№ 589
гр. Горна Оряховица, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20224120101203 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правно основание: чл.559 ал.3 от КЗ ввр. чл.559 ал.1
от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Неприсъствено решение по реда на чл.239 от ГПК.
Ищецът “Гаранционен фонд” гр.София(чрез юрисконсулт Й.Ш. и адв.Н.И. от ВТАК),
твърди в исковата молба, че на основание чл.559 ал.1 т.1 от КЗ и Споразумение между
Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г.(на основата на чл.6 от
Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 20.07.2017г. претенция от
НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета№120434/20.07.2017г., Гаранционен фонд
възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи(НББАЗ) в
качеството му на компенсационен орган сумата 4890.55лв. чрез банков превод на 03.08.2017г.
(парична равностойност на 2500.50€ по курса за деня, от които: 2082.63€ - обезщетение, 374.87€ -
такса обработка по фактура№**********/04.07.2017г., 43.00€ - банкови такси). На основание
чл.559 от КЗ и чл.561 от КЗ на 03.08.2017г. Фондът възстановил в пълен размер всички суми,
изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Кр.Дания. Към датата на образуване в Гаранционния фонд на
щета№120434/20.07.2017г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Кр.Дания чрез изплащане на обезщетение в размер на 2500.50€, ведно с
всички гореописани разходи за щетите по увредения лек автомобил „Хюндай Акцент“ с per.№****
е вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на Дания в качеството му на
компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в
държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското
бюро на чл.559 от КЗ и чл.561 от КЗ. В производствата пред двата компенсационни органа за
определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски, които Фондът
задължително възстановява. Твърди се, че виновен е В. Х. Х., който на 30.01.2017г. в Кр.Дания,
1
управлявайки автомобил „МАН“ с ДК№****, извършва маневра движение на заден ход, без да се
увери, че пътя зад него е свободен и удря намиращият се зад него в паркирано състояние лек
автомобил „Хюндай Акцент“ с per.№****, като така причинява процесното ПТП. В нарушение на
чл.490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил „МАН“ с ДК№****, без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата и часа на ПТП. С регресна
покана(от 13.01.2022г.) ищецът поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд,
но и до днес лицето не било погасило задължението си. Предявени са обективно съединени
искове по чл.559 ал.3 от КЗ ввр. чл.559 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД, за сумата 4890.55лв.,
представляваща изплатеното обезщетение от Гаранционен фонд по щета№120434/20.07.2017г., за
имуществени вреди възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни
Застрахователи(НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на
Kр.Дания, за щетите по увредения автомобил „Хюндай Акцент“ с per.№**** от ПТП, настъпило
на 30.01.2017г. по вина на В. Х. Х., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 21.07.2022г. до окончателното и изплащане. Претендират се
направените разноски по делото.
Ответникът В. Х. Х., редовно призован, не депозира отговор на исковата молба, не се явява
в съдебно заседание и не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа
и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 30.01.2017г. в Кр.Дания В. Х. Х., управлявайки автомобил „МАН“ с ДК№****, извършва
маневра движение на заден ход, без да се увери, че пътя зад него е свободен и удря намиращият се
зад него в паркирано състояние лек автомобил „Хюндай Акцент“ с per.№****, като така
причинява ПТП. Ответникът управлявал увреждащия автомобил „МАН“ с ДК№****, без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата и часа на ПТП.
Към датата на образуване в Гаранционния фонд на щета№120434/20.07.2017г.
международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на
Кр.Дания чрез изплащане на обезщетение в размер на 2500.50€, ведно с всички гореописани
разходи за щетите по увредения лек автомобил „Хюндай Акцент“ с per.№**** е вече извършено
от Националното бюро на автомобилистите на Дания в качеството му на компенсационен орган по
местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно
местопребиваване на увреждащото МПС. В производствата пред двата компенсационни органа за
определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски,
По Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от
29.04.2002г.(на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с
предявената на 20.07.2017г. претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по
щета№120434/20.07.2017г., Гаранционен фонд възстановил на Националното Бюро на Българските
Автомобилни Застрахователи(НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата
4890.55лв. чрез банков превод на 03.08.2017г.(парична равностойност на 2500.50€ по курса за деня,
от които: 2082.63€ - обезщетение, 374.87€ - такса обработка по фактура№**********/04.07.2017г.,
43.00€ - банкови такси).
С регресна покана(от 13.01.2022г. с извести за доставяне-обратна разписка) ищецът
поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд. Поканата не е получена от В. Х.
Х..
2
Относно ангажиране на наказателна отговорност по КЗ, такава не е търсена поради факта,
че КЗ като нарушения визира чл.483 ал.1 т.1 от КЗ - МПС регистрирано в Р.България и по чл.483
ал.1 т.2 от КЗ - МПС от трета държава. В КЗ липсва текст за търсене на отговорност за наличие на
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” на МПС регистрирани в държава членка
на ЕС.
При така установената фактическа обстановка съдът намира ищцовата претенция за
основателна, поради което същата следва да бъде уважена, ведно с произтичащите от това законни
последици.
Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването на
деликтно правоотношение - чл.45 от ЗЗД, за да възникне валидното задължение на длъжника да
възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение
имуществени/неимуществени вреди. Възникналото спорно правоотношение между страните
намира своята нормативна уредба в КЗ, Правилника за устройство и дейността на ГФ. На
компенсация подлежат, както изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране на
имуществени и неимуществени щети, така и изплатените суми за външни услуги, както и сумите
на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни.
Съгласно чл.559 ал.1 т.1 от КЗ Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от
компенсационен орган на държава членка, когато МПС на виновния водач обичайно се намира на
територията на Р.България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не
може да се определи застрахователят, а съгласно алинея чл.559 ал.3 от КЗ след изплащането на
обезщетението по чл.559 ал.1 от КЗ Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането
му. Предпоставките за възникване на задължение на Гаранционния фонд за плащане на
обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са
настъпване на ПТП, лекият автомобил причинил процесното ПТП да е регистриран в Р.България,
водачът да е виновен, да съществуват изрично предвидени в КЗ пречки пострадалото лице да
получи пряко от застрахователя дължимото обезщетение, посочени в чл.559 от КЗ, като най-често
това са причинени вреди от собственик или ползвател на МПС, който няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и вреди, причинени от
неидентифицирано МПС или неизвестен извършител. Увреждането следва да отговаря на
специфичните квалифициращи признаци, предвидени в деликта по реда на чл.45 от ЗЗД - да има
виновно поведение/вината се предполага/, неправомерно поведение, настъпили щети - вид и
стойност, причинна връзка между поведението и щетите. Във връзка с ангажирането на
отговорността на регресния иск на доказване подлежат и обстоятелствата по изплащане на сумите
на пострадалото лице. Отрицателни факти не се доказват в правната доктрина.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че настъпилото ПТП е
причинено от ответника и се дължи на неговото виновно поведение, като извършва маневра
движение на заден ход, без да се увери, че пътя зад него е свободен и удря намиращият се зад него
в паркирано състояние лек автомобил „Хюндай Акцент“, като така причинява ПТП, като лекия
автомобил са настъпили материални щети. В същото време ответникът управлявал увреждащия
автомобил „МАН“ без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към
датата и часа на ПТП. Произшествието е настъпило в чужбина- държава членка, като по случая са
били съставени всички необходими документи, които го установяват. Поради горното
обезщетението за причинената от него вреда е била изплатена на пострадалото лице от
3
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи(НББАЗ). След покриване на
щетата е поискано, а ищецът е изплатил на НББАЗ покритото обезщетение. Представените
документи по щетата са официални свидетелстващи документи, отразяващи механизма на
събитието и поведението на участниците, като съставянето им е станало след снемане на
обяснения от водачите и ответникът не е оспорил констатациите на контролния орган. В
документа не са отразени някакви възражения на лицето, а доколкото протоколът отразява изцяло
неизгоди за лицето обстоятелства(с оглед на това, че в него е посочено, че именно той е нарушил
правилата за безопасност на движението), този документ следва да се ползва с материална
доказателствена сила относно тези неизгодни факти, чието настъпване не е било оспорено от
виновния водач. От своя страна ответникът не ангажира никакви доказателства за установяване на
различна фактическа обстановка, водеща до отпадане на отговорността му. На следващо място,
няма спор, че компенсационен орган(ДБАЗ) е изплатил на собственика на увредения автомобил
обезщетение за причинените вреди, след което е поискал средствата да му бъдат възстановени от
българския компенсационен орган, който е НББАЗ. Основание за това дава чл. 4 от дял III на
Споразумение между компенсационните органи и гаранционните фондове, подписано съобразно
от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС, който предвижда, че органът, изплатил
обезщетение на увреденото лице, има право да иска възстановяване на платената сума чрез
отправяне на искане до компенсационния орган в държавата-членка, в която е сключен
застрахователният договор. При липса на валиден застрахователен договор, каквато хипотеза е
налице в случая, изрично е предвидено в ч,л.7 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС, че
именно Гаранционния фонд възстановява сумите, изплатени от компенсационен орган на чуждата
държавна, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на Р.България, респ. на
друга държава членка. В тази връзка именно НББАЗ, който е превел на националния орган
съответното обезщетение, е отправил претенция към ищеца за възстановяване на платената щета.
Сумите се възстановяват в пълен размер в срок от 30 дни от писменото искане на съответния
компенсационен орган, а функциите на фонда, действащ като компенсационен орган,
регламентирани от чл.559 от КЗ, се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия
компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия събития, без да се прави
преценка по същество. В този смисъл българският орган трябва да възстанови сумата на
чуждестранния орган в този размер, в който тя е била изплатена, без да се прави друга преценка.
Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, следва да се уреждат от правото на
държавата, на чиято територия е настъпил деликта. Компенсационният орган на държавата-
членка по местонастъпването на ПТП е самостоятелно отговорен за компенсирането на
потърпевшата страна, като прилага правните норми на страната, на територията на която е
възникнало застрахователното събитие при определяне на отговорностите и оценка на
компенсациите. Изрично в чл.4.1 от цитираното Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002г.(на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива
2000/26/ЕЕС) е предвидено, че подлежат на обезщетение, както изплатената сума на потърпевшата
страна по ликвидиране на щетите, така и изплатените суми за външни услуги(хонорари за вещо
лица, юристи и др.), такси за обработка на претенциите или с други думи - сумите на всички
разходи, направени от участващите в компенсацията страни. За всяка една от тези разноски
чуждестранният орган е издал съответните платежни документи(фактури), установяващи точните
размери на изплатеното обезщетение в общ размер на 2500.50€ с левова равностойност 4890.55лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е осъществен фактическият състав на
4
чл.559 ал. 3 ввр. чл.559 ал.1 т.1 от КЗ, доколкото е налице ПТП, което е настъпило на територията
на чужда държава – Кр.Дания, ответникът като виновен водач на МПС не е имал валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради това компенсационният
орган на държавата, където е настъпило събитието, е обезщетила увреденото лице за вредите,
което пък от своя страна е задължило ищеца чрез НББАЗ да възстанови изплатените суми, ведно с
разходите на пострадалото лице, на чуждия компенсационен орган и тези на НББАЗ. По
отношение на размера на изплатената щета, следва да се посочи, че с оглед сключените
споразумения между компенсационните органи, определянето на стойността на обезщетението е
единствено в компетентността на държавата, където е настъпило
събитието(Решение№1/02.02.2011г. по търг.дело№263/2010г. - IIт.о. ВКС). Приема се, че при
чуждестранен елемент в правоотношението (дължимо обезщетение на чуждестранно лице и
поправяне на вредите в чужбина), размерът на обезщетението не може да се определи по средни
пазарни цени в Р.България, защото това не би довело до пълното обезщетяване на вредите.
Меродавна е стойността на ремонта, определена от компенсационния орган в Кр.Дания. Именно
затова и самият законодател е предвидил, че националният компенсационен орган не прави
преценка по същество, а възстановява платената от чуждестранния такъв сума в пълен размер,
наред с всички допълнителни и съпътстващи разноски и такси. При това положение, са налице
всички елементи на фактическия състав, от който претендират регресните права на ищеца спрямо
ответника, който не установява изпълнение чрез възстановяване на платеното обезщетение, поради
което именно с решението той следва да бъде осъден да го направи.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи по отношение на нередовността на
връчването на регресната покана, че доколкото с исковата молба не се претендира обезщетение за
забава, чийто начален момент действително би бил датата на получаване на поканата за плащане,
съображения за това дали писмото е получено на адреса на ответника, кога и от кого, се явяват
напълно ирелевантни за процеса. По делото се претендира единствено законната лихва, считано от
подаване на исковата молба, поради което са без никакво значение в производството
обстоятелствата относно връчването или невръчването на регресната покана.
Съдът, след като взе предвид направеното от ищцовата страна искане по реда на чл.238 ал.1
от ГПК и като прецени изискванията на закона за постановяване на неприсъствено решение, счита,
че са налице предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от материалите по
делото, на ответника по надлежен ред е извършено връчване препис от исковата молба на адреса –
постоянен/настоящ, но писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК не е депозиран. Ответникът е
призован за съдебното заседание на 07.11.2022г. според изискванията на ГПК, но същият не се
явява, не е направил искане делото да бъде разглеждано в негово отсъствие, като с оглед на тези
обстоятелства, съдът намира, че следва да пристъпи към постановяване на неприсъствено
решение. Съдът намира също така, че са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 от ГПК, а именно:
на ответника с разпореждането от 21.07.2022г. са указани какви са последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяването и в съдебно заседание, както и възможността при
тези условия ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение. От друга страна, налице
е и визираната в чл.239 ал.1 т.2 от ГПК предпоставка, а именно, от представените по делото
писмени доказателства може да се направи извод за вероятната основателност на предявените от
ищеца искове. По делото са представени и приети достатъчно писмени доказателства,
установяващи основанието и размера на претенцията на ищеца. Ето защо, съдът следва да
пристъпи към постановяване на неприсъствено решение при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК.
5
Ищецът претендира присъждането на разноските по делото(ДТ – 195.62лв. и
юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК). Цитираната разпоредба касае хипотеза,
когато юридически лица или еднолични търговци са били защитавани от юрисконсулт.
Прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, съдът присъжда възнаграждение не в
полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него. Поради това,
без значение е дали възнаграждението на процесуалния представител се следва по силата на
договор за правна помощ и съдействие или по силата на служебно/трудово правоотношение. В
чл.32 т.3 от ГПК е посочено кои са представителите по пълномощие, като един от възможните
представители освен адвокат, се явява юрисконсултът или друг служител с юридическо
образование, чийто правен статут е равнопоставен с този на адвоката. Същественото изискване
относно процесуалния представител е да се намира в служебни(трудови) правоотношения с
представлявания и да е изрично упълномощен да осъществява процесуалното представителство в
процеса(в конкретния случай е налице хипотеза на процесуално представителство, осъществено
от юрисконсулт и адвокат). По отношение на юрисконсултското възнаграждение приложение
намира чл.37 ввр. чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ ввр. чл.78 ал.8 от ГПК. В
този смисъл съдът определя възнагражение за юрисконсулт в размер на 250.00лв. По този начин, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 445.62лв., които да
му бъдат заплатени от ответника Х..
Водим от горното и на основание чл.239 ал.4 от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Х. Х. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.Оряховица
ул.**** вх.Г ет.VI ап.16, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София с ЕИК****, със
седалище и адрес на управление: гр.София ул.”Граф Игнатиев”№2 ет.IV, представляван от
Изп.директор М.К. и Изп.директор С.С.: сумата 4890.55лв./четири хиляди осемстотин и деветдесет
лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща изплатеното обезщетение от Гаранционен фонд
по щета№120434/20.07.2017г., за имуществени вреди възстановени на Националното Бюро на
Българските Автомобилни Застрахователи(НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното
бюро на автомобилистите на Kр.Дания, за щетите по увредения автомобил „Хюндай Акцент“ с
per.№**** от ПТП, настъпило на 30.01.2017г. по вина на В. Х. Х., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 21.07.2022г. до окончателното и
изплащане; сумата 445.62лв./четиристотин четиридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща направените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6