Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Момчилград,
29.05.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено
на 22.05.2020 година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 43/ 2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Б.А.Ш.с ЕГН- **********,
действащ ЕТ „******“- Момчилград, против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 170226-
00777323/ 10.11.2015г., издаден от Директора на ТД на НАП- Пловдив, с което
на осн.чл.5 ал.1 от ЗОПБ, на жалбоподателят-търговец е
било наложено административно наказание- “имуществена
санкция” в размер на 9 271,77 лева, за допуснато нарушение на чл.3 ал.1 т.1 от ЗОПБ.
В
жалбата, подадена от лично от жалбоподателят, наказаното лице изразява
недоволството си от процесното нак.постановление,
с което му е била наложена горната санкция, като сочи, че същото е следва да
бъде отменено, т.к. са били изтекли съответните давностни
срокове по чл.34 ЗАНН за съставяне на АУАН и респ. за издаване на нак.постановление по смисъла на чл.11 ЗАНН вр.чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 НК.
В
съдебно заседание– жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и се представлява от адв.М.С.
***, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответната страна- административно- наказващият орган, Директора
на ТД на НАП- Пловдив се представлява от гл.юк. Д.Д., който оспорва жалбата и счита нак.постановление
за правилно и законосъобразно издадено, поради и което иска потвърждаването на
същото.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ
на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата
е основателна, по следните съображения:
АУАН и НП са издадени за
това, че в нарушение на Закона за ограничаване плащанията в
брой /ЗОПБ/ търговецът- жалбподотател, на 31.03.2014г. не
е приело чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане от друг
търговец /описан в тях/ на сумата от 18 453,54 лева, представляваща сума
по фактура /с описани № и дата на издаване/ с предмет- хранителни стоки по
опис, документирана с касова бележка от кочан №12/ 31.03.2014г. , като самата
сума е била платена в брой на същата дата. Нарушението е квалифицирано
като такова по чл.3 ал.1 т.1 ЗОПБ.
Самото нарушение е било
установено на 22.06.2015г. при получаване на документи по повод на оперативна
проверка на дружество.
По
делото са приложени следните писмени доказателства, писмо с изх.№1100-728
от 20.02.20г. от НАП
,ведно с жалба от Б.А.,собственик на „****“ ЕТ;АУАН №48850 от
06.07.2015г.; Възражение срещу
АУАН №9400-4400/08.07.2015г.; НП №170226-0077323 от
10.11.2015г.,издадено от директора
на ТД на НАП-Пловдив.-копие и оригинал; заповед за упълномощаване №ЗУЦ-28 от 06.01.2010 ; Заповед №ЗУЦ-358/20.04.2011г.; протокол
за извършена проверка сер. АА №0205256; фактура
№**********,ведно с касова бележка от 31.03.2014г.и опис на стока;
В качеството на свидетел е
разпитан и актосъставителят.
Тези
фактически и правни изводи на административно
наказващият орган
изцяло се споделят от настоящият състав, доколкото кореспондират на събраните по делото
доказателства, а и не са спорни между
страните.
Въпреки гореизложеното обаче, настоящият състав намира, че административно
наказателната отговорност на жалбоподателят-търговец е неправилно ангажирана, доколкото е погасена по давност
С тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо
административните нарушения
да се установяват
и санкционират след неопределен период от време, тъй
като по този
начин би се създала трайна
несигурност в правният мир, като освен
това извършителите на деяния със
значително по-ниска степен на обществена
опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока
степен на обществена опасност, каквито са например
престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности- „преследвателна погасителна давност“, след изтичането на която се
погасява възможността на компетентният орган да реализира правомощията си по административно-наказателното
правоотношение и „изпълнителска давност“, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената
административна санкция- намират приложение
и в административно- наказателният процес, независимо дали имат изрична
уредба в ЗАНН. От принципите, че
извършителите на административни нарушения не могат да
бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за
субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба
в административно-наказателния процес
/чл.
11 ЗАНН/, следва че нормите
на давността, уредени в НК ще намерят съответно
приложение и в административно- наказателният процес във всеки един
случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.
В цитираното Тълкувателно Постановление № 1/27.02.2015г. на ВКС и
ВАС се прие, че пример за
такова субсидиарно приложение е института на абсолютната погасителна давност по чл.81 ал.3 НК, вр. чл.80 ал.1 т.5 НК. С това
обаче далеч не се изчерпват
случаите,
когато разпоредбите на давността, уредени в НК следва да намерят
субсидиарно приложение.
Трайно установено положение,
както в теорията, така и в практиката е, че „преследвателната погасителна давност“ ограничава във времево отношение
възможността на държавата чрез съответният компетентен орган да реализира с влязъл
в сила акт наказателната/административно- наказателната отговорност на дадено лице. „Преследвателната давност“ в общият случай започва от деня, в който
е довършено престъплението/нарушението- чл. 80 ал.3 НК и тече до реализиране на
наказателната/ административно- наказателната отговорност
на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два вида: обикновена
и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето за преследване, и то само спрямо
лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност- чл.81 ал.2 НК. Абсолютната давност изключва
наказателното/ административно-наказателното преследване
независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл.81
ал.3 НК.
В чл.34 ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които
прекъсват обикновената погасителна давност- издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални
давностни срокове за извършване на
тези конкретни действия три месечен/
съответно едногодишен за издаване на
АУАН и шест месечен за издаване на
НП. С издаването на
АУАН и НП обаче не се изчерпват
необходимите действия на държавата по реализиране на административно наказателната отговорност на дееца- след издаването
на НП същото следва да бъде
връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му
в сила. Тъй като за това действие в ЗАНН не е предвиден специален давностен срок, то следва
субсидиарно да се приложи чл.80 ал.1 т.5 НК и да се приеме,
че за връчване
на наказателното постановление тече обикновена давност в размер на 3 години.
В случая не
може да намери приложение
двугодишният срок по чл.82 ЗАНН, доколкото приложението му би довело до
смесване между двата
основни вида давност- преследвателна и изпълнителна. Както бе посочено по- горе преследвателната давност тече от момента на извършване
на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с влязъл
в сила акт. Изпълнителната давност по смисъла на чл.82 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответният акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Т.е., за да е приложим
срокът
по чл.82 ЗАНН, наказателното постановление следва да е влезнало в сила, а предпоставка за влизане в сила на НП е надлежното му връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила на НП не
тече изпълнителната давност по чл.82 ЗАНН, а общата преследвателна
давност по НК. Това положение е изрично прието в Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС.
С оглед гореизложеното
следва да се приеме, че
по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН за връчването на НП следва да
тече обикновена три годишна давност
по чл.80 ал.1 т.5 от НК, и абсолютна погасителна давност в размер на 4,5 години
на основание чл.81 ал.3 от НК.
В процесния случай
НП е издадено на 10.11.2015г., от
която дата е започнала да тече
обикновената тригодишна давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК за връчване
на НП. От административно- наказващият орган не са
изложени твърдения за наличие на
действия, водещи до прекъсване на
течащата обикновена давност за връчване
на НП. Не
са и представени доказателства за извършване на действия,
водещи до нейното прекъсване.
От гореизложеното следва,
че обикновената тригодишна давност като непрекъсната е изтекла на 10.11.2018г., а НП е връчено на 31.01.2020г.- след изтичане на
давностният срок за това действие.
По посочените съображения следва да се
приеме, че административно-
наказателната отговорност на дееца е погасена
по давност и НП следва да се
отмени.
Водим от изложеното съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 170226- 00777323/ 10.11.2015г., издадено от Директора на ТД на НАП-
Пловдив, с което
на ЕТ „******“- Момчилград, представляван
от Б.А.Ш.с
ЕГН- **********, на основание чл.5 ал.1 от ЗОПБ е наложено административно
наказание- “имуществена санкция” в
размер на 9 271,77 лева, за допуснато нарушение на чл.3 ал.1 т.1 от ЗОПБ.
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Административен съд- Кърджали
в четиринадесет дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: