№ 112
гр. Разград , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213300500185 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
ОС-Разград е сезиран с въззивна жалба с вх.№ 2032/01.07.2021г., подадена от Ш. ИСМ.
АЛ. от с.Калугерене, обл.Силистра, чрез пълномощник адв.П.И. от АК-Силистра срещу Решение
№ 92/11.05.2021г. постановено по гр. дело № 203/2020 година на РС-Исперих в производство по
ЗЗДН.
С атакуваното решение ИРС е уважил претенцията на въззиваемата АЙШ. ХЮСМ. М. от
с.Владимировци, обл.Разград, бивша фактическа съжителница на жалбоподателя, за
постановяване на мерки по ЗЗДН срещу него, като е приел за установено, че на 24.03.2020 г. в с.
Владимировци, обл. Разград, е извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН
спрямо нея от страна на бившия й съжителник и жалбоподател Ш.А..
Определил е следните мерки за защита от извършеното домашно насилие:
Задължил е на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН жалбоподателя Ш.А. да се въздържа от
извършване на домашно насилие – физическо и психическо, по отношение на А.М..
Забранил е на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на жалбоподателя да приближава на по-
малко от 100 метра пострадалото лице – молителката А.М., както и обитаваното от нея жилище в
с. Владимировци, обл. Разград, местоработата й, местата за социални контакти и отдих на
молителката, за срок от 12 месеца.
Предупредил е Ш.А., че следва да изпълни незабавно заповедта и че при неизпълнение
следва задържането му от органите на Полицията, констатирали нарушението и уведомяване на
Прокуратурата за предприемане на мерки за ангажиране на наказателна отговорност.
Наложил е на жалбоподателя и глоба в размер на 300.00 лева.
Издал е въз основа на решението и Заповед за защита.
1
Осъдил е жалбоподателя да да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 25.00
лева, а в полза на ищцата сторените от нея разноски.
В жалбата се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, предвид
неприемането като доказателства по делото на снимка на страните от съвместната им почивка в
гр.Обзор, както и несъбирането като доказателства по делото на разпечатки от телефоните на
страните , от разменените съобщения в които е следвало да се установи, че молителката
използвала нецензурни думи по отношение на него и той жалбоподателя нямал вина за скандалите
между тях. Прави се искане за даване на възможност за сочене допълнително по делото на гласни
и писмени доказателства, а именно флаш памет , на която са записани признания на молителката,
че умишлено дискредитира бившия си съжителник, както и снимки, сочещи на нейния морален
облик.Отправя се искане за отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което да се
остави без уважение молбата на А.М. за издаване на заповед за защита от домашно насилие с
поисканите в молбата мерки.
Насрещната по жалбата страна е подала писмен отговор чрез пълномощник адв.С.Д. от
АК-Разград, в който се застъпва становище за неоснователност на жалбата.Противопоставя се на
доказателствените искания на жалбоподателя.
При съобразяване на данните по делото, настоящият състав намира, че въззивната жалба е
подадена в законния срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да
обжалва първоинстанционното решение.По отношение на доказателствените искания, направени с
жалбата, РОС е намерил, че същите са неотносими на въведения с молбата правен спор за
извършено домашно насилие на конкретна дата, а именно 24.03.2020г., поради което не следва да
бъдат уважавани.
В съд.заседание по същество на делото пред въззивната инстанция, жалбоподателят, лично
и чрез пълномощника си поддържа подадената жалба, с искане да отмяна на решението на РС.
Въззиваемата, лично и чрез пълномощника си моли за потвърждаване на атакуваното
решение.
За да се произнесе, с оглед обхвата на въззивното обжалване, осръжният съд, като прецени
доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
РС-Исперих е бил сезиран с молба от АЙШ. ХЮСМ. М. от село Вледимировци, община
Исперих, област Разградска, в която същата при изложени твърдения за влошени отношения с
ответника Ш. ИСМ. АЛ. от село Калугерене, област Силистра - бивш неин фактически
съжителник е посочила ,че по отношение на нея същият е извършил акт на домашно насилие на
24 03.2020г. изразяваща се в психическо такова, а именно - блъскане по входната врата на домът
й в с.Владимировци, вдигане на скандал, и отправяне на обиди и заплахи, ако не отвори вратата на
жилището.В приложената към молбата декларация по чл.9 от ЗЗДН молителката сочи, че на
посочената дата ответника отправял към нея обиди и заплахи, както и закани,че ще я убие, ако не
се върне при него, които възбудили основателен страх от тяхното осъществяване.Молбата е
подадена в предвидения в закона срок.
Този основателен страх според въззивната инстанция е останал само декларативен, тъй
като молителката се е задоволила само да го заяви и поддържа в течение на производството,
продължило необосновано дълго, но не и да го подкрепи със съответни доказателства.
От събраните по делото доказателства, вкл. гласни такива и обясненията на страните се
установява, че молителката и ответника са съжителствали на фактически начала, преди раздялата
им инициирана от А.М. в началото на 2020г. близо 6 години в дома на последния в с.Калугерене,
обл.Силистра.След претърпяна от молителката операция в края на 2019г., за която средства
събирал и ответника от свои познати, тя се прибрала в дома си в с.Владимировци, обл.Разград,
където заживяла само със своя син.
2
На 24.03.2020г. ответникът пристигнал пред дома на молителката в лошо и снежно време,
след като бил повикан от нея, за да изяснят финансовите си отношения във връзка с извършената
операция и връщането на сумите, заети от трети лица. Тъй като молителката не го пуснала да влезе
в дома й, той започнал да блъска по вратата и да я пита на висок глас „Защо ме извика, а не ме
пускаш“.Молителката се обадила на тел.112 в полицията.Поради лошото време свидетелят
Станимир Москов, полицйски служител, обслужващ село Владимировци не можел бързо да се
придвижи до мястото, поради което се обадил на кмета на село Владимировци - свидетеля
Ибрахим Ахмед за съдействие. Последният отишъл на място да провери какво става. Заварил
ответника пред дома на А.М., да тропа по вратата и да иска молителката да го пусне в къщата.
Обвинявал я, че го е повикала, а после не го пуска в къщата.Свидетелят подканил ответника да си
върви, което той и сторил.Дошлите по-късно полицейските служители, също установили ,че
ответника си е тръгнал.
По делото липсват други доказателства, вкл. и гласни такива, които да сочат поведение на
ответника, заявено с молбата на А.М..
Според настоящия съдебен състав не може да се приеме, че действията на въззивника
Ш.А., на посочената в молбата дата, 24.03.2020г. са проява на психическо или емоционално
домашно насилие спрямо молителката, сега въззиваема А.М. по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. На
първо място, не е установено въззиваемият да се е заканил с физическа саморазправа, с което да е
предизвикал страх у А.М..Не се установяват по безспорен и несъмнен начин и изречени от него
ругатни и обидни думи, които да засягат нейната себеоценка и накърняват чувството й за
достойнство и които да се квалифицират като психическо насилие.
Безспорно отношенията между страните в настоящото производство са конфликтни, по
повод осъществяваното в миналото фактическо съжителство, но това не е основание да се приеме
,че на посочената дата въззивникът е извършил акт на психическо насилие, вербално такова по
смисъла на ЗЗДН.
Следва също така да се посочи, че и прокуратурата и полицейските органи са имали
възможност да се произнесат по жалби, подадени от А.М. във връзка с отношенията й с въззивника
Ш.А., като е постановен отказ да се образува досъдебно производство на 13.05.2020г.по преписка
№275000-1618/2020г. на РУ на МВР-Исперих.
Предвид на изложеното, съдът намира, че въззиваемата не е успяла да докаже при
условията на пълно и главно доказване твърденията си за осъществен спрямо нея на 24.03.2020г.
акт на домашно насилие от въззивника –ответник в производството пред РС.
Като е постановил решение за уважаване на молбата на А.М. , РС-Исперих е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено от настоящата инстанция.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, АЙШ. ХЮСМ. М. следва
да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ИРС
държавна такса в размер на 25 лева за първа инстанция и по сметка на Разградски окръжен съд
държавна такса за производството пред настоящата инстанция в размер на 12. 50 лв..
Водим от изложеното и на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 260092/11.05.2021 г. по гр. д. № 203/2020г.по описа на
Районен съд Исперих.
ОТХВЪРЛЯ молбата на АЙШ. ХЮСМ. М., ЕГН ********** за постановяване на мерки
за защита по ЗЗДН срещу Ш. ИСМ. АЛ., ЕГН ********** по повод извършен спрямо нея акт на
домашно насилие от ответника на 24.03.2020г., като неоснователна.
3
ОБЕЗСИЛВА Заповед за защита от 11.05.2021г. издадена въз основа на Решение №
260092/11.05.2021 г. по гр. дело № 203/2020 г. по описана ИРС.
ОСЪЖДА АЙШ. ХЮСМ. М., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по
сметка на ИРС държавна такса в размер на 25. 00/двадесет и пет/ лева и по сметка на РОС
държавна такса в размер на 12. 50/дванадесет и петдесет/ лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ПРЕПИС от решението да се изпрати РУ на МВР гр.Исперих за сведение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4