№ 1568
гр. Плевен, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20234430103500 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от
„Топлофикация – Плевен“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Плевен, „Източна индустриална зона“ №128, представлявано от
и.д.и.Й.В.В., чрез юрк. С.Ц. против Ц. И. К., ЕГН **********, адрес: ***, в
която се твърди следното : ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата, като с
разпореждане, постановено по ч.гр. дело №20234430102190/2023г. по описа
на Районен съд - гр. Плевен е издадена заповед за изпълнение, връчена и след
депозиране на възражение са дадени указания за предявяване на иск.
Вземането си ищецът обосновава със следното : като
собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен,
ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на
чл.153 (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
1
областта на енергетиката. Съгласно чл.150 (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник
„Посоки” бр. 239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в
т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл.31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума.
Задълженията са формирани, както следва : Сума за отопление с ИРУ,
начислена за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на
898,40лв.; Сума за отопление без ИРУ , за периодите посочени в петитума на
исковата молба в размер на 105,45 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 189,98
лв.; Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите,
описани в приложението в размер на 142,46 лв.; Суми за услуга дялово
разпределение в общ размер от 54,82 лв., начислени за периодите, подробно
описани в приложението; Корекции - 0,00 лв. Налице са монтирани
измерващи уреди в имота на ответната страна, както следва : 1 бр. водомери;
2
4 бр. уреди; Сума за отопление без ИРУ - в баня с щранг-лира.Ответницата е
използвала доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасила
задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Ц. И. К., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи
на „Топлофикация - Плевен” АД сума за консумирана топлинна енергия в
имота, находящ се в *** в размер от : Главница в размер от 695,55 лв. за
периода 01.12.2020 г. - 28.02.2023 г., Мораторна лихва в размер от 88,69 лв. за
периода 02.02.2021 г. - 05.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на
вземането.
Претендират се разноски.
В срок не е депозиран писмен отговор.
В о.с.з. ищецът се представлява от ю.С.С., която претендира разноски по
делото. Заявява, че главницата и лихвата е заплатена.
Ответницата, редовно призована, не се явява в о.с.з. Депозирано е
писмено становище чрез пълномощника адв.С., с което е заявено, че
вземането на ищеца епогасено чрез плащане в хода на едлото.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на станите
и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск е допустим, като предявен в сорка , регламентиран в
ГПК.
Издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2190/2023год. по описа на
ПлРС е за вземане ан ищеца срещу ответницата, което е идентично по
основание и размер с вземането в настоящото исково производство.
По същество : с оглед извършеното в хода на делото плащане, следва да
бъде отхвърлен като погасен чрез плащане. В полза на ищеца следва да се
присъдят останалите като дължими разноски по делото, а именно – 15,68лв.
внесена държавна такса в заповедното производство и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер – 25лв., държавна такса в исковото
производство – 75лв. и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
3
– 100лв. Представен е списък на разноските – приложен на л.48 от делото.
Изложените фактически твръдения от ищеца в обстоятелствената част на
исковата молба не се оспорват от страна на ответницата. Не е спорно, че
същата е собственик на процесния топлоснабдения имот, а именно – ***.
Исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане, но на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, респ. по аргумент на противното по чл.78 ал.2
от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по
делото, посочени по-горе.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул. „Източна
индустриална зона“ 128, против Ц. И. К., ЕГН **********, адрес: ***, ИСК
на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД вр. чл.150 от ЗЕ, с който се иска
признаване за установено спрямо ответната страна съществуването на
вземане за сумата : главница в размер 695,55 лв. за периода 01.12.2020 г. -
28.02.2023 г., мораторна лихва в размер от 88,69 лв. за периода 02.02.2021г. -
05.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.дело №2190/2023год. по описа на Районен съд - Плевен, като
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3, респ. по арг. прот. на чл.78 ал.2 от
ГПК Ц. И. К., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Плевен, ул. „Източна индустриална зона“ 128 разноски по
делото за исковото производство в размер - държавна такса 75лв. и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100лв., както и
разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №2190/2023год. по описа на
ПлРС в размер 15,68лв. държавна такса и 25лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5