О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 909/18.6.2021г.
Град Пловдив, 18.06.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия:
Анелия Харитева
като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1272 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.166, ал.4 АПК.
Образувано е по молба от 16.06.2021 г. на „Инса ойл“ ЕООД за спиране на
предварителното изпълнение на разпореждане за създаване на запаси за извънредни
ситуации № Р-12-94 от 28.04.2021 г. на зам.-председателя на ДА ДРВВЗ.
Според дружеството-молител
спирането на предварителното изпълнение е необходимо с оглед настъпило ново
обстоятелство – липса на собствени резервни складове по чл.38 ЗЗНН и липса на
свободни вместимости в регистрирани по ЗЗНН складове, притежавани от други
търговски дружества. Това ново обстоятелство поставя дружеството-молител в обективна
невъзможност да изпълни оспореното разпореждане, а неизпълнението ще доведе до
настъпването на значителни и непоправими вреди за дружеството, изразяващи се в
преустановяване на търговската дейност, невъзможност за обслужване на банковите
кредити, невъзможност за изпълнение на сключени търговски договори и възникване
на задължения за неустойки, съкращаване на служители и заплащане на
обезщетения. С оглед новото обстоятелство се иска спиране на допуснатото по
закон предварително изпълнение на разпореждане № Р-12-94 от 28.04.2021 г. на
зам.-председателя на ДА ДРВВЗ до окончателното приключване на производството по
неговото обжалване.
Съдът намира, че
искането за спиране на предварителното изпълнение е допустимо, тъй като е
направено от активно легитимирано лице, адресат на оспорения индивидуален административен
акт, а упражняването на правото не е обвързано със срок съгласно чл.166, ал.2 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно поради следните
съображения:
С разпореждане за
създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-94 от 28.04.2021 г. на зам.-председател
на ДА ДРВВЗ на „Инса ойл“
ЕООД са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода 10.07.2021
г. – 30.06.2022 г. по видове: нефт 14 842,277 тона, автомобилни бензини 6 108,485
тона, газьоли 26 347,194 тона, реактивни горива
от керосинов тип 1 602,965 тона, гориво за
дизелови двигатели 39 346,483 тона, като е наредено на „Инса ойл“ ЕООД да приведе нивото
си на запаси за извънредни ситуации в съответствие с определеното по т.1, като
създаде и вложи до 01.07.2021 г. количествата нефт и нефтопродукти при спазване
условията на чл.30, ал.1 ЗЗНН, да съхранява запасите до 30.06.2022 г. и да
създаде, съхранява и обновява със свои средства и за своя сметка запасите за
извънредни ситуации.
С писма до „ОМВ
България“ ООД, „Булмаркет ДМ“ ЕООД, „Зара – Е“ ООД,
„Лукойл България“ ЕООД, „Нис петрол“ ЕООД, „Сакса“
ООД, „Лукойл нефтохим Бургас“ АД, „Джи ти ей петролиум“ ООД, „Петър Караминчев“ АД, „Сторидж
ойл“ ЕАД, „БМВ-2000“ ООД, „Варна сторидж“
ЕООД, „Ромпетрол България“ ЕАД и „Арубис България“
АД, изпратени след получаване на оспореното разпореждане за създаване на запаси
за извънредни ситуации, „Инса ойл“
ЕООД е поискало информация за възможностите на тези търговски дружества да
приемат за съхранение определените с разпореждането запаси от нефт и
нефтопродукти или „Инса ойл“
ЕООД да създаде с техни собствени нефтопродукти тези запаси.
Към датата на
подаване на молбата за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение
отговори не са получени от „Лукойл България“ ЕООД, „Нис петрол“ ЕООД, „Петър
Караминчев“ АД, „БМВ-2000“ ООД, „Арубис България“ АД,
т.е., не е доказано по безспорен начин, че всички дружества, притежаващи
регистрирани складове по ЗЗНН, нямат възможност да предоставят исканата услуга.
Освен това, в
отговора на „Зара-Е“ ЕООД е посочено, че за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022
г. в резултат на усилията на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) съществува
възможност за делегиране на до 50 % от определените количества горива за всеки
оператор в складодържатели в други страни от ЕС. Няма
данни от страна на „Инса ойл“
ЕООД да са предприети действия в тази насока, съответно дружеството да е
получило откази за създаване на запас за извънредни ситуации на територията на
друга страна от ЕС. Следователно, дружеството-жалбоподател не е доказало
невъзможността да използва лицензирани складове в други държави членки на ЕС.
В отговора на „Лукойл
нефтохим Бургас“ АД изрично е заявено, че дружеството
има техническа възможност за съхранение по ЗЗНН на заявените от „Инса ойл“ ООД количества за
периода 01.07.-30.09.2021 г., дори по отношение на нефта в много по-големи
количества за целия едногодишен период, а по отношение на исканата информация
за създаване на запаси е насочило „Инса ойл“ ООД към техния процесингодател
ЛУКОЙЛ БЕНЕЛУКС Б.В. за преговори. Следователно, противно на твърдяното в
молбата от 16.06.2021 г., на територията на страната съществува регистриран
склад, в който могат да бъдат складирани определените на „Инса
ойл“ ЕООД с оспореното разпореждане количества нефт и
нефтопродукти поне за първите три месеца от едногодишния период.
Видно от приложения
към молбата от 16.06.2021 г. регистър на складовете за съхранение на запаси от
нефт и нефтопродукти, „Инса ойл“
ЕООД не е направило запитване към „Полисан“ АД и
„ДМВ“ ЕООД, които също притежават складове за съхранение на нефтопродукти, но
няма данни за тяхната складова наличност. Не трябва да се забравя също, че част
от дружествата, от които „Инса ойл“
е поискало информация, не са дали отговор, поради което също не е доказана
тяхната невъзможност да изпълнят услугите по съхраняване или създаване на
разпоредените количества запаси от нефт и нефтопродукти.
Допуснатото по силата
на закона (чл.8, ал.3 ЗЗНН) предварително изпълнение презюмира наличие на
предпоставките по чл.60, ал.1, във връзка с чл.166, ал.2 АПК. В случая
допуснатото предварително изпълнение е обусловено от застрашаването на особено
важни държавни и обществени интереси, защото неизпълнението на акта би довело
до неизпълнение на ангажиментите на Република България по Директива на Съвета
2009/119/ЕО от 14.09.2009 г. и по ЗЗНН.
Този извод следва от
целта на ЗЗНН, разписана в нормите на чл.1, ал.1 и ал.2, според които с този
закон се уреждат обществените отношения, свързани със създаването,
съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запаси за
извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти,
както и се въвеждат необходимите процедури за преодоляването на евентуален
сериозен недостиг, като запасите имат за цел да осигурят снабдяването с течни
горива в случаите на затрудняване на доставките или значимо прекъсване на
снабдяването с нефт и нефтопродукти в страната, в другите държави - членки на
Европейския съюз, и/или съгласно влязло в сила решение на Международната
агенция по енергетика за отпускане на запаси.
Съгласно чл.166, ал.4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може
по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.
Следователно за настоящия случай се прилага чл.166, ал.2 АПК, която допуска
спиране на предварителното изпълнение само ако то би могло да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда, както и да е направено само
въз основа на нови обстоятелства.
Както се каза
по-горе, приложените към молбата от 16.06.2021 г. писмени доказателства, не
доказват настъпването на нови извънредни или форсмажорни обстоятелства, които
да правят невъзможно изпълнението на оспореното разпореждане. Към 10.06.2021 г.
(датата на отговора на „Лукойл нефтохим Бургас“ АД) в
страната има регистриран склад, който може да съхранява определените количества
нефт и нефтопродукти. От друга страна, съществуват още множество възможности за
изпълнение, които липсват данни дружеството-молител да е използвало или да е
получило отказ.
Приложените търговски
договори не представляват доказателства
за възможна значителна или трудно поправима вреда за „Инса
ойл“ ЕООД, тъй като липсват доказателства, че тези
договори са прекратени или че са налице висящи съдебни или арбитражни
производства във връзка с претенции на съконтрагенти
за тяхното разваляне и заплащане на неустойки.
Липсват също
доказателства, които да обосновават твърдението на дружеството-молител, че в
резултат на предварителното изпълнение ще трябва да преустанови търговската си
дейност. Напротив, по-големите количества от нефт и нефтопродукти, които „Инса ойл“ ЕООД е задължено да
осигури и поддържа, означават по-голям обем работа, която трябва да бъде
извършена и която гарантира по-големи приходи от дейността и по-голяма заетост
на наетия по трудов договор персонал.
Затруднения в
обслужването на кредитите и необходимостта от ползването на нови кредити за финансовото
осигуряване на изпълнението на акта дружеството-молител не е доказало по
безспорен начин, доколкото липсват доказателства за приходите от дейността и за
реалната необходимост от ползването на банкови кредити. От друга страна,
остатъците за усвояване от вече договорени кредити осигурява на „Инса ойл“ ЕООД прилична сума, за
да започне изпълнение на оспореното разпореждане.
С оглед изложеното
съдът намира, че твърдението за настъпване на значителна или трудно поправима
вреда за дружеството-молител се явява напълно недоказано. Липсват доказателства, от
които да бъде изведен извод за причиняване на вреда от акта, предвид упражняваната
от дружеството търговската дейност и качеството на „Инса
ойл“ ЕООД на задължено лице по смисъла на § 1, т.11
ДР ЗЗНН, което качество не се оспорва, съответно, произтичащите от това
законови задължения да поддържа определяните му ежегодно запаси от нефт и
нефтопродукти. Останалите възражения не следва да бъдат коментирани, доколкото
касаят по същество въпроса за законосъобразността на оспореното разпореждане за
създаване на запаси от нефт и нефтопродукти за извънредни ситуации.
Твърдяното настъпване
на значителни и непоправими вреди не може да бъде противопоставено на
обществения и държавен интерес. Спирането на допуснатото по закон предварително
изпълнение ще наруши баланса между обществения и частния интерес предвид вида и
характера на акта, който е постановен в защита на особено важни държавни
интереси – осигуряване на снабдяването с нефт и нефтопродукти в извънредни
ситуации за срок от една година.
Спирането на изпълнението на акта през каквато и да е
част от този кратък период, в който съдебното производство по оспорване на
законосъобразността на самия административен акт не може да приключи, ще има за
резултат сериозно увреждане на държавния интерес, тъй като през този период
няма да е осигурена необходимата наличност от запаси от нефт и нефтопродукти.
Водим от изложеното
съдът намира, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано. Затова и
на основание чл.166, ал.4 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV
състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането от
16.06.2021 г. на „Инса ойл“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Раковски, област
Пловдив, ул. „Предел“ № 1, представлявано от управителя Г.Я.С., за спиране на допуснатото
по закон предварително изпълнение на разпореждане за създаване на запаси за
извънредни ситуации № Р-12-94 от 28.04.2021 г. на зам.-председателя на Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок
от съобщаването.
Административен съдия: