гр. Стара Загора, 04.03.2020 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на двадесет и девети януари, две
хиляди и двадесета година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело
№ 1215 по описа за 2019 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД твърди, че на 15.11.2018 г. е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд -
Стара Загора за вземанията си към Н.Н.Я., в размер на
169,74 лв. Образувано било ч.гр.д. № 5756/18г.
по описа на PC- Стара Загора, по което дело била издадена заповед за
изпълнение. В определения от съда срок не е постъпило възражения от длъжника,
но тъй като същият е бил призован при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, са
дадени указания за предявяване на установителен иск, поради което дружеството
подава настоящата искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.
Ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35,
ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството.
По силата на чл. 7, т. 1
от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се, с. Ястребово, ул. № 230, индивидуализиращ
се с ИТН: 2116485, представляващ жилищна
сграда. За Н.Н.Я. бил открит клиентски
номер **********. Същата била собственик на недвижимия имот, видно от Справка
от Агенция по вписванията.
Ответникът от своя страна,
съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по
начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение на
задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е
доставило на обекта на Н.Н.Я. за периода 12.12.2017 до 09.03.2018 г. електроенергия на обща стойност
157,69 лв., която до този момент не била заплатена от ответника. Поради забава
в заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължал законна лихва в общ
размер от 12,05 лв. за периода 30.01.2018 г. – 14.11.2018 г. Законна лихва за
забава се дължала за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на
образуване на настоящото производство, както следва:
|
Период на доставка: Падеж |
ВИД |
Номер док. |
Сума |
|
12.12.2017-09.01.2018 29.01.2018 -30.01.2018 - 14.11.2018 Лихва
9, 56 лева
Лихва 9.56 |
Главница |
ФЕ ********** |
119.15 |
|
12.02.2018
09.03.2018 27.03.2018 28.03.2018
- 14.11.2018 Лихва 2.49 |
Главница |
ФЕ ********** |
38.54 |
28.03.2018 – 14.11.2018 Лихва 2, 49 лева
Искането е да се установи
със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД към Н.Н.Я., както следва:
-
157,69 лв. (сто
петдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки ст.), представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода 12.12.2017
г. до 09.03.2018г.
-
обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 30.01.2018 г.
до 14.11.2018 г., в размер на 12,05 лв. (дванадесет лева и пет ст.)
законна лихва върху горепосочената главница от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
15.11.2018 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендирани са
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
особения представител на ответника.
Представените Общи условия
на договорите за продажба на ел.енергия от 10.05.2008 г. не следвало да бъдат
приети като доказателство, поради тяхната нечетливост. Съдържанието на Общите
условия следвало задължително да е съобразено с изменението на чл.98а, ал.1,
т.2 и т.4 - от ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. Фактурите на ищеца били от 2017/2018
г. и към този период не можели да се приложат Общи условия от 2008 г. Не можело
да се приложи и пар.199, ал.2 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, който
предвиждал да се прилагат старите разпоредби до привеждането им в съответствие
с новата нормативна уредба, тъй като тази норма се отнасяла за общ административен
акт или подзаконов такъв, каквито не били представените от ищеца Общи условия
-2008 г. Ето защо Общите условия -2008 г. били неприложими към процесния
случай, независимо, че са публично известни и не било необходимо подписването
им. Но енергийното предприятие /краен снабдител/ било длъжен да продава
ел.енергия при действащи Общи условия към 2012 г., което ищецът не бил изпълнил
/чл.98а,ал.1 ЗЕ/
Съгласно чл.98а, ал.1, т.2
и ал.2,т.4 от ЗЕ енергийното предприятие следвало да сключи договори с потребителите
на енергийни услуги, със срок и ред за плащане - на месечни вноски, с
определени ясни и равнопоставени права и задължения
на страните. Ищецът не представял такъв, а без индивидуален договор липсвали
валидни облигационни отношения между страните и не можело да се приложи чл.79
от ЗЗД — „Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право
да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава“. Съгласно чл.62 от Закон
за защита на потребителите /ЗЗП/ в сила от 2014 г. -„ при доставка на стоки,
като вода, газ, ел.енергия и др. срещу заплащане, които не са поръчани от
потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на
този, който я е изпратил или предоставил“.
Ответницата била
потребител, съгласно пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП
„Потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги и
което като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята
търговска или професионална компетентност.“
В отношенията между ищеца
и ответницата нямало действащи Общи условия, нямало договор, нямало поръчка,
поради което тя не дължала плащане, даже и тя да е собственик на електромера и
той да е отчел вярно потребена ел.енергия в размер на
исковата сума. Посоченият от ищеца клиентски номер и позоваването на чл.35 от
Общите условия -2008 г. били ирелевантни и не
доказвали, че ответницата се е съгласила да се снабдява с ел. енергия от ищцовия краен енергиен снабдител.
В тежест на ищеца било да
докаже при пълно и главно доказване, дължимостта на начислената сума и
конкретно, че в резултат на извършена законосъобразна проверка при спазване
условията в ПИКЕЕ е отчетено неплатеното количество ел. енергия, което е реално
доставено и с реална цена в процесния период, като били изпълнени всички
задължителни изисквания за образуване на цената.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Правната квалификация на предявения иск за
главница е чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ и чл. 98а от ЗЕ.
В тежест на ищеца е да докаже сключен договор за
доставка на ел.енергия, по който е престирал дължимото, както и размера на
дължимата сума. В тежест на ответника е да докаже плащане.
По иска по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже датата на
изискуемост, а в тежест на ответника е да докаже плащане.
Спорен по делото се явява фактът налице ли са
въобще облигационни отношения между ищеца и ответника, както и дали въобще е потребена енергия за процесния период. Оспорена е
актуалността и относимостта на представените ОУ,
които съдът намира, че са в четливо копие по делото.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 5756/2018 г. по
описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 3300/16.11.2018 г. за сумата 157, 69 лева за
главница, представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги,
доставени за периода 12.12.2017 г. до 09.03.2018 г.
по партидата на ответника, с 12.05 лева обезщетение за забавено плащане за
периода 30.01.2018 г. до 14.11.2018 г. и
законната лихва от 15.11.2018 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е
приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и
е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415,
ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът поддържа, че между него и
ответника Н.Н.Я. е съществувало правоотношение по
договор за продажба на електрическа енергия при общи условия през периода от 2017
г. - 2018 г.
Съгласно чл. 91, ал.1 вр. с чл.
92, т. 1 и 4 от ЗЕ, които са приложими в разглеждания случай, сделки с
електрическата енергия могат да се сключват по регулирани от комисията цени, по
свободно договорени цени между страните и на борсов пазар, както и на
балансиращ пазар на електрическа енергия, като страни по тях са крайният
снабдител на електрическа енергия и крайният клиент /битов или небитов/.
Съгласно чл. 98а от ЗЕ доставката на електрическа енергия по регулирани цени
(какъвто е настоящия случай) от обществения доставчик на потребители на
електроенергия за битови или небитови нужди за обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не
са избрали друг доставчик, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от доставчика и одобрени от ДКЕВР и по регулирани от комисията цени.
Съгласно § 1, т. 41б на ДР на Закона за енергетиката "потребител на
енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ.
Изхождайки от горепосочените
разпоредби, съдът приема, че ищецът е краен снабдител за територия, в чийто
обхват попада процесният имот, за който се претендира
заплащането на стойност на доставени електрическа енергия и мрежови услуги. Съгласно
чл. 98а ал. 4 от ЗЕ “Публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител,
без изрично писмено приемане.” Видно от представените доказателства същите са публикувани във вестник „Дневник“
на 27.05.2008г. и това не е оспорено от ответника чрез
особения му представител.
Съгласно
чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение"
АД /одобрени с Решение на ДКЕВР№ ОУ-14 от 10.05.2008 г./ „клиент”, имащ
качеството на физическо лице /какъвто е настоящият случай/ може да бъде
потребител на електрическа енергия за битови нужди - собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроснабдяване" АД съгласно действащото законодателство, който ползва
електрическа енергия за домакинството си.
По
делото е представена Справка от Агенция по вписванията, от която е видно, че
ответницата е собственик на поземлен имот ведно с жилищна сграда и стопанска
постройка в с. Ястребово, община Опан. Представен е и Нотариален акт от
09.10.2013г., видно от който Н.Я. е закупила процесния имот, като е учредено
вещно право на ползване на Тодорка Вълева Василева.
По
делото са представени Заявление – декларация за започване на продажба на ел.
енергия, подадено от Н.Я. на 09.05.2014 г., като са приети изрично ОУ. Представена
е и декларация за достъп до мрежата и декларация, подписана отново от
ответника, че правата и задълженията на клиент за процесния имот ще се
упражняват именно от Н.Я..*** е представено удостоверение за открита партида на
имота, по която няма неплатени данъци към настоящия момент.
Изготвена
е съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло и съгласно която
монтираният на обекта на ответника статичен трифазен, двутарифен
електромер „Искра МТ 173“ през процесния период е годно средство за търговско
измерване на количеството консумирана ел. енергия от ответника. Отчетените
показания на същия електромер и консумираните количества ел.енергия съвпадат с
фактурираните такива. По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно която счетоводството на ищеца е водено редовно и правилно
по отношение на процесния обект и за периода на претендираното потребление.
Отчетената ел.енергия е фактурирана правилно като количество и съобразно
действащите цени, определени от ДКЕВР за всеки отчетен период. Дължимата сума е
именно 157, 69 лева за главница (вещото лице е допуснало техническа грешка при
пресмятането на двете фактури, а именно сборът на 119, 15 лева и 38, 54 лева се
равнява на 157, 69 лева) и мораторна лихва в размер на 12, 05 лева.
По
отношение на възраженията на особения представител, то съдът намира, че същите
са несъстоятелни. Ищецът няма задължения да предлага индивидуален договор на
ответника, промяна в законодателството в тази насока няма. Действащите Общи
условия на ЕВН България Електроснабдяване съдържат и към момента срок на
договора и права и задължения на страните по договора (чл. 38 – чл. 40); ред и
срокове за заплащане, включително възможност за заплащане на месечни вноски
(чл. 18 – чл. 22); отговорността на енергийното
предприятие при неизпълнение на общите условия (чл. 24 – чл. 29). Единствено
спорен момент в практиката на съда е дали ОУ съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6, но тази хипотеза е неприложима в настоящия случай, доколкото не се
касае за корекция на сметка поради неизмерено или неправилно измерено
количество енергия.
В
заключение съдът намира, че исковете са изцяло основателни и следва да се
уважат.
По
отношение на искането по чл. 241 от ГПК съдът намира, че не се събраха
доказателства за имотното състояние на ответника, които да предполагат
разсрочване на плащането и същото следва да се отхвърли.
По разноските.
Ищецът е сторил в заповедното
производство разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение. По исковото производство е заплатил държавна
такса в размер на 75 лева, а дължимия размер е отново 25 лева, като останалите
50 лева подлежат на връщане при посочена банкова сметка ***. Заплатен е депозит
в размер на 150 лева за особен представител и 200 лева за вещо лице. Следва да
бъде определено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева съгласно чл.
78 ал. 8 от ГПК, а на особения представил се определя възнаграждение в размер
на 150 лева съгласно депозита. Ответникът следва да заплати и 150 лева за вещо
лице на съда.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Н.Я. с ЕГН ********** с
адрес *** дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 чрез юрисконсулт Ч. следните суми:
-
157,69 лв. (сто
петдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки ст.), представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода 12.12.2017
г. до 09.03.2018г.
-
обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 30.01.2018 г.
до 14.11.2018 г., в размер на 12,05 лв. (дванадесет лева и пет ст.)
ведно законна лихва върху горепосочената главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
15.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена по ч.гр.д.№ 5756/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3300/16.11.2018 г.
ОСЪЖДА Н.Н.Я. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД разноски в размер на 75 лева по заповедното
производство, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение и 475 лева по исковото производство, от които 25 лева държавна
такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение, 150 лева депозит за особен
представител и 200 лева за вещо лице.
ОСЪЖДА Н.Н.Я. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на Старозагорски районен съд 150 лева разноски за вещо лице.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение за особения представител – адв. М.С. *** в размер на 150 лева,
което да се изплати от внесения по делото депозит. Да се издаде РКО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника по чл. 241 ал. 1 от ГПК като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: