О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1790 26.06.2020
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1408 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 664 от 21.02.2020г. по гр.д.№ 3090/19г. на РС- Бургас е отхвърлен предявения от „СТРОЙТЕК 90“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Васил Петлешков“
№ 84, ет. 1, ап. 1, против „СИДОРЕНКО ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Транспортна“ № 37, иск за осъждане на
ответника да предаде на ищеца владението върху собствените му движими вещи,
находящи се в склад на ответника в гр. Черноморец, м. „Външната чешма”, а
именно: 209 броя изолационни плоскости - фибран, с вафленоподобна повърхност,
сини на цвят, с правоъгълна форма, с дебелина 50 мм, ширина 600 мм и дължина
1250 мм, пакетирани в найлонови пакети от по 8 плоскости (26 пакета по 8
плоскости и една самостоятелна плоскост), с общ обем на всеки пакет от по 0,3
куб.м.
Отхвърлен е и евентуално
предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250,00 лв., представляваща паричната равностойност
на гореописаните движими вещи. С решението „СТРОЙТЕК 90“ ЕООД е осъдено да
заплати на „СИДОРЕНКО ХОЛДИНГ“ АД сумата от 500 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението е връчено на страните
както следва: на ищеца на 02.03.2020г., а на ответника- на 26.02.2020г.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№12877/16.03.19г. по описа на РС-Бургас, подадена от адв.К.К.
– процесуален представител на „СТРОЙТЕК
90“ ЕООД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, партер.
Изложени са оплаквания, че решението на БРС е неправилно. Посочва, че
предмет на иска по чл.108 ЗС могат да бъдат родово определени вещи, като същите
могат да бъдат индивидуализирани както по съгласието на страните, така и когато
премине фактическата власт върху тях, когато такова съгласие липсва – аргумент
от чл.24, ал.2 ЗЗД, което в процесния случай е настъпило с подмяната на
катинара и ограничаване достъпа на ищеца до склада на 31.05.2018г. – факт,
който е безспорно установен по делото. Дори и да се приеме, че вещите не са
индивидуализирани, то в този случай исковата претенция следва да се квалифицира
като такава по чл.55 ЗЗД, цитира практика в този смисъл.
Твърди, че съдът при постановяване на решението неправилно е приел, че не
са доказани индивидуализиращите белези на процесните вещи – фибран. Посочва, че
фибранът се купува в куб.м., тъй като това е мерната единица за тази стока и
така тя се индивидуализира. В исковата молба ясно е посочено, че се претендира
7,83 куб.м. фибран , с доставна цена 133 лв. без ДДС, закупен с фактура от
09.03.2013г. Неправилен е изводът на съда, че вещите не са индивидуализирани,
защото няма друг начин те да бъдат определени. Счита, че искът по чл.108 ЗС
може да е недопустим, но не и неоснователен. Изразява становище, че ако
претенцията по чл.108 ЗС е недопустима, то исковата претенция следва да бъде
приета като такава по чл.55 ЗЗД и чл.57, ал.2 ЗЗД.
Твърди, че показанията на
свидетеля Петров са кредитирани избирателно, но от същите става ясно, че
фибранът бил закупен през 2013г., както и че към 2018г. в склада са се намирали
150 пакета фибран, закупен с процесната фактура, понеже същият вървял
„слабичко“ и друг фибран не бил получаван. Затова счита, че дори 26 пакета от
посочените в молбата му съответствали на претендираните 7,83 куб.м.
Заявява, че съдът не е обсъдил
представено по делото доказателство, а именно снимка на процесния фибран.
Сочи, че твърденията на ответника
са неясни и противоречащи си, като непрекъснато се променяли. От една страна
същият заявил, че не е задържал стоки на ищеца, от друга страна е заявил, че
стоките са задържани законосъобразно. В тази връзка въззивникът счита, че съдът
не е изяснил релевантните за спора факти. Пред БРС било направено искане за задължаване
на управителя на ответното дружество да се яви лично и да отговори на тези
въпроси, но по това искане липсвало произнасяне.
От приетото заключение по
съдебно-икономическата експертиза според въззивника се установява, че фибранът
е закупен с фактура, която е осчетоводена, както и счетоводната наличност към
датата на ограничаване достъпа до склада. Съдът неправилно е приел, че е не
доказано авторството на кореспонденцията между страните. Заявява, че съдът не е
обсъдил от относимите показания на
свидетеля Лазов, от които се установява, че същият е водил разговори с
управителя на ответното дружество, в който управителят е потвърдил, че е
задържал стоките. Развити са подробни съображения.
Заявява, че ответното дружество
няма право на задържане по смисъла на чл.315, ал.1 ТЗ.
Заявява, че евентуалния иск за
присъждане на равностойността на стоките също е основателен.
Моли решението да бъде отменено,
а исковите претенции уважени. Претендира разноски за двете инстанции. Прави евентуално
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна,
ако същото надхвърля минималния размер.
С въззивната жалба е направено
доказателствено искане да бъде задължен управителя на ответното дружество да
отговори на конкретно посочени въпроси, което искане е обосновано с
противоречивите твърдения на ответника.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от адв.Д.З. – процесуален представител на „Сидоренко Холдинг” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,ул.“Транспортна“ № 37, съдебен
адрес:***. С него въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Заявява, че предмет на делото е
предаването на родово определени вещи, които обаче не са индивидуализирани,
нито чрез постигане на съгласие между страните, нито чрез предаването им.
Ограничаването на достъпа до склада няма ефект на индивидуализация на вещите.
Посочва, че по делото не е доказано, че към 31.05.2018г. в склада е имало
фибран в описания вид и характеристики.
По отношение становището на
ищеца, че правилната квалификация на иска е чл.55 от ЗЗД, заявява, че съдът е
квалифицирал исковата претенция според твърденията на ищеца, изготвил е доклад
по делото, по който не са отправени никакви
възражения. Правилно съдът е отхвърлил като неоснователен евентуалния
иск, тъй като не е доказано вещите да са погинали.
Излага становище за неотносимост
към процесния случай на цитираната от ищеца съдебна практика.
Сочи, че фибран е събирателно
понятие за изолационни плоскости, които са различни разновидности и поради тази
причина съдът е задължил ищеца да опише по-конкретно процесните вещи, които
съответно ги е индивидуализирал като плочи в съответен цвят, в отделни пакети,
въпреки, че счетоводно фибрана е заведен като количество в обем, а не на бройка
и в пакети.
Заявява, че съдът правилно е
кредитирал показанията на свидетеля Петров и съответно е приел, че не е
установено по делото ответникът да е задържал в склада вещи без основание.
Иска се от съда атакуваното
решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от страна, която има правен интерес да обжалва съдебното
решение в частта, с която иска е уважен. Жалбата отговаря на изискванията на
чл.260 и 261 ГПК. Отговорът е подаден своевременно, от надлежно упълномощен
адвокат.
По доказателствените искания:
Доказателственото искане на
въззивника е неоснователно.
Формулираните въпроси към
управителя на ответното дружество пред въззивната инстанция се различават от
тези, посочени в молбата на л.38, което е недопустимо, а и съдържанието им е
твърде общо и не позволява прилагане на последиците по чл.176, ал.3 ГПК. Освен
това фактическите твърдения на страните са изяснени с многобройните изявления в
хода на първоинстанционното съдебно производство. Затова искането за въпроси
към управителя на ответното дружество е неоснователно.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1408/2020г. в открито съдебно
заседание на 27.07.2020г. от 10,00 ч., за която дата и час на страните са
изпратени призовки.
ДОКЛАДВА жалбата и отговора, както и
останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото
определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
доказателственото искане по чл.176, ал.1 ГГПК на въззивника.
На страните да се връчи препис от
настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.