№ 3014
гр. София, 24.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110157214 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 24.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 57214/2022 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Е. С. К. срещу Министерство на вътрешните работи, като
се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор,
като в последствие от 01.04.2008 г. до 15.09.2022 г. била държавен служител – след спечелен
конкурс, а след 01.02.2017 г. заемала длъжността „Главен експерт“ в сектор „Социален
отдих“ към отдел „Почивно дело“ при ответника. Навежда доводи, че съобразно нормите на
ЗМВР на служителите се предоставяла храна или левовата й равностойност, като сочи
конкретни категории служители с обосновка, че попада в предметния обхват на нормите на
закона. Развива съображения, че левовата равностойност на храната била в размер на 120,00
лева месечно, която се изплащала ежемесечно със заплатата на държавния служител.
Твърди, че със заповед от 03.02.2017 г. на Министъра на вътрешните работи й било
определено възнаграждение в размер на 1859,00 лева, но в тях не били включени левовата
равностойност на храната. Поддържа, че правоотношението между страните били
прекратено на 15.09.2022 г., поради съкращаване в щата на основание чл. 106, ал. 1, т. 2
ЗДСл., но за периода от 15.09.2019 г. до 15.09.2022 г. се дължала сумата от 4320,00 лева,
представляващи незаплатена левова равностойност на полагащата се храна. Развива
подробни аргументи от правна страна по отношение на приложимата нормативна уредба,
като прави извод за дължимост на претендираните суми. Прави доказателствени искания за
приемане на писмени доказателствени средства. Иска ответника да бъде осъден да заплати
претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като предявеният
иск се оспорва. Твърди, че не оспорва наличието на правоотношение между страните за
твърдяната длъжност, както и че същото е прекратено, но сочи, че с оглед правилото на чл.
27, ал. 1 ГПК процесуално и материални легитимиран да отговаря по спора бил ДУССД,
която била отделно юридическо лице, което било различно от ответника. Навежда доводи,
че макар и да било висшестоящо учреждение не носело отговорност за действията на
самостоятелно юридическо лице. Сочи, че по същество на спора не бил материално
легитимиран да отговаря по претенцията. Инвокира съображения, че ищцата не била сред
кръга служители на които се дължала претендираната сума, за което прави подробна
обосновка от правна страна и въз основа на твърдяната приложима нормативна база.
Поддържа, че с оглед нормативната уредба не била предвидена възможност, доколкото
приложим бил ЗДСл., да се включват други елементи в трудовото възнаграждение на
служителя, извън предвидена в закона и подзаконовите нормативни актове. Навежда
доводи, че не може да се възприеме теза за неравноправно третиране на различните
категории служители на МВР, освен това следвало да се вземе предвид и факта, че ако бъде
присъдена левовата равностойност на сумата, то същата щяла да се получи двукратно – с
оглед преобразуването на отношенията между страните и предвид нормата на § 69, ал. 6 ПЗР
ЗИДЗМВР. Твърди, че във възнаграждението на ищцата било включена и дължимата сума за
храна. Развива аргументи, че ако се приеме тезата на ищцата, че на държавен служител в
системата на МВР се дължала претендираната сума, то последната щяла да бъде поставена в
по-благоприятно положение с оглед определеното трудово възнаграждение. Инвокира
съображения по отношение тълкуването и прилагането на твърдяната приложима
нормативна рамка, което подробно аргументира и със съдебна практика. Прави
доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства. Иска исковата
молба да бъде оставена без разглеждане, тъй като е недопиустима, евентуално да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 181, ал. 1
ЗМВР, във вр. чл. 142, ал. 1 ЗМВР.
С оглед направеният отвод за недопустимост на исковата молба, съдът счита, че
предвид постановките на Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2010 г., ОСГК в случая се касае за нередовност на исковата молба по чл. 129, ал. 2
ГПК, поради което на ищеца следва да се предостави възможност в едноседмичен срок от
съобщението да посочи, кое лице твърди, че му е работодател, като изложи конкретни
твърдения в тази насока.
Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
валидно служебно отношение между страните по което ищцата да е полагала труд при
ответника; 2) ищцата да попада в обхвата на категорията държавани служители на които се
дължи предоставянето на безплатна храна или левова равностойност.
Ищцата има процесуалното задължение, т.е. носи доказателствената тежест по
смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи пълно и главно посочените материални
предпоставки, а ответника следва да установи, че е заплатил дължимите суми, съответно, че
своевременно е предоставял безплатна храна на ищцата.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като същите са допустими, относими
и необходими с оглед предмета на правния спор и разпределената доказателствена тежест.
Така мотивиран, Софийският районен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 27.02.2023 г. от 10:15 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
УКАЗВА и ДАВА възможност на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с
писмена молба, с препис за ответника да отстрани нередовностите на исковата молба, като
посочи, кое лице твърди, че му е работодател, като изложи конкретни твърдения в тази
насока.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде
върната, а производството ще бъде прекратено.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3