ПРОТОКОЛ
№ 30
гр. Сливен, 13.01.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско
дело № 20242230104074 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът Б. П. П., редовно призован чрез пълномощник, се явява лично и
с процесуален представител по чл. 32, т. 1 ГПК - адв. Т. Р. от АК – Сливен,
редовно упълномощена с пълномощно от 26.07.2024 г.
Ответницата Ж. С. П., редовно призована чрез пълномощник, се явява
лично и с процесуален представител по чл. 32, т. 1 ГПК - адв. А. А. от АК –
Сливен, редовно упълномощена с пълномощно от 15.10.2024 г.
АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1, във вр. с чл. 56 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване на фактическата
обстановка.
АДВ. Р.: От името на доверителя ми, заявявам че поддържаме
първоначално депозираната исковата молба. С оглед настъпила съществена
промяна в обстоятелствата след завеждане на делото, заявявам че не
поддържаме така направеното от нас искане по чл. 56 СК, а именно - за
предоставяне ползването на семейното жилище на доверителя ми, което в
момента се ползва от ответницата с двете деца. По отношение на исковете по
1
чл. 143 СК, тъй като сме ги заявили в размер на 250 лева издръжка за всяко
едно от малолетните деца, с оглед увеличаване на размера на минималната
работна заплата от 01.01.2025 г., правя искане за изменение на тези искове в
размера в посока увеличение, като претендирам по 270 лева за всяко едно от
двете деца. Поддържаме искането за събиране на гласни доказателства, като
сме осигурили само един свидетел, който водим. Поддържам подадения от мен
отговор на насрещния иск.
АДВ. А.: Поддържам така депозирания отговор на подадената от ищеца
исковата молба, както и подадените насрещни искове. По отношение на
разпределената доказателствена тежест сте ни указали, че не сме
предоставили удостоверение за доход. Същото е налично и сме го представили
още с отговора на исковата молба от моята доверителка. Моля да се допуснат
до разпит трима свидетели, които водим в днешното съдебно заседание. Не се
противопоставям да се допусне изменение в размера на издръжките за двете
деца.
Съдът с Определение № 4556 от 04.12.2024 г., държано в закрито
съдебно заседание е изготвил проектодоклад на исковата молба и отговора,
като е разпределил и доказателствената тежест между страните.
Съдът ДАДЕ възможност на страните да изразят становището си по
съобщения им проектодоклад и разпределената доказателствена тежест.
АДВ. Р.: Нямам възражения по проектодоклада. Единствено да отразите
в него изменението в размера на претенциите за издръжка.
АДВ. А.: Нямам възражения по проектодоклада.
Съдът намира направеното искане от ищеца за промяна на размера на
предявените издръжки на двете деца в посока увеличение за основателно, с
оглед новият размер на минималната работна заплата за страната от началото
на 2025 г., както и, че своевременно е заявено, поради което и на осн. чл. 214
ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение в размера на исковете с правно осн. чл. 143 СК за
заплащане на издръжка за двете деца Памела и Теодора, в посока
УВЕЛИЧЕНИЕ от 250 лева на 270 лева месечно за всяко едно от двете деца.
Тъй като не са направени възражения по проектодоклада, съдът на осн.
2
чл. 146 ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за окончателен изготвения проектодоклад на исковата молба,
инкорпориран в Определение № 4556 от 04.12.2024 г., държано в закрито
съдебно заседание, ведно с допуснатото изменение в размера на претенциите
на ищеца по чл. 143 СК.
Съдът констатира, че по делото е постъпил изискания социален доклад
от ДСП - Сливен, както и писмо/уведомление от 13.12.2024 г., от Отделение
по психиатрия при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – Сливен, поради което
и на осн. чл. 148 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото Социален доклад от
06.01.2025 г. на ДСП – Сливен и писмо/уведомление от 13.12.2024 г., от
Отделение по психиатрия при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – Сливен.
На осн. чл. 157 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит, в качеството на свидетел на ищеца – П.Б.П.
ДОПУСКА до разпит, в качеството на свидетели на ответната страна –
С. С. Д., Т. Д. С. и Р. Н. Т.
Съдът ПОКАНИ свидетелите в залата и ПРИСТЪПИ към снемане на
самоличността им, както следва:
П. Б. П. - 57 г., ЕГН: **********, бълг. гражданин, неосъждан, разведен,
средно-специално образование, баща на ищеца;
С. С. Д. - 37 г., ЕГН: **********, бълг. гражданка, неосъждана, омъжена,
основно образование, сестра на ответницата;
Т. Д. С. - 27 г., ЕГН: **********, бълг. гражданка, неосъждана,
неомъжена, средно-специално образование, без родство със страните по
делото;
Р. Н. Т. - 46 г., ЕГН: **********, бълг. гражданка, неосъждана, омъжена,
средно образование, без родство със страните;
На осн. чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът РАЗЯСНИ правото на свидетелите
П. П. и С. Д. за правото им да откажат да свидетелстват.
3
СВИД. П.: Желая и ще дам показания.
СВИД. Д.: Желая и ще дам показания.
Свидетелите ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.
290 НК. Обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ от залата свидетелите С. Д., Т. С. и Р. Т. и
ПРИСТЪПИ към разпит на свид. П. П.
РАЗПИТАН КАЗА: Аз съм баща на Б.. След като се ожениха двамата
живяха известно време в дома на бабата на Б. по майчина линия. Преди да се
разделят живееха в апартамент, който е под наем в кв. „Младост“. Проблемите
започнаха доста отдавна, след като се родиха децата. Имат две момиченца
близначки. Случвало се е да се карат и пред мен. Според мен се караха често
за глупости, за нищо сериозно. Два пъти съм бил на гости в апартамента в кв.
„Младост“, когато е възниквал конфликт между тях и, тогава Ж. напускаше
жилището и я нямаше много време. Най- много е отсъствала около три
седмици. През това време докато нея я нямаше за децата се грижеше изцяло
Б.. Аз лично не съм чувал Б. да я гони от жилището. Б. ми е споделял, че тя
като се върнела от работа започвала да се кара с него. Тя излизала извън нерви
и не се овладявала. Почвали да викат двамата, да се карат пред децата. Имало
е моменти, в които Ж. си е гледала добре децата, но когато се скарат с Б. не им
обръщаше внимание. Имало е период, в които Б. е гледал повече децата,
когато Ж. е отсъствала и, когато е била изнервена. Имаше период, в който Б. не
работеше. Ж. има по-голяма дъщеря, която живее при нея в момента. Тя
живееше заедно с тях и, когато бяха заедно. Когато двамата работиха, децата
ги гледаше голямата й дъщеря. Почти не са ходили близначките на детска
градина. Често се е случвало Б. да води децата на неговата работа. Той работи
в магазин като продавач-консултант. На работа отива от 10 часа до 18:30 часа.
Ж. работи в заведение за бързо хранене от 07:00 часа до 19:00 часа. Когато Б.
и Ж. нямат възможност и са на работа, а децата са на детска градина, тогава ги
взема по-голямата дъщеря на Ж.. Б. разчита на баба си и дядо си по майчина
линия в грижите за децата. Те са свободни хора. Гледали са децата, но не
много често. Могат да се справят с малки деца. Ходил съм в сегашната
квартира на Б. и там има условия за децата, има детска стая, обзаведено е
напълно жилището.
Б. в момента живее с друга жена. Живеят заедно с нейните две деца.
4
Едното дете е в първи клас, а другото е около 12 години, две момчета са. Аз
живея в гр. Бургас. В Сливен идвам в месеца три пъти. Ж. ми е казвала, че Б. е
имал извънбрачни връзки с други жени. Не съм присъствал на случай, в който
Б. физически да е посягал на Ж.. Взимал съм двете деца и съм ги водил на
море. Преди време, може би година или две, Б. беше изпаднал в нервно
разстройство, страхова невроза. Ходил е на лекар, но не се е лекувал, не е
ходил в клиника.
Тази страхова невроза му се появи след като започнаха да се карат в
къщи с жена си. Мисля, че жената, която живее с Б. ще полага грижи за
близначките. Децата са привързани към баща си, плачат за него, търсят го и го
искат.
Ищецът НАПУСНА залата ядосан и изтръшка вратата на съдебната
зала.
АДВ. Р.: Нямам други въпроси към свидетеля.
АДВ. А.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Съдът ПРЕМИНАВА към разпит на свид. Т. С.
РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам и двамата, и Б. и Ж. от три години.
Добре ги познавам. Всеки ден почти сме били заедно. Аз съм колежка на Ж..
Работя в заведение за китайска храна и сме се събирали често с нея и с Б..
Имат две деца близначки, момиченца на 6 години. Децата ходят на детска
градина, когато Ж. е на работа. Б. работи отскоро, няма една година. Той
работи в магазин за техника. Детската градина, която посещават децата е в кв.
„Младост“, не й знам името. Била съм свидетел, когато Ж. е получавала обиди
от Б., била е гонена от къщи, не е била щастлива, тормозена е. Присъствах на
един от рождените дни на децата, мисля че беше четвъртият им рожден ден.
Имаше много хора у тях, гости. Б. с нищо не помогна на Ж., а се разхождаше
цял ден с апарата за кръвно. Той по принцип постоянно си мери кръвното,
получава паник атаки, ходи до Спешното. Споделял е, че се чувства неспокоен
и нервен. Тогава на рождения ден Ж. го попита защо не й помага с нищо, и
стана скандал. Той започна да я обижда пред мен и пред сестрата на Ж., и й
каза, че е „курва, че е боклук, че не заслужава помощ“. Децата чуха тези
обиди. Б. постоянно й оказваше психически тормоз и обиди. Караха се най-
вече за пари, защото той не работеше близо две години и не вкарваше пари в
семейството. Двамата ставаха нервни и започваха да се карат. Започваше да я
5
обижда, да я гони от къщи, пращаше я на село в Сотиря, където живее вуйна й.
Много пъти съм я виждала синя по лицето. В началото се криеше. Казваше, че
е паднала, подхлъзнала, но в един момент сподели, че Б. я бие. Често я гонеше
от къщи и я връщаше, когато стане време Ж. да вземе заплата. Като я изгони
тя отиваше в Сотиря при вуйна си. Децата не ги вземаше, защото не ги
пущаше Б.. Децата ги гледаше тогава по-голямата дъщеря на Ж. - Радостина.
Тя е на 16 години и аз съм й кръстница. За издръжката на децата Б. искаше
пари от Ж.. Искаше суми от порядъка на 400 лева, понякога 100 лева. За
битови сметки й звънеше да плати наема, тока. Аз съм била като посредник и
съм предавала на Б. пари в брой, както и покупки за децата предадени ми от
Ж.. Доколкото знам Б. живее с друга жена, с любовницата си.
Не съм виждала Ж. да бие или да тормози Б.. Обикновено той провокира
нея. Хващала го е да си пише по телефона с други жени и му е искала
обяснения. Пред мен не го е наричала „педераст“. Не съм чувала Ж. да
заключва Б. в семейното жилище, дори напротив той не искаше да го напуска
и изпитваше страх да излиза. Лятото Б. разхождаше децата в парка. Много
често ходеше до Спешното, оплакваше се от световъртеж. Ж. не е имала
проблеми с нервите. Никога не е вземала такива лекарства. Не е лежала в
клиника.
АДВ. Р.: Нямам други въпроси към свидетеля.
АДВ. А.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Със съгласието на страните свидетелката НАПУСНА залата.
В залата ВЛЕЗЕ ищеца.
Съдът ПРЕМИНАВА към разпит на свид. Р. Т.
РАЗПИТАНА КАЗА: Аз съм вуйна на Ж.. Ж. и Б. се ожениха през 2017 г.
Заживяха заедно. После имаха две деца. Б. я тормозеше и я биеше. Тя ми се
обаждаше да идва на село в нас да я прибирам при мен. Аз живея в с. Сотиря.
Доста пъти идваше, защото Б. я гонеше. Тя идваше сама, защото той не
даваше децата. През това време за децата се грижеше голямата им сестра
Радостина. Тя е дъщеря на Ж.. Радостина е на 16 години. Имаше случай,
когато Б. ми звънна по телефона и ми каза, че не издържа да стои с Ж. в къщи
и ме помоли да я прибера, да й прибера багажа, защото той не може да живее
повече с нея. Аз отидох и я прибрах пак без децата. Имаше случай, в който
разплакана ми се обади по телефона и ме извика да отида до тях. Сподели ми,
6
че Б. й изневерява. Аз съм го питала по този въпрос. Той отричаше, че ходи. В
един момент както отричаше, така заживя с друга жена. Един друг път пак
така ми се обади разплакана по телефона. Аз отидох и тя ми показа чатове как
Б. си пише с друг мъж. Един Тошко, за който всички знаят, че е гей. Б. му беше
написал, че имал сини секси очи. Ж. съм я виждала синя. Казваше ми, че се е
ударила в шкафа. Обаче последния път си призна, че Б. я бил съборил на
земята и я ритал. Аз съм много близка с близначките. Те са идвали в къщи и
ми казаха, че баща им имал приятелка и се казвала Елича, и се цункали в
къщи. От скоро Б. работи. Две-три години не работеше. Казваше, че е в
депресия. Тогава работеше Ж.. Тя го гледаше. Грижеше се за децата и за него.
Той ходеше постоянно в Спешното, беше с апарата за кръвно. Имаше
моменти, в които лежеше на легло, и уринираше в гърнето на децата.
Ж. се ядосваше и се притесняваше Б. като вдигаше кръвно и не беше
добре. Не съм била свидетел Ж. да провокира Б. по някакъв начин. Когато Б.
ми звънна да прибира Ж., ми каза, че тя била психично болна. Интересувам се
за здравето на Ж.. Знам, че е здрава, емоционално стабилна. Пред мен не е
обиждала Б.. Не знам случай, в който Ж. да е замервала Б. с предмети. Когато
Б. ми се обади да прибира Ж., защото била психично болна и той не можел да
живее с нея, аз прибрах Ж. на село. Тя обаче на другия ден отиде до
апартамента да си вземе дрехи и видя Б. с жената, с която живее в момента
хванати за ръце да отиват към входа. Ж. ми е споделяла, че усеща, че ходи с
друга жена, но не знаеше коя е тя. Тогава пред входа я видяла за първи път.
Ж. е добър родител, прекрасен, чиста домакиня, гледа си децата, от
нищо не са лишени децата й.
Със съгласието на страните свидетелката НАПУСНА залата.
АДВ. Р.: Нямам други въпроси към свидетеля.
АДВ. А.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Съдът ПРЕМИНАВА към разпит на свид. С. Д.
РАЗПИТАНА КАЗА: Аз съм сестра на Ж.. Тя е любяща и грижовна
майка, домакиня. От две-три години започнаха проблемите. Ж. се съмняваше,
че Б. има любовница. Видяла е чатове по телефона му. Не съм виждала Б. да я
удря, но съм чувала да я обижда, като я наричаше „психично болна, боклук“, и
децата са чували тези неща. Караниците бяха основно за жени, защото тя
откриваше чатовете в телефона на Б. с жена, но тя не е тази, с която той в
7
момента живее. Виждала съм Ж. синя. Тя ми е споделяла, че Б. я удрял. Б.
работи от около една година. Преди това не е работил повече от две години.
Издържаше го Ж..
Ж. ми е показвала чатовете на Б., защото ги е снемала с нейния телефон.
Не си спомням с коя жена си е писал. Когато Ж. е на работа, за децата се
грижи по-голямата й дъщеря. Понякога и аз ги гледам децата, когато Ж. е на
работа, а аз почивам. Голямата ми племенница в момента не ходи на училище.
Преди две-три седмици аз и Ж. бяхме на работа. Близначките бяха при баща
си. Обадиха й са по телефона. Казаха й, че са самички и шетали. Ж. ги попита
пак ли са сами и те казаха „да“. Аз съм ходиха на гости на Ж. и Б.. Когато не се
караха бяха добро семейство. Б. е полагал грижи за момиченцата. Може да ги
облече, нахрани.
Със съгласието на страните свидетелката НАПУСНА залата.
АДВ. Р.: Нямам други въпроси към свидетеля.
АДВ. А.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Съдът ПРЕМИНАВА към личното изслушване на ищеца Б. П. П..
ИЗСЛУШАН КАЗА: Аз искам децата най-вече заради тяхното
възпитание, за да могат да ходят на дом, след това на училище. След тези
конфликти в къщи децата заекват и трябва да посещават логопед. Аз не съм
съгласен децата да не ходят на детска градина и искам да посещавам такава.
Децата идват при мен в новия ми дом, дори като си тръгват плачат и казват, че
искат да остават при мен. Остават и с приспиване. След като се събудят децата
аз им правя закуска или им купувам готова. После излизаме навънка, ако е
хубаво времето или на заведение да си играят на детски кът. Когато живях
заедно с Ж., по парковете с двете деца винаги съм ходил аз. След панаир с Ж.
на мен ми ставаше лошо и аз отивах до болницата, и децата са идвали с мен.
После се прибираме в къщи, играят с детето на жената, с която живея и всеки
си ляга в стаята вечер. Взел съм им книжки, в които пишат да се подготвят за
предучилищна. Заявявам, че децата ходят на детска градина два пъти в
седмицата, не повече. Знам, че децата нямат сложена и задължителна ваксина.
Смятам, че съм по-добрия родител и по-добре ще се грижа за двете деца.
Съдът ПРЕМИНАВА към личното изслушване на ответницата Ж. С.
П..
ИЗСЛУШАНА КАЗА: Аз съм се доказала, че съм добър родител. С
8
нищо не съм наранила децата, няма ги нараня. За тях съм страдала много.
Живяла съм в психически и физически тормоз. Аз работя и децата ходят
редовно на детска градина, но миналата седмица не са ходили един или два
дни, защото си дойдоха от баща си болни. Децата му звънят и се молят на
баща си да дойде да ги вземе. Аз никога не съм имала против и, когато дойде
да ги вземе, съм ги изпращала, само да са щастливи. Миналата седмица Б.
заведе децата при майка си и тя трябваше да ги изкъпи, и тя ми се обади по
телефона и ми каза, че интимните им части са били зачервени и ми каза да ги
мажа. Аз ще се грижа по-добре за децата, защото няма да допусна да живеят с
друг родител. Не искам децата ми да живеят при друга жена и с нейните деца.
Аз си гледам децата прекрасно, щастливи са. Снощи ме прегръщаха и даже ми
казаха, че искат аз да ги взема от дома.
АДВ. Р.: Представям и моля да приемете Договор за наем, от който е
видно къде живее в момента моят доверител и къде живеят децата. Не
поддържам искането за постановяване на привременни мерки.
АДВ. А.: Предоставям на съда. Нямам други доказателствени искания.
Съдът следва да приеме представения Договор за наем, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото Договор за наем от
09.08.2024 г.
Тъй като страните не са заявили други доказателствени искания, на
основание чл. 149, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и ДАВА ход на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
АДВ. Р.: Моля с оглед на събраните доказателства да постановите
съдебно решение, с което да уважите заявената от името на доверителя ми
искова претенция и да постановите прекратяване на брака му с ответницата,
поради изключителна вина на същата. Моля да предоставите упражняването
на родителските права по отношение на двете малолетни деца на бащата, при
когото да определите местоживеенето на децата. Моля да задължите
ответницата да заплаща на всяко едно от децата месечна издръжка в размер на
9
270 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда. По
отношение на същата да определите подходящ режим на лични контакти с
децата, като се съобразите изцяло с техния интерес. Считам, че от събраните в
днешното съдебно заседание гласни доказателства не само чрез разпита на
свидетеля, който ние осигурихме, но и с разпита най-вече на свидетелките от
ответната страна, по безспорен начин се доказа, че от близо година и половина
доверителят ми е изпадал наистина в критично емоционално състояние от
съжителството с ответницата. До толкова са се влошили и утежнили техните
отношения, както и тя самата заяви изпитвана патологична ревност към
ищеца, че в един момент тяхното съжителство наистина е станало
непоносимо. Това се установи изцяло поддържам и подчертавам с разпита на
техните свидетели. Установи се, че когато доверителят ми е съжителствал с
ответницата като семейство, той е полагал приоритетни грижи за децата,
поради факта, че не е работил, имал е повече време, а и поради факта, че
нейният работен режим не е позволявал такива перманентни грижи. Установи
се, че бащата познава нуждите на децата, че може да се справи с техните
елементарни ежедневни грижи. Установи се, че той настоява децата да бъдат
социализирани и да посещават детско заведение, каквото очевидно в момента
не посещават. Установи се от личното му изслушване, че той е идентифицирал
проблеми, за които майката дори и дума не спомена, а именно нуждата на
децата да посещават специалист-логопед, и се установи, че децата са със
занемарени здравни грижи. Безспорно се установи, че когато децата са
оглеждани в средата на майката, приоритетни грижи за тях полагала
непълнолетно момиче, по-голата дъщеря на ответницата, което считам, че е
абсолютно недопустимо. От друга страна се установи, че когато децата са при
бащата той може да разчита на грижи за тях и на новата си приятелка, с която
живее и, която също има деца, и добре може да полага грижи и за неговите.
Считам, че с оглед на ангажирания социален доклад по делото безспорно е
установена силната емоционална връзка на децата и с двамата родители.
Безспорно са установени добри жилищно-битови условия, като подчертавам,
че по-добри има моят доверител в наетото от него жилище, където има и
самостоятелна детска стая, каквато липсва в жилището, където се отглеждат
от майката. С оглед на всичко това, моля да уважите така заявената искова
молба и да предоставите упражняването на родителски права по отношение на
двете деца на бащата, който считам, че ще осигури по-пълноценна и по-
10
адекватна грижа за децата. Моля да имате предвид, въпреки рамките на
процеса, че ответницата вече е допуснала неглижиращо отношение на други
нейни деца, което считам, че е изключително важно. Не поддържам
претенцията по чл. 56 СК. Претендирам разноски, за което представям списък
на същите, с препис за другата страна.
АДВ. А.: Моля да постановите решение, с което да прекратите
сключения между страните граждански брак, като приемете, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има изцяло и единствено
ответника Б. П., и постановите в своето решение да бъдат предоставени
родителските права спрямо двете малолетни деца на тяхната майка, като
определите режим на лични контакти с техния баща така, както е посочен в
насрещния иск, и да осъдите бащата да заплаща за всяко едно от децата
издръжка в размер на 300 лева. Считам, че в настоящото производство по
безспорен и категоричен начин се доказа, че моята доверителка от години е
подложена на системен психически и физически тормоз от страна на ищеца.
Това се потвърждава не само от разпитите на разпитаните в днешното съдебно
заседание свидетели, но и от изготвения социален доклад, в който самият
ищец сам е заявил пред социалния работник, че е удрял моята доверителка.
Във същия социален доклад е изписано, че моята доверителка е осигурила
изключително добри условия за отглеждането на двете малолетни деца.
Считам, че не би било допустимо един баща да има претенции за родителски
права, когато същият е в изключително лабилна психика, което се
потвърждава от самия него, както и от баща му. Честите му нервни
разстройства, водещи до системно посещаване на Бърза помощ е достатъчно
показателно, че същият не би могъл да носи отговорност за две малолетни
деца. Още повече, че същият заявява, че в повечето от случаите, когато децата
са били с него, той е посещавал Бърза помощ с тях. Неговото нестабилно
поведение е показно даже от залата. Считам, че агресивният в случая не е
моята доверителка, нито лабилната психически, както се твърди от страна на
ищеца, напротив със своето поведение в съдебна зала показва
безотговорността на ищеца, който не смятам, че е по-пригодния родител в
сравнение с моята доверителка. През цялото време, когато те са били съпрузи
и са живеели заедно, грижа за семейството както финансова, така и друга е
полагана от моята доверителка. Тежките психически състояния, неврологични
така наречени от самия ищец, в които е изпадал същия, са водили до
11
състоянието му да не става от леглото и да не излиза от дома. Считам, че това
не е удачно, за да бъдат отглеждани две малки деца. Не на последно място
безпочвени се указаха всички твърдения в исковата молба и в отговора, че
моята доверителка има психически заболявания. Видно от изготвената
справка на МБАЛ, моята доверителка не се води никъде на учет. Считам, че
моята доверителка е по-пригодния родител, още повече, че говорим за две
малки момиченца, които тази година ще навършат 6 години. В този смисъл,
моля да постановите Вашия съдебен акт. Претендирам разноски. Прилагам
списък на същите.
Съдът СЧЕТЕ делото за изяснено.
ОБЯВИ устните състезания за приключени и ще се произнесе с решение
на 10.02.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 15:21 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
12