№ 605
гр. Варна, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100500240 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 98164/22.12.2023г. от от Я. Г. В.,
ЕГН ***, с адрес ***, срещу Решение № 3807 от 23.11.2023 г., постановено по
гр. дело № 16945/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 9 състав.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинсганционно решение за поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и
необоснованост. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички доводи на страните и
не е направил преценка на всички релевантни по делото доказателства. Не са
обсъдени доказателствата за съдебното минало на ищцата и нейната дъщеря
/лелята на децата, която живее в един общ дом с ищцата/, за здравословното
състояние на ищцата, за зловредното й отношение към децата предвид
опитите й да ги настройва против баща им и да му ги отнеме, внушаването на
вина у децата, че не са отишли до смъртното легло на майка им, отправените
обиди към детето В., за нежеланието на децата да се виждат с ищцата, и за
1
действителното съдържание на „колетните пратки" на ищцата до децата.
Твърди се, че определеният разширен режим на лични отношения на ищцата -
е отнел възможността на децата да имат срещи с другата им баба. Сочат, че
децата могат да бъдат поставени в риск предвид тежкото здравословно
състояние на ищцата.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови друго, с което да остави без уважение предявения иск, като
неоснователен и недоказан или да върнете делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд. В условията на евентуалност, моли да бъде
определен режим веднъж месечно, а именно: всяка втора събота и неделя от
месеца за времето от 10 ч. на събота до 17 ч. на неделя, с преспиване, като
срещите да бъдат осъществявани на територията на град Варна.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата М. Б. И. с ЕГН ********** и пост.адрес: гр.М., в който
излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното
решение. Поддържа се, че съдът подробно е изложил и обсъдил всички
събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, поради
което решнието на съда е мотивирано.
Въззивната жалба е приета за редовна, а производстовото за допустимо
за разглеждане.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от М. Б. И., ЕГН
********** против Я. Г. В., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл.
128, ал. 1 от СК, за постановяване на съдебно решение, с което да се определи
режим на лични отношения между ищеца от една страна, явяваща се баба по
майчина линия на малолетните деца М. Я. В., ЕГН ********** и В. Я. В., ЕГН
********** и децата, от друга страна, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя в периода от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с
преспиване; един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен
отпуск; втората половина на коледната ваканция, включително
новогодишните празници и втората половина от пролетната ваканция, като
бабата взема децата от дома на бащата и ги връща там.
2
С решение Решение № 3807 от 23.11.2023 г., постановено по гр. дело №
16945/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 9 състав, съдът
ОПРЕДЕЛЯ, следния режим на лични отношения между М. Б. И., ЕГН
********** – баба на децата по майчина линия, от една страна, и децата М. Я.
В., ЕГН ********** и В. Я. В., ЕГН **********, от друга страна, както
следва:
- всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца в периода от 10:00
часа до 17:00 часа - без преспиване, като постановява режимът да се
осъществява на територията на гр. Варна;
- две седмици през лятната ваканция, когато бащата не ползва платен
годишен отпуск - с преспиване, като бабата ще взема децата от дома, където
те се отглеждат и ще ги връща обратно;
- всяка четна година през първата половина на коледната ваканция,
съгласно определените от правителството на Република България официални
празнични дни за съответната учебна година - с преспиване и всяка нечетна
година през втората половина на коледната ваканция, съгласно определените
от правителството на Република България официални празнични дни за
съответната учебна година - с преспиване, като бабата взема децата от дома,
където те се отглеждат и ги връща обратно;
- всяка четна година през първата половина на великденската ваканция,
съгласно определените от правителството на Република България официални
празнични дни за съответната учебна година – с преспиване, а всяка нечетна
година през втората половина на великденската ваканция, съгласно
определените от правителството на Република България официални
празнични дни за съответната учебна година – с преспиване, като бабата
взема децата от дома, където те се отглеждат и ги връща обратно, на
основание чл. 128, ал. 1 от СК.
Останалите изявления на съда не представляват диспозитив по
предявен иск и не следва да намират място в диапозитивната част на
решението. Същите могат да бъдат част само от мотивите на
съдебния акт.
При така очертания предмет на въззивна проверка по реда на чл. 269 от
ГПК съдът намира, че решението е валидно, а в обжалваната част и
3
допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при
прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството за определяне на режим на лични отношения между
прародител и дете по чл. 128 от СК се явява спорна съдебна администрация
на граждански отношения, поради което съдът не е обвързан стриктно от
поискания режим в исковата молба или заявения такъв във въззивната жалба.
Постановеният от съда режим трябва да е съобразен на първо място с
интересите на детето, което в случая е проявление на принципното
положение, че при този вид производства съдебната намеса се предприема
въз основа на обществения интерес. /Решение № 412 от 7.07.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 1948/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова/
Съгласно чл.128, ал.1 от СК, дядото и бабата могат да поискат от
районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични
отношения с него, ако това е в интерес на детето.
При преценката относно определянето на лични отношения между баба
и дядо с техен внук се изхожда винаги от интересите на детето. Интересът на
детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност.
В § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето е дадено легално
определение на понятието "най-добър интерес на детето" с изброяване на
обстоятелствата, които във всеки случай следва да бъдат съобразени, а
именно: "най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и
чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се
грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се
определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства за всеки
един конкретен случай поотделно.
В практиката на ВКС са дадени и принципни позиции по отношение на
преценката на горните обстоятелства.
4
Сочи се, че по принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат
грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър
интерес, поради което отчуждението от близките, включително от дядото и
бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те
вредят на развитието и възпитанието му.
Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да
контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на
бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те
могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията
между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори
конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с
родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата
и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин,
опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват
потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши
противообществени прояви и т.н.).
В § 1, т. 5 б. "г", изрично е посочено, че следва да се отчита не само
"опасността или вредата, която е причинена на детето", но и всяка опасност
или вреда, която "има вероятност да му бъде причинена". Поради това при
наведено твърдение, че прародителят страда от заболяване, което е от
естество, че да породи съмнение за съществуваща вероятност то да стане
причина да бъде застрашено здравето или да бъде създадена опасност за
детето, съдът е длъжен /и служебно, без изрично искане/ да събере
доказателства и да изясни дали – с оглед конкретните данни - съществуват и в
каква степен рискове за децата в дома на страдащия от съответното
заболяване възрастен, за да се извърши изискуемата се преценка по чл. 128
СК, съответно да бъдат определени най-подходящите - и за двете страни -
мерки за лични отношения.
Отделно от това конкретният режим по чл. 128 СК следва да се
съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително
и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права.
Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното
местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им
контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или
5
в друг период от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време.
/Така Решение № 60270 от 21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 660/2021 г.,
IV г. о., ГК, докладчик председателят Василка Илиев, Решение № 110 от
7.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4085/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Илияна Папазова, Решение № 672 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
914/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев, Решение № 412 от
7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1948/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Здравка Първанова/
Първостепенно значение сред изброените в § 1, т. 5 от ДР на Закона за
закрила на детето критерии за преценка на интереса на детето имат желанията
и чувствата на детето.
В конкретния случай по делото са изслушани и двете деца в
специализираното помещение към съда, наречено „Синя стая“, на основание
чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет.
Детето В. при изслушването му сочи, че когато бил последно при баба
си в гр. М. през м.07.2021 г., тя не искала да ги пуска и се наложило се да
извикат полиция. В. не бил щастлив в гр. М. и искал да се връща в гр. Варна.
По времето, когато баба му от М. живеела при тяхното семейство в семейното
жилище в гр. Варна, баба му ги биела, а него го обиждала с думите: „пикльо“
и „тъпак“ /детето се разплаква по време на изслушването на два пъти/.
Заявява, че не иска да ходи в М., дори за няколко дни и не иска да вижда
баба си, иска да вижда само леля си. Сочи, че баба му ги е заплашвала, че ако
отидат при баща си, той ще ги даде на социалните, а те на циганите.
Детето М. сочи, че баба му е живяла заедно с тях в едно домакинство
около 10 години и се е грижела за тях. Сочи още, че баба му по майчина
линия е обиждала В.. Последно ходили в гр. М. лятото на 2021 г. и на
тръгване имало скандали. М. не искал да си тръгва от гр. М., защото там
имало хубава пица и сладолед, а В. искал да се прибира в гр. Варна. Сочи още
обаче, че не иска да ходи в гр. М.. Желанието му е баба му и леля му да идват
в гр. Варна, но да не остава с тях вечерта. Потвърждава, че баба му ги е
заплашвала, че ако се върнат в гр. Варна баща им ще ги даде на социалните, а
те на циганите и че се е опитвала да ги настройва против техния баща.
Чувствата на детето В. към неговата баба по майчина линия – ищца по
делото, безспорно са негативни и произтичат от отношението на баба му към
6
него. Поведението на ищцата се отличава с наличие на агресия към детето –
бой и обиди, както и с опити за манипулация и насаждане на страх у децата с
цел същите да бъдат задържани в гр. М. и отделени от техния баща. Детето е
чувствително и приема поведението на ищцата като емоционално
предателство спрямо него. Чувствата на детето М. са амбивалентни. От една
страна той е искал да остане с ищцата в гр. М., доколкото не е бил обект на
обиди от нейна страна, както и е бил обгрижван от нея с пица и сладолед. От
друга страна се чувства щастлив с баща си и брат си и не приема обидите по
адрес на брат си и заплахите на баба си. Решаващ момент в случая е
изразеното и от двете деца желание да се виждат с роднините си от гр. М.
само на територията на гр. Варна и само без преспиване.
Що се отнася до опасността или вредата, която е причинена на детето
или има вероятност да му бъде причинена, както и способността на
прародителя да се грижи за детето, ответната страна е навела твърдения, че
ищцата е в напреднала възраст, с увредено здравословно състояние, поради
което не може да полага адекватни грижи за децата. Навежда се и твърдение,
че бабата и лелята на децата са осъждани.
От приложеното по делото експертно решение на ТЕЛК от 15.11.2012 г.
е видно, че ищцата е с трайно намалена работоспособност 78%.
Инвалидизацията й е пожизнена. Поставена й е водеща диагноза „друг
мозъчен инфаркт“, а като общо заболяване е в писано: Десностранна
централна хемипареза средна степен. Деформираща спондилоартроза.
Нервитис нерви акустици билатералис.
Хемипарезата е термин в медицината, с който се означава слабост на
едната половина на тялото (само лява или само дясна). Засегнатата половина
може да се движи, но мускулната сила е силно намалена. Характеризира се
със затруднено придвижване, трудно запазване на равновесие, затруднения
при стоене в изправено положение.
Интервертебралната спондилартроза (деформирана артроза) е хронична
патология, която често се образува при пациенти в старческа възраст, по-
рядко при млади пациенти. Основните прояви на заболяването са болки в
гърба и ограничено движение.
Невритът е често срещано нервно разстройство, причинено от дразнене
на нервите. Това заболяване засяга периферните нерви. Невритът на слуховия
7
нерв (HCH) е патология, която има възпалителен характер, засяга нерва,
който е "отговорен" за функцията на слуха и води да намаляването на слуха.
Установените затруднение в движението, както и намаляването на
слуха, водещи до 78 % пожизнена неработоспособност, засягат възможността
на ищцата да осъществява задълженията си за грижа към децата в пълен
обем. Същата е с признат капацитет от 22% работоспособност, което
означава, че не е в състояние сама да поеме пълната грижа за две деца в
тийнейджърска възраст /към настоящия момент в шести и седми клас/ за
дълъг период от време. При наличие на внезапно остро заболяване на децата
или евентуален инцидент същата е възможно да се окаже недостатъчно
адекватна да предприеме необходимите действия за оказване на
специализирана помощ на децата.
От доказателствата се установява още, че както ищцата, така и лелята на
децата, която не е страна по делото, но участва фактически в контактите на
ищцата с децата, са осъждани. Видно от изисканата справка за съдимост на
лелята и бабата на децата по майчина линия – Б. Г. и М. Б. по н.ч.х.д. №
179/2000 г. по описа на РС[1]М. на последните е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от четири месеца за причинена лека телесна
повреда, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. В
справката за съдимост на Б. Г. е посочено, че същата е реабилитирана на
11.04.2023 г. на основание чл. 86 от НК по право. В справката за съдимост на
М. Б. липсва такова отбелязване, но присъдата е влязла в сила на 03.06.2002г.,
а съгласно чл. 86 ал. 1 т. 1 от НК, реабилитацията по право настъпва когато
лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго
престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание, т.е. с
изтичане на изпитателния срок на 03.06.2005г. е настъпила реабилитация и за
ищцата.
Съгласно чл. 85 ал. 1 от НК, реабилитацията заличава осъждането и
отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото
осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено
противното. След като законодателят, в разпоредбата на чл. 85 НК, е посочил,
че настъпилата реабилитация отменя законните последици на осъждането е
недопустимо същото осъждане да бъде отчитано при индивидуализацията на
наказанието на плоскостта на негативна характеристика на подсъдимия.
8
/Решение № 83 от 13.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 27/2015 г., III н. о., НК,
докладчик съдията Красимир Шекерджиев/. Съгласно Решение № 721 от
7.VIII.1973 г. по гр. д. 515/73 г., III г. о. и Решение № 726 от 21.IХ.1982 г. по
гр. д. № 726/82 г., III г. о., реабилитацията е пречка и за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание осъждане на лицето, както и при
настъпила реабилитация предходно осъждане не може да бъде пречка за
заемане на отчетнически, материалноотговорни и други длъжности. С други
думи законът задължава както наказателния, така и гражданския съд да
действат по начин, сякаш осъждането изобщо не е било факт от материалната
действителност. С оглед на това съдебното минало на ищцата не може да бъде
взето предвид при преценката за качествата й за отглеждане на децата.
Поради факта, че същата не е извършвала друго престъпление след
посоченото в справката за съдимост, то съдът приема, че се е поправила и не
представлява опасност за децата, както и не вреди на тяхното възпитание и
развитието им като съвестни граждани, спазващи законите на Р България.
Съдът съобрази последиците, които ще настъпят за децата при липса на
режим на контакт с ищцата, а именно при починал родител – дъщеря на
ищцата /майката на децата/, то те биха могли за загубят връзката си със
семейството на майката. Това отчуждение от единия род не е в интерес на
децата, поради което режим следва да бъде постановен при отчитане на
особеностите на ищцата, нейната възраст и здравословно състояние, както и с
оглед потребностите на самите деца. Съдът не коментира конфликта между
ищцата и бащата на В. и М., доколкото влошените отношения между тях не
могат да са пречка за осъществяване на режим на контакт с прародителя.
Съдът намира, че с оглед желанията, физическите, психическите и
емоционалните потребности на децата, тяхната възраст и пол, следва да
определи режим на контакт, както следва: всяка втора събота и неделя от
месеца в периода от 10:00 часа до 17:00 часа без преспиване, като
постановява режимът да се осъществява на територията на гр. Варна; една
седмица през лятната ваканция, когато бащата не ползва платен годишен
отпуск с преспиване, като постановява режимът да се осъществява на
територията на община Варна.
При определяне на режима на личен контакт от една събота и неделя от
месеца, съдът съобрази факта, че ищцата живее в гр. М., т.е. населено място,
9
значително отдалечено от гр. Варна, поради което на същата, която е в
напреднала възраст, ще се наложат множество пътувания, което би могло да
бъде твърде обременително за нея. Отделно от това съдът съобрази, че децата
са в училищна възраст, на едно от децата през следващата година му предстои
кандидатстване след седми клас, поради което същото вероятно ще бъде
допълнително ангажирано с учебния процес и през почивните дни. Освен това
децата са в тийнейджърска възраст, поради което общуването с приятели е
важна част от техния свят и не следва да бъдат прекомерно отделяни от
тяхната среда на общуване.
Последното е и основание на същите да бъде определен и посочения
летен режим, включващ едноседмичен период от време за общуване с
роднините от страна на майката, като едновременно с това се определя и
режимът да бъде постановен без пълно отделяне от средата, с която децата са
свикнали. Постановявайки режимът да се осъществява на територията на
община Варна, включваща и летните курорти близо до Варна, съдът
преценява, че на децата би могла да се осигури една ваканция, като
едновременно с това се гарантира, че при трудности, евентуално възникнали
за ищцата с оглед възрастта и здравословното й състояние, бащата би могъл
да реагира на време и да окаже нужното съдействие.
Съдът не счита, че следва да бъде постановяван режим, включващ и
част от коледните и новогодишните празници. За децата е редно да бъдат по
време на празници по равно с двамата си родители, но при липса на един
родител, не следва автоматично, че прародителите следва да осъществяват
режима, дължащ се на починалия. Напротив, в СК е предвиден специален ред
при изрично посочено предпоставки за встъпване в правата на родителя от
страна на бабата и дядото. С разпоредбата на чл. 128 ал. 3 от СК е
предвидено, че ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични
отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради
отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и
дядото на детето. Само в този случай прародител може да замести родител.
Доколкото настоящото производство е такова по чл. 128 ал. 1 от СК, за
определяне на самостоятелен режим на ищцата, а не такъв по чл. 128 ал. 3 от
СК, то на същата следва да бъде определен режим, съответстващ на
качеството й – баба на децата.
10
С оглед частичното разминаване в изводите на двете инстанции, съдът
намира, че постановеното първоинстанционно решение следва да бъде
частично отменено.
По делото се иска присъждане на разноски за производство, но съдът
споделя практиката на ВКС, съгласно която в производствата по спорна
съдебна администрация, каквото е и настоящото, разноски в полза на
страните не се присъждат. За разлика от исковото производство, където се
уважава или отхвърля предявения иск, при спорната съдебна администрация
се изхожда и от целесъобразност, като в настоящия случай при иск по чл. 128
ал. 1 от СК от правилото за защита на най-добрия интерес на децата, поради
което съдът може да излезе и извън рамките на заявените от страните
претенции. В този смисъл не може да се приложат нито правилата на чл. 78
ал. 1 и ал. 3 от ГПК, нито правилото на чл. 78 ал. 2 от ГПК, тъй като
произнасянето в най-добър интерес на децата ползва и двете страни, а „вина“
за завеждането на производството няма как да се търси.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3807 от 23.11.2023 г., постановено по гр. дело №
16945/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 9 състав В ЧАСТТА, с
която, се определя режим на лични отношения между М. Б. И., ЕГН
********** – баба на децата по майчина линия, от една страна, и децата М. Я.
В., ЕГН ********** и В. Я. В., ЕГН **********, от друга страна, както
следва:
- всяка четвърта събота и неделя от месеца в периода от 10:00 часа до
17:00 часа - без преспиване, като постановява режимът да се осъществява на
територията на гр. Варна;
- за разликата над една до две седмици през лятната ваканция, когато
бащата не ползва платен годишен отпуск - с преспиване, като бабата ще взема
децата от дома, където те се отглеждат и ще ги връща обратно;
- всяка четна година през първата половина на коледната ваканция,
съгласно определените от правителството на Република България официални
празнични дни за съответната учебна година - с преспиване и всяка нечетна
11
година през втората половина на коледната ваканция, съгласно определените
от правителството на Република България официални празнични дни за
съответната учебна година - с преспиване, като бабата взема децата от дома,
където те се отглеждат и ги връща обратно;
- всяка четна година през първата половина на великденската ваканция,
съгласно определените от правителството на Република България официални
празнични дни за съответната учебна година – с преспиване, а всяка нечетна
година през втората половина на великденската ваканция, съгласно
определените от правителството на Република България официални
празнични дни за съответната учебна година – с преспиване, като бабата
взема децата от дома, където те се отглеждат и ги връща обратно, на
основание чл. 128, ал. 1 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3807 от 23.11.2023 г., постановено по гр.
дело № 16945/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 9 състав В
ЧАСТТА, с която, се определя режим на лични отношения между М. Б. И.,
ЕГН ********** – баба на децата по майчина линия, от една страна, и децата
М. Я. В., ЕГН ********** и В. Я. В., ЕГН **********, от друга страна, както
следва:
- всяка втора събота и неделя от месеца в периода от 10:00 часа до
17:00 часа - без преспиване, като постановява режимът да се осъществява на
територията на гр. Варна;
- една седмици през лятната ваканция, когато бащата не ползва платен
годишен отпуск с преспиване, като ПОСТАНОВЯВА режимът да се
осъществява на територията на община Варна, на основание чл. 128, ал. 1 от
СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационна проверка по реда на чл. 280 от
ГПК пред Върховния касационен съд с касационна жалба, подадена чрез
съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от
връчването му на страната.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13