№………./……….04.2016 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 28.04.2016 г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1498 по описа
за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по реда на гл. 37 ГПК, след препращане по
подсъдност на искова молба на за присъждане на две
застрахователни обезщетения, дължими на застраховано лице от солидарно
договорили се застрахователи ЗК УНИКА АД и ЗК УНИКА-ЖИВОТ АД по два договора за
групова застраховка на клиенти на „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“АД
Между страните са разменени
книжата по делото: Исковата
молба вх. № 26677/11.10.13г по регистър
на ВРС е била уточнявана с поредица от изявления на ищеца В.Б.И., , ненадлежно назначен негов представител (на
л. 67, л.74, л.88 и 92, л. 95, л.149, л. 199 и л. 202 от гр.д. 15020/13). След
отстраняване на противоречия в твърденията от упълномощен изрично адвокат
С. (ВАК) с вх. №
33034/05.11.15г( л. 12 от настоящото дело) исковата молба е приета за редовна,
като съответна на изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея и са
посочени фактите, на които ищцата
основава претенциите си. В срока за допълнителна искова молба с вх. №
5909/26.02.16г (л.99) пълномощникът на
ищеца е изразил становище по доказателствени искания на насрещна страна.
Исковата молба и становището са връчени на двамата ответници. В срок са
депозирани отговори вх.№ 37222/14.12.15г(л. 18) и вх.№ 10449/08.04.16 от ответника
ЗК
УНИКА-ЖИВОТ АД и вх.
№ 37400/15.12.15г (л.51) и вх.№ 11258/15.04.16г от
ответника ЗК УНИКА АД, с
оспорване на исковете, както и въведени възражения по същество и
доказателствени искания.
Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК.
По допустимостта на
претенциите: Легитимацията
на ищеца и двамата ответници като страни по застрахователно правоотношение
съответства на твърденията за наличие на сключени застрахователни договори по
комбинирана застраховка, вкл. „помощ при пътуване“ на държател на кредитна
карта, присъединил се по инициатива на банка към групова застраховка на
картодържатели и на кредитополучател, присъединил се към
групова застраховка за обезпечаване на кредитни вноски към банка.
Твърденията за наличие на правоотношение, пораждащо право на ищеца да получи
застрахователно плащане от солидарно задължили се застрахователи са достатъчни
за обосноваване на интерес от осъдителен иск, и в случая твърденията
кореспондират на заявената претенция, според указания дадени в
определение № 3837/03.10.14г по ч.в.т.д.1566/14г на ВОС, т.о.
Служебната справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че
производството се води срещу надлежно регистрирани застрахователи.
След изрично обосноваване на компетентност на сезирания съд в становище
вх.№ 4698/15.02.2016г( л. 95) съдът е отхвърлил отвода на ЗК УНИКА-ЖИВОТ АД за
местна неподсъдност на спора с определение №552/16.02.16г, стабилизирано след
пропускане на срока за обжалването му(изтекъл на 16.03.16г).
Търсената солидарна отговорност
на двамата ответници за вземане от 15 000 евро, чиято левова равностойност
надхвърля 25 000лв, обуславя родовата компетентност на окръжния съд като
първа инстанция, и съответно на осн. чл. 104 т.6 от ГПК настоящият съд е приел
компетентността си по целия спор, след препращането му от първоначално сезиран
районен съд (с определение №9299/03.08.15г по гр.д. 15020/13г на ВРС, 18с-в) .
По предварителните въпроси:
Ищецът е освободен от авансово внасяне на държавната такса на осн. чл.
83 ал.2 ГПК с определение № 15767/25.10.13г ( л.28 от делото на ВРС).
Правата си ищецът извежда от
застрахователни договори, които по силата на чл. 1 ал.1 т.56 от ТЗ
представляват абсолютни търговски сделки, независимо от качеството на страните,
които ги сключват. Предявените солидарни претенции следва да се квалифицират
като пряк иск по търговска сделка и да
се разгледат по особения ред за търговски спорове. Възражение срещу характера
на спора не е предявено.
С определение № 3300/25.09.15г( л. 3), влязло в сила след пропускане на
срок за обжалване, изтекъл на 09.02.2016г, по сходни съображения съдът е лишил
ищеца от предоставената му безплатна правна помощ.
Не е било обжалвано и определение № 98/11.01.16г (л.89), с което е
отказано привличане на помагач на страната на ответника ЗК УНИКА-ЖИВОТ АД.
По доказателствените искания:
В исковата молба по основния иск са формулирани доказателствени искания
за събиране на писмени доказателства, приложени в незаверени копия, съвпадащи с
документи. Съдът намира, че следва да се
приемат само документите отнасящи се до твърденията на ищеца за застрахователни
правоотношения и установяване на здравословното му състояние и претърпяната
злополука, но не и документи, отнасящи се до други отношения(административни
преписки по пенсионно осигуряване, сигнали до прокуратура), представени по
повод преценка на въпроси по движението на делото.
Насрещните страни също са се позовали на заверени преписи от документи
със същото съдържание (медицинската документация, договора за кредитна карта,
груповата застраховка и личния сертификат на застрахования, груповата
застраховка за вноските и личния сертификат по нея), което позволява на съда да приеме съдържанието им
за безспорно. За документите, чийто копия са представени само от ищеца следва
да бъдат дадени указания за заверка преди приемането им(договора за банков
кредит и общите условия за микрокредитиране, анекс 2 към него).
Искането за задължаване на насрещните страни за предоставяне на
документи( формулирано в искова молба и уточнението на л. 12)не следва да се
уважава. Първият договор е представен от ответника „Уника“АД.
Вторият документ представлява анекс, в чието съставяне е участвал самия ищец и
трето лице, но нито един от ответниците, поради което няма основание да се
счита, че такъв документ се намира в тяхно държание, за да им бъде възлагана
процесуална тежест по реда на чл. 190 ГПК. Отделно от това самият анекс е
цитиран в последващо съглашение (анекс 2 представен по делото), с което
отношенията са преуредени. Доколкото ищецът не
посочва конкретни факти, които ще доказва с анекс 1 съдът не намира събирането
на това доказателство за необходимо.
В исковата си молба ищецът се е позовал и на други писмени
доказателства, които е описал, но не е представил като приложения(изпълнителен
лист, покана за доброволно изпълнение, молба за разсрочване на дълга по
принудително изпълнение). Липсата на тези документи следва да се укаже на
ищеца.
Поисканата техническа експертиза не може да бъда допусната. Задачата не
касае въпроси от областта на техниката, доколкото се визира размер на
застрахователно обезщетение, уговорено като фиксирана сума или обусловено от
непогасен дълг към ползващо се лице. В този смисъл, едва след представяне на
посочените документи за присъдените просрочени вноски съдът би могъл да
преценява необходимостта и от специални знания за установяване на определени
спорни обстоятелства.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и
списъци на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и
окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл.
374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда
на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл.
37 от ГПК) предявени субективно съединени претенции срещу двама солидарно
задължени застрахователи в условие на обективно съединяване, както следва:
иск на застрахован в размер на застрахователна сума от 15 000 евро за обезщетяване на
настъпила трайна загуба на
трудоспособност, като покрит риск по комбинираната застраховка, вкл. „помощ при
пътуване“ на държател на кредитна карта, присъединил се по инициатива на банка
към групова застраховка на
картодържатели при сключване на договор от 01.02.2008г за кредитен лимит
към кредитна карта
и иск на застрахован за обезщетение в размер на 12 877,27лв
за щети, представляващи неплатени вноски по договор за кредит, причинени
от покрит риск загуба на трудоспособност
от трудова злополука, поет при присъединяване на кредитополучател към групова застраховка за обезпечаване на
кредитни вноски към банка, при сключване на договор за банков кредит.
На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на ищеца, че посочени от него писмени
доказателства не са представени като приложения, КАТО ГО ЗАДЪЛЖАВА в
двуседмичен срок от получаване на настоящото указание да представи с преписи за
връчване на насрещните страни, заверени за вярност копия от посочени в искова
молба документи: изпълнителен лист, покана за доброволно изпълнение, молба за
разсрочване на дълга по принудително изпълнение.
На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на ищеца, че представени от него преписи от
писмени доказателства следва да бъдат заверени за вярност, КАТО ГО ЗАДЪЛЖАВА
най-късно до датата на насрочено открито заседание да удостовери верността на
приложените към искова молба копия от документи, като лично положи подписа си в
деловодството на съда или осигури заверката чрез адвоката си.ПРЕДУПРЕЖДАВА
страната, че при неизпълнение на това задължение документите няма да бъдат
приети като доказателства.
При условие, че указанието по чл. 101 ГПК бъде изпълнено, ДОПУСКА като доказателства по делото
писмените документи, приложени към
искова молба: Анекс 1 от 28.09.09 г
към договор №3037 от 01.02.2008г за кредитен лимит към кредитна карта и
договор за встъпване в дълг към същия договор(л.12 -15 от делото на ВРС); договор за банков кредит №44845 от
30.01.2008г за инвестиция за дейността на предприятието на
ЕТ“ИРИДА – В.И.“, сключен между В.Б.И. и „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“АД при
общи условия на микрокредитиране (л.
18-21 от делото на ВРС), уведомление за застраховка „Живот“ на кредитополучател
(л. 181 от делото на ВРС), вносна бележка за превод на премия (л.3 от делото на
ВРС); анекс 2 към договора за микрокредитиране от 28.09.09 и декларация за
запазване на застраховката (л. 16-17, л. 10 от дело на ВРС).
ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение на това задължение
доказателствени искания, основани на същите документи ще се считат преклудирани,
по арг. от чл. 147 вр. чл.
140 ГПК.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, приложени към отговори на искова молба, заверени по реда
на чл. 183 ГПК: договор №3037 от 01.02.2008г за кредитен лимит към кредитна
карта между ЕТ“ИРИДА – В.И.“ и „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“АД(л.53), както и идентични с незаверени преписи, приложени към
искова молба: личен сертификат за застраховка 3037-3002 и общи условия към
комбинирана групова застраховка на
картодържатели, искане за изплащане на обезщетение и отказ на застрахователя
(л.57- 63), групова полица 07005FR0001 и
добавък № 4(л.56-58 от делото на ВРС); личен
сертификат и специални условия към групова застраховка на кредитополучатели с
осчетоводени данни за обслужване на полица (л.25-28), договор за застраховане
на кредитополучатели (л.29-37); решение на НЕЛК
№0520/22.07.11г, на ТЕЛК №3606/14.10.10 и акт за злополука №144/23.09.93
и медицински документи за заболявания на ищеца (л.38-48).
ДОПУСКА като доказателство по делото писмен документ, приложен към
допълнителен отговор на искова молба на
„УНИКА ЖИВОТ“АД, заверен по реда на чл. 183 ГПК: пълен текст на искане за
отпускане на „микрокредит“от 25.01.2008г, съдържащ
съгласие за ползване на застрахователен пакет.
На осн. чл. 193 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна,
формулирала бланкетно оспорване на копието, с писмена молба с преписи за
насрещните страни в двуседмичен срок от
получаване на съобщението да КОНКРЕТИЗИРА оспорването на документа в цялост,
като посочи доказателствените си искания във връзка с проверка на истинността
на този документ.
Предупреждава страната, че при пропускане на този срок и упражняване на
правото едва в първо заседание, с което причини отлагане на делото, може да
понесе санкция по реда на чл. 92а ГПК.
Оставя без уважение искане по
чл.190 от ГПК за изискване на анекс № 1 към договора за
микрокредитиране.
Оставя без уважение искане за допускане на техническа експертиза.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка
за разноските по чл. 80 от ГПК.
НАСРОЧВА съдебно заседание
за 16.06.2016г от 10.30 часа.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно
призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът
обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните и
явилите се по делото други участници се считат призовани.
Проекта за устен доклад, представляващ приложение към настоящото
определение да се съобщи на страните.
Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощниците
адв. Т. С. (л.13) и ю.к. Руневска и ю.к. Пашов, ведно със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение № 1
към Наредба № 7 на МП. Към книжата за ищеца допълнително да се приложи копие от
допълнителните отговори с приложения вх.№ 10449/08.04.16 и вх.№
11258/15.04.16г.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
по търговско дело номер N1498 по описа за 2015
год,
Производството е образувано като
ТЪРГОВСКИ СПОР по реда на чл. 365 и сл.
от ГПК.
Приети са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове,
предявени от В.Б.И., ЕГН **********,***, чрез упълномощен адвокат С. *** в субективно съединяване срещу солидарно
задължени ответници ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА“АД ЕИК ********* гр. София, ул. Юнак 11-13, представлявана от
изпълнителни директори Тонев и Генчев, чрез ю.к. Г. Пашов и ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „УНИКА ЖИВОТ“АД, ЕИК *********, гр. София, ул. Юнак 11-13,
представлявана от изпълнителни директори Георгиев и Димитрова, чрез ю.к. Цв. Руневска, както следва:
1. пряк иск на застраховано лице за
присъждане на застрахователна сума от
15 000 евро, уговорена като лимит на обезщетението за настъпил покрит
риск трайна загуба на трудоспособност от трудова злополука по комбинираната
застраховка, вкл. „помощ при пътуване“ на държател на кредитна карта,
присъединил се по инициатива на банка със сертификат 3037-3002 към групова застраховка на картодържатели по полица 07005FR001 от 12.03.2007г на ЗД“Витоша“АД при
сключване на договор №3037 от 01.02.2008г за кредитен лимит към кредитна карта
между ЕТ“ИРИДА – В.И.“ и „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“АД , ведно със законната
лихва върху тази сума от предявяване на претенцията до окончателното плащане.
и 2. Пряк иск на застраховано
лице за присъждане на обезщетение в
размер на 12 877,27лв за щети, представляващи неплатени вноски по
договор за кредит, причинени от покрит
риск загуба на трудоспособност от трудова злополука, поет при присъединяване на
кредитополучател към групова застраховка
за обезпечаване на кредитни вноски № 819000190006 на ЗК%“Витоша-Живот“АД и РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“АД банка, при
сключване между В.Б.И. и „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“АД на договор за банков
кредит № 44845 от 30.01.2008г при общи условия на микрокредитиране за
инвестиция в предприятието на ЕТ“ИРИДА – В.И.“, ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяване на претенцията до окончателното плащане.
Ответникът „УНИКА“АД претендира и определяне и присъждане на разноски по
делото.
По твърденията на
страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване
(чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Въпреки че в отговорите на ответниците претенциите са оспорени, както
претенциите така и възраженията на насрещните страни се основават на еднозначно
описани факти. Съдът приема за безспорни между страните следните фактически обстоятелства:
Двете застрахователни дружества (
тогава с наименования съответно ЗК“Витоша- Живот“АД и ЗК“Витоша“ АД) са
договорили с „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“АД
застрахователни услуги. С договор № 819000190006 първото от тях,
специализирано в животозастраховане се е задължило да приема за застраховане по
два застрахователни пакета („злополука“ и „живот“) физически лица, които са кредитополучатели на
кредит отпуснат от банката и са попълнили и подписали декларация за съгласие,
представляваща част от формуляра „искане за кредит“. Второто дружество издало
групова застрахователна полица №
07005FR0001, с която поело задължение да покрие рискове, посочени в
условия за комбинирана застраховка в полза на застраховани физически лица,
държатели на международна кредитна карта, издадена от „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“АД.
Ищецът, наред с други лица, сключил
договор за банков кредит №44845
от 30.01.2008г за 15225лв с краен срок на погасяване 20.01.2015г
за инвестиция за дейността на предприятието си
ЕТ“ИРИДА – В.И.“, при общи условия на микрокредитиране, като в искането
за отпускане на този кредит дал съгласие за ползва застрахователния пакет по
договора № 819000190006 за групова застраховка „Живот“, получил информацията за потребители на
застрахователни услуги и заплатил премия от 225 лв. В съответствие със същото
искане, съдържащо и съгласие за издаване на кредитна карта MASTERCARD BUSINESS,
бил сключен и на
договор №3037 от 01.02.2008г за кредитен лимит от 2000лв по такава кредитна
карта между ЕТ“ИРИДА – В.И.“ и „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“АД, в който е уговорена
и безплатната застраховка на клиента при пътуване в чужбина и за защита на
картата. Ищецът получил застрахователен сертификат 3037-3002 към груповата полица 07005FR0001, в
който било удостоверено качеството му на застраховано лице за лимит на застрахователна
сума от 15 000евро при риск трайна
пълна загуба на работоспособност при злополука.
В последствие банковия кредит бил
преструктуриран с два анекса, като с втория от 28.09.09г са били предоговорени падежи на вноски и кредитополучателя е
потвърдил съгласие запазване на застраховката във вида, в който е била сключена
първоначално. На същата дата с анекс е изменен и договора за картовата сметка,
като е преуреден в срочен кредит и по него е встъпил
съдлъжник.
След усвояването на кредита и
издаване на картата, при освидетелстване на трудоспособността на ищеца с
решения на ТЕЛК № 3581/06.10.08 и №3606/14.10.10 по причини общо заболяване и
професионално заболяване е определена трайно намалена работоспособност (48%), а
с решение на НЕЛК №0520/22.07.11г,
процентът е завишен на 64 %.
Като застрахован, ищецът поискал
изплащане на обезщетение за настъпил риск загуба на трудоспособност с искане
вх.№ 3814/04.11.10 до ЗК“Уника“АД, но получил отказ
поради липса на застрахователно събитие (злополука при пътуване).
Спорни са фактите, относно съдържанието на
застрахователното покритие по застраховката живот на кредитополучателя и
уговорката за солидарност на застрахователите.
Ищецът твърди, че при
присъединяването му към груповата застраховка е договорил покриване на риска
трайна неработоспособност над 50 % в резултат на злополука, като
застрахователно събитие, настъпило на територията на целия свят, така както е
било обявено в уведомлението за застраховка „Живот“ на кредитополучателите,
връчено му при сключването на кредита.
Твърди, че двамата застрахователи са се договорили солидарно да поемат
покритите рискове.
Ответниците оспорват да са
договаряли по какъвто и да е начин солидарната си отговорност и всеки от тях
поотделно оспорва претенцията на ищеца, черпена от съответната застаховка. И двамата ответници възразяват за укрити при
сключване на застраховката обстоятелства от застрахованото лице относно
влошеното му здравословно състояние, като сочат, че професионалното заболяване
на ищеца е било констатирано в акт за трудова злополука № 144/23.09.93г,
установено въз основа на протокол за професионално заболяване, приравнено на
злополука, а развитието на общото му заболяване, довело до освидетелстването
през 2008 г не е било декларирано при присъединяването към груповите
застраховки.
Ответникът ЗК“Уника
Живот“АД оспорва сключването на застраховка за покритие на риска загуба на
трудоспособност, като се позовава на конкретно направен избора на
кредитополучателя между два предложени в груповата застраховка пакета, обозначени
като две различни опции във формуляра „искане за отпускане на кредит“. Твърди,
че кредитополучателят изрично е избрал само пакета „Живот“, покриващ риск от
смърт(вкл. и в резултат на общо или професионално заболяване), но не и пакета
„Злополука“, покриващ както смърт от злополука, така и трайна загуба на
работоспособност над 50 % в следствие на злополука. Отделно възразява за
уговаряне на застрахователното плащане по застраховката в полза на банката, а
не в полза на застрахования. Позовава се на липса на извършено погасяване на
кредита, като единствено основание за пряка претенция спрямо застрахователя при настъпило
застрахователно събитие. Възразява и за прекратяване на покритието, след
настъпване на падеж на шестдесета вноска по кредита.
ЗК“Уника“АД се
позовава на ограничаване на покритието по застраховката на картодържателите
само до злополука, настъпила при пътуване в чужбина, заплатено чрез кредитната
карта. Позовава се и на изтекла давност.
По правната квалификация
(чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на основните искове като преки претенции на
застрахованото лице за застрахователна
сума за обезщетяване на вреди, настъпили при осъществяване на покрит риск по
застрахователен договор( чл. 193 ал.1 КЗотм).
Съответно приложимия материален закон, уреждащ правопораждащото правоотношение
представляват нормите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането(§
22 от ПЗР на КЗ), съответно диспозитивна норма, определяща съдържанието на
застрахователното правоотношение по застраховка „помощ при пътуване“, включваща
и медицинска застраховка ( чл. 222 и 222а КЗотм.) и
нормите, уреждащи общо групови застраховки „живот и злополука“(чл. 230 и 231 КЗ
отм), уговарянето на застраховка обезщетение за лични
права на лице, различно от застраховащия( чл. 233 КЗотм)
и в полза на трето лице (чл.234 КЗотм).
Застрахователното събитие, като част от фактическия състав, пораждащ
отговорност на ответниците, съответно се урежда като специалните определения,
дадени от страните в сключените договори при общи условия.
Възникването на солидарна отговорност е допустимо по чл. 121 ЗЗД въз
основа на изрична уговорка, а за търговските сделки и по 304 ТЗ при поемане на
общо задължение. Действителното съдържание на уговорките в договорите следва да
се тълкува по правилата на чл. 20 ЗЗД.
Възражението на ответника ЗК“Уника Живот“АД съответства на специална уредба на лична
застраховка, дадена за обезпечение на кредитор(чл. 199а и чл. 242 КЗотм), изключваща
общото правило за плащане на застрахователна сума (чл. 238 ал. 5 КЗ отм) и прекратяване на договора с изтичане на срок (чл. 196 КЗ отм.) , а възражението на ЗК“Уника“АД се основава
на специална застрахователна давност при имуществено застраховане (чл. 197 КЗ
отм.).
И двамата застрахователи се позовават на неизпълнено задължение за
обявяване на обстоятелства относно здравословно състояние на застрахования по чл. 188 КЗотм.
По доказателствената
тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК):
Ищецът следва да докаже всички елементи от правопораждащия фактически
състав на основание, пораждащо солидарна отговорност на застрахователи:
1. договаряне едновременно с двамата застрахователи, чрез присъединяване
към групови застраховки, по полица или
договор, сключена общо от двамата ответници
2.уговаряне на твърдяното събитие (удостоверяване на загуба на
трудоспособност над 50 % в резултат на
трудова злополука и общо заболяване) като покрит риск по двете правоотношения
3.настъпване на това събитие в срок на действие на застрахователния
договор
4. уговаряне на застрахователна сума, платима при настъпване на събитие,
независимо от вредите
или понасяне на вреди в размер на претендираното обезщетение.
За тези обстоятелства ищецът се е позовал на допустими писмени
доказателства Само по отношение на вредите, представляващи непогасени кредитни
вноски в резултат на загубена трудоспособност съдът не е допуснал посочени от
ищеца доказателства, но е указал процесуални действия по доказване в тази
връзка(позоваване на непредставени писмени доказателства). По отношение на
присъединяването към груповата застраховка на кредитополучатели, доколкото
ищецът е оспорил представен от ответник документ (искане за отпускане на
кредит) съдът приема, че липсва посочено
от самия него доказателство за първоначалното обвързване на ищеца и ответниците
по този договор(посочена е само декларация за отказ за сключване на нова
застраховка). На ищеца следва да бъде указано, че, ако истинноустта
на представения от ответниците документ бъде опровергана, по делото не са
посочени доказателства за твърдението за сключена лична застраховка на
кредитополучател.
Ответниците следва да докажат възраженията си, както следва:
1. за прекратяване на договора за лична застраховка на кредитополучател
при изтичане на уговорен срок
2.за изрично уговаряне на личната застраховка в полза на кредитор и
медицинската застраховка като специална част от пакет помощ при пътуване
4. за укриване на сведения за здравословното състояние на застрахования
3. за изтекъл давностен срок по имуществената
застраховка.
За тези обстоятелства ответниците са ангажирали допустими писмени
доказателства.
При доказване на възражението по т. 2, в тежест на ищеца е да докаже:
1. извършено плащане на обезпеченото със застраховката задължение към
банката кредитор
2. настъпване на злополука при пътуване в чужбина, заплатено чрез
кредитната карта.
За тези обстоятелства (подлежащи на изследване като част от фактически
състави, въведени по повод твърдения на
ответниците) не се сочат доказателства.
Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на
действително извършени от нея плащания за разноски по производството, като
доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на съдебното
дирене.
С оглед характера на спора и наличието на безспорни обстоятелства по
съществените елементи на претенцията, съдът намира, че следва да укаже
предварително на страните възможността от доброволно
уреждане на спора:
В случаите на постигната
спогодба между страните половината от дължимата
държавна такса ще бъде опростена.
Доколкото съществена част от обстоятелствата са безспорни, съдът намира спора за особено подходящ за отнасяне
за уреждане чрез съдействие на медиатор, съдът указва и тази възможност на
страните. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами
да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на
този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата
и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на
медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и
на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските
отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство,
обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй
като е основано само на техни взаимни интереси.
Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в
която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre)
и предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния
спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки
работен ден от 9 до 17 ч.
Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието.