Определение по дело №214/2017 на Районен съд - Троян

МОТИВИ към Присъда № 2

по НОХ дело № 214/2017г.

 

Подсъдимият И.П. *** е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,  пр. 1 и 2 във вр. чл. 194, ал. 1 във  вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, а именно за това, че за периода от края на месец май 2016г. до 10.06.2016г. в с. Шипково, обл. Ловешка, от обект „ВР 5900 - незавършено строителство”, собственост на Министерство на отбраната на Република България, в съучастие като съизвършител с Л.К. ***, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на МПС и технически средства, през непродължителен период от време, отнели от владението на Министерство на отбраната на Република България без съгласието на ръководството на същото с намерение противозаконно присвоят алуминиева дограма от сгради на същия, както следва: За периода от края на месец май 2016г. до 09.06.2016г. в с. Шипково, обл. Ловешка, от обект „ВР 5900 - незавършено строителство”, в съучастие като съизвършител с Л.К. ***, при условията на продължавано престъпление, трикратно, през непродължителен период от време, чрез използването на моторни превозни средства - лек автомобил „Опел Корса” с рег. № ОВ 6920 ВА, собственост на Т.С.М.от гр. Троян, лек автомобил „Форд Мондео” с рег. № ОВ 2721 ВН, собственост на Д.П.М.от гр. Троян и лек автомобил „Опел Фронтера” с рег. № ОВ 7004 АХ, собственост на Н.Б.Л.от гр. Троян и технически средства - чук, метална щанга, гаечен ключ № 10, отвертка, ръкохватка и 2 броя накрайници за развиване на болтове, отнел чужди движими вещи - 2 броя рамки от алуминиева дограма с размери 130х90 см с единична цена 15,00 лева, на обща стойност 30,00 лева и 34 броя рамки комплект от алуминиева дограма с размери 90х60 см при единична цена 20,00 лева, на обща стойност 680,00 лева, като общата стойност на отнетото имущество възлиза на 710,00 лева, от владението на Министерство на отбраната на Република България без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои и на 10.06.2016г., около 14:30 часа в с. Шипково, обл. Ловешка, от обект „ВР 5900 - незавършено строителство”, собственост на Министерство на отбраната на Република България, при условията на опосредствано извършителство с К.Н. ***, чрез използването на лек автомобил „Опел Корса” с рег. № ОВ 6920 ВА, собственост на Т.С.М.от гр. Троян, и технически средства - чук, метална щанга, гаечен ключ № 10, отвертка, ръкохватка и 2 броя накрайници за развиване на болтове, направил опит да отнеме чужди движими вещи - 12 броя рамки от алуминиева дограма с размери 130х90 см при единична цена 15,00 лева и обща стойност 180,00 лева, от владението на Министерство на отбраната на Република България без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини - намеса на охранителя на обекта М.Й.Г. ***.

Подсъдимият Л.К. *** е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 във вр. чл. 194, ал. 1, във  вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно за това, че за периода от края на месец май 2016г. до 09.06.2016г. в с. Шипково, обл. Ловешка, от обект „ВР 5900 - незавършено строителство”, собственост на Министерство на отбраната на Република България, в съучастие като съизвършител с И.П.М. *** и при условията на продължавано престъпление, през непродължителен период от време, общо три пъти, чрез използването на моторни превозни средства - лек автомобил „Опел Корса” с рег. № ОВ 6920 ВА, собственост на Т.С.М.от гр. Троян, лек автомобил „Форд Мондео” с рег. № ОВ 2721 ВН, собственост на Д.П.М.от гр. Троян и лек автомобил „Опел Фронтера” с рег. № ОВ 7004 АХ, собственост на Н.Б.Л.от гр. Троян и технически средства - чук, метална щанга, гаечен ключ № 10, отвертка, ръкохватка и 2 броя накрайници за развиване на болтове, отнел чужди движими вещи - 2 броя рамки от алуминиева дограма с размери 130х90 см на стойност по 15,00 лева всяка, общо за 30,00 лева и 34 броя рамки комплект от алуминиева дограма с размери 90х60 см с единична цена 20,00 лева, общо на стойност 680,00 лева, като цялото отнето имущество възлиза на обща стойност 710,00 лева, от владението на Министерство на отбраната на Република България без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои.

По повод престъпленията е проведено досъдебно производство, по което са разпитани свидетели, назначена е експертиза, събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други характеристични данни за подсъдимите.

С Разпореждане № 2618 от 09.11.2017г. съдията-докладчик по делото е внесъл делото за разглеждане в открито разпоредително заседание.

В проведеното разпоредително заседание на 15.03.2018г. подсъдимият И.П.М. се явява лично и с адвокат К.Н. ***. Подсъдимият Л.К.К. се явява лично и с адвокат Т.Р. ***. С Определение 15.03.2018г. съдът е приел за съвместно разглеждане по делото граждански иск, предявен от Министерство на отбраната, представлявано от К. Каракачанов – Министър на отбраната на Република България, срещу подсъдимите И.П.М. и Л.К.К. за сумата 710.00 лева, претендирано обезщетение за причинени  имуществени вреди в резултат на престъплението. Съдът е конституирал в качеството на граждански ищец по делото Министерство на отбраната, представлявано от К. Каракачанов – Министър на отбраната на Република България. Подсъдимите и техните защитници изразяват становище по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, както и досежно липсата на очевидна фактическа грешка в обвинителния акт. Със същото определение съдът се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и по повод направено искане от подсъдимите и техните защитници е насрочил делото за разглеждане по реда на глава ХХVII от НПК.

Представителят на Районна прокуратура гр. Троян – прокурор Владимир Зъзрев в съдебно заседание поддържа обвиненията срещу подсъдимите така, както са повдигнати с обвинителния акт. Счита, че с оглед самопризнанията на подсъдимите И.П.М. и Л.К.К. и събраните по делото доказателства, следва да бъдат признати същите за виновни да са извършили престъпленията, за които са предадени на съд и да им бъдат наложени наказания при условията на чл. 58а от НК, а именно наказание една година лишаване от свобода, което бъде редуцирано на осем месеца лишаване от свобода, като по отношение и на двамата подсъдими бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и изпълнението на наказанията бъде отложено за изпитателен срок от три години. Счита, че гражданският иск следва да бъде уважен в предявения размер, а веществените доказателства следва да бъдат отнети в полза на държавата и да се унищожат. Съображенията си за горното прокурор Зъзрев е изложил подробно в своята пледоария.

Подсъдимите И.П.М. и Л.К.К. заявяват, че изцяло потвърждават фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът на подсъдимия И.П.М. – адвокат К.Н. счита, че съдът следва да признае подсъдимият М. за виновен по повдигнатото обвинение и да му наложи наказание лишаване от свобода, чието изпълнение бъде отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок. Защитникът на подсъдимия Л.К.К. – адвокат Т.Р. счита, че признатите от подсъдимия К. факти не са достатъчни да се изведе извода, че същият е виновен, поради което моли съдът да постанови присъда, с която го оправдае. Адвокат Р. е направил алтернативно искане в случай, че съдът постанови осъдителна присъда, да наложи на подсъдимия К. наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение бъде отложено за изпитателен срок от три години. Аргументите си за горното адвокат Н. и адвокат Р. са изложили в своите пледоарии. 

От направеното от подсъдимите И.П.М. и Л.К.К. самопризнание и от приложените по делото писмени доказателства съдът приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:

Министерство на отбраната на Република България притежава незавършен строителен обект с наименование „ВР 5900 - незавършено строителство”, находящ се в с. Шипково, обл. Ловешка. За посоченият обект била назначена охрана от частната охранителна фирма „Моба“ ЕООД гр. София, като част от състава на охранителите са свидетелките М.Г. и Д.П.,***. Обекта бил частично ограден с мрежа.

В края на месец май 2016г. било установено от служителите на охраната, че има следи в тревата около обекта, което налагало извода, че в обекта са влизали хора. Установено било също, че липсват части от монтираната на обекта алуминиева дограма.

На 10.06.2016г., около 14.30 часа, откъм обекта се чул шум, поради което свидетелката М.Г. извършила обход, при който видяла отъпката трева във вид на пътека, която водела до оставени на земята общо 12 броя рамки от дограма. До рамките били седнали две лица – млади мъже, на които свидетелката Г. викнала: „Какво правите там?“. Двамата мъже веднага избягали през намиращото се в близост дере, след което се качили на лек автомобил, тъмен на цвят и малък на размер и потеглили посока към гр. Троян. Свидетелката Г. позвънила на свидетелката Д.П. по телефона и й казала да излезе от дома си, който се намира на пътя за гр. Троян и да следи за малък лек автомобил, тъмен на цвят, за да запише регистрационния му номер. Свидетелката П. веднага излязла на пътя пред дома си и видяла преминаващ лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ОВ 6920, но не успяла да види последните две букви от номера. Подаден бил сигнал за случилото се в РУ на МВР гр. Троян и на място пристигнал свидетеля Ц.С.Г. – служител на РУ на МВР гр. Троян, на който бил даден и регистрационния номер на автомобила, с който избягали двамата мъже.

След извършени оперативно-издирвателни мероприятия било установено, че се касае за лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ОВ 6920 ВА, който е собственост на Т.С.М.от гр. Троян, която е майка на подсъдимия И.П.М.. При извършеният разпит на последния било установено, че на 10.06.2016г. М. е бил на обекта в с. Шипково заедно с К.К., като същите демонтирали 12 броя рамки от дограма с намерението да ги отнемат и да ги продадат. М. заявил също, че преди тази дата, три пъти е ходил на обекта с Л.К. ***, като тогава са демонтирали общо 36 броя рамки от дограмата с помощта на носени от тях инструменти. Установено било, че подсъдимият Л.К.К. ползва лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег. № ОВ 7004 АХ, червен на цвят и лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № ОВ 2721 ВН, с които са превозвали рамките. Отнетите от обекта „ВР 5900 - незавършено строителство” на Министерство на отбраната на Република България, рамки от дограма били транспортирани от двамата подсъдими М. и К. от с. Шипково до с. Лешница, където били продадени на свидетеля Д.А. за сумата от 300 лева. Свидетелят А. е заявил в хода на додъсебното производство по делото, че подсъдимият Л.К.К. му е закарал рамките от дограма и той му е заплатил за тях 300 лева, след което ги е продал на непознати за него лица от ромски произход.

Установено е по делото, че от обекта на Министерство на отбраната на Република България в с. Шипково, обл. Ловешка липсват 2 броя рамки от дограмата с размери 130х90 см и 34 броя рамки от дограма комплект от прозорец без стъкло с размери 90х60 см. При опита за кражба на 10.06.2016г. демонтираните и оставени на земята рамки са 12 на брой с размери 130х90 см.

В хода на досъдебното производство по делото е бил проведен следствен експеримент с подсъдимия И.П.М., по това време обвиняем по делото, при който същият е показал местата на строителния обект, от които са демонтирали, заедно с подсъдимия Л.К.К., рамките от дограма, както и е посочил стаята, в която са държали инструментите, необходими им за демонтажа и занесени от тях на обекта. При провеждане на следствения експеримент инструментите били все още в тази стая, като били предадени от подсъдимият И.М. доброволно.    

Първоначално в качеството на обвиняеми по досъдебното производство по делото били привлечени И.П.М., Л.К.К. и К.Н.К., но след приключване на разследването с Постановление за частично прекратяване от 11.04.2017г. наблюдаващият прокурор по делото Владимир Зъзрев от Районна прокуратура гр. Троян е прекратил частично наказателното производство по досъдебно производство № 237/2016г. по описа на РУ на МВР гр. Троян, срещу К.Н.К., поради липса на умисъл за извършване на престъплението от страна на К.Н.К..

От заключението по реализираната в хода на досъдебното производство по делото стоково-икономическа експертиза се установява, че пазарната стойност на 2 броя рамки от дограма с размери 130х90 см е 15 лева за брой или общо 30 лева, а на 34 броя рамки за дограма комплект с размери 90х60 см е 20 лева за брой или общо 680 лева. Вещото лице е определило, че пазарната стойност на рамките от дограма – 12 броя с размери 130х90 см, които са били демонтирани, но останали в обекта, е 180 лева.  

От така установената и изложена по-горе фактическа обстановка, от направеното от двамата подсъдими самопризнание и от приложените по делото писмени доказателства настоящата инстанция приема за установено по несъмнен начин, че подсъдимите И.П.М. и Л.К.К. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпленията, за които са предадени на съд и за които съдът ги е признал за виновни и наказал.

От обективна страна подсъдимият И.П.М. за периода от края на месец май 2016г. до 10.06.2016г. в с. Шипково, обл. Ловешка, от обект „ВР 5900 - незавършено строителство”, собственост на Министерство на отбраната на Република България, в съучастие като съизвършител с Л.К. ***, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на МПС и технически средства, през непродължителен период от време, отнел от владението на Министерство на отбраната на Република България, без съгласието на ръководството на същото, алуминиева дограма от сгради на същия, както следва: За периода от края на месец май 2016г. до 09.06.2016г. в с. Шипково, обл. Ловешка, от обект „ВР 5900 - незавършено строителство”, в съучастие като съизвършител с Л.К. ***, при условията на продължавано престъпление, трикратно, през непродължителен период от време, чрез използването на моторни превозни средства - лек автомобил „Опел Корса” с рег. № ОВ 6920 ВА, собственост на Т.С.М.от гр. Троян, лек автомобил „Форд Мондео” с рег. № ОВ 2721 ВН, собственост на Д.П.М.от гр. Троян и лек автомобил „Опел Фронтера” с рег. № ОВ 7004 АХ, собственост на Н.Б.Л.от гр. Троян и технически средства - чук, метална щанга, гаечен ключ № 10, отвертка, ръкохватка и 2 броя накрайници за развиване на болтове, отнел чужди движими вещи - 2 броя рамки от алуминиева дограма с размери 130х90 см с единична цена 15,00 лева, на обща стойност 30,00 лева и 34 броя рамки комплект от алуминиева дограма с размери 90х60 см при единична цена 20,00 лева, на обща стойност 680,00 лева, като общата стойност на отнетото имущество възлиза на 710,00 лева, от владението на Министерство на отбраната на Република България без съгласието на ръководството и на 10.06.2016г., около 14:30 часа в с. Шипково, обл. Ловешка, от обект „ВР 5900 - незавършено строителство”, собственост на Министерство на отбраната на Република България, при условията на опосредствано извършителство с К.Н. ***, чрез използването на лек автомобил „Опел Корса” с рег. № ОВ 6920 ВА, собственост на Т.С.М.от гр. Троян, и технически средства - чук, метална щанга, гаечен ключ № 10, отвертка, ръкохватка и 2 броя накрайници за развиване на болтове, направил опит да отнеме чужди движими вещи - 12 броя рамки от алуминиева дограма с размери 130х90 см при единична цена 15,00 лева и обща стойност 180,00 лева, от владението на Министерство на отбраната на Република България без съгласието на ръководството, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини - намеса на охранителя на обекта М.Й.Г. ***. Горното се потвърждава както от направеното от подсъдимия М. самопризнание, така и от приложените по делото доказателства, които напълно кореспондират помежду си, поради което съдът приема за доказани фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и установени от съда в описаната по-горе фактическа обстановка. Налице са всички елементи от фактическия състав на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4,  пр. 1 и 2 във вр. чл. 194, ал. 1 във  вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК и съдът счита, че деянието, извършено от подсъдимия И.П.М. правилно е квалифицирано като престъпление по посочения по-горе законов текст. Безспорно е установено авторството на М., а именно, че посочените движими вещи са били отнети от него, трикратно за периода от края на месец май 2016г. до 09.06.2016г. в съучастие с подсъдимия Л.К.К., а деянието на 10.06.2016г. при условията на опосредствано извършителство с К.Н.К.. Установено е, че движимите вещи, предмет на тази кражба са чужди, а именно собственост на гражданския ищец Министерство на отбраната на Република България и предвид обстоятелството, че тези вещи имат определена стойност, са годен предмет на престъплението. Отнемането на вещите е станало без знанието и съгласието на ръководството на Министерство на отбраната на Република България, а изпълнителното деяние се състои в отнемането на тези чужди движими вещи. При деянието, извършено за периода от края на месец май 2016г. до 09.06.2016г., извършено в съучастие като съизвършител с подсъдимия Л.К.К., е била прекратена фактическата власт върху тези вещи, която до този момент се е упражнявала от собственика. Подсъдимите М. и К. са установили своя фактическа власт върху предмета на престъплението – 2 броя рамки от алуминиева дограма с размери 130х90 см и 34 броя рамки комплект от алуминиева дограма с размери 90х60 см. По описаният по-горе начин е настъпил и изискуемият от закона резултат, а именно промяна във фактическата власт върху предмета на престъплението. При деянието, извършено на 10.06.2016г., тази фактическа власт на собственика на вещите - предмет на престъплението не е била прекратена, тъй като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, а именно намесата на охранителя на обекта – свидетелката М.Й.Г.. Доказани са и времето и мястото на извършване на престъплението. Съдът счита, че са доказани и квалифициращите признаци на престъплението, а именно, че подсъдимият И.П.М. е извършил отнемането на вещите чрез използване на моторни превозни средства – три леки автомобила и технически средства – чук, метална щанга, гаечен ключ № 10, отверка, ръкохватка и 2 броя накрайници за развиване на болтове. Доказано е също, че М. е извършил трите деяния през периода от края на месец май 2016г. до 09.06.2016г. в съучастие като съизвършител с подсъдимия Л.К.К., а деянието на 10.06.2016г. при условията на опосредствано извършителство с К.Н.К.. Налице са и предпоставките на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като отделните общо четири деяния са извършени през непродължителен период от време, при еднородност на вината и идентична обстановка. Съдът намира, че престъплението е извършено от подсъдимия И.П.М. освен от обективна и от субективна страна, тъй като деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вина, като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Подсъдимият М. е съзнавал, че вещите, които отнема са чужди и е имал намерението да установи своя фактическа власт върху същите и да се разпорежда с тях, въпреки, че е знаел, че няма съгласие от собственика за това.

От обективна страна подсъдимият Л.К.К. за периода от края на месец май 2016г. до 09.06.2016г. в с. Шипково, обл. Ловешка, от обект „ВР 5900 - незавършено строителство”, собственост на Министерство на отбраната на Република България, в съучастие като съизвършител с И.П.М. *** и при условията на продължавано престъпление, през непродължителен период от време, общо три пъти, чрез използването на моторни превозни средства - лек автомобил „Опел Корса” с рег. № ОВ 6920 ВА, собственост на Т.С.М.от гр. Троян, лек автомобил „Форд Мондео” с рег. № ОВ 2721 ВН, собственост на Д.П.М.от гр. Троян и лек автомобил „Опел Фронтера” с рег. № ОВ 7004 АХ, собственост на Н.Б.Л.от гр. Троян и технически средства - чук, метална щанга, гаечен ключ № 10, отвертка, ръкохватка и 2 броя накрайници за развиване на болтове, отнел чужди движими вещи - 2 броя рамки от алуминиева дограма с размери 130х90 см на стойност по 15,00 лева всяка, общо за 30,00 лева и 34 броя рамки комплект от алуминиева дограма с размери 90х60 см с единична цена 20,00 лева, общо на стойност 680,00 лева, като цялото отнето имущество възлиза на обща стойност 710,00 лева, от владението на Министерство на отбраната на Република България без съгласието на ръководството. Горното се потвърждава както от направеното от подсъдимия Л.К.К. самопризнание, така и от приложените по делото доказателства, които напълно кореспондират помежду си, поради което съдът приема за доказани фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и приети за установени от съда. Налице са всички елементи от фактическия състав на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 във вр. чл. 194, ал. 1, във  вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и съдът счита, че деянието, извършено от подсъдимия К. правилно е квалифицирано като престъпление по посочения по-горе законов текст. Безспорно е установено авторството на подсъдимия, като К. е действал в съучастие с подсъдимия И.П.М., като съизвършител. Движимите вещи, предмет на тази кражба са чужди и същите, предвид обстоятелството, че имат определена стойност, са годен предмет на престъплението. Отнемането на вещите е станало без знанието и съгласието на ръководството на Министерство на отбраната на Република България, което е собственик на вещите.  Изпълнителното деяние се състои в отнемането на тези чужди движими вещи от двамата подсъдими, като същите са прекратили фактическата власт върху тези вещи, която до този момент се е упражнявала от собственика и са установили своя фактическа власт върху тях. Доказано е дори, че подсъдимите М. и К. са се разпоредили с отнетите чужди движими вещи като са продали същите на свидетеля Д.А. ***. Този свидетел заявява, че именно подсъдимият Л.К.К. му е продал вещите – рамки от алуминиева дограма, за което е получил сумата 300 лева. По този начин е настъпил и изискуемият от закона резултат, а именно промяна във фактическата власт върху предмета на престъплението. Съдът счита, че са доказани и квалифициращите признаци на престъплението, а именно, че подсъдимият Л.К.К. е извършил отнемането чрез използване на моторни превозни средства – три леки автомобила и технически средства – чук, метална щанга, гаечен ключ № 10, отвертка, ръкохватка и 2 броя накрайници за развиване на болтове, в съучастие с подсъдимия И.П.М.. Налице са и предпоставките на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като отделните три деяния са извършени през непродължителен период от време, при еднородност на вината и идентична обстановка. Съдът намира, че престъплението е извършено от подсъдимия Л.К.К. освен от обективна и от субективна страна, тъй като деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вина, като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че вещите, които отнема са чужди и е имал намерението да установи своя фактическа власт върху тях и да се разпорежда с тези вещи, което е и сторил, въпреки, че е знаел, че няма съгласие от собственика за това.

С оглед изложеното съдът е постановил присъда, с която е признал подсъдимите И.П.М. и Л.К.К. за виновни да са извършили престъпленията, за които са предадени на съд.

При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимите И.П.М. и Л.К.К. съдът съобрази разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, обществената опасност на деянията и личността на всеки от подсъдимите. И двамата подсъдими са неосъждани,  млади хора, оказали са съдействие както на съда, така и на органите на досъдебното производство по делото за установяване на обективната истина по делото, имат критично отношение към извършеното от тях престъпление и заявяват, че съжаляват за извършеното. С оглед горното съдът е наложил на всеки един от двамата подсъдими наказание 1 година лишаване от свобода при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 58а от НК и е редуцирал така определените наказания на подсъдимите с 1/3. По този начин с постановената присъда съдът е осъдил подсъдимите И.П.М. и Л.К.К. на 8 месеца лишаване от свобода. С оглед личността и съдебното минало на всеки от подсъдимите и наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК съдът е счел, че не е необходимо така наложените наказания да бъдат изтърпявани реално, поради което е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение и на двамата подсъдими, като е постановил изпълнението на наложените наказания на подсъдимите да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Съдът счита, че с така наложените на подсъдимите наказания биха се изпълнили задачите и целите, които поставя чл. 36 от НК, а именно да се поправят и превъзпитат същите към спазване на законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително и възпитателно както спрямо тях, така и към другите членове на обществото.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Л.К.К. е бил задържан под стража, считано от 15.11.2017г. до 30.11.2017г., като е постановил, че 1 ден задържане под стража  се зачита за 1 ден лишаване от свобода.

Относно предявеният и приет от съда за съвместно разглеждане в процеса граждански иск срещу подсъдимите: Съдът по-горе в мотивите си прие, че подсъдимите И.П.М. и Л.К.К. са извършили престъпленията, за които са предадени на съд и са осъществили фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, като с виновното си и противоправно поведение са причинили имуществени вреди на гражданския ищец. Несъмнено между противоправното поведение на подсъдимите и настъпилия вредоносен резултат има пряка причинна връзка. Предвид това съдът е приел, че гражданският иск е основателен и доказан. Размерът на причинените вреди на гражданския ищец Министерство на отбраната на Република България е определен със заключението по назначената и реализирана стоково-икономическа експертиза, а именно сумата 710.00 лева,  която сума е пазарната стойност на всички отнети движими вещи. Предвид изложеното с постановената присъда съдът е осъдил двамата подсъдими да заплатят солидарно на гражданския ищец сумата 710.00 лева,  ведно със законната лихва върху същата, считано от 10.06.2016г. до окончателното й изплащане.

С присъдата съдът е постановил веществените доказателства:  Обект № 1 - 1 бр. полиетиленова чанта с етикет с надпис: „Днес 23.02.2017г. доброволно предадени от И.П.М. ***, инструменти, както следва: 1 бр. чук със счупена дървена дръжка; 1 бр. права отверка със синя дръжка; 1 бр. метална шестостенна щанга с остър край с дължина 50 см; 1 бр. гаечен ключ и звезда ключ № 10; 1 бр. тресчотка със зелена ръкохватка с надпис „Force CR-V 8022”; 1 бр. камък за развиване на болт № 10 и 1 бр. камък шестостенен № 5”, да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат.

            С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК с постановената присъда съдът е осъдил подсъдимите И.П.М. и Л.К.К. да заплатят в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч всеки един от тях по 23.66 лева, направени разноски по досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Троян по 25.00 лева, представляваща минимална държавна такса върху размера на уважения граждански иск.   

            Водим от горното и на основание чл. 301 във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК съдът постанови присъда, обявена на страните в проведеното на 15.03.2018г. открито съдебно заседание.                                                                                 

                                                                     

Районен съдия: