№ 661
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20201001002546 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – въззивно
обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца - Фонд за гарантиране
влоговете в банките/ФГВБ/, Булстат *********, чрез юр. Т. срещу решение №
874 от 22.06.2020г., постановено по т.д. № 2569/2019г. по описа на Софийски
градски съд, VI-23 състав. С обжалваното решение са отхвърлен предявените
от ищеца искове срещу ответника - „Сейл комерс“ АД, ЕИК *********, за
връщане на сумата от 67 854,19 лева, получена без основание гаранция по
ЗГВБ (отм.) по депозитна сметка в евро с IBAN **********, ведно със
законната лихва за забава от 29.11.2019г. до окончателното плащане на
сумата и ФГВБ е осъден да заплати на ответника 2 600 лева разноски по
делото.
Въззивникът/ищецът – Фонд за гарантиране влоговете в банките счита,
че атакуваното решение е неправилно и необосновано. Твърди, че
първоинстанционното решение е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, защото съдът не му е указал да доказва
наличието на каузалитет между наличието на привилегировани лихвени
1
условия и влошаване финансовото състояние на банката. На следващо място
твърди, че уговорените по влога на ответника лихвени проценти се
различавали драстично от предлаганите от „Корпоративна търговска банка“
АД/КТБ, банката/, които била длъжна да прилага към свойте клиенти. Излага
доводи, че в чл. 3, раздел III от скалата била уредена процедура за сключване
на индивидуални договори, което е в отклонение на обявените от банката
условия, с по-висок лихвен процент – до 10% на годишна база. В скалата било
посочено, че лихвените условия по раздел I и II са стандартни, което
означавало, че индивидуално договорените се отклонявали от тях и не
попадали в кръга на защитата, предоставен от ЗГВБ/отм./. Счита, че съгласно
чл. 57 от Закон за кредитните институции/ЗКИ/, банките приемали пари на
влог само при обявени условия, които са длъжни да прилагат към всички
клиенти и касаел размера на лихвата по тях. По изложените съображения
процесната сума били изключени от обхвата на Директива 94/19/ЕО и Закон
за гарантиране на влоговете в банките/ЗГВБ(отм.)/. На последно място
твърди, че било ирелевантно обедняването на солвенса, защото била налице
отрицателна предпоставка за възникване на гаранционно правоотношение
между ищеца и ответното дружество, което водело до липса на основание за
получаване на извършеното плащане и се субсимирало под разпоредбата на
чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове за
главница и обезщетение за забавено изпълнение. Претендира направените
разноски пред двете инстанции, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемият/ответникът - „Сейл комерс“ АД е подал в срок отговор на
въззивната жалба, чрез адв. В.. Счита въззивната жалба за допустима, но
неоснователна. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на
въззивника, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане довдите във
въззивната жалба. Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без
уважение и да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно
списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд като взе предвид събраните по делото доказателства,
оплакванията в жалбата и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
2
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по
делото и срещу подлежащо на въззивно обжалване решение, същата е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена
проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната
част.
Страните по делото не спорят върху установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, че между „КТБ” АД и
„Сейл комерс“ АД бил сключен договор № 32110 от 04.04.2013г. за
индивидуален срочен депозит на сумата от 1 209 249,64 евро за 6 месеца. С
Анекс № 1 от 02.10.2013г. депозитът бил подновен за нов срок от 6 месеца,
считано от 04.10.2013г. и начислената лихва била капитализирана към авоара
по депозитната сметка. Върху депозираната сума, банката начислявала лихва
в размер на 6 % годишно. Съгласно чл. 11 от договора, сумите по банковата
сметка били защитени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките до
размерa от 196 000 лева. В чл. 11, ал. 4 от договора, банката удостоверила, че
не е предоставила привилегировани лихвени условия в отклонение от
обявените от нея условия, които била длъжна да прилага към своите клиенти.
С Анекс към договора от 13.06.2014г., вследствие на изтеглени от ответника
200 000 евро от влога, страните уговорили, че за останалата сума по
депозита условията са непроменени. Страните не спорят, че към датата на
сключване на процесния договор с приложенията при „КТБ” АД е действала
Скала на стандартните лихвени проценти, които банката прилагала към
привлечените средства от клиенти. Съгласно Раздел ІІ – „Лихви по срочни
привлечени средства”, т. 2 - „Стандартен срочен депозит за юридически лица
и еднолични търговци”, лихвените проценти за депозит в евро при срок на
депозита от 6 месеца са определени в размер от 3,75 % и за валутни единици
от 10 000 евро до 250 000 евро. В чл. 3, ал. 1 от Раздел ІІІ - „Условия за
олихвяване на скалата”, освен посочените в раздели І и ІІ стандартни лихвени
проценти, банката може да начислява по привлечени средства от клиенти
лихвени проценти до 10% на годишна база, за което сключвала индивидуални
договори. В чл. 9, ал. 4 от Скалата е декларирано, че парични средства по
банкови сметки, по които са предоставени лихвени условия, различни от
посочените в раздели І, ІІ и ІІІ, не са защитени от ФГВБ.
3
Между страните няма спор и по правопораждащите факти, че с решение
№ 73 от 20.06.2014г., изменено и допълнено с Решение № 74 от
22.06.2014г.на Управителния съвет на Българска народна банка /БНБ/, „КТБ“
АД е била поставена под особен надзор за срок от три месеца и са били
назначени квестори. С писмо вх. № 8381/27.08.2014г. ответникът е поискал от
квесторите на „КТБ” АД, да прекратят депозита в банката в размер на 1
082 686,94 евро и да се погаси главницата по кредит на дружеството по
договор от 12.12.2013г., както и натрупаната до тогава лихва, а остатъкът да
се прехвърли по разплащателна сметка. По делото не е спорно, че
прихващането е било прието от квесторите и осчетоводено. С писмо вх. №
БНБ-127892 от 04.11.2014г., квесторите внесли в БНБ финансови и надзорни
отчети в КТБ към 30.09.2014г., от които се установявала отрицателна
стойност на собствения капитал на банката в размер на минус 3 745 313 000
лева, определени според Регламент (ЕО) № 575/2013 относно пруденциалните
изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, както
и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент
(ЕС) № 575/2013. С решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния съвет на
БНБ, е била отнета лицензията за банковата дейност на „КТБ“ АД, на
основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ. С решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д.
№ 7549/2014г., по описа на СГС е била обявена неплатежоспособността на
„КТБ“ АД, за начална дата на неплатежоспособността е определена -
06.11.2014г., открито е производство по несъстоятелност и банката е обявена
в несъстоятелност. С решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д. №
2216/2015г. по описа на Софийския апелативен съд, решението на Софийски
градски съд е отменено единствено в частта за началната дата на
неплатежоспособността, като е била определена друга начална дата –
20.06.2014г.
Квесторите на банката, при съобразяване на извършеното прихващане,
определили, че задължението към ответното търговско дружество е в размер
на левовата равностойност от 76 501,98 лева, което на 15.12.2014г. е
заплатено от ФГВБ. Ищецът се е суброгирал в правата на ответника и
вземането било прието в производството по несъстоятелност. След
извършеното разпределение на ищеца са били платени 11.304% от общия
размер на приетите в производството по несъстоятелност вземания при ред на
удовлетворение по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН, включително относно влога на
4
ответника.
Видно от приетото в първоинстанционното производство и неспорено
от страните по делото заключение на вещото лице – В. Г., изготвило съдебно-
счетоводна експертиза, се установява, че размерът на начислената лихва по
депозитната сметка за периода от 04.04.2013г. до 06.11.2014г. е в общ размер
на 74 178,44 евро. На 04.10.2013г. е направено олихвяване в размер на
36 227,49 евро, на 04.04.2014г. е направено олихвяване в размер на 37 365,81
евро и на 24.09.2014г. е направено олихвяване в размер на 535,14 евро. На
15.12.2014г. ФГВБ е изплатила на „Сейл комерс“ АД сумата от 120 943,54
лева.
За да отхвърли като неснователен предявения иск за 67 854,19 лева,
първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че тази сума не била
получена от ответника без основание, поради неприложимост на разпоредбата
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм., ДВ, бр. 62 от 14.08.2015г.), че не се изплащат
гарантираните размери на влоговете в банка на лицата, на които са били
предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените
от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители. В
чл. 3.1., раздел ІІІ, от скалата били уговорени стандартни лихвени проценти
на „КТБ” АД и максимален лихвен процент от 10%, което било повече от
уговорената с ответника лихва от 6%, като било без значение предвиденото
индивидуално договаряне в тези случаи (за влог над 250 000 евро), щом не се
установявало, че приложеният лихвен процент бил привилегирован в
сравнение с останалите идентични или сходни сключени от банката договори
за влог. В Раздел ІІ от Скалата бил предвиден лихвен процент от 3.5%, който
касаел влогове до 250 000 евро, докато влогът на ответника бил 1 209 249,64
евро. Според съда, валутните единици били от значение за формираните
лихвени проценти ведно със срока на депозита, поради което само на това
основание не можело да бъде изведена привилегия, като отклонение от
лихвените условия единствено и само за ответника, поради което влогът да не
бил гарантиран. Приел, че ищецът не е установил банката да е предоставила
на ответника привилегировани лихвени условия по депозитната сметка.
Като допълнителни мотиви към решаващите главни мотиви за
неоснователност на иска за главница, са изложени и съображения, че чл. 7, § 2
от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1995г.
5
относно схемите за гарантиране на депозити, действала към момента на
сключването на процесния договор за влог с допълненията и чийто
разпоредби е въвеждал, съгласно § 1а от ДР на ЗГВБ (отм.), този закон,
следвало да се приеме, че изключването на влога на ищеца като гарантиран
изисквал допълнително установяване, че ползваният от него лихвен процент
е спомогнал за влошаване финансовото състояние на банката, с която е бил
сключен договорът за влог (т. 11 от Приложение І от директивата).
Въззивният съд приема за установено от правна страна следното:
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ищеца,
че първоинстанционното решение е постановено при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила - липса на указания за разпределението на
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Главните
рещаващи мотиви за отхвърляне на предявения иск за главница в размер на
67 854, 19 лева, е изводът на съда, че договорът не е сключен при наличието
на привилегировани лихвени условия и не са налице всички кумулативно
дадени елементи от фактическия състав на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗГВБ(отм.).
Искът е отхвърлен само на това основание, поради което изложените
допълнителни доводи не могат да обосноват неговото уважаване.
Според настоящия съдебен състав, с процесния договор за
индивидуален срочен депозит, банката не е предоставила на ответника
привигиливировани лихвени условия в отклонение от обявените такива и не е
нарушен чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.). В чл. 3.1., раздел ІІІ от скалата на
„КТБ” АД, са предварително обявени условията, че освен стандартни
лихвени проценти, банката може да начислява по привлечени средства от
клиенти лихвени проценти до 10% на годишна база, за което сключва
индивидуални договори. С ответника е уговорена годишна лихва от 6%,
която не превишава максимално обявените лихвени проценти за годишна
база. Релевнтен за правния спор е фактът, че това условие е предварително
обявено от банката, като е без значение обстоятелството за индивидуално
договаряне на конретния процент с всеки един от вложителите, когато не се
превишават максимално обявените 10 %. Още повече, че отпадането на
гаранцията не може да е санкция за вложителя, който е бил добросъвестен
при сключването на индивидуалния си договор с банката, съобразно
обявените от нея условия.
6
По вече изложените съображения са неоснователни твърденията на
въззивника, че уговорените по влога на ответника лихвени проценти се
различавали драстично от предлаганите от банката, които била длъжна да
прилага към свойте клиенти, както и че процесната сума била изключена от
обхвата на Директива 94/19/ЕО и ЗГВБ(отм.).
Принципно са правилни твърденията на ответника, че при получаването
на нещо при първоначална липса на основание, е ирелевантно обедняването
на солвенса, защото в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, ищецът
следва да установи предаването на нещо, а ответникът наличието на валидно
основание за това към момента на получаването, съгласно т. 1 от ППВС №
1/1979г.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че не е налице
и последният елемент от фактическият състав на чл. 7, § 2 от Директива
94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1995г. относно
схемите за гарантиране на депозити, че ползваният от вложителя лихвен
процент е спомогнал за влошаване на финансовото състояние на банката, с
която е бил сключен договорът за влог (т. 11 от Приложение І от
директивата).
Не са необходими специални знания да се изчисли, че разликата между
твърдените привилегировани лихвени проценти и обявените стандартни
такива е 2,25 %(6% - 3,75%). При депозит от 1 209 249,64 евро и годишна
лихва от 2,25% %, се получава сумата от 27 208,12 евро. При безспорно
установена отрицателна стойност на собствения капитал на банката в размер
на минус 3 745 313 000 лева, сумата от 27 208,12 евро е очевидно
незначителна и е много малко вероятно да е спомогнала за влошаване
финансовото състояние на банката.
Предвид неоснователността на иска за главница, досежно своята
акцесорност, неоснователно е и искането за присъждане на обезщетение за
забавено изпълнение, считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Въззиваемият/ответникът претендира разноски за въззивното
производство за адв. възнаграждение в размер на 2 000 лева. По делото няма
представено доказателство, че уговорената в договора за правна помощ сума
е реално заплатена по банков път, поради което на въззиваемия не следва да
7
се присъждат разноски. В този смисъл е задължителното за съдилищата
разрешение, дадено с т. 1, изр.второ от ТР № 6 от 06.11.2013г. по
тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид гореизложеното обжалваното решение е законосъобразно и
правилно и следва да се потвърди като в останалата част, въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272
от ГПК.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 874 от 22.06.2020г., постановено по т.д.
№ 2569/2019г., по описа на Софийски градски съд, VI-23 състав, с което са
отхвърлен исковете на Фонд за гарантиране влоговете в банките, Булстат
********* срещу „Сейл комерс“ АД, ЕИК *********, за връщане на сумата
от 67 854,19 лева, получена без основание гаранция по ЗГВБ (отм.) по
депозитна сметка в евро с IBAN **********, ведно със законната лихва за
забава от 29.11.2019г. до окончателното плащане на сумата
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8