС – Дупница.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е депозиран такъв от назначения особен представител на ответника адв. Д. ***, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените претенции по подробно изложените в отговора съображения, вкл. се прави възражение за нищожност на част от клаузите на договора за паричен заем.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
твърденията на страните, намира следното от фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства – Договор за паричен заем с № 3164342/27.02.2018 г., ведно с Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Предложение за сключване на паричен заем; Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрлочени задължения“ ООД и Приложение към него; Уведомление за цесия; потвърждение за сключена цесия се установява, че на 27.02.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и Б.С.И. като заемател е сключен договор за паричен заем, съгласно който заемодателя се е задължил да предостави на заемателя заемна сума в размер на 1000, 00 лв., а заемателят се е задължил ла върне същата на заемодателя, ведно с договорната лихва, както и че между ищеца в настоящото производство и „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 30.01.2017г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложение към него от 01.07.2019г., по силата на който са прехвърлени процесните вземания към ответника на ищеца.
Уведомление за настъпилата цесия е изпратено до длъжника по договора – ответник в настоящото производство, но не са ангажирани доказателства, то да е получено от него.
Прието е заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г.В., от което се установява, че сумите по претендираните вземания за главница, договорена лихва, неустойка, разходи и такси за извън съдебно събиране и законна лихва за забава са погасявани до 20.12.2018г. (последно отразена в счетоводството на „Изи Асет Мениджмънт“ АД - вноска), а именно: общо внесени суми по погасителни вноски, съгласно ПП до 20.12.2018г. – 708, 00 лв. и суми заплатени за разходи по събиране на вземането - 45.00 лева, остатъкът по задължението на ответника - договорена главница, договорна лихва, както и други разходи по кредита е както следва: главница – 651, 67 лв.; договорена лихва по кредита в размер на – 58, 13 лв.; неустойка – 374, 76 лв.; лихва за забава от 26.10.2018г. до 05.11.2019г. – 68, 07 лв., общо дължима сума: 1 152, 63 лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване вземанията на ищеца към ответника. Исковете са процесуално допустими, доколкото са предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и даване на указания от съда на заявителя да предяви иск, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на
задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите
си. В случая следва да докаже и валидно цесионно правоотношение, по силата на
чиито правни последици обосновава активната си процесуална легитимация.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предявените претенции са оспорени от ответника чрез назначения му особен представител, но наличието на облигационно отношение между страните в процеса след сключения между ищеца в производството и „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за цесия, се установяват от приетите по делото писмени доказателства и заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза, респ. установява се изпълнението на поетите по него от страна на заемодателя задължения за предоставяне на заемната сума на ответника.
От ответника, освен вземането за главница, се претендира и вземане за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение от страна на длъжника по договора за заем в тридневен срок от сключването му, за която претенция съдът счита, че за ответника няма валидно възникнало задължение за нейното заплащане, тъй като клаузата, която го урежда е нищожна. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът намира, че същото притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. В този смисъл клауза, като уговорената в договора за кредит, според която се дължи неустойка в размер на 656, 88 лева при неосигуряване в тридневен срок след падежа на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Освен това, неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за заявителя да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите ù обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. На последно място, по посочения начин се заобикаля закона – чл. 33, ал. 1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на заявителя се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Ето защо, съдът намира, че клаузата за неустойка е нищожна, като неравноправна, а от друга страна противоречи на добрите нрави, поради което заявлението в тази му част е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Съдът следи служебно за нищожността, поради което следва да се зачетат последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013г/ по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о., ВКС и др.
С оглед на горното ответникът дължи връщане единствено на предоставената с договора заемна сума в размер от 1 000 лева, от която от ищеца се претендира сумата от 651, 67 лева, договорената лихва и законната такава, от които са извършвани плащания от страна на ответника, установени от заключението на вещото лице В.. Константната практика на ВКС е в смисъл, че исковата молба се счита за уведомяване на длъжника за настъпилата цесия, както е в случая, доколкото по делото не са ангажирани доказателства такова уведомяване да е достигнало до длъжника – ответник в процеса преди депозиране на исковата молба в съда. Предвид изложеното и съобразно заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза, ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: главница – 651, 67 лв.; договорена лихва по кредита в размер на – 58, 13 лв.; лихва за забава от 26.10.2018г. до 05.11.2019г. – 68, 07 лв., както и законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
Претендирани са такива от ищеца, който в рамките на настоящото производство е направил разноски в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 25 от Наредбата за плащане на правната помощ; 175, 00 лева за внесена държавна такса, 150, 00 лева за възнаграждение за вещо лице и 311, 40 лева за възнаграждение за особен представител на ответника, като му се следват съобразно уважената част от исковете сума за разноски в общ размер на 492, 55 лева. В заповедното производство е направил разноски в размер на 75, 00 лева общо, от които 25, 00 лева за държавна такса и 50, 00 за юрисконсултско възнаграждение, като следва да му се присъди съобразно уважената част от исковете сумата в размер 50, 16 лева. Отделно от това на основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 20, 00 лева, представляваща доплащане за окончателно определеното възнаграждение за вещо лице, каквото задължение му е вменено от съда в проведеното по делото открито съдебно заседание на 20.10.2020г., но към момента на постановяване на решението не е изпълнено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Б.С.И., с адрес: ***, че
дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от
Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев – управители сумата в размер на 651, 67 лв. -
главница по сключен на 27.02.2018 г. между „Изи Асет мениджмънт“ АД като
заемодател и Б.С.И., с адрес: *** договор за паричен заем № 3164342, договорена
лихва по кредита в размер на 58, 13 лв.;
лихва за забава от 26.10.2018г. до 05.11.2019г. в размер на 68, 07 лв., които суми прехвърлени с
договор за цесия, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца в
производството на 30.01.2017г. и приложение към него от 01.07.2019г. на ищеца, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното погасяване на дълга, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
2400/2019 г. по описа на РС – Дупница,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 374, 76 лева, представляваща неустойка за неизпълнено от ответника задължение
за предоставяне на обезпечение и за сумата от 10, 34 лева, представляваща лихва за забава от 26.10.2018г.
до 05.11.2019г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б.С.И., с адрес: *** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев – управители разноски по настоящото производство в размер на 492, 55 лв. съразмерно с уважената част от исковете, както и такива, сторени в заповедното производство по ч.гр.дело № 2400/2019г. по описа на РС – Дупница в размер на 50, 16 лева съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев – управители да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 20, 00 лева, представляваща доплащане за окончателно определеното от съда възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: