присъда № 66/09.02.2005 година, постановена по НОХД № 664/2000 година, Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Манол Михайлов Димитров от гр. Кърджали за невиновен в това, че на 08.02.2000 година в гр.Кърджали с цел да принуди Халил Файзи Шабан от гр.Кърджали да поеме имуществено задължение в размер на 700 германски марки с левова равностойност 700 лева, го заплашил с увреждане на имуществото му – лек автомобил “Опел Кадет” с рег. № К 7726 ТВ, поради което и на основание чл. 302 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 213а, ал.1 от НК. Въззивното производство е образувано по постъпил протест на Районна прокуратура Кърджали срещу постановената оправдателна присъда. Твърди се, че последната била необоснована по смисъла на чл.312 от НПК и като такава неправилна. По делото се установило, че на 26.01.2000 г., св.Мехмед Фейзи спрял автомобила си “Опел Кадет” с ДК № К 77 26 ТВ с работещ двигател пред хотел “Арпезос”, гр.Кърджали и влязъл в хотелския комплекс. След като се завърнал установил, че автомобила бил откраднат. В последствие подс.Димитров контактувал многократно със св.Мехмед Феази, от когото искал откуп по повод връщането на автомобила. Съдът по своя инициатива заличил св.Мехмед Фейзи, който бил напуснал пределите на страната, но прокуратурата държала на неговия разпит за пълното изясняване на обстоятелствата по делото. Съдът необосновано бил отказал да попълни делото с доказателства, необходими за правилно изясняване на фактите относими към доказване на предявеното обвинение срещу подс.Димитров. Игнорирането на доказателства, в случая разпита на св.Мехмед Халил Фейзи, върху чиито показания била изградена обвинителната теза, ограничило процесуалните права на прокурора като страна в процеса. С оглед изложеното, съдът постановил присъдата си при съществено нарушение на процесуалните правила съгласно чл.352, ал.3, т.1 от НПК. Счита, че са налице основанията на чл.333, ал.2 от НПК и моли протестираната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато на първата инстанция за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа протеста и моли Окръжния съд да постанови решение, с което да отмени протестираната присъда, с която съдът е признал за невиновен и оправдал подс.Дмитров и да върне делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по протеста – подс.Манол Димитров, чрез защитника си оспорва протеста като неоснователен. Моли съда да потвърди протестираната присъда като обоснована и законосъобразна. Счита, че при постановянето й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на атакуваната присъда на основание чл.313 ал.1 от НПК и във връзка с подадения протеста, констатира следното: Първоинстанционният съд е събрал, проверил и обсъдил всички относими към предмета на доказване доказателства, като е провел обективно, всестранно и пълно съдебно следствие. Въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е формирал своите фактически и правни изводи, които се подкрепят от въззивната инстанция. Така, въз основа на доказателствените материали, събрани от първоинстанционния съд, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното: Свидетелят Халил Шабан от гр.Кърджали притежавал лек автомобил марка “Опел Кадет” с ДК № К 77 26 ТВ, регистриран на името на съпругата му. На 26.01.2000 г. неговият син Мехмед Фейзи и св.Огнян Ангелов, които били приятели , се возели в автомобила и вечерта решили да пият кафе, като за целта Фейзи спрял колата пред хотел “Арпезос” и влезли в едно от заведенията на хотела – “Австрийското”. След известно време Файзи излязъл извън заведението и като се върнал при св.Ангелов му казал, че колата я няма. Двамата съобщили за извършената кражба в полицията. На следващия ден двамата отново се срещнали и Мехмед Фейзи казал на свидетеля Ангелов, ако го разпитват в полицията, да каже, че в колата е имало 1000 германски марки, но той не се съгласил. След известно време Мехмед Файзи споделил с приятеля си – св.Ангелов, че му искали 1000 марки като откуп за колата, без да спомене име, както и споделил, че имал дългове към различни хора и тъй като го търсели и у дома му, имал проблеми с баща си. Мехмед Фейзи дължал малка сума пари и на подс.Димитров и по този повод последния заедно със св.Самир Ахмед, с когото били приятели, търсели на няколко пъти Мехмед Фейзи в дома му. Първоначално Фейзи заявил, че няма пари и при разговора с подсъдимия му казал, ако последния чуe нещо за откраднатата кола да му се обади, като му предложил почерпка и пари за услугата. На 08.02.2000 г., подсъдимият, който отново потърсил св.Мехмед Фейзи, за да си иска заетата сума, се срещал със св.Халил Шабан и в разговора станало въпрос, че подс.Димитров иска да помогне на сина му да намери откраднатия автомобил, но не бил сигурен дали ще може да я открие, като споменал за 700 марки откуп за колата, от коÞто 600 марки за хората, които ще върнат автомобила и 100 марки за неговите разходи, след което обаче, казал, че се шегувал. Свидетелят разговарял още няколко пъти с подсъдимия по повод откраднатия автомобил, но подс.Димитров не бил отправял закани и заплахи нито лично спрямо него, нито срещу сина му – Мехмед Фейзи, нито срещу негово имущество. Въз основа на така установената фактическа обстановка, решаващият съд е достигнал до единствения възможен, обоснован и законосъобразен извод, а именно, че предявеното на подс. Манол Димитров обвинение за извършено престъпление по чл. 213а ал.1 от НК не е доказано по несъмнен начин. Този извод се споделя от въззивният съд, поради следните обстоятелства. Показанията на св. Халил Шабан като основно доказателствено средство, въз основа на което е формирано обвинението, дадени на съдебното следствие, като свидетелят е бил допуснат и до повторен разпит не установява, при това по категоричен начин, че подс.Димитров е искал откуп от 700 германски марки, за да открие откраднатия автомобил, а още по-малко да го е заплашвал с увреждане на имуществото му - л.а. “Опел Кадет” с рег. № К 77 26 ТК. Напротив свидетелят твърди, че подсъдимият е искал да помогне на сина му да намери колата, но не бил сигурен, че ще може да я открие. От 700-те германски марки за които споменал и за които може и да се шегувал, 600-те били за хората, които ще върнат колата, а 100-те за подсъдимия, за разходи. Свидетелят категорично заявява на съдебното следствие, че подсъдимият Манол Димитров не е отправял закани и заплахи, нито към него, нито към сина му, нито пък го е заплашвал, че ще запали, увреди или унищожи откраднатия автомобил. Прочетените на основание чл.279, ал.1,т.2 от НПК показания на този свидетел дадени пред съдия на досъдебното производство на 09.02.2000 г. /л.6 от дознанието/ както правилно е приел първоинстанционният съд, следва да се изключат от доказателствения материал по делото, тъй като е опорочен процесуалния ред при събирането им – разпитът е извършен пред съдия от Окръжен съд – Кърджали, без да са били налице предпоставките за извършването му. Разпита на свидетел пред съдия съгласно чл.210а от НПК се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд, в случая това е Районен съд – Кърджали, на който е подсъдно деянието по чл.213а, ал.1 от НК, съгласно чл.28, ал.1 във вр. с ал.2 от НПК. Или извършения разпит на св.Халил Шабан пред съдия от Окръжен съд – Кърджали не е извършен при условията и по реда предвиден в императивната разпоредба на чл.210а, ал.1 от НПК, поради което съгласно чл.85, ал.2 от НПК следва да се изключи от доказателствения материал по делото. Районният съд правилно е приел, че в нарушение на процесуалния ред за събиране е и приложения към доказателствения материал по делото звукозапис, съдържащ разговор между подсъдимия Манол Димитров и св.Халил Шабан, събран чрез специални разузнавателни средства. Същият е изготвен в нарушение на чл.14, ал.1, т.4 от ЗСРС, тъй като в мотивираното искане от съответния ръководител за прилагане на СРС, не е посочена началната дата, от която следва да тече 10 дневния срок за използване на СРС. С непосочването на срока за използване на СРС, не може да се направи и преценка доколко същото е събрано и приобщено съобразно императивните процесуални изисквания. Описаното ограничава правото на защита на подсъдимия и представлява съществено процесуално нарушение на реда за събиране и проверка на доказателствата, поради което следва да се изключи от доказателствата по делото. Но дори да се приеме, че описаните нарушения не са съществени и следва да се преценят и анализират като доказателства по делото – разпита на св.Халил Шабан пред съдия и звукозаписа изготвен чрез СРС, то от тях отново не се установява по категоричен начин, че подс.Димитров с цел да принуди Халил Фейзи Шабан да поеме имуществено задължение в размер на 700 германски марки го заплашил с увреждане на имуществото му – откраднатия автомобил. От разпита на св.Шабан пред съдия се установява, че подсъдимият му е казал да даде 600 д.м. за откуп и 100 д.м. за лични разходи за тяхната кола, за да му бъде върнат автомобила, който подсъдимият казал, че е в Пловдив. На поставения му въпрос дали подсъдимия е отправял някакви заплахи към свидетеля, той е отговорил: "Не.Много се протакаха нещата с парите и могат да разглобят колата на части, така ми казаха”, като когато му казал, че ще разглобят колата “отново русото момче присъстваше на разговора”. Това твърдение, че може да бъде увредена колата на свидетеля, макар не от подсъдимия, остава изолирано, тъй като не се подкрепя от нито едно друго доказателство по делото, а е и в противоречие с показанията на свидетеля дадени на съдебното следствие, поради което и съдът не следва да кредитира показанията на свидетеля в тази им част. От протокола за изготвяне на звукозаписа от прилагане на СРС се установява, че подсъдимият не знае къде е колата, но у него били ключавете, и че когато му дадат колата той тогава ще даде парите. Установява се още, че подсъдимият казва на свидетеля, че тъй като минало вече много време “…на мен се разсърдиха вече бе, щот мислят, че аз въртя игра със вас..”; “Аз няма да взема нищо бе. Нека да дойде той, няма да те.... с парите аз ги решавам, не се притеснявай.” Или от разпита пред съдия на св.Шабан и протокола за изготвяне на звукозаписа, не се установяват каквито и да било данни, че подсъдимият с цел да принуди св.Халил Шабан да поеме имуществено задължение го е заплашил с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни. Или анализираните доказателства по никакъв начин не променят извода за недоказаност на повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, поради което следва да бъдат възприети обясненията на подсъдимия, че не е искал откуп и не е изнудвал никой по повод откреднатия автомобил. Обясненията му са еднопосочни и последователни, а и твърдяните в тях обстоятелства се подкрепят от показанията на свидетелите Огнян Ангелов и Самир Ахмед, в чиито показания не се съдържат данни в подкрепа на обвинението относно упражнено изнудване спрямо св.Шабан и отправена закана за унищожаване на негово имуществото. Напротив показанията им са в подкрепа обясненията на подсъдимия относно сочените от него обстоятелства, поради което съдът им дава вяра. С оглед на така възприетата фактическа обстановка и обсъдените по-горе доказателства, се налага изводът, че обвинението срещу подсъдимия за извършено престъпление по чл. 213а , ал.1 от НК, не е доказано по несъмнен начин. От обективна страна не се установява по несъмнен начин подсъдимият да е заплашил с насилие и/или увреждане на имущество свидетеля Халил Шабан с цел да го принуди да поеме имуществено задължение в размер на 700 германски марки. От субективна страна не се установява прекият умисъл и специалната цел в действията на подсъдимия, само при наличието на които е възможно осъществяването на вмененото му престъпление и постигане на общественоопасните му последици. Неоснователен е единственият довод изложен във въззивния протест за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в отказа на съда да попълни делото с доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите относими към доказаване на прÕдявеното обвинение срещу подсъдимия, а именно, отказа на съда да разпита св.Мехмед Халил Фейзи и заличаването му от списъка за призоваване. Действително по делото се установява, че съдът по своя инициатива на проведеното на 09.02.2005 г. съдебно заседание е заличил от списъка на лицата за призоваване св.Мехмед Фейзи, но това той е сторил с оглед обстоятелството, че в продължение на четири години е правил опити като е взел всички възможни мерки да издири и призове този свидетел, за който е установено по делото, че през периода на издирването му е бил извън пределите на страната и предвид изразеното от защитника на подсъдимия несъгласие за прочитане показанията на свидетеля дадени на досъдебното приозводство по реда на чл.279, ал.3 във вр. с ал.1 от НПК, не е имал възможност да приобщи този разпит към доказателствения материал по делото. Или единствената възможност пред съда, за да приключи съдебното следствие, което е продължило извън всякакви разумни срокове, именно заради опитите на съда да издири и разпита св.Мехмед Фейзи, е била да заличи от списъка на лицата за призоваване свидетеля Фейзи, поради което и извършеното заличаване и отказа от понатаъшни опити да се издири и призове свидетеля, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, а именно такова, което е ограничило правата на прокуратурата в процеса. Това е така и тъй като съдът не е орган по разкриване на престъпления, а арбитър по фактически и правни спорове. Пред невъзможност да извърши разпит на св.Мехмед Фейзи бе и настоящата съдебна инстанция, която с протоколно определение от 09.06.2005 г. го допусна до разпит по искане на представителя на ОП-Кърджали, но предвид нередовното призоваване и постъпилата справка от РДВР – Кърджали, че лицето е напуснало страната на 05.10.2000 год. и няма данни да се е завръщало след тази т.е. отново, съдът е поставен пред обективна невъзможност да извърши разпит на свидетеля, за да приключи съдебното следствие отмени определението си, с което св.Фейзи е допуснат до разпит и го заличи от списъка на лицата за призоваване. Или предвид, че на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния и въззивния съд е направено всичко възможно да се удовлетвори искането на представителите на прокуратурата да бъде разпитан непосредствено от съда свидетеля Мехмед Фейзи, който е установено, че е извън пределите на страната, то невъзможността да бъде разпитан този свидетел не може да се приеме за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила водещи до отмяна на постановения съдебен акт. С оглед на всичко изложено и тъй като оправдателна присъда може да бъде постановена само в случаите, при които действията на дееца са несъставомерни като престъпление, то оправдателната присъда е била единственият възможен изход. И тъй като не се доказва деянието по чл. 213а, ал.1 от НК да е осъществено от подсъдимия по несъмнен начин, то правилно е бил признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. Предвид изложеното по-горе, окръжният съд намира въззивния протест за неоснователен, а присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 66/09.02.2005 година, постановена по НОХД № 664/2000 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|