ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 19.07.2022г.
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на 19.07.2022 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня И.
разгледа докладваното от съдия Георгиев в.гр.д. № 685/2019 г. по описа на
съда и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 130/29.05.2019г.,
постановено по гр.д. № 302/2018г. по описа на К.ския районен съд, е признато за
установено по отношение на А.С.Ч., Д.П.К. и А.М.К., че К.В.И. и Г.Б.И. са
собственици на 90,5 кв.м. реална част от имот с идентификатор 38978.900.6078 по
КККР за землището на гр.К., заключена между действителната граница между двата
съседи имота (имот с идентификатор 38978.900.6078 и имот с идентификатор
38978.900.3490 по КККР в землището на гр. К.) и реалната ограда, неправилно изградена
в имот с идентификатор 38978.900.6078, а А.С.Ч., Д.П.К. и А.М.К. са осъдени да
предадат владението върху 90,5 кв.м. реална част от имота с идентификатор
38978.900.6078 като премахнат съществуващата ограда и частта от масивна
едноетажна сграда попадащи в имота на К.И. и Г.И..
Със същото решение е отхвърлен изцяло предявеният от А.С.Ч.,
Д.П.К. и А.М.К. насрещен иск против К.В.И. и Г.Б.И. като неоснователен.
Настоящото производство е по реда на
чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано е по въззивна
жалба от А.С.Ч., Д.П.К. и А.М.К. срещу горното решение. Жалбоподателите
твърдят, че същото е нищожно поради неспазване на предвидената от закона форма,
противоречие с правният ред и материалноправните норми на ЗС, абсолютна
неразбираемост, както и че има невъзможен предмет - постановяване на неясен
диспозитив, и е постановено при съществени процесуални нарушения на ГПК и на
съдопроизводствените правила.
Съдът констатира, че на 10.04.2018г.
К.И. е предявила искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС срещу А.Ч., Д.К. и А.К.,
като е поддържала, че от 2013г. е собственик на имот с идентификатор
38978.900.6078, а ответниците са съсобственици на съседния имот с идентификатор
38970.900.3490, като са изградили плътна ограда, навлизаща в имота й с около
2,60 м., в резултат от което са приобщили съм своя имот площ от нейния в размер
на около 85 кв.м. и понастоящем я владеят без правно основание. Твърди, че
плътно до оградата била изградена едноетажна масивна сграда, като както
сградата, така и оградата, са изградени без строителни книжа, и, според ищцата,
са незаконни. Моли съда да признае за установено, че е собственик на площта от
85 кв.м., заключена между действителната имотна граница между двата имота и
неправилно построената ограда в имот с идентификатор 38978.900.6078, като
ответниците бъдат осъдени да й предадат владението върху тази площ, както и на
основание чл. 109 от ЗС – да бъдат осъдени да премахнат съществуващата ограда и
частта от масивната едноетажна сграда, попадащи в нейния имот.
С подадените отговори на исковата молба се оспорват
предявените искове и се предявяват насрещни искове срещу Г.И. и К.И. за
установяване на местоположението на границата между двата съседни имота, както
и за признаване за установено, че ответниците са собственици на процесната площ
от 85 кв.м. на основание давностно владение.
С определение от 05.12.2018г. съдията- докладчик по
делото е дал правна квалификация на предявените главни искове по чл. 108 и чл.
109 от ЗС, като същевременно е приел, че е предявен само един насрещен иск
- за установяване на местоположението на
имотната граница между имоти с идентификатори 38978.900.6078 и 38970.900.3490.
В първото открито съдебно заседание адв. Ч. е заявил,
че докладът на делото е непълен, тъй като в него не е отразено възражението на
ответниците за придобиване по давност на спорната площ, нито е открито
производство по оспорване на заповед на кмета на общ. К. на основание чл. 17 от ГПК. Независимо от това, докладът не е бил изменен.
В заглавната част на обжалваното
решение е възпроизведено виждането на съдията- докладчик, че е предявен
насрещен установителен иск за собственост с твърдение, че имотната граница
между имоти с идентификатори 38978.900.6078 и 38970.900.3490 преминава по
линията на съществуващата и изградена към настоящия момент плътна ограда между
двата имота.
В диспозитивната част на обжалваното
решение се открива диспозитив за отхвърляне на предявения насрещен иск като
неоснователен.
При тези данни, следва да се приеме, че КРС се е
произнесъл само по първия от двата насрещни иска – този, който е бил отразен в
определението по чл. 140 от ГПК и е бил докладван в открито съдебно заседание.
Липсва произнасяне по втория насрещен иск за придобиване на процесната площ по
давност, независимо от изричното му формулиране в отговорите на исковата молба
и от изявлението на адв. Ч. за непълнота на доклада в тази му част.
Същевременно, едно от изтъкнатите от жалбоподателите
основания за претендираната от тях нищожност на обжалваното решение е липсата
на произнасяне по предявения насрещен иск, а първото им доказателствено искане
пред въззивния съд е именно за разпит на свидетели за момента на изграждане на
оградата и други обстоятелства, свързани с предявения насрещен иск.
Поради това, въззивната жалба в тази
й част следва да се приеме като молба за допълване на обжалваното решение в
частта за предявения насрещен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 79 от ЗС.
Както се посочи по- горе, действително, обжалваното
решение не съдържа нито мотиви нито диспозитив по посочения от жалбоподателя
въпрос, т.е. липсва произнасяне по този насрещен иск. Компетентен да се
произнесе по искане за допълване, обаче, е съдът, постановил решението. Поради
това и на основание разпоредбата на чл. 250 от ГПК, въззивното производство
следва да бъде прекратено, а делото – да се върне на районния съд за
произнасяне по искането за допълване.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 685/2019г.
по описа на Софийския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на К.ския районен съд за
произнасяне по искането на жалбоподателите
по чл. 250 от ГПК за допълване на постановеното първоинстанционно
решение с произнасяне по насрещния им иск за придобиване на спорната площ по
давност.
След допълване на решението, делото да се върне на
Софийския районен съд за произнасяне по въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.